Решение по дело №2909/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2750
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 23 ноември 2019 г.)
Съдия: Райна Кирова Кирякова
Дело: 20192120102909
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2750                                   29.10.2019 год.                             град Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският    районен    съд                                      ХІІІ  граждански       състав,

На шестнайсети октомври                            две хиляди и деветнайсета година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                             Председател: Райна Кирякова

Секретар: Мирослава Енчева

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело  № 2909 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от С.С.С., с ЕГн **********, адрес *** 8000, ж. к. ………….., чрез адвокат П.Й.Н. ***, с адрес на кантора: град Варна, ……………., срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1335, район Люлин, ж. к. Люлин-10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: ******@*********.**, представляван винаги еднолично от члена на съвета на директорите Димитър Бориславов Бончев, с която моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 548.00 лева, по договор за кредит № ….., с дата на откриване на кредита 25.10.2012 г. Твърди, че не е теглил кредит от ответника, не е бил уведомяван за извършено прехвърляне на вземането по договора, а ако се установят задължения по договора прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

Отрицателният установителен иск е процесуално допустим и с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99 и 240 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Неоснователни са възраженията на пасивно легитимираната страна по допустимостта на производството по делото. Правният си интерес ищецът С. извлича от представената по делото справка към 13.12.2018 г., за образувани изпълнителни дела по негова партида, в качеството му на длъжник, от която видно, че има висящо изпълнително дело при ЧСИ Миладин Петров Миладинов, peг. № 786 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, под номер 20127860404153, образувано за частно парично вземане. По делото са събрани и неоспорени свидетелски показания на Християна Стоилова, съпруга на ищеца по делото, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед вероятната им заинтересованост от изхода на делото, от които съдът установява, че са проведени през 2018 г. разговори по телефона между служител на ответника по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и ищеца С., в които колекторът е поискал плащането на процесната сума. 

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, своевременно с отговора на искова молба, признава факта на изтичането на погасителната давност за вземането и заявява, че от правна страна задължението може да бъде изпълнено само доброволно. Моли, да не бъдат възлагани в негова тежест разноски по делото, поради признанието на иска. От фактическа страна, прави пояснения, че процесният договор, с общи условия към него, е сключен между „Кредибул” ЕАД, като заемодател и ищеца по делото С.С.С., като заемател, под формата на договор за кредит CrediGo с № ….. от 27.03.2007 г., за сумата от 367.00 лева, с която сума е закупил мобилен телефон S Е250. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата с договорната лихва, на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка от 37.21 лева, с първа погасителна вноска на 27.04.2007 г., с общ размер на плащанията по кредита от 446.52 лева, което вземане на 25.10.2012 г. е цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, с договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, на основание чл. 99 от ЗЗД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, индивидуализирано в приложение № 1 към договора. Твърди, че по договора се дължат и лихви за забавеното плащане. Ангажира доказателства.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства в кореспонденция с доводите на страните намира, че отрицателният установителен иск е основателен, поради следното:

Не се установява по делото наличието на валидно възникнала облигационна връзка по договор за кредит CrediGo с № ….. от 27.03.2007 г., за сумата от 367.00 лева, сключен между ищеца по делото С.С.С. и „Кредибул” ЕАД, като заемодател, за закупуването на мобилен телефон ….., каквата твърди ответната страна. Недоказано е по делото кога и как реално е получена сумата, при реалния по вид договор за паричен заем. При реалните договори, още от римското право, приемането се свързвало с извършването на престация. Ирелевантно е в тази хипотеза редовното или нередовно цедиране на вземането по договора. Не е доказана и правната връзка между ответника по делото и цесионера „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********. Налични са по делото само пълномощни между дружествата за действията по уведомяване на длъжника за цесията. Тежестта на доказването пада върху този, който твърди нещо, а не върху този, който го отрича/Ei incumbit probatio, qui dicit, non qui negat/, което древноримско правило е възприето в съвременното правораздаване чрез нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.  Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. На трето место, налице е признание на факта, че е изтекла общата 5-годишна погасителна давност за вземането по чл. 110 от ЗЗД, на който правопогасяващ факт активно легитимираната страна по делото се позовава още в исковата си молба. С оглед горепосочените дати, давността за събиране на вземането е изтекла както за цедента, така и за цесионера.

Предвид изложеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че установителният иск по делото е основателен и доказан. Към настоящият момент ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, не е правоимащ да получи от ищеца С. сумата от 548.00 лева, по договор за кредит № 482543, с дата на откриване на кредита 25.10.2012 г.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради признанието на иска-с отговора на исковата молба и последващата молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 15.10.2019 г., в тежест на пасивно легитимираната по делото страна не следва да бъде възложено заплащането на направените по делото разноските от ищеца С., каквото искане има по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаския районен съд,

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1335, район Люлин, ж. к. Люлин-10, бул. Д-р П. Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ЧЕ С.С.С., с ЕГН **********, адрес *** 8000, ж. к. ……, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 548.00 лева, по договор за кредит № 482543, с дата на откриване на кредита 25.10.2012 г., за което вземане е образувано изпълнително дело при ЧСИ Миладин Петров Миладинов, peг. № 786 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, под номер 20127860404153.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

 

 

                                                                 Районен съдия:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ