Решение по дело №334/2020 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 17.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 334/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К №3448571 на ОДМВР София, с който на Ц.П.В. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и правото на защита. Поддържа, че извършването на нарушението не е доказано.

Жалбоподателят не се явява не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема писмено становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай датата на връчване на електронния фиш е 17.05.2020г., а датата на депозиране на жалбата 01.06.2020г. (видно от пощенски плик на л. 7 от делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок (31.05.2020г. е почивен ден и срокът изтича на 01.06.2020г.- понеделник).

На 07.03.2020 г. в 11,13 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+600 с посока гр. Пловдив с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на автомагистрала Тракия, 46+600 километър, посока гр. Пловдив, лек автомобил "Тойота Айго", рег. № СВ4845КТ, който се движел със скорост от 130 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

От направена справка се установило, че ползвател цитирания автомобил е е жалбоподателят.

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 650 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 126 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 56 км/ч.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка на л. 21 от делото, се установява, че на 07.03.2020 г. в 11,13 часа автомобил с рег. № СВ4845КТ е засечен със скорост от 130 км/ч.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се съдържа в преписката и очевидно е изготвена. Налице е нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен по следните съображения:

Наказващият орган, който е носител на доказателствената тежест, е длъжен да докаже всички елементи от състава на административното нарушение, предмет на съдържащото се в електронния фиш административнонаказателно обвинение.

По отношение на временната организация на движението по делото е представена Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г., в която е посочено, че най-късно до 30.06.2020г. се въвежда ограничение на движението по АМ Тракия в посока гр. Бургас от км 45+200 до км 46+266. В ЕФ се твърди, че нарушението е извършено в 11,13ч.. на 07.03.2020г., т.е. попада в обхвата на заповедта по отношение на периода. По отношение на мястото на извършване на нарушението в ЕФ е посочено км 46+600 от АМ Тракия, посока гр. Пловдив. Същевременно обаче от схема за организация на движението на л. 18, л. 19 от делото се установява, че знак В26 за ограничение на скоростта 70 км. в час  е бил поставен на км 45+700 и обхваща отсечката до км 46+266, тъй като там е бил поставен пътен знак “В-34”-край на забраните, въведени с пътни знаци. Това разположение на пътните значи съответства и на отразеното в заповедта, а именно, че ограничението е до  км 46+266. Процесното деяние не е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен знак В26 (както е посочено в ЕФ), като видно от схемата за организация на движението е поставен знак, който отменя това ограничение, а именно- пътен знак номер В34 ″Край на въведената с пътен знак забрана за движение със скорост, по-висока от означената”. Следователно отразеното в обстоятелствената част на електронния фиш като място на установяване на нарушението 46+600 попада извън обхвата на ограничението на скоростта съгласно представените Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г. и схема за организация на движението.

До приключване на съдебното следствие не бяха представени доказателства, от които да бъде установено различно разполагане на пътните знаци, респ. различен обхват на участъка с ограничение на скоростта, като липсват и твърдения в такава посока.

По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С жалбата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представени са доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 200 лв. (л. 34 от делото). Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН се прави от въззиваемата страна, но същото е неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е под законовия минимум. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.

Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №3448571 на ОДМВР София, с който на Ц.П.В., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на Ц.П.В., ЕГН **********, сумата от 200 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: