№ /18.12.2014
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХХVІ с-в, в публичното
заседание на дванадесети септември 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
при секретаря Г.Б. и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№4347
по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 от ЗОДОВ и е образувано по
искова молба от К.С.Р., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в ОЗ - Варна, против Министерството на
правосъдието представлявано от Министъра, с три обективно съединени искови
претенции в общ размер на 55 000 лв., както следва:
1). В размер
на 282 лв. (описани
по пера в исковата молба) – за обезщетение на претърпени имуществени вреди
за закупуване на пластмасови прибори за хранене, за периода 01.04.2011г – до
30.11.2013г вкл., ведно със законната лихва, считано от началната дата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата;
2). В размер
на 1 466.04
лв. (описани по пера в исковата молба) – за
обезщетение на претърпени имуществени вреди за закупуване на тоалетни
принадлежности, дрехи и обувки, за периода м.06.2007г – м.06.2013г вкл., ведно
със законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата;
3). В размер
на 53 251.96 лв. – за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани от
ищеца унижение, стрес, безсилие и страх в резултат на поставянето му в
унизително отношение, което той не е в състояние да промени, и поставянето му в
положение, увреждащо физическото му здраве и унижаващо човешкото му достойнство,
за периода 01.06.2007г – 30.11.2013г. вкл., ведно със законната лихва, считано
от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
излага, че е постъпил в ОЗ-Варна през 2007г и изтърпява наказанието си в зона
със засилен надзор и охрана, без право на работа и без доходи. От началото на
постъпването му в затвора администрацията не му е осигурявала бельо, дрехи
според сезона, чехли и обувки, самобръсначки, паста и четка за зъби, сапуни
(тоалетен и за ръце), тоалетна хартия и прах за пране, а след месец април 2011г
– и прибори за хранене, след като администрацията е иззела металните такива.
Излага, че в резултат на неизпълнението на задължението по чл.10 ал.1 от ЗИНС и
чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНС (чл.31 ал.1 б.“в“ от ЗИН /отм./) от страна на държавата,
той е лишен от вещи от първа необходимост, без това да е част от наложеното му
наказание, което надхвъря границите за разумност по см.чл.36 от НК и преминава
в унизително отношение, увреждащо физическото му здраве, а осъзнаването на
невъзможността да промени тази ситуация и безсилието му резултират в увреда на
психическото му здраве и унизяване на човешкото му достойнство. Твърди, че вредите
са му причинени от бездействието на ответника да изпълни законоустановеното си
задължение за осъществяване на контрол и формално ръководство на местата за
лишаване от свобода съгл.чл.10 ал.1 от ЗИНС, §12 от ЗИНС, чл.2 от ППЗИНС, и
нормите на КРБ и ЕКЗПЧОС.
В
съдебно заседание ищецът поддържа така предявените претенции, като в последното
открито съдебно заседание заявява, че не оспорва само изпълнението на
задължението за осигуряване на дължимите месечни количества прах за пране и
веро, но твърди, че не е получавал дължимото му количество тоалетен сапун. По
същество и с писменото си становище поддържа предявените претенции, които счита
за доказани въз основа на анализа на събраните гласни и писмени доказателства в
производството.
Ответната
страна – Министерството на правосъдието – ГДИН, представлявани от ю.к.С.С., а в
последствие – и от ю.к.Т. Ч., оспорват изцяло предявените искови претенции – по
основание и по размер. Сочат, че събраните по делото доказателства налагат
извод, че ответната страна е изпълнявала задълженията си по закон и снабдявал
ищеца с предвидените съобразно бюджетната издръжка консумативи, поради което
моли предявените от Р. искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в производството представител на Варненска окръжна прокуратура изразява идентично
становище, като счита, че и трите искови претенции са останали недоказани.
Отчитайки малкия размер на предвидените суми за издръжка на всеки лишен от
свобода, прокурорът сочи, че те са определени съобразно бюджета на Дирекцията,
и не зависят от длъжностните лица от администрацията на ОЗ-Варна; освен това
счита, че не е била доказана причинно-следствената връзка между твърдените
действия/бездействия на администрацията с неблагоприятните условия за
изтърпяване на наказанието в ОЗ-Варна.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от справка рег.№360/07 от 13.03.2013г от Началника на ОЗ-Варна,
ищецът К.Р. *** повторно на 27.06.2007г, настанен е в ІІІ-та група, обособена
като зона със засилен надзор и охрана, където изтърпява наложеното му с присъда
по НОХД №340/89г на Плевенския военен съд наказание за престъпление по чл.116
т.6, т.10 и т.11 от НК, заменено с указ №4/25.01.1999г на вицепрезидента на РБ
с доживотен затвор, при усилено строг режим на изтърпяване, изменен на строг
режим от 01.06.2009г.
При постъпване на ищеца в ОЗ-Варна на 27.06.2007г той е получил следните
спални принадлежности: одеяло жакард – 2бр., чаршаф долен хасе – 1бр., чаршаф
горен хасе – 1 бр., възглавница от дюшеклък – 1 бр., калъфка за възлгавница от
хасе – 1 бр., дюшек – 1 бр.; на 25.01.2013г при постъпили дарения от БА на
ищеца са предоставени и кърпа хавлиена – 1 бр., и чорапи вълнени – 1 бр. –
всички те отразени във вещевата ведомост на л.52 по делото. Получените от ищеца
чаршафи и калъфка не съответстват по брой на предвидените в Таблица №3 за
полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода, утвърдена от
министъра на правосъдието на 13.06.2006г (л.80 по делото). Според справката от
началника на ОЗ-Варна, при захабяване на спалното бельо, чаршафите се подменят
с нови и се бракуват от пералното помещение.
Със Заповед №ЛС-04-164/25.02.2011г (л.31-34) и Заповед №ЛС-04-1526/25.09.2012г
(л.36-40) на зам.министъра на правосъдието, са утвърдени списъци за разрешени лични
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода и задържаните
под стража могат да държат при себе си и да ползват. Видно от съдържанието им метални
прибори за хранене – нож, вилица, лъжица – не са сред разрешените вещи. Първата
заповед е входирана в деловодството на ОЗ-Варна на 17.03.2011г, а втората – на
01.10.2012г, като липсват твърдения за последваща заповед в същия смисъл; периодът,
за който се търси обезщетение по първата претенция – за закупуване на
пластмасови прибори, е м.04.2011г – м.11.2013г. Според показанията на лишените
от свобода Й.П. и М. Ж., след 2011г, когато металните прибори са им били
иззети, всеки от тях си осигурява самостоятелно пластмасови прибори, като ги
купува от лавката на затвора. За ищеца както тези, така и свидетелите –
служители в администрацията на ОЗ-Варна Д.М. и К.Н. сочат, че винаги е молел и
е разчитал на някой от останалите лишени от свобода да му даде употребявани
свои пластмасови прибори, които той на свой ред ползва многократно.
По отношение на перилните препарати и тоалетния сапун в справката от
Началника на ОЗ-Варна е посочено, че част от първите се предоставят в пералното
помещение за машинно изпиране на постелъчното бельо на всички лишени от
свобода, друга част – на отговорниците
по хигиената за всяко спално помещение, и трета част - по 25 гр. на всеки лишен
от свобода индивидуално, в допълнение към сапун – обикновен – 250 гр., тоалетен
сапун - 200 гр. – всички съгл.Таблица 6 за безвъзмездно полагащи се перилни и
миещи препарати в МЛС за един месец (л.41). Конкретизирано е, че ежемесечно на
лишените от свобода, отговарящи за хигиената в групите, се предоставят 2 л. веро,
2 кг. прах за пране и по 3 бр. метли, а два пъти годишно – и пластмасови кофи
според заявените от тях бройки (протоколи на л.42-47). На л.130-348 вкл. по
делото са приложени искания за отпускане на материални ценности от склад,
складови разписки за получени такива и списъци с имената и подписите на лишени
от свобода в зоната със засилен надзор и охрана, удостоверяващи получени от тях
тоалетен сапун и сапун за пране – за всеки от месеците в процесния период м.06.2007г
– м.06.2013г, в които обаче липсват посочени количества или
бройки. От данните в тези доказателства
се установява, че през 2007г сапун е бил раздаван на лишените от свобода
веднъж месечно; през 2008г – също веднъж месечно, с изключение на м.04.
и м.09., когато не е бил раздаван, и м.11., когато е раздаден два пъти; през 2009г
– ежемесечно, с изключение на м.09. и м.12, когато не е бил раздаван; през 2010г
– ежемесечно, с изключение на през м.01., м.07., м.08. и м.09., когато не е
раздаван; през 2011г – ежемесечно, с изкл. на м.12.2011г, когато не е
раздаван; през 2012г - ежемесечно,
като през м.08. е раздаван двукратно, а през м.09. не е раздаван; през 2013г
- ежемесечно до м.10.2013г, като през
м.08. е раздаден двукратно. В същия смисъл са и показанията на свидетелите –
лишени от свобода Й.П. и М.Ж., които сочат, че всеки месец на всеки от тях се
раздават по 1 сапун, 100 гр. прах за пране и 100 гр. веро. По делото е
приложен доклад до българското правителство на Европейския
комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително
отношение или наказания
(КПИ) относно
посещението в РБ в периода от
04 до 10 май 2012г, с констатацията в чиято т.25 се установява същото – че за
поддържане на личната хигиена всеки лишен от свобода получава един сапун
месечно – в тази насока е дадена и препоръка на всички затворници да се осигури
достъп до различни основни хигиенни продукти, както и материали за почистване
на килиите им.
В справката от Началника на ОЗ-Варна е декларирано, че горно и долно
облекло и обувки на лишените от свобода не се предоставят поради липса на
централна доставка. При направени дарения от обувки, дрехи и тоалетни
принадлежности същите се раздават на лишените от свобода според социалния им
статус; конкретно лишените от свобода от зоната за повишена сигурност, сред
които и ищеца, получават спорадично финансови дарения, които могат да ползват
за закупуване на необходимите им средства, предлагани в затворническата лавка. Безспорният
факт, че на ищеца за целия процесен период не са били осигурени никакви дрехи,
бельо и обувки, вкл. и от дарения, се установява и от показанията на всички
свидетели – Й.П. и М.Ж. (лишени от свобода), Г.Н. ***), Д. Б. М. (зав.домакинската
служба от м.07.2010г), и К.Н. (ст.инспектор „Човешки ресурси“). Св.П. и Ж.
сочат, че бельото, дрехите и обувките, които ползва ищеца, са стари и износени
чужди такива, подарени му или пък получени срещу извършена от него услуга или чрез
продажба на лични вещи на други лишени от свобода. Сочат също, че тъй като не е
имал подходящи зимни обувки, при сняг Р. изобщо не е излизал да ползва
свободното си време на открито, или пък е опаковал обувките си с найлонови
торбички. Със служителите на администрацията пък ищецът многократно е споделял
проблемите и затрудненията да си осигури облекло, обувки, прибори за хранене,
тоалетни принадлежности (четка за зъби, самобръсначка и др.).
В справката на Началника на ОЗ-Варна липсват данни през процесния период на
ищеца да са били предоставяни самобръсначки, крем за бръснене, паста и четка за
зъби и тоалетна хартия. Тези вещи фигурират в одобрения с горецитираните
заповеди разрешителен списък, но единствено в случай, че са закупени от лишените
от свобода от затворническата лавка. От приетия като доказателство по делото
фискален касов бон от 19.09.2013г, издадена от ЕКАФП в лавка – Затвор-Варна, е
видно, че за сумата 26.90лв. са закупени четка и паста за зъби, обикновена
самобръсначка, тоалетен сапун и шампоан, тоалетна хартия, прах за пране, веро,
пластмасови ножчета – 77 бр., и пластмасови лъжици – 174 бр. Същата сума е
отразена в справката от програма „Контел“ за извършени от К.С.Р. разходи (л.113 позиция 7). Според св.Д.М. средства за
тоалетни принадлежности не са предвидени в бюджета и се предоставят на лишените
от свобода единствено при получени дарения. Св.К.Н. пък излага, че социално
слабите лишени от свобода могат да подадат молба до Началника на ОЗ-Варна, и да
му бъдат осигурени средства за закупуване на тоалетни принадлежности например.
Като писмени доказателства по делото са приети Таблица №3 за полагащото се
вещево доволствие на лишените от свобода, утвърдена от Началника на ГУМЛС през
1997г (л.81), Таблица №3 за полагащите се спални принадлежности на лишените от
свобода, утвърдена от министъра на правосъдието на 23.06.2006г (л.80 по
делото), Таблица 6 за безвъзмездно полагащи се перилни и миещи препарати в МЛС
за един месец, утвърдена от Началника на ГУМЛС през 1998г (л.84); бюджетни кредити
на ОЗ-Варна за 2007г, 2008г, 2009г, 2010г, 2011г, 2012г и 2013г (л.87 – 93);
извлечение от програма „Контел“ за периода 2007г – 2013г за получени
постъпления и извършени разходи по сметката на К.С.Р. (л.94-116). Според
заключението по т.3 от допуснатата по делото ССчЕ с.д.№14216/03.09.2014г и
съобразно данните в това извлечение, общата стойност на ползваните от ищеца
суми за телефонни разговори и покупки в затворническата лавка за периода
10.12.2007г – 30.11.2013г. е 1 572лв, всички те получени като дарения.
Видно от заключението по т.1 на ССчЕ, издръжката на всеки лишен от свобода
в ОЗ-Варна, вкл. и на ищеца, е както следва: за 2007г – 5404.69лв, или
450, 39лв. месечно; за 2008г – 5746.96лв, или 478.91лв. месечно; за 2009г
– 5064.48лв., или 422.04лв. месечно; за 2010г – 5187.00лв, или 432.25лв.
месечно; за 2011г – 4987.44лв, или 415.62лв. месечно; за 2012г –
6756.49лв, или 563.04лв. месечно; за 2013г - 8630.08лв, или 719.17лв.
месечно. Общата сума за издръжка на всеки лишен от свобода за целия процесен
период 01.06.2007г – 30.11.2013г, т.е. 78 месеца, е 38 805.97лв, или 497.51лв.
месечно. В бюджетните кредити на ОЗ-Варна за всяка година, в т.1.5 Издръжка са
описани конкретните пера за издръжка на лишените от свобода (храна;
медикаменти; постелен инвентар и облекло; учебни и научно-изследователски
разходи и книги за библиотеките; материали; вода, горива и енергия; разходи за
външни услуги; текущ ремонт; платени данъци, мита и такси; командировки в
страната; други разходи за СБКО; други разходи, некласифицирани в другите
параграфи и подпараграфи).
Според показанията на св.П., който изтърпява наказание в същата зона със
засилена надзор и охрана, родителите на ищеца са починали, той има сестра,
която живее далеч от Варна, и не разполага с финансови възможности да го
подпомага. Доколкото изтърпява наказанието си при строг режим и в зона със
специален режим, ищецът няма право да излиза на работа; усилията на
администрацията да осигури някаква подходяща работа на лишените от свобода чрез
външни фирми според св.Н. са били неуспешни. При това положение единствените
парични средства, с които Р. разполага, са получавани дарения от свещеник –
факт, който се установява и от извлечението от системата „Контел“. Според св.П.
единственият начин за лишен от свобода, който няма доходи и никой не му идва на
свиждане, да се снабди с вещи от първа необходимост, е да влиза в
нерегламентирани отношения с другите лишени от свобода, като разменя нещо –
услуга, работа (напр. пране на дрехи), или храна, цигари и лични вещи, в замяна
на които да получи нужното, за да посрещне ежедневните си нужди. В този смисъл
са и показанията на св.Н., според когото ищецът е споделял и с него, че има
нужда от обувки, дрехи, и тоалетни принадлежности, и че няма средства да си ги
купува, но въпреки това свидетелят не го е виждал без дрехи или обувки. Ако не
може да продаде вещ или да извърши услуга,
ищецът трябва постоянно да се моли на някого да му даде нещо, което според
св.П. обрича него и останалите в неговото положение на постоянно унижение и
страдание. Според този свидетел Р. е споделял с него, че се чувства незащитен,
унижен и безсилен, защото да ходи и да се моли на някого да получи вещи от
ежедневна необходимост е унижение. В същия смисъл са и показанията на св.Ж.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в същата зона, според който със ищеца
многократно са разговаряли на тази тема и той знае, че ако някой от лишените от
свобода не му даде пластмасови прибори, четка и паста за зъби, той продава личните
си вещи, за да си вземе цигари, сапун, паста за зъби; самият свидетел го е
виждал как моли някого да му купи четка и паста за зъби. Дрехите, с които в деня на заседанието е
облечен Р., са му дадени именно от св.Ж.. Ищецът споделял с него, че ходи
мръсен, че не може да се изпере, че се чувства унижен и смазан, че близките му
са починали и няма никой, който да му донесе нещо. През м.09.2013г ищецът
предприел гладна стачка с две искания – да му се осигури работа, и да може да
продължи образованието си, което било невъзможно поради пропуснат срок;
предложената му работа била срещу месечно възнаграждение от 5 лв., и ищецът я
отказал, понеже не биха му стигнали за паста за зъби.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, ангажирани от страните, на гласните такива - показанията
на свидетелите Й.П., М.Ж., Г.Н., Д.М. и К.Н., както и от заключението на
приетата по делото ССчЕ, които са последователни, взаимно обвързани, допълващи
се и безпротиворечиви по отношение на главните подлежащи на доказване факти, а
съвкупният им анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Исковете са предявени в рамките на общия 5-годишен срок и от легитимиран
субект при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Приложимият
ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е
причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността
на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност.
За да се ангажира отговорността на държавата в лицето на Министерството на
правосъдието-София по реда на чл.1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на посочената норма – незаконни действия или бездействия,
извършени от длъжностни лица на ответника, в случая – длъжностни лица от
администрацията на ОЗ-Варна, които представляват административна дейност по
см.специалните ЗИН/ППЗИН (отм.) и ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
реално
претърпяни от ищеца имуществени и неимуществени вреди, и
причинно-следствена връзка между незаконните действия/бездействия и вредите.
Дейността на администрацията на затвора е дейност по
осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода, и по своя характер представлява административна дейност на
орган, комуто специалният ЗИН/ППЗИН (отм.), съотв.
ЗИНЗС и ППЗИНЗС е
предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказанието лишаване от свобода в местата за
лишаване от свобода те са властнически, като лишените от свобода са в положение
на власт и подчинение спрямо администрацията, т.е. в отношения на субординация,
тъй като в случаите на нарушаване на задълженията им и неспазването на
установения ред законът предвижда възможност да бъдат осъществени и чрез
принуда. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода в затвор от закрит тип,
какъвто е затворът в гр.Варна, е подчинено на целите на наказанията, определени
с разпоредбата на чл.36 ал.1 от
Наказателния кодекс, а постигането им съгласно чл.2 от ЗИНЗС
се осъществява чрез контрол върху поведението на осъдените, диференциация и
индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие в зависимост от
поведението им, осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве, зачитане правата и достойнството им, както и контрол върху
дейността на органите по изпълнение на наказанията при спазване на критериите
за публичност, откритост, независимост и взаимодействие с държавни органи,
правителствени организации и др.
Разпоредбата на чл.29 ал.1 от Конституцията на Р.България прокламира, че никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10
т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права (ратифициран с Указ №
1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г., обн. Дв.бр.60/1970
г., в сила за Република България от 23.03.1976 г.), изрично се предвижда, че
всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на
присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства
насрещното административно задължение по чл.2 т.3 от ЗИНЗС
при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (вкл. и във
връзка с дела, водени срещу България), е установила общи принципи и стандарти
за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧОС
основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение“ предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно
мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу България „мерките
за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата
трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с
уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на
мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава
неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането, и че като се имат
предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му
състояние са адекватно осигурени“.
Приложими в настоящия казус са нормите на специалния ЗИН (отм.) и ППЗИН
(отм.), съотв. ЗИНЗС и ППЗИНЗС в съответните им редакции, както следва:
Д
о 01.06.2009 г. е бил в действие Законът за изпълнение на наказанията
(обн. ДВ бр.30 от 1969 г.), както и Правилникът за прилагането му, издаден от
Министерство на правосъдието (обн. ДВ бр. 97/1990 г.), като съгласно чл.31 ал.1
б.“в“ (изм. ДВ бр. 84 от 1977 г., бр. 21 от 1990 г.) от ЗИН (отм.) лишените от
свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности
по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на
финансите. С разпоредбата на чл.33 ал.1 от
ППЗИН (обн. ДВ бр. 97 от 4.12.1990 г., в сила от 8.06.1990 г) е
предвидено облеклото, обувките и спалните принадлежности на лишените от свобода
да се отпускат по таблици с норми и срокове, утвърдени от министъра на
правосъдието, съгласувано с министъра на финансите, които се изработват по
образец, утвърден от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
С §24 на ЗИД ЗИНЗС
(обн. ДВ бр. 103 от 28.12.2012 г., в сила от 01.01.2013г.) ал.2 т. 3 на чл.84
от ЗИНЗС е изменена и е придобила следното съдържание: „Лишените от свобода
имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от
свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и
обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието“.
От
изложеното следва, че за частта от исковия период от м.06.2007г до 31.05.2009г
приложими към казуса е разпоредбата на чл.31 ал.1 б.“в“ от ЗИН (отм.), за
частта от исковия период 01.06.2009г – 31.12.2012г – разпоредбата на чл.84 ал.2
т.3 от ЗИНЗС (редакция ДВ бр.25 от 3 април 2009 г.), а за частта от исковия
период 01.01.2013г – 30.11.2013г вкл. – тази на чл.84 л.2 т.3 от ЗИНЗС
(редакция ДВ бр. 103 от 28.12.2012).
1). По отношение на
първия предявен
иск в размер на 282 лв. - обезщетение на претърпени имуществени вреди за
закупуване на пластмасови лъжици, вилици и ножове за хранене,
за 31 месеца - периода 01.04.2011г – до 30.11.2013г
вкл.:
В специалните ЗИНЗС и ППЗИНС не е предвидено изрично задължение на органа по изпълнение на наказанието лишаване от
свобода да осигурява прибори за хранене на изтърпяващите такова наказание
независимо от вида им (метални или пластмасови за еднократна или многократна
употреба). Поради това бездействието на ответника да снабдява ищеца
с такива прибори не съставлява съставомерно неизпълнение на произтичащи от
закона негови задължения, ерго – не може да има за последица ангажиране на
отговорността на Министерството на правосъдието за обезщетяване на средствата,
изразходвани от ищеца за закупуването им. Това налага извод за недоказаност на
първия от предявените искове поради липса на две от кумулативно предвидените в
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки. Независимо от горното ищецът
не е доказал, че претендираните за възстановяване средства в размер на 282лв. за
процесния период действително са сторени от него като разноски за закупуване на
пластмасови прибори – единственото доказателство в тази насока е приобщеният
касов бон от 19.09.2013г, видно от който К.Р. е закупил 77 бр. пластмасови
ножове и 174 бр. пластмасови лъжици на обща ст-ст 9.27лв.
При горните констатации съдебният състав намира, че първият от предявените
искове е недоказан както по основание, така и по размер, което налага
отхвърлянето му; съотв. недоказана е и претенцията за присъждане на лихви върху
претендираната сума.
2). По отношение на втория предявен иск в
размер
на 1 466.04
лв. –
за обезщетение на претърпени имуществени вреди за закупуване на тоалетни
принадлежности, дрехи и обувки, за периода м.06.2007г – м.06.2013г вкл., ведно
със законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
Съобразно
съдържанието на горецитираните норми на чл.31 ал.1 б.“в“ от ЗИН (отм.) и чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС съдът приема, че ответната страна
е била длъжна да осигури и предостави на ищеца по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода безплатно облекло и обувки, подходящи за
съответния сезон – задължение, което в периода м.06.2007г – 21.12.2012г е било
безусловно, а в периода 01.01.2013г – м.06.2013г изпълнението му е поставено в
зависимост от това дали лишеният от свобода разполага със свои или не.
От събраните по делото доказателства е видно, че в изпълнение на
задължението си по цитираните текстове, през 1997г Началникът на ГУМЛС е
утвърдил таблица №3 за полагащото се вещево доволствие на един лишен от свобода
– мъж, а през 1998г - и Таблица №6 за полагащите се безвъзмездно перилни и
миещи препарати. По делото не са ангажирани доказателства за утвърдени от
министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на финансите таблици –
независимо дали при действието на ЗИН (отм.) или ЗИНС, но съдът приема, че
такива съществуват с оглед наличната Таблица №3 за полагащите се спални
принадлежности, утвърдена от министъра през 2006г. Нещо повече – във бюджетните
кредити на Затвора Варна за целия процесен период 2007г – 2013г облеклото
(ведно с постелния инвентар) е предвидено като отделно перо в т.1.5 Издръжка,
т.е. средства за предоставяне на такова са предвидени и осигурени. Въз основа
на служебната информация в справката от Началника на ОЗ-Варна, както и въз
основа на всички безпротиворечиви писмени доказателства по делото съдът приема
за доказано, че през целия процесен период от 38 месеца ответната страна е
бездействала и не е изпълнила задължението си да осигури на ищеца облекло и
обувки – изцяло. Както вече беше посочено, в периода м.06.2007г – м.12.2012г
вкл. изпълнението на това задължение е било безусловно, т.е. не е зависело от
наличието на други предпоставки за изпълнението му от ответната страна. За
периода м.01.2013г – м.06.2013г вкл. съобразно изменението на чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС обаче ищецът би имал право да получи безвъзмездно такива, ако не
разполага със свои – обстоятелство, което е следвало да бъде заявено с нарочна
молба до Началника на ОЗ-Варна съобразно показанията на св.Д.М.. Независимо че
е споделял затрудненото си положение в разговори с някои служители в
администрацията на ОЗ-Варна, по делото липсват твърдения и доказателства ищецът
да е депозирал такава молба в тази част от процесния период, поради което съдът
приема, че след като не е била сезирана, администрацията не би могла да
предприеме надлежно изпълнение на задължението си да му осигури безвъзмездно
облекло и обувки, т.е. в тази част искът е недоказан по основание.
По отношение на задължението за предоставяне на сапун (тоалетен и
обикновен) съдът приема, че същото е изпълнено от ответната страна частично,
съобразно нормите по Таблица №6/2006г за полагащите се безвъзмездно миещи
препарати в местата за лишаване от свобода за един месец в размер на ¼
от дължимото – един сапун месечно вместо общо четири, което се установява от
писмените доказателства, предоставени от Началника на ОЗ-Варна, от
свидетелските показания и от констатациите и препоръките в т.25 от Доклада на
КПИ от м.05.2012г.
С оглед горното съдът приема, че вторият от предявените искове е доказан по
основание частично - в изложените по-горе части и по изложените съобразжения. Въз
основа на безпротиворечивите доказателства се установи по несъмнен начин, че през
целия процесен период администрацията на ОЗ-Варна е бездействала и не е
изпълнила произтичащото от разпоредбите на чл.31 ал.1
б.“в“ от ЗИН (отм.) и на чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС свое задължение да осигури на ищеца безплатно облекло и обувки - изцяло,
както и миещи препарати (сапун) - в количествата съобр. Таблица №6/2006г. Чрез
това бездействие е осъществено и нарушение по см.чл.2 ал.2 от ЗИН (отм.),
според който изпълнението
на наказанията не може да има за цел причиняване на физическо страдание или
унижаване на човешкото достойнство на осъдените, респ. чл.3 т.2 от
ЗИНС, съдържащ
забрана осъдените да бъдат подлагани на нечовешко отношение, изразяващо се в
лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване и прочие. В резултат на
това бездействие ищецът не е получил полагащите му се по закон безплатни дрехи,
обувки и средства за поддържане на лична хигиена, а сторените от него разходи
за снабдяване с такива през целия процесен период съставляват претърпени от
него имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
незаконосъобразното бездействие на ответната страна.
Този иск в доказаните по основание части обаче е недоказан по размер по
съображения, идентични с тези за първия иск. Така по отношение на претенцията
за репариране на средства за закупуване на обувки и облекло, вкл. бельо, ищецът
не е ангажирал никакви доказателства за действително сторени разноски от него.
Напротив - съдът приема за доказано, че Р. не си е купувал такива - от една
страна предвид че лавката в ОЗ-Варна е единственото място, откъдето той може да
пазарува, а там дрехи и обувки не се продават; от друга и с оглед свидетелските
показания, че ползваните от него дрехи са му били предоставяни изключително от
други лишени от свобода.
По отношение на претенцията за репариране на средства за закупуване на
перилни препарати и веро в последното открито съдебно заседание ищецът заяви,
че не оспорва изпълнението им от ответната страна, а същото съдът приема за
доказано и въз основа на ангажираните писмени доказателства, от които се
установява, че прах за пране за всеки от лишените от свобода е предоставян
всеки месец – в пералното отделение на ОЗ-Варна за изпиране на постелъчното
бельо, на всеки от лишените от свобода за лични нужди, и на отговорника по
хигиената за всяко спално помещение. От свидетелките показания се установява и
получаването на предвиденото количество веро. Доколко получаваните количества
веро и перилни препарати са достатъчни за задоволяване ежемесечните нужди на
всеки лишен от свобода не е въпрос на настоящото производство и по принцип не е
дискусионен такъв, тъй като средствата за закупуването им са предвидени с
бюджета на Министерството на правосъдието, който се приема ежегодно със закон
от Народното събрание, и въз основа на утвърдената таблица №6/2006г от
министъра на правосъдието съобразно предвиждането на специалния закон.
Претенцията за закупуване на сапун е доказана до размер от 1.38лв. с
приобщения като доказателство касов бон от 19.09.2013г, което е единственото
доказателство за действително сторени от ищеца разноски за закупуване на миещ
препарат за целия процесен период. В този размер тя следва да бъде уважена, а
за разликата над него до претендираните 1 466.04лв., искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан по размер., съотв. като недоказана следва да бъде
отхвърлена и претенцията за присъждане на лихви върху претендираната сума.
В заключение на изложението по втория иск следва да бъде посочено, че
общата стойност на извършените от ищеца разходи в периода 10.12.2007г –
30.11.2011г според извадката от системата „Контел“ е 1572.00 лв., като част от
тях са разходвани за телефонни разговори, докато общата стойност на двата иска
за имуществени вреди е 1748.04 лв., т.е. за същия период ищецът реално не е
сторил разходи в претендирания за репарация размер.
3). По отношение на третия предявен иск в размер на 53 251.96 лв. – за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани от ищеца унижение,
стрес, безсилие и страх в резултат на поставянето му в унизително отношение,
което той не е в състояние да промени, и поставянето му в положение, увреждащо
физическото му здраве и унижаващо човешкото му достойнство, за периода
01.06.2007г – 30.11.2013г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
съдът в този си състав намира, че той е доказан по основание.
Както
вече беше посочено по отношение на втория от предявените искове, в настоящия
процес бе установено и доказано незаконосъобразното
бездействие на длъжностните лица на администрацията ОЗ-Варна да изпълнят
задължението си по чл.31 ал.1 б.“в“ от ЗИН
(отм.) и чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС и да осигурят на ищеца в целия
процесен период полагащите му се безплатни
облекло и обувки - изцяло, и средства за поддържане на лична хигиена – частично. Изпълнението на задължението на административния орган чрез администрацията на ОЗ-Варна, където ищецът изтърпява наказанието доживотен затвор, е
изисквало служебно извършване на фактическите действия по предоставянето на
посочените вещи според количествата и сроковете, определени в таблиците,
утвърдени от Министъра на правосъдието. Липсата на
финансови средства никога не е извинително основание за неизпълнение на
законоустановени задължения, а в случая по отношение конкретно на облеклото за
лишените от свобода в бюджетните кредити на затвора за целия процесен период са
предвидени средства по отделно перо в т.1.5. Издръжка. В
резултат на това бездействие ищецът е бил лишен от признатото му от закона
право да получи полагащите му се безплатни дрехи, обувки и средства за
поддържане на лична хигиена, което го квалифицира и като нарушение по см.чл.2 ал.2 от ЗИН (отм.), според който изпълнението
на наказанията не може да има за цел причиняване на физическо страдание или
унижаване на човешкото достойнство на осъдените, респ. чл.3 т.2 от ЗИНЗС, съдържащ
забрана осъдените да бъдат подлагани на нечовешко отношение, изразяващо се в
лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване и прочие.
Бездействието на администрацията в конкретния казус да спази задълженията си по чл.2 ал.2 от ЗИН (отм.), респ.чл.3 т.2 от ЗИНЗС е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧОС.
В конкретния
казус ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор“ при строг режим в ОЗ-Варна,
без да работи, без роднини, които да му предоставят парични средства и без да
разполага с възможност да се снабдява с такива по какъвто и да било друг начин,
без постоянен контакт с останалите лишени от свобода. Неосигуряването от страна
за администрацията на облекло и обувки изцяло, и на средства за поддържане на
личната хигиена в дължимия обем, обяснимо го поставя в положение, в което ежедневно
следва да се моли и да разчита на благосклонност на останалите лишени от
свобода, които да му купуват или подаряват свои ползвани вещи от първа
необходимост, подлагайки го по този начин на унижения и страдания извън
неизбежното ниво. Само по себе си положението, в което ищецът е поставен в
резултат на незаконосъобразното бездействие на администрацията, предполага
страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за лишения от
свобода, на засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на
унижение на човешкото достойнство, и то без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Независимо от това в този случай са налице и свидетелски показания, че в рамките
на процесния период - през м.09.2013г, ищецът е предприел гладна стачка, като
едно от исканията му е било да му се осигури работа, за да реализира парични
постъпления и да си осигури достойно съществуване.
Преживените
негативни емоции са в пряка причинно-следствена връзка с установеното бездействие
на администрацията да изпълни своите произтичащи по силата на закона
задължения, което мотивира извода на настоящия състав за кумулативно наличие на
всички елементи от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата.
Размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД,
приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ
- по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово
въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква
размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице, при
отчитане на обстоятелството, че в последната част от процесния период
01.01.2013г – 30.11.2013г неосигуряването на облекло и обувки се дължи на
съпричиняване от страна на ищеца с оглед актуалната и понастоящем редакция на
чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС, и при отчитане икономическия стандарт в страната към
момента на увреждането. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че в
целия процесен период м.06.2007г – м.11.2013г, т.е. 78 месеца, К.Р. ***
поставен при описаните по-горе условия, унижаващи човешкото достойнство, върху
които не разполага с обективна възможност да повлияе, предвид характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, както и вида и
количествата на неполученото облекло, обувки и тоалетни принадлежности, съдът
приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 12 000лв.,
или в размер на около 155лв. месечно - около ½ от размера на минималната
работна заплата за страната в процесния период.
От основателността на предявеният главен
иска произтича и тази на акцесорния по чл.86 от ЗЗД – претенцията за заплащане
на законната лихва върху сумата от 12 000лв. Съгл.т.4
от ТР №3/2004г на ОСГК на ВКС, върху определената като обезщетение сума
ответникът дължи законна лихва от прекратяване на противоправното бездействие до
окончателното й изплащане, или в случая – от 01.12.2013г до окончателното
изплащане на тази сума. С оглед задължителния характер на тълкувателното
решение, претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва от началната дата
на увреждането се явява неоснователна и не може да бъде уважена.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е основателна в размер на 1 704.31 лв. (частта от юрисконсултско възнаграждание
в размер на 2 180 лв. съгл.чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно отхвърлената част
от предявените искове в размер на 42 998.62 лв.). Ищецът не е претендирал
разноски.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Министерството
на правосъдието-София, представлявани от министъра, да заплатят на К.С.Р.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ - Варна,
сумата 12 000 (хиляда и петстотин) лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от него в периода м.06.2007г –
м.11.2013г вкл. неимуществени вреди в резултат на
поставянето му в унизително положение поради неизпълнение на задължението на
администрацията да му осигури безплатно облекло, обувки и тоалетни
принадлежности в дължимия обем, ведно
със законната лихва от 01.12.2013г до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.С.Р.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ - Варна, против Министерството на правосъдието – София,
представлявани от министъра, иск за обезщетение на претърпени от него неимуществени
вреди в периода м.06.2007г – м.11.2013г вкл. в резултат на
поставянето му в унизително положение поради неизпълнение на задължението на
администрацията да му осигури безплатно облекло, обувки и тоалетни принадлежности
в дължимия обем, за разликата над 12 000лв. до претендираните
53 251.96лв., ведно със законната лихва от началото на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Министерството
на правосъдието-София, представлявани от министъра, да заплатят на К.С.Р.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ - Варна,
сумата 1.38лв. (1 лв. 38 ст.), представляващи
обезщетение за претърпените от него в периода м.06.2007г – м.06.2013г вкл.
имуществени вреди в резултат на неизпълнение
на задължението на администрацията на ОЗ-Варна да му осигури средства за
поддържане на лична хигиена (сапун) в пълен размер, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.07.2013г до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.С.Р.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ - Варна,
против Министерството на правосъдието – София, представлявани от министъра, иск
за обезщетение на претърпени от него имуществени вреди в периода м.06.2007г –
м.06.2013г вкл. в резултат на неизпълнение
на задължението на администрацията на ОЗ-Варна да му осигури средства за
поддържане на лична хигиена (сапун) в пълен размер, за разликата над 1.38лв. до
претендираните 1 466.04лв., ведно със законната лихва от началото на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.С.Р.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ - Варна, против Министерството на правосъдието – София,
представлявани от министъра, иск за обезщетение на претърпени от него
имуществени вреди в размер на 282 лв. в периода 01.04.2011г – 30.11.2013г. в резултат на неизпълнение на задължението на администрацията на
ОЗ-Варна да му осигури пластмасови прибори за хранене, ведно със законната
лихва от началото на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.С.Р.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ - Варна, да
заплати на Министерството на правосъдието – София, представлявани от министъра,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1704.31
лв. (хиляда седемстотин и четири лв.
31 ст.).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
На страните да се връчат преписи от
решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: