Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр. Габрово, 14.05.2019 г.
Габровският окръжен съд, в открито
съдебно заседание, проведено на девети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 81 по описа на съда за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 422 от ГПК.
Пред Софийски градски съд е
предявена искова молба от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Московска” № 19, чрез пълномощника юрисконсулт Г.П.против Й.С.Б.,***,
като е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 417 от ГПК,
с цена на иска 105 541, 63 лв. Ответницата е направила възражение по чл. 119,
ал. 3 от ГПК, поради което СГС, с определение № 3890/17.07.2018 г. по гр. д. №
3890/2018 г., е изпратил делото по подсъдност на Габровския окръжен съд, за
което е образувано настоящото т. д. № 81/18 г.
Ищцовото дружество
твърди в исковата си молба, че предоставило на ответницата, по договор за
банков кредит от 26.05.2008 г., сумата от 120 000 лв., за срок от 300 месеца,
считано от датата на неговото усвояване на 29.05.2008 г. В договора било
уговорено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва,
формирана от базов лихвен процент и надбавка, които към датата на сключване на
договора са били БЛП 4,69 % и надбавка 4,80 % или лихвеният процент по кредита
е бил 9,49 %. За обезпечаване на кредита е била учредена договорна ипотека
върху недвижим имот: винарна в сутерена на масивна двуетажна жилищна сграда,
находяща се в гр. Габрово, ул. Б.собственост на "Венера
Конструкциони" ООД. Кредитът е погасяван на равни месечни вноски, съгласно
погасителния план неразделна част от договора, по разплащателна сметка №
15591633 на кредитополучателя, като падежна дата е определено всяко 29-то число
на месеца.
На 30.07.2015 г. е
подписано допълнително споразумение между страните, с което кредитът е
преструктуриран и е договорено за остатъка от дълга в размер на 108 862, 91 лв.
да не се променя крайният срок, но е подписан нов погасителен план, като е
променен начинът на формиране на лихвения процент и същият е договорен в размер
на 7,49 % годишно, формиран на 6 - месечния
SOFIBOR в размер на 1,181% и фиксирана преференциална надбавка в размер
на 6,309%, в която се включва индивидуална отстъпка от 2,50 п.п. и преференции
при изпълнение на условията по програмата "ДСК Уют".
Внасяните от ответницата
суми бил достатъчни за погасяване на вноските по кредита до м. май 2017 г.,
като не са погасени следващите дължими вноски за м. юни, юли и август 2017 г.
Поради допуснатата забава в плащанията над 90 дни, на осн. т. 21.2, раздел VІІ
"Отговорност и санкции" от Общите условия за предоставяне на жилищни
и ипотечни кредити, неразделна част от договора и допълнителното споразумение
във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, кредитът е превърнат в предсрочно изискуем,
което е сведено до знанието на кредитополучателката, като й е изпратена
нотариална покана - рег. № 788, том ІІІ, чрез нотариус с рег. № 299 на НК, като
същата е връчена на 28.09.2017 г. На 28.09.2017 г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. До предявяване на исковата молба, остатъкът на кредита е
олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 пункта.
Поради настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението, банката е подала заявление по
чл. 417 от ГПК, въз основа на което по ч. гр. д. № 2242/2017 на РС- Габрово е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 102
555,54 лв. главница, 2 833,96 лв. договорна лихва за периода 30.05.2017 -
28.09.2017 г., 3, 64 лв. лихвена надбавка върху просрочена главница за периода
28.05.2017 - 27.09.2017 г. , 28, 49 лв. лихвена надбавка върху цялата главница
за периода 28.05.2017 - 27.09.2017 г., 120 лв. заемни такси, както и разноски
за заповедното в размер на 2 110,83 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 1277/2017 г. по описа на ЧСИ З. Василева, рег. № 734 на
КЧСИ. На 26.02.2018 г. длъжницата Й. С. Б. е подала възражение срещу заповедта
по чл. 417 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на иска и установяване на вземането по издадения изпълнителен лист.
Ищцовото дружество моли,
да се признае за установено, че ответницата дължи на „Банка ДСК” ЕАД, към датата на
заповедта за незабавно изпълнение 29.09.2017 г., следните суми: 102 555,54 лв. главница, 2 833,96 лв. договорна лихва за
периода 30.05.2017 - 28.09.2017 г., 3, 64 лв. лихвена надбавка върху просрочена
главница за периода 28.05.2017 - 27.09.2017 г. , 28, 49 лв. лихвена надбавка
върху цялата главница за периода 28.05.2017 - 27.09.2017 г., 120 лв. заемни
такси. Претендират се разноските за настоящото производство.
В постъпилия отговор на исковата
молба, ответницата навежда възражение, че ищцовата банка е обявила кредита за
предсрочно изискуем, без да са изминали повече от 90 дни от падежа на най -
старото неизпълнено от кредитополучателя месечно плащане, т.е. банката
предсрочно е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита,
което е в противоречие с Общите й условия, на които се позовава. На 27.09.2017
г., когато е получена нотариалната покана, в полза на кредитодателя все още не
е било породено това потестативно право, което противоречи на договореното
между страните и действията на банката са незаконосъобразни. Възразява, че
поради това, предсрочната изискуемост, към датата на подаване на заявлението, а
и към настоящия момент, не е настъпила.
Освен това, позовавайки се на предсрочната изискуемост банката претендира
установяването на дължимост на възнаградителна лихва за периода от датата на
получаване на нотариална покана до крайният срок на договора, т.е. за в бъдеще.
Заема становище, че в полза на ищеца не съществува вземане в претендирания
размер, тъй като кредита не е предсрочно изискуем, но дори да се приеме, че
същият законосъобразно е обявен за предсрочно изискуем, то дължимата сума не
съответства на претендираната с исковата молба, поради което моли да се
отхвърли предявения иск и да й се присъдят направените разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца юрисконсулт М. поддържа исковата молба, а процесуалният
представител на ответницата адв. Х. я оспорва.
От представените и приети по делото
писмени доказателства, приложеното ч. гр. д. №
2242/2017 на РС- Габрово по описа на PC – Габрово, заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, както и становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът намира за установено
следното:
Не е спорно, че между „Банка ДСК”
ЕАД, като кредитор и Й.С.Б., като кредитополучател е сключен договор за жилищен и ипотечен
кредит на 26.05.2008 г., съгласно който дружество е отпуснало на ответницата
сумата от 120 000 лв., със срок от 300 месеца, считано от датата на неговото
усвояване на 29.05.2008 г. - определена като падежна дата. В договора е
уговорено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва,
формирана от базов лихвен процент и надбавка, които към датата на сключване на
договора са били БЛП 4,69 % и надбавка 4,80 % или лихвеният процент по кредита
е бил 9,49 %. Съгласно представения погасителен план, кредитът се погасява на
равни месечни вноски по разплащателна сметка № 15591633 на кредитополучателя. От
приложените към договора Общи условия се установява, че в раздел VІІ
"Отговорност и санкции", в чл. 20.2, е предвидено при забава в
плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита да
става предсрочно изискуем и да се отнася в просрочие, като в чл. 21.1.1. е уредено
правото на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко
неплащане на уговорени погашения по лихва и/или главница.
За обезпечаване на
кредита е учредена договорна ипотека върху недвижим имот: винарна в сутерена на
масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Габрово, ул. Б.собственост
на "Венера Конструкциони" ООД, видно от нотариален акт № 197, том І,
рег. № 3833, дело № 184/28.05.2008 г. на нотариус с рег. № 095 на НК на РБ.
Не е спорно, че на
30.07.2015 г. между страните по горепосочения договор за жилищен и ипотечен
кредит е подписано допълнително
споразумение, с което кредитът е преструктуриран и е договорено остатъкът от
дълга в размер на 108 862, 91 лв. да се олихвява с лихвен процент в размер на 7,49
% годишно, формиран на 6 - месечния SOFIBOR
в размер на 1,181% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,309%, в който
се включва индивидуална отстъпка от 2,50 п.п. и преференции при изпълнение на
условията по програмата "ДСК Уют", без да се променя крайният срок на
договора. Съгласно погасителния план към допълнителното споразумение кредитът
се погасява на равни месечни вноски. От приложените към допълнителното
споразумение Общи условия се установява, че в раздел VІІ "Отговорност и
санкции", в чл. 21.2 е уредена възможността при забава в плащанията на
главницата и/ или лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита да става
предсрочно изискуем и да се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта, като последиците от забавата
настъпват автоматично, а ако законът го изисква - след уведомяване на клиента.
В чл. 22.1.1. от същите Общи условия е уредено правото на кредитор да превърне
кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения по лихва и/ или главница.
От представената нотариална
покана, рег. № 7881/27.09.2017 г., том ІІІ, № 410 на нотариус рег. № 299 на НК,
от „Банка ДСК” ЕАД до Й.С.Б.,
се установява, че Банката е отправила уведомление до ответницата, че поради
забавата в погасяване на задълженията й по процесния банков кредит от
26.05.2008 г. и на основание предвидените в него условия, Банката обявява
кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на поканата.
От приложената разписка № 410-ІІІ е
видно, че на 27.09.2017 г. връчителят е
удостоверил, че Й.Б. е отказала да получи нотариалната покана. Нотариусът е
удостоверил на 28.09.2017 г., че поканата е връчена на ответницата с разписка №
410-ІІІ.
По ч. гр.
д. № 2242/2017 по описа на PC – Габрово, въз основа на заявление по реда
на чл. 417, т. 2 от ГПК от „Банка ДСК” ЕАД, е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 3760/02.10.2017 г. и изпълнителен лист, с които ответницата Й.Б. е
осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от: 102
555,54 лв. главница, 2 833,96 лв. договорна лихва за периода 30.05.2017 -
28.09.2017 г., 3, 64 лв. лихвена надбавка върху просрочена главница за периода
28.05.2017 - 27.09.2017 г. , 28, 49 лв. лихвена надбавка върху цялата главница
за периода 28.05.2017 - 27.09.2017 г., 120 лв. заемни такси - поради
неизпълнение на задълженията по договор от 26.05.2008 г. с настъпила предсрочна
изискуемост на 28.09.2017 г., както и 2 260, 83 лв. разноски за заповедното
производство. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение с вх. №
294/10.01.2018 г. от ответницата по реда на чл. 414 от ГПК. В указания
едномесечен срок, с разпореждане на заповедния съд връчено на кредитора на
26.02.2018 г., същият е предявил иск за установяване на вземането си на
21.03.2018 г. пред СГС.
По делото е допусната и изслушана
съдебно - счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. В
заключението е прието, че ответницата е усвоила кредита на 29.05.2008 г., като
в изготвена таблица е взело данните за усвояване и погасяване на задължението от
ответната страна с извлечение от кредитна сметка 17/15645787 и извлечение от
разплащателна сметка 02/15591633 на ответницата. Вещото лице е установило, че
на 29.04.2017 г. и на 29.05.2019 г. не са постъпили суми за погасяване на
вноските, като на 05.06.2017 г. е постъпила сумата от 1 960 лв., с която са
погасени задълженията до май месец 2017 г. и 0, 43 лв. лихва към вноската от
29.06.2017 г., като след тази дата не са постъпвали суми за заплащане на
задължението. Вещото лице е приело, че дължимата сума към банката, към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер
общо от 105 421, 63 лв., от която 102 555, 54 лв. главница; 2 833, 96 лв.
лихва, 3, 64 лв. санкция лихва и 28, 49 лв. наказателна лихва. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
претендираните по заповедта заемни такси в размер на 120 лв., са начислени и са
отразени в приложената таблица към заключението. Вещото лице в съдебно
заседание уточнява, че в претендираната главница от 102 555 лв. не е включена възнаградителна
лихва до края на периода на договора и това е само остатъка от главницата по
договора.
При така установените факти съдът
приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415
от ГПК – за установяване съществуване на вземането, предмет на издадената
заповед № 3760/02.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2242/2017 г. по описа на РС –
Габрово, за което е издаден изпълнителен лист. Допустимостта на иска се
обуславя от наличието на правен интерес, като в конкретния случай такъв се установява,
тъй като длъжницата Й. С. Б. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение.
Кредиторът е предявил настоящия установителен иск в преклузивния едномесечен
срок. За да бъде уважен така предявеният иск следва да бъде доказано от страна
на ищеца, както основанието и размера на вземането, така и че същото е
изискуемо.
Претенцията по предявения иск се
основава на договор за жилищен и ипотечен кредит от 26.05.2008 г.,
съгласно който Банката е отпуснала на ответницата сумата от 120 000 лв., със
срок от 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване на 29.05.2008 г. -
определена като падежна дата, изменен със споразумение от 30.07.2015 г., с
което кредитът е преструктуриран. Обстоятелството, че правоотношението
между страните е възникнало на основание процесния договор за жилищен и
ипотечен кредит и допълнителното споразумение към него, доколкото не е оспорено
от страните, е факт, който е обявен от съда че не се нуждае от доказване, с
приетия доклад по делото.
С оглед заявеното в отговора на
ответницата, спорни по делото са два въпроса: настъпили ли са условията за
упражняване на правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем в
пълен размер, за остатъка от дълга и включени ли са, в претендирания от Банката
дълг, възнаградителните лихви занапред, въпреки заявената предсрочна
изискуемост.
В приетото по т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, при
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата уговорени в договора, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от
две предпоставки: от обективният факт на
неизпълнението и от субективния факт на упражняване правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
От доказателствата по делото се
установи, че Й. С. Б. е спряла да изпълнява задълженията си по процесния договор
след 29.06.2017 г., което е видно от съдебно- счетоводна експертиза.
От доказателства се установи, че кредиторът
е приложил предвидената възможност в раздел VІІ
"Отговорност и санкции" на Общите условия, приложени към допълнителното споразумение от 30.07.2015 г.
и е упражнил правото си да направи кредита изцяло предсрочно изискуем,
като с нотариална покана рег. № 7881/27.09.2017 г.,
том ІІІ, № 410 на нотариус рег. № 299 на НК е уведомил ответницата за
това на 27.09.2017 г., видно от разписка № 410-ІІІ, приложена по делото.
Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че
прави кредита предсрочно изискуем, поради което следва да се приеме, че
кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на 27.09.2017 г., тъй като това е
датата на връчване на нотариалната покана, макар и при отказ от страна на
длъжницата да я приеме, а не 28.09.2017 г. - датата, на която нотариусът е
удостоверил извършеното връчване с разписката от 27.09.2017 г.
В Общите условия към допълнителното
споразумение, сключено между страните на 30.07.2015
г., в раздел VІІ "Отговорност и санкции" е уредена възможността
Банката да направи кредита предсрочно изискуем в два случая, а именно: 1) съгласно
чл. 21.2 от ОУ при забава в плащанията повече от 90 дни, като целия остатък
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява по посочения в нормата
начин, като последиците от това настъпват автоматично, а ако законът го изисква
- след уведомяване на длъжника; 2) съгласно чл. 22.1.1. от ОУ кредиторът има
право да превърне кредитът в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихви и/или главницата, като последиците съгласно чл.
22.2, са тези по чл. 21.2 от ОУ.
За да упражни Банката правото
си да направи кредита автоматично предсрочно изискуем при условията на чл. 21.2
от Общите условия, следва да е налице забава в плащанията на длъжника, която
продължава над 90 дни. В конкретния случай тези 90 дни започват да текат от
последната падежирала, но неплатена вноска на 29.06.2017 г. и изтичат на
29.09.2017 г. Банката уведомявайки ответницата, че прави кредита предсрочно
изискуем, на 27.09.2017 г. е упражнила това свое право 2 дни по - рано, т.е.
същото не е било възникнало на това основание.
Доколкото в Общите
условия са уредени две хипотези и в съдържанието на нотариалната покана не е
посочено точното основание, на което кредиторът прави кредита изцяло предсрочно
изискуем, следва да се приеме, че същият е упражнил законосъобразно своето
право на осн. чл. 22.1.1. от ОУ, тъй като сключения между страните договор има
силата на закон съгласно чл. 20а от ЗЗД. Тази норма предвижда, като
предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, обективният факт
на неплащане на която и да е вноска - за лихва и/или главница и доколкото е
установено, че ответницата не е заплатила вноските за месеците 06, 07 и 08.
2017 г. този факт е настъпил. С оглед изискването на нормата на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ, следва да се приеме, че с уведомяването на ответницата с представената
нотариална покана кредиторът правомерно е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем изцяло на това основание от ОУ.
Предвид гореизложеното
съдът намира за доказано, че фактите относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост на процесния банков кредит, са се осъществили в
съответствие с уговореното между страните и са породили правните си последици,
а именно да променят падежа на задължението. С оглед промяната в падежа на
задължението на 27.09.2017 г., същото е станало изискуемо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е една от
предпоставките за уважаване на предявения иск.
Предявеният иск е
основателен и доколкото се доказа, че процесното вземане е възникнало на
предявеното основание и е същото изискуемо в заявения размер. Видно от съдебно-
счетоводната експертиза, размерът на вземането на Банката е общо 105 421, 63 лв., от който 102
555, 54 лв. главница; 2 833, 96 лв. лихва, 3, 64 лв. санкция лихва и 28, 49 лв.
наказателна лихва и 120 лв. заемни такси. Възражението на ответницата, че в
претендираната главница е включена и бъдещата възнаградителна лихва, остана
недоказано.
Предвид гореизложеното
така предявеният иск е основателен и следва да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено съществуването на вземането в полза на „Банка ДСК” ЕАД против ответницата Й.С.Б., по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
2242/2017 г. по описа на РС – Габрово.
При
този изход на делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски
в размер на 2 710, 84 лв., от които 2 110, 84 лв. държавна такса, 300 лв.
разноски за вещо лице и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.
422, ал. 1 от ГПК, по отношение на Й.С.Б., ЕГН **********, с адрес *** съществуването
на вземането на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска” № 19, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 3760/02.10.2017 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2242/2017
г. по описа на РС – Габрово в размер на: 102 555,54
лв. главница, 2 833,96 лв. договорна лихва за периода 30.05.2017 - 28.09.2017
г., 3, 64 лв. лихвена надбавка върху просрочена главница за периода 28.05.2017
- 27.09.2017 г. , 28, 49 лв. лихвена надбавка върху цялата главница за периода 28.05.2017
- 27.09.2017 г., 120 лв. заемни такси.
ОСЪЖДА " Й.С.Б., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска” № 19 разноски за заповедното
производство в размер на общо 2 260, 83 лв. и съдебни разноски за настоящото
производство в размер на общо 2 710, 84 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: