№ 29
гр. Харманли, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Т. Г.
при участието на секретаря А. Хр. Т.
като разгледа докладваното от И. Т. Г. Гражданско дело № 20245630101205 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл.50 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди.
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. К. Х., с
ЕГН: ********** от гр. С., ул. „С. С.о“ № *, чрез адв.Н.К., против З. А. М.,
ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Н. П.“ № * и Д. М. Д. от гр. С., ул. „Н. П.“ № *.
Ищцата твърди, че била регистрирана като земеделски стопанин и за
нуждите на дейността си сключила договор за наем на земеделска земя и
наела имот в землището на град Симеоновград, в местността „Под гарата”, с
номер 551069, представляващ поземлен имот с идентификатор
47278.500.1069, област Хасково, община Симеоновград, гр. Симеоновград, м.
„ПОД ГАРАТА“, вид собств. Частна, вид територия Земеделска, категория 4,
НТП Нива, площ 4000 кв. м, стар номер 500051, 500069, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № 300-5-62/01.09.2004 г. на изпълнителния директор НА
АК47278.500.1069 за стопанската 2023-2024г., където засаждала зеле.
Ищцата твърди, че ответниците отглеждали животни, които
многократно повреждали собствената й земеделска продукция. Животните
били регистрирани на името на първия ответник — З. А. М., но фактически се
намирали под надзора на Д. М. Д.. Многократно били водени разговори с
1
ответниците да упражняват надзор над животните и да не им позволяват да
пасат и тъпчат насажденията, но без резултат.
Ищцата твърди, че на 15.05.2024г. закупила готов разсад за зеле и
насадила наетата нива, развитието на растенията било напреднало и
започнали да се оформят и развиват глави.
Ищцата заявява още, че многократно заварвала в засятото място
животните на ответницата М., които се пасели от ответника Д.. Животните
пасли и стъпквали дни наред засятото зеле, като тези действия на ответниците
продължили за периода от началото на месец юни 2024г. до края на месец
септември 2024г.
Ищцата посочва, че подала жалби в полицията и в общинска
администрация Симеоновград, като и двете жалби били заведени на
13.09.2024г., но едва на 24.09.2024г. била извършена проверка от служители на
общината, които съставили протокол, с който установили, че „животните са
потъпкали и унищожили 91 % от растенията”. От двете институции
установили, че животните се водели собственост на ответника М., но се
намирали под непосредствения надзор на ответника Д. за периода, когато били
нанесени щети на насажденията от зеле.
Ищцата посочва, че ответниците били предупредени писмено по реда на
чл.65 от ЗМВР, но до този момент никой от тях не бил възстановил
нанесената й щета, поради което за нея се пораждал правен интерес да сезира
съда с настоящата искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците З. А.
М. и Д. М. Д. солидарно да й заплатят сумата от 1 000,00 лева,
представляваща имуществени вреди, причинени от собствените на ответника
З. А. М., ЕГН: ********** животни, които се намирали под надзора на
ответника Д. М. Д., който с бездействието си да упражнява надзор върху тях
допуснал за периода от месец юни 2024г. до месец септември 2024г.
животните да нанесат върху селскостопанската й продукция материални
щети, изразяващи се в изпасване и изпотъпкване на селскостопанска
продукция зеле, ведно със законната лихва от датата на увреждането —
13.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответниците. В съдебно заседание ответниците, чрез
2
пълномощника си адв.Д.Ст., оспорват иска.
С протоколно определение от 29.01.2025г., на основание чл.214 от ГПК,
съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл.50 от ЗЗД чрез
увеличаване на размера му от 1000 лв. на 4620 лв.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата Д.Х. е наемател на следния недвижим имот – нива с площ от 4
дка, находяща се в м. „Под гарата“, в землището на гр. С., категория 4, за
стопанската 2023/2024г., видно от договор за наем на земеделска земя от
27.11.2023г.
Ищцата Д.Х. е регистрирана като земеделски стопанин съгласно
анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин на МЗХ и справка за
дейността й за стопанската 2023/2024г.
Съгласно писмо на ОДБХ-Хасково към БАБХ и справки за животни на
собственик, към 13.09.2024г. ответникът З. М. притежава животни, а
ответникът Д. Д. няма регистрирани животни.
С протокол от 24.09.2024г. комисия към Община Симеоновград е
удостоверила извършена на 24.07.2024г. проверка, при която е констатирала,
че в имот с идентификатор №47278.500.1069 в м. „Под гарата“, в землището
на гр. С. били засадени 4000 бр. зеле, както и че през насажденията
многократно преминавали животни, които потъпкали и унищожили 91 % от
растенията. По време на самата проверка не било констатирано да пашуват
селскостопански животни в имота.
С Постановление от 07.11.2024г. на РП-Хасково, ТО-Ивайловград, на
основание чл.213, вр. чл.24 ал.1, т.1 от НПК, е отказано образуването на ДП за
престъпление от общ характер. Приложени са и материалите по преписка
№271000-8458 от 13.09.2024г. по описа на РУ-Харманли.
Срещу ответника Д.Д. е съставено Наказателно постановление №40 от
06.11.2024г., с което за нарушение на чл.15 от Наредба №5 на ОбС
Симеоновград му е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв. за това, че в м. „Под гарата“, в землището на гр. С. допуснал
навлизането на селскостопански животни – кози в частни имоти, с което
застрашил собствеността на населението и земеделската продукция.
3
На страната на ищците бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Д. А. и И. Г., от показанията на които се установява, че ищцата
Х. в процесния недвижим имот отглеждала през зимата жито, през пролетта
имало засадени ранни пъпеши, а след това зеле. Свидетелите А. и Г.
многократно през периода месец юни – месец септември 2024г. виждали
животните (ярета и кози) на ответника Д. Д. в имота на ищцата Х., когато там
имало засадено зеле, което било унищожено от същите тези животни. Според
свидетелите животните се водели собственост на майката на отв.Д.- отв.З.М.,
но всъщност фактически се отглеждали и били под контрола на ответника Д.,
а в негово отсъствие за животните се грижили пастири.
Тези гласни доказателства съдът възприема като достоверно отразяващи
действителната фактическа обстановка по делото, тъй като същите са
непротиворечиви, логични и съответстващи на останалите доказателства по
делото, поради което съдът ги кредитира с доверие.
На страната на ответниците като свидетели бяха разпитани Г. О. и Н. Н.,
които заявиха, че работят в стопанството на ответника Д.Д., на който
всъщност били животните, както и че те изкарвали животните на баира, но
всъщност само една-две кози и едно яре влезнали в имота на ищцата Х., като
те пасли трева, а не засаденото зеле. Тези показания в частта им, че животните
на ответниците не са нанесли поражения върху продукцията на ищцата, се
опровергават от незаинтересованите от изхода на делото свидетели А. и Г. и от
наличния писмен доказателствен материал - протокол от 24.09.2024г. комисия
към Община Симеоновград, преписка №271000-8458 от 13.09.2024г. по описа
на РУ-Харманли.
Съгласно заключението по назначената съдебно – агрономическа
експертиза, в парцела от 4000 кв.м. има засадено зеле на площ от 1 дка - 4000
бройки. Вещото лице е констатирало, че зелето било засадено в определения
за нормалното биологично развитие за късна продукция и консервиране - 10-
20 юли. Културата се развила нормално, редовно поливана от собствен
водоизточник. При огледа експертът установил, че по-голямата част - около
80% от развитите зелки били без връх, от който се развива (завива) зелето.
Останали били само долните листа, които образували розетка. Липсата на
върха на зелето и образувани глави не било в резултат на изрязване с нож, а
ясно личало, че били изгризани от животни - някои наполовина, други изцяло,
4
защото тази част била най-крехка и сочна. Пораженията по селскостопанската
продукция били такива, че в много голям процент не се получавал краен
продукт, който да се предложи и реализира на пазара. В някои от растенията
пукнали лакомци, които развили малки зелки с диаметър 4-5 см, но те нямали
да пораснат и нямали пазарна стойност.
Според експертизата остатъкът от повреденото (огризано) зеле не
можело да бъде реализирано на пазара. Запазеното зеле - около 10-20%
можело да се консумира и консервира и можело да се предложи за продажба.
Вещото лице е определило средно 5500 кг/дка, които са могли да бъдат
произведени и продадени от ищцата при средна цена 1,05 лв./кг. При огледа
експертизата е констатирала, че били повредени 80% от растенията. При
среден добив 5500 кг похабената продукция била 4400 кг. Следователно
нанесената щета в резултат на повредената от опасване и огризване на зелето е
изчислена на 4620 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило.
Отговорността на собственика и на надзираващия животното е
обективна, безвиновна. За да възникне тази отговорност е необходимо:
наличие на вреди - имуществени /претърпени загуби или пропуснати ползи/
или неимуществени; вредите да са произтекли от животно; животното да е
собственост на лицето, от което се търси отговорност или да се намирали под
негов надзор, като отговорността на собственикът и лицето, под чийто надзор
са се намирали животните, причинили вредата, е солидарна; бездействие от
страна на собственика или лицето, упражняващо надзор върху животното;
причинна връзка между бездействието и настъпването на вредите - вредите
трябва да са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът или
онзи, който е бил длъжен да упражнява надзор, са бездействали и не са
препятствали възможността животното да причини вредите.
В настоящото производство ищцата претендира само имуществени
вреди.
5
По делото не се оспорва и се установява съгласно писмо на ОДБХ-
Хасково към БАБХ, справки за животни на собственик и съгласно показанията
на свидетелите А., Г., О. и Н., че ответницата З.М. е собственик на животни –
кози, ярета и други животни, както и че всъщност фактически за тях се грижи
и ги контролира ответникът Д.. За същите тези животни – кози и ярета се
установи и доказа, че са навлизали многократно в имота, ползван от ищцата
Х., а именно нива с площ от 4 дка, находяща се в м. „Под гарата“, в землището
на гр. С., която нива тя наела под наем за стопанската 2023/2024г., видно от
договор за наем на земеделска земя от 27.11.2023г. Тези обстоятелства се
потвърдиха от непротиворечивите показания на свидетелите Д. А. и И. Г., от
показанията на които се установява, че многократно през периода месец юни –
месец септември 2024г. свидетелите са виждали животните (ярета и кози) в
имота на ищцата, който бил засаден със зеле в този времеви период. Съдът
възприема тези гласни доказателства за достоверни и ги кредитира с доверие,
като не ги намира за опровергани от гласните доказателства, ангажирани от
страна на ответниците, доколкото свидетелите Н. и О. са заинтересовани от
изхода на делото, като работещи при ответниците, а и доколкото гласните
доказателства, събрани на страната на ищцата са подкрепени от приетите по
делото писмени доказателства - протокол от 24.09.2024г. комисия към
Община Симеоновград, преписка №271000-8458 от 13.09.2024г. по описа на
РУ-Харманли, Наказателно постановление №40 от 06.11.2024г., съдържащи
данни в същата насока.
Отговорността на ответниците се претендира на основание
собствеността и отговорността за упражняване надзор и недопускане на
животните да причиняват вреди другиму. Като собственик на процесните
животни (кози и ярета) ответницата З.М. носи отговорност по чл.50 от ЗЗД за
причинените от тях вреди, в случай че бъдат установени такива. Такава
отговорност носи и лицето, под чиито надзор са се намирали животните през
този период от време, за който се твърди, че са причинили вреди на ищцата, а
именно в периода месец юни – месец септември 2024г. Това лице в случая е
ответникът Д.Д., който фактически се грижи за животните и следователно под
негов контрол са и грижите за тях. Това се потвърди също от показанията на
свидетелите Д. А. и И. Г., които заявиха пред съда, че именно ответникът Д.
упражнява контрол върху животните и се занимава с тях, а ако отсъства,
възлага непосредствените грижи за животните на пастири. Следователно и
6
отв.Д. носи отговорност по чл.50 от ЗЗД, при това солидарна заедно със
собственика на животните – отв.М..
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 51, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно т. 10 от ППВС № 7/1959 г. собственикът на вещта и лицето, под
чийто надзор се намира същата се освобождава от отговорност за
причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са в резултат от
непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия.
Собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира същата не
отговарят за вредите, причинени с нея по изключителна вина на трето лице.
Такива възражения не са направени от ответниците и не се установяват такива
данни по делото, поради което отговорността на ответниците не е изключена
на посочените основания.
Напротив, установи се по делото, че са причинени вреди – имуществени
на ищцата Х., изразяващи се в стойността на унищожените от животните на
ответниците насаждения от зеле, което ищцата е отглеждала в наетия от нея
имот. Това се доказа от писмените и гласните доказателства по делото -
анкетна карта за регистрацията на ищцата като земеделски стопанин на МЗХ
и справка за дейността й за стопанската 2023/2024г., протокол от 24.09.2024г.
комисия към Община Симеоновград, показанията на свидетелите Д.А. и И.Г.,
заключение по съдебно - агрономическа експертиза, от които се установи по
несъмнен начин, че в периода от м.юни-м.септември 2024г. ищцата Х.
отглеждала 4 000 бр. зеле върху 1 дка земеделска земя, като вследствие
навлизането на животните (кози, ярета) на ответниците в нейния имот и
огризването на насажденията от тях, били повредени 80 % от растенията.
Следователно безспорно са причинени имуществени вреди на ищцата, като
настъпването на същите е в причинно-следствена връзка с оставените без
постоянен надзор животни, собственост на отв.М., които са причинили
вредите. В този смисъл следва да се приеме за установена причинната връзка
между бездействието на ответниците да препятстват причиняването на щети
от животните и настъпването на самите вреди.
Вещото лице по приетата съдебно - агрономическа експертиза е
изчислило, че при среден добив 5500 кг, похабената продукция е 4400 кг. (80%
от продукцията). Следователно нанесената щета в резултат на повредената от
7
опасване и огризване продукция от зеле е изчислена от вещото лице на 4620
лв.
Ето защо съдът намира, че следва да приеме, че са нанесени вреди на
ищцата Х. в размер на 4620 лв., представляващи стойността на увредените
насаждения от зеле, съгласно заключението на вещото лице по приетата и
неоспорена съдебно - агрономическа експертиза, като в този размер следва да
уважи предявената претенция и да осъди солидарно ответниците да заплатят
посочената сума, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на
увреждането – 13.09.2024г. до окончателното й изплащане съгласно чл.84 ал.3
от ЗЗД, предвиждащ, че при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Несъмнено към датата 13.09.2024г.
увреждането вече е било налице, което се потвърждава и от протокол от
24.09.2024г. на комисия към Община Симеоновград, удостоверяващ
извършена на 24.07.2024г. проверка по случая и констатирано от нея
унищожаване на продукцията на ищцата още преди м.09.2024г.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съгласно
представения списък на разноски по чл.80 от ГПК, следва ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата Х. направените по делото разноски в
размер на общо 1627.80 лв. за държавни такси, адвокатски хонорар и разноски
за вещо лице.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците З. А. М., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Н. П.“
№ * и Д. М. Д. от гр. С., ул. „Н. П.“ № *, на основание чл.50 от ЗЗД, да
заплатят СОЛИДАРНО на ищцата Д. К. Х., с ЕГН: ********** от гр. С., ул.
„С. С.о“ № * сумата от 4620 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в периода месец юни – месец септември 2024г., в резултат на
увреждане на насажденията на ищцата от зеле, причинено от собствените на
ответника З. А. М. животни, намиращи се под надзора на ответника Д. М. Д.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.09.2024г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответниците З. А. М., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Н. П.“ № *
и Д. М. Д. от гр. С., ул. „Н. П.“ № *, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
8
заплатят на ищцата Д. К. Х., с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „С. С.о“ № *
разноските по делото в размер на общо 1627.80 лв. за държавни такси,
адвокатски хонорар и разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9