Решение по дело №67/2022 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 31
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20225340200067
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Първомай, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20225340200067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0325-000579/29.06.2021 г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Първомай, с което на П.
М. Д. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че жалбоподателят разбрал за
издаденото наказателно постановление едва в началото на м. март 2022 г., когато
направил справка в ОД на МВР – Пловдив. Оспорва наказателното постановление да
му е връчвано.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено
е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. За да
намери приложение посочената разпоредба на закона, е необходимо нарушителят да не
е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени предпоставки, т. е. да не е намерен на посочения адрес и
новият му адрес, ако има такъв, да не е известен. В конкретния случай в хода на
1
административнонаказателното производство жалбоподателят е посочил адрес за
кореспонденция: ***, на който не е бил търсен за връчване на наказателното
постановление. Поради това наказващият орган е следвало да положи усилия за
намиране на нарушителя именно на този адрес, тъй като не се установява той да е
променил посочения адрес, а новият да е неизвестен.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.04.2021 г. около 13:30 ч. в ***7 свидетелят Н. И. Б. – полицейски
инспектор във 2 РУ Пловдив, и неговият колега Н. С. Л. забелязали лек автомобил
„Пежо 407“ с табели с рег. № ***, който бил управляван от П. М. Д.. Свидетелят Н. Б.
решил да спре водача за проверка, при която установил, че автомобилът е управляван
от жалбоподателя П. М. Д., както и че транзитните табели на автомобила били с
изтекъл срок на валидност. Последното констатирал при преглед на разрешение за
временно движение № *********, което било валидно до 05.03.2021 г. Въз основа на
установеното полицейските служители завели водача до сградата на РУ Първомай за
снемане на обяснения и предприемане на последващи действия, доколкото случаят би
могъл да има и отношение към ангажиране на наказателната отговорност на водача.
За констатираното нарушение свидетелят Б. съставил срещу жалбоподателя
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №
985551/02.04.2021 г. Екземпляр от акта бил връчен на нарушителя, който го подписал
без възражения.
Поради съмнение за извършване на престъпление материалите, касаещи
поведението на жалбоподателя, били изпратени на прокурор от Районна прокуратура
Пловдив, ТО Асеновград за становище по образуване на досъдебно производство. По
този повод случаят бил заведен по пр. пр. № 6218/2021 г. по описа на същата
прокуратура и с постановление от 14.06.2021 г. наблюдаващият прокурор отказал да
образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1 НПК,
тъй като приел, че деянието не представлява престъпление и върнал преписката на
началника на РУ Първомай за преценка на основанията за реализиране на
административнонаказателната отговорност.
Преписката била изпратена обратно на наказващия орган, който с оглед
установяването на нарушението и предвид отказа за образуване на досъдебно
производство издал обжалваното наказателно постановление. С последното на
жалбоподателя е била наложена на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП глоба в общ
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните
доказателства – показанията на свидетеля Б.. Последният е възприел, че именно
жалбоподателят Д. е управлявал моторното превозно средство с поставени
регистрационни табели с изтекъл срок на валидност. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, доколкото същите се явяват обективни и съответни на останалите
доказателства. Поради това и тъй като в случая не се констатираха каквито и да е
основания показанията на този свидетел да бъдат подлагани под съмнение, то същите
се възприемат от съда. Тези показания се намират в съответствие и със съставения
АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не
само че не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен
материал.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
2
правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган
се установява от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 02.04.2021 г. (датата на извършване на нарушението),
а НП – на 29.06.2021 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
В императивната норма на чл. 42, ал. 1 ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното
административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му
протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от значение
за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с
което е съобразено и правилото на чл. 40 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Последното съдържа реквизитите,
посочени в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, а нарушението е описано надлежно от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Посочена е и нарушената
материалноправна норма. Поради това съдът намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В двата процесуални документа
пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на
съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна
квалификация.
В обобщение, съдът приема, че в случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
При гореописаната фактическа обстановка съдът намира, че правилно е
приложен и материалният закон.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Вземайки предвид изложеното и след преценка на доказателствената
съвкупност съдът намира, че водачът П. М. Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, като на 02.04.2021 г. около 13:30 ч. в *** в посока запад управлявал
лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № ***, който не е регистриран по надлежния ред.
В тази насока е необходимо да се посочи, че според легалното определение на
§ 6, т. 18а от ДР на ЗДвП „регистрация“ е административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Същевременно надлежният
3
ред за регистрация на МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов
нормативен акт – Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. При липсата на
регистрация в страната към момента на издаване на транзитните номера за процесния
автомобил се явява приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от същата наредба
(транзитни табели с регистрационен номер се издават в случаите на придвижване на
нерегистрирани превозни средства в страната), чийто смисъл разкрива привременен
характер на транзитните номера с цел да се допусне придвижването на
нерегистрираното превозно средство за срока на валидността им. В конкретния случай
на процесната дата управляваното от жалбоподателя МПС е имало издадени транзитни
табели с регистрационен номер, чийто срок на валидност обаче е бил изтекъл преди
проверката, а съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба след изтичане срока на
транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват.
Вземайки предвид изложеното и въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства и по-точно от приложената справка от информационната система на
МВР, съдът счита, че на процесната дата, час и място лек автомобил „Пежо 407“ не е
бил регистриран по надлежния ред, тъй като е бил с изтекъл срок на разрешението за
временно движение, респективно с изтекъл срок на транзитните табели с
регистрационен номер. Поради това следва да се приеме, че МПС не е било
регистрирано по надлежния ред, а жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му административно нарушение.
Не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка
констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Отделно от това, видно от наличната по делото
справка за нарушител/водач жалбоподателят Д. е бил санкциониран и преди за
нарушения по ЗДвП, което допълнително мотивира настоящия съдебен състав да не
приложи нормата на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и
наказанията, като е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.
175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП санкции в техния минимален размер, а именно: „глоба“ в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като
наложеното му наказание е справедливо, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0325-000579/29.06.2021 г.
на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Първомай, с което на П. М. Д.,
ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
4
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: _____________(п)__________
5