ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1613
гр. Шумен, 11.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630101235 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 323 ГПК.
Образувано по молба от В. С. Ч., обективирана в искова молба, за
постановяване на привременни мерки, по смисъла на чл. 323 ГПК, до
произнасяне със съдебно решение по спора между страните, като:
упражняването на родителските права над непълнолетните деца М. Д. Ч., В.
Д. Ч., и Г. Д. Ч., бъдат предоставени на майката; местоживеенето им да бъде
при нея на адрес: гр. Шумен, ***; на бащата бъде определен предложен
режим на лични контакти, както и ответникът да бъде осъден да плаща
месечна издръжка за децата, считано от завеждане на исковата молба, с падеж
пето число на месеца, за който се дължи.
Молителката обосновава искането си твърдейки, че с ответника са
съпрузи от 19.02.2006 г., като от бракът си имат три непълнолетни деца. От
известно време отношенията им се влошили. След фактическото им
отчуждение по никакъв начин ответникът не участвал в отглеждането на
децата, като не плащал и издръжка, разходите по отглеждането непрекъснато
нараствали, както и нуждите им от храна, облекло, разходи за обучение и
извънкласни занимания. Голямото дете М. имала нужда от частни уроци във
връзка с предстоящите матури и кандидат студентски изпити; М. и В.,
посещавали спортни занимания, което налагало необходимостта от плащане
на такси, закупуване на облекло и обувки. Малкото дете Г. му предстояло да
започване детска ясла, което било свързано с допълнителни средства. Към
1
момент с ответника били във фактическа раздяла, но той не се бил изнесъл
напълно от семейното жилище, като понякога нощувал в него, а понякога не
се прибирал с дни. Счита, че с оглед възрастта и в интерес на децата е
упражняването на родителските права да бъдат предоставени на нея.
Преди проведеното съдебно заседание ответникът подава молба, с която
оспорва изложеното. Твърди, че от 2002/2003 г. и понастоящем, без
прекъсване, страните и децата живеят в жилище гр. Шумен, ***, собственост
на майката на ищцата. Твърди, че за определен период ищцата проявявала
спадове в настроението, следвани от екзалтации, затваряла се в себе си,
гледала в една точка, не желаела контакти с близките и децата или обратно:
проявява агресия към най-близките хора, с които живее, повишавала тон,
правила скандали, говорела високо и бързо, отправяла обиди, говорела неща,
които са нелепи, започвала да трепери, непрекъснато да пуфти с уста,
отказвала да се храни, не можела да спи, харчила безразборно пари, често
сменяла местоработата си, тъй като не се вписвала в колективите, в които
работила. Състояния, които се отключвали след стрес - раждане на децата,
катастрофа с МПС, ситуации в местоработата и др.. За първи път тези
проблеми се проявили година и половина след раждането на голямата
дъщеря, когато ищцата отказва да се храни и заявила, че има живак в главата,
поради което я обръснала. Обърнали се за лекарска помощ в Токуда-София.
Ищцата приемала лекарствата и състоянието се подобрило. Същото се
повторило и след раждането на второто дете. След раждането на третото дете
на 02.04.2022 г., от м. февруари 2023 г. и досега ищцата проявявала агресия и
злоба към близките си, често сменя настроението си, говорела неистини,
отказвала лекарска помощ и лекарства с твърдението, че от тях се чувствала
зле. В промеждутъците между ражданията, ищцата проявявала агресия или
депресия. Моли родителските права върху децата да бъдат предоставени на
бащата, като местоживеенето им бъде определено при него в семейното
жилище собственост на Г. Д. Г., на адрес: гр. Шумен, ***; на майката да бъде
определен неограничен режим на лични контакти. Не претендира издръжка за
децата, а в случай, че това е необходимо моли да се присъдят минимални
размери. Предлага ползването на семейното жилище на втори жилищен етаж,
да бъде разделено по следния начин: на децата - стая с югоизточно изложение
/детска/; на ищцата - стая със западно изложение /хола/; на ответника за
определен срок - източната стая, с общо ползване от всички на кухня, баня и
2
тоалетна на първия жилищен етаж.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуални
представители, като поддържат становищата си.
Въз основа на събраните доказателства съдът намира за установено от
фактическа стана следното:
По делото са приети писмени доказателства, разпитан е един свидетел
на ответната страна, както е изслушано непълнолетното дете М..
Между страните не е спорно, че са родители на непълнолетните деца М.
Д. Ч., родена на 28.06.2006 г., В. Д. Ч., родена на 16.04.2012 г. и Г. Д. Ч., роден
на 02.04.2022 г., което се установява и от приложените на л. 8-10 от делото
Удостоверения за раждане.
От приетия по делото Социален доклад /л. 36/, се установява, че
страните живеят в двуетажна къща собственост на Г. Д. /майка на ищцата/ в
гр. Шумен, ***. Страните заедно с децата обитавали втория етаж, в който са
разположени хол, спалня и детска стая. Семейството ползва кухня и
санитарен възел на първия етаж, който се обитава от майката на ищцата. В
дома са налични необходимите мебели и електроуреди за домакинството.
Хигиенно- битовите условия са много добри. За двете по-големи деца е
обособена детска стая, обзаведена според потребностите им. Поради ниската
възраст Г. спи в една стая със своите родители. Голямото дете М. Ч. е редовна
ученичка в Х-ти клас на ПЕГ „Никола Йонков Вапцаров“ - гр. Шумен,
паралелка с изучаване на английски и руски език. Другото дете В. Ч. е
редовна ученичка в IV-ти клас на СУ „Йоан Екзарх Български“ - гр. Шумен,
И двете деца се справят в училище и имат отличен успех. Третото дете Г. не
посещава детско заведение. Към настоящия момент родителите живеят заедно
и съвместно задоволяват потребностите на трите си деца в семейна среда. При
проведените разговори М. и В. не споделят да са забелязвали да има
проблеми между родителите им. В. наскоро разбрала, че родителите им ще се
разделят и била силно притеснена и разстроена от този факт. М. споделила, че
през месец февруари майка й спряла да разговаря с баща й, но за кратко.
Впоследствие отново прекратила комуникацията си с него. Момичето също
поддържа, че поведението на майка й се дължи на след родилна депресия. Не
може да си обясни защо е необходимо родителите му да се развеждат, тъй
като никога в семейството не е имало караници или разправии. Еднакво
3
привързана била и към двамата си родители, но заявила, че подкрепя своя
баща и не одобрява действията на майка си. Категорично не е състояние да
избере при кой от родителите си би се чувствало по-добре при развод. Счита,
че няма сътресения в отношенията на родителите й, които да доведат до
развод.
От разпита на свидетелката Г. Д. – майка на молителката, живуща със
семейството в едно домакинство, преценени на основание чл. 172 ГПК, с
оглед възможна заинтересованост, се установява, че от 20 години живеят в
нейната къща, която е на два етажа: на втория живее семейството с децата,
където имало три стаи – детска, хол и спалня, а на първия живее свидетелката
като ползвала две стаи. На първия етаж били кухня и сервизни помещения
/баня и тоалетна/, които се ползвали от всички. Целият ремонт на къщата бил
направена от Деян, който бил много работлив, търпелив, много обичал и
уважавал В.. Напоследък имало промяна в поведението на В. и в настоящия
момент отношенията били обтегнати. Забелязала промяната на Бъдни вечер,
когато се скарали, като свидетелката не разбрала какво се случило. От месец
февруари започнала голяма криза: В. започнала да гледа в една точка,
умълчала се, започнала да не се храни. Скарала се с най-добрата си приятелка
– В., с комшиите, сдърпали се със свекърва си за някаква захарница.
Отношението и към свидетелката се променило, започнала да и се кара, да
пуфка с уста, да казва, че не и е майка, че е осиновена, не и давала детето. Без
причина се карала с Д., като твърдяла, че племенницата му била негова
дъщеря. Свидетелката твърди, че от месец февруари тя готви на Д. и децата, а
В. въобще не готвела, не излизала и не купувала нищо за вкъщи. Твърди, че
изложеното в исковата молба, че ответникът не се прибирал, не отговаря на
истината: той всяка вечер бил до жена си и като съпрузи не се били
разделяли. Полагал бащински грижи за децата, осигурявал всичко
необходимо - дрехи, храна, а от м. февруари само той купувал памперси,
мляко, давал пари за трите деца. Децата, ако имали нужда от съвет, се
обръщали към баща си. Потвърждава, че в миналото ищцата имала подобен
проблем – криза след раждането на М., когато Д. я водил в Токуда - София и
криза след пътен инцидент, която била преодоляна с помощта д-р Х., която
изписала лекарства. Сега свидетелката предлагала на дъщеря си да я водят на
лекар, но тя се обидила и казала: „Искаш да ме изкараш луда ли?“.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6, хип. 1 2 СК, молителката поддържа
4
позицията в исковата молба като настоява ответникът да бъде отстранен от
семейното жилище. Ответникът твърди, че се притеснява от състоянието на
молителката и способността и в настоящия момент да полага адекватни
грижи за трите деца, като счита, че най - добрия вариант е той да бъде близо
до тях, както и, че децата имат нужда да осъществяват неограничен режим на
контакти с майка си.
Изслушана, по реда на чл. 59, ал. 6, хип. 3 СК, като близка от
родствения кръг, Г. Д., заявява, че държа на дъщеря си и на зет си, обича
внуците си. Счита, че бащата, а не майката следва да се грижи за децата, тъй
като бил много добър. Предлага, като най - добър вариант, децата да останат и
с майка си и с баща си, като местоживеенето на Д. бъде определено при нея на
първия етаж, а децата и В. да останат на втория етаж. По този начин намира,
че децата няма да променят начина си на живот, тъй като били свикнали в
тяхната стая, а бащата ще може да е по-близко до тях и да помага на всички.
На основание чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, в
присъствието на соц. раб. Петрова, съдът изслуша по реда на чл. 59, ал. 6,
хип. 2 СК, непълнолетното дете М., която заявява, че отношенията в
семейството са обтегнати, като разбира, че ситуацията е сложна. Счита, че
проблемите са изкуствени и без никакво основание. Твърди, че и преди този
случай майка им е имала проблеми, но ходела на психолог или психиатър и
постепенно нещата се уталожили. Намира, че сега майка им има нужда от
помощ. В настоящия момент заявява, че предпочита да живее с баща си, като
смята, че и за другите деца ще е добре да бъдат при баща им. Желае да
останат да живеят в къщата, която е собственост на баба им.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Предвид установената фактическа обстановка, като обсъди събраните
доказателства, взе предвид становищата на страните и нормативните актове
уреждащи спорните отношения, съдът прави следните правни изводи:
Относно упражняването на родителските права.
По общо правило родителските права и задължения се упражняват от
двамата родители заедно и поотделно. Прекратяването на брака или раздялата
на родители живели без брак, прави практически невъзможно съвместното
упражняване на родителските права. Поради това при спор между родителите
5
законът разпорежда съдът служебно да предостави упражнението на
родителските права на единия от тях. При определянето на мерките на
упражняване на родителските права и личните отношения, съответно при
искания за определяне на привременни мерки за това, приоритетен е
интересът на детето. Интересите на детето изискват родителските права да
бъдат възложени на този родител, който е способен да полага адекватни
грижи не само за бита, но и за доброто възпитание и изграждане личността на
детето, като самостоятелен индивид, а не като своя проекция, което не би
могло да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с
другия родител /в тази връзка - Р. № 202/28.10.2015 г., ГД № 244/2015 г., 3 г.
о.; Р. по ГД № 1707/2009 г., IV г. о./. По смисъла на закона предоставя се само
упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се
предоставя упражнението на родителските права, при развод или раздяла, се
запазват. В този смисъл другият родител, който не упражнява пряко
родителските права, не само има право, но като родител има задължения,
които следва да изпълнява по време на определения режим на лични контакти
и само при еднозначно установяване, че той не изпълнява тези свои
задължения в интерес на детето, може да бъде лишен от възможност за
срещи.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото и от
непосредственото впечатление от проведеното заседание, настоящият
съдебен състав не поставя под съмнение родителските качества на двамата
родители, както и взаимната привързаност между тях и децата.
Претендирайки родителски права в производството по привременни мерки
молителката не доказа в поведението на бащата действие или бездействие,
представляващо опасност за здравето и възпитанието на децата. От
показанията на майката на молителката, живееща в едно домакинство със
семейството, както и от изслушването на М., се установи, че двете големи
деца са привързани към бащата и живеят с него в спокойна среда. От
социалния доклад, както и от показанията на майката на молителката, се
установи, че бащата притежава необходимия родителски капацитет да полага
непосредствени грижи за тези деца. Ето защо съдът намира молбата на
майката за неоснователна, като родителските права върху двете големи деца
М. и В., следва да бъдат предоставени на бащата, а местоживеенето им бъде
определено при него на адрес гр. Шумен, ***, на втория етаж, в детската стая.
6
От друга страна се установи, че майката също притежава необходимия
родителски капацитет, но според показанията на майка и М., към момента
има здравословни проблеми, които при адекватни мерки биха могли да бъдат
преодолени. Третото дете – Г. е на година и три месеца, поради което
родителските права върху него следва да бъдат възложени на майката, а
местоживеенето му бъде определено при нея на адрес гр. Шумен, ***, на
втория етаж, в стая определена от майката, като бащата следва да напусне
обитаваните от семейството помещения, а при съгласие от страна на майката
на молителката, до постановяване на съдебно решение по спора, се нанесе на
първия етаж на адрес гр. Шумен, ***.
Относно режима на лични контакти
Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата си
родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. В процесния случай поддържането на лични отношения
между всеки от родителите, с всяко от децата, е жизнено необходимо с оглед
създаване на възможност чрез общуване те да развива чувства на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното им развитие,
спокойствие и самочувствие. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният
живот, е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да
продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург,
че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията
помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно
Конвенцията и нейните органи признават “право на контакт” като
фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво,
както на всеки от родителите, така и на всяко от децата. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са
интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде
разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки
само, ако ненамесата би причинила вреда на детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че до момента
двамата родители полагат грижи за трите деца, като майката е полагала
основни грижи за третото дете Г., поради което тази връзка не следва да бъде
7
прекъсвана. Следва да се отбележи, че предлаганият от бащата неограничен
във времето режим на лични отношения на майката с големите деца М. и В.
определено е в техен интерес, поради което следва да бъде утвърден. Съдът
намира, че в интерес на детето Г. е да бъде допуснат предложения режим на
лични контакти с бащата, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване между дните. Също така следва
да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права,
възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо
другия родител, да не настройва децата срещу него и да не накърнява
авторитета му.
Относно размера на издръжката на малолетното дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на всяко от децата,
съобразно твърденията в исковата молба и събраните доказателства, са в
рамките на нормалните за възрастта разходи. Съдът намира, че задължение и
на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането не
се осъществява изключително само от единия родител, то другият следва да
компенсира с намален размер на издръжката. По делото са събрани
доказателства - Служебна бележка, според която ответникът реализира
годишен доход за 2022 г. в общ размер 77 920.55 лева, от които печалба - 28
773. 77 лева или около 2 200 лв. месечно. Майката не представя доказателства
за месечен доход, но според Социалния доклад е в отпуск за отглеждане на
дете до двегодишна възраст.
При така преценените потребности на всяко от децата, възможностите
на страните, както местоживеенето на децата, съдът намира, че общата
месечна издръжка на всяко от големите деца М. и В. е в размер на 400 лв., от
които, като привременна мярка до постановяване на окончателен съдебен акт,
200 лв. следва да поеме бащата и 200 лв. – майката, а за третото дете – Г.,
бащата следва да плаща, издръжка в размер на 400 лв., като началният момент
на дължимост е от завеждане на исковата молба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 323 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
8
Предоставя упражняването на родителските права върху детето М. Д.
Ч., родена на *** г., ЕГН: **********, на бащата Д. Г. Ч., с ЕГН: **********
и настоящ адрес: гр. Шумен, *** ***, като определя местоживеенето на адрес
гр. Шумен, ***, на втория етаж, в детската стая.
Определя неограничен режим на лични контакти на майката В. С. Ч., с
ЕГН: **********, с непълнолетното дете М. Д. Ч., родена на *** г., ЕГН:
**********.
Осъжда В. С. Ч., с ЕГН:**********, и адрес: гр. Шумен, *** ***, да
плаща в полза на детето М. Д. Ч., родена на *** г., ЕГН: ********** , месечна
издръжка в размер на 200 (двеста) лева, чрез бащата Д. Г. Ч., ЕГН:
**********, с падеж пето число на текущия месец, считано от завеждане на
исковата молба – 06.06.2023 г. до постановяване на окончателен съдебен акт,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Предоставя упражняването на родителските права върху детето В. Д. Ч.,
родена на *** г., ЕГН: **********, на бащата Д. Г. Ч., с ЕГН: ********** и
настоящ адрес: гр. Шумен, *** ***, като определя местоживеенето й на адрес
гр. Шумен, ***, на втория етаж, в детската стая.
Определя неограничен режим на лични контакти на майката В. С. Ч., с
ЕГН:**********, с малолетното дете В. Д. Ч., родена на *** г., ЕГН:
**********.
Осъжда В. С. Ч., с ЕГН:********** и адрес: гр. Шумен, *** ***, да
плаща в полза на детето В. Д. Ч., родена на *** г., ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 200 (двеста) лева, чрез бащата Д. Г. Ч., ЕГН:
**********, с падеж пето число на текущия месец, считано от завеждане на
исковата молба – 06.06.2023 г. до постановяване на окончателен съдебен акт,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Предоставя упражняването на родителските права върху детето Г. Д. Ч.,
роден на *** г., ЕГН: **********, на майката В. С. Ч., с ЕГН: **********,
настоящ адрес: гр. Шумен, *** ***, като определя местоживеенето й при нея
на адрес гр. Шумен, ***, на втория етаж.
Определя режим на лични контакти на бащата Д. Г. Ч., ЕГН:
**********, с малолетното дете Г. Д. Ч., роден на *** г., ЕГН: **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до
9
17.00 ч. без преспиване между дните.
Осъжда Д. Г. Ч., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Шумен, *** ***, да
плаща в полза на детето Г. Д. Ч., роден на *** г., ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 400 (четиристотин) лева, чрез майката В. С. Ч., с
ЕГН:**********, с падеж пето число на текущия месец, считано от завеждане
на исковата молба – 06.06.2023 г. до постановяване на окончателен съдебен
акт, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Препис от определение да се изпрати на Дирекция „Социално
подпомагане“, за предприемане на мерки по член 4, алинея 1, точка 1 ЗЗДт.
Настоящите привременни са валидни до произнасянето на съда с
решение по настоящото производство или до настъпване на основателни
причини за тяхното изменяване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от
същия съд при настъпване на законни основания за това.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10