Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 310/13.07.2020 г., гр.Монтана
В
името на народа
Административен
съд - Монтана, в съдебно заседание на десети
юли две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от
съдия Ницова КАНД № 261/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН.
С
решение № 86/29.04.2020 г., постановено по АНД № 293/2019 г.по описа на РС Лом,
е потвърдено наказателно постановление № 19-0294-001074/23.06.2019 г. на началник
сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с
което на И.И.А. ***, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, основание чл.183, ал.7 и чл.183, ал.1т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания”глоба” в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец и „глоба“ в размер на 10 лева.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба от административнонаказания,
с искане да бъде отменено решението на
въззивния съд, като „..неправилно, постановено при нарушаване на материалния
закон и процесуалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост..“,
като в жалбата не са посочени касационни основания, а са изложени доводи, изложени
и пред въззивния съд. В изпратено писмено
становище пълномощникът адв.Г. е приложил становище от друго лице А*** Д*** И***
, очевидно по друго дело. Иска се отмяна
на решението на РС Лом и НП.
Административнонаказващият
орган, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение,
че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Административен
съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият
съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Административното наказание е наложено
на жалбоподателя, за това, че „на 20.06.2019 г. около 11,50 ч. в гр.Лом, на път В***
клас № 81 Монтана-Лом, км 143+445 като водач на товарен автомобил „Ф*** транзит"
с рег.№ М ***,
собственост на К*** И. ***, нарушил въведената временна организация и
безопасност на движението съгласно заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на АПИ и
сигнализирана с пътен знак В-2, като навлязъл с управляваното от него МПС след
знака забраняващ влизането, и към момента на проверка не носи контролен талон
от СУМПС…“
Същият е подписал АУАН без възражения.
Впоследствие във вързражение и в жалбата пред РС излага доводи, с които оспорва
констатациите на контролните органи, тяхната компетентност и излага съображения
по повод наложена ПАМ. От събраните и
обсъдени писмени и гласни доказателства, въззивният съд е достигнал до извода,
че правилно е установена фактическата обстановка и правилно е санкциониран
водачът на МПС, тъй като впоследствие изложените твърдения не се подкрепят от събраните в производството
доказателства.
Въззивният съд е установил фактите по делото,
разпитал е посочени свидетели, обсъдил всички
факти и обстоятелства, касаещи производството, е приел за установено, че
административнонаказаното лице е извършило посочените нарушения. Съдът като
съпоставил и обсъдил събраните
доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето
решение. Предвид което изложеното в касационната жалба не се подкрепят от
събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция. По разбиране и
на настоящия състав безспорно е установено, че административнонаказаният е нарушил въведената временна организация и
безопасност на движението съгласно заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на АПИ и
сигнализирана с пътен знак В-2, като навлязъл с управляваното от него МПС след
знака забраняващ влизането. В своето възражение
и подадената жалба той е изложил своята защитна теза, за която обаче не са
събрани доказателства в производството. Съдът е обсъдил събраните доказателства
и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, предвид което съответно
правилно е потвърдил наложеното наказание. Тук за пълнота следва да се посочи,
че наложената ПАМ е отменена поради неправилно приложена разпоредба на
материалния закон, което не доказва, че не е извършено нарушение.
Фактическата
обстановка е установена от събраните по делото доказателства, очевидно става
дума за опит да бъде оспорено установено административно нарушение. Съдът
правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и установено административно нарушение. Основните
възражения на жалбоподателя не намират
опора в събраните доказателства в административнонаказателното производство. Въззивният
съд е обсъдил макар и доста пестеливо относимите
доказателства и правилно е постановил, че при тези
обстоятелства не може да се приемат
твърдените нарушения на закона, т.к. безспорно е установено извършеното
нарушение. Изложената защитна теза не може да промени фактите, подкрепени от събраните в административнонаказателното
производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства,
които безспорно сочат на извършено административно нарушение. Административнонаказаният
е направил възражение, но същото има
изцяло защитна теза и е в противоречие с
останалите доказателства.
Всички събрани в
административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени
от РС Лом, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и същите
очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в подкрепа
на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са изложени
твърдения, които не намират опора в събраните в производството доказателства и
не променят установените от наказващия орган констатации, предвид което само
твърдението на административнонаказаното лице, не може да бъде прието като основание за
отмяна на постановеното решение на РС Лом.
При
тези доказателства, като се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП
“ Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“, то
правилно административнонаказващият орган
е издал обжалваното НП, което е потвърдено правилно от РС Лом.
Налице
са безспорно установени нарушение, нарушител и неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя, като наложеното наказание е на минимума.
Предвид което правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице
извършено административно нарушение, то наказателното постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Поради което и атакуваното решение следва
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно постановено.
Предвид
гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 86/29.04.2020 г. на РС Лом, постановено по АНД № 293/2019 г. по
описа на с.съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: