Решение по дело №145/2013 на Окръжен съд - Пазарджик

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

 

 

Номер: ……52………………. Година  2015г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                                          ТЪРГОВСКИ  СЪСТАВ

На   16.02.                                                                               2015 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :

СЕКРЕТАР : ДИМИТРИЙКА НИКОЛОВА   

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  гр. д . № 145  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 235 от ГПК – за постановяване на съдебно решение .

Окръжен съд Пазарджик е   сезиран с искова молба , подадена   от Н.И.Г. ***, ЕГН ********** *** , ЕИК 83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния директор  С.   С. П .    

С отговора на исковата молба   ответника е предявил регресен иск против лицето   И. А.Б. *** , ЕГН ********** . Искът е предявен при условията на евентуалност.  Искането е да се осъди ответника по иска да заплати в полза на  застрахователя  , застрахователното обезщетение ,което той евентуално ще бъде осъден да заплати в полза на увреденото лице . Иска се присъждането и на сторените съдебно – деловодни разноски ,както  и законна лихва от датата на плащането .  Искът е предявен за сумата от   26 000 лв., като  частичен иск от 200 000 лв.  В открито съдебно заседание,  ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа иска .

В срока  по чл.  131 ал. 1   от ГПК   е постъпил писмен отговор от ответника  , в който се оспорва иска по   основание по размер . Искането е  да се остави   без разглеждане  регресния иск , поради неговата процесуална недопустимост, а при условията на евентуалност да се  отхвърли иска   или евентуално да се    уважи частично иска . В открито съдебно заседание,   ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа   отговора  .

С решение № 317  /09. 07. 2014г. съдът е приел , че  по главния иск изцяло е осъществен фактическия състав на  прекия иск по чл. 226  от КЗ .  Приел е частичната основателност на иска . С решението съдът е приел , че обратния  иск е процесуално недопустим, като е прекратил производството по този иск.

С определение № 19/ 19. 01. 2015г. на Апелативен съд гр. Пловдив е  отменено определението на  Окръжен съд Пазарджик  , инкорпорирано в цитираното  по – горе  решение, с което е прекратено производството по обратния иск и делото е върнато на окръжния съд за произнасяне по обратния иск .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди събраните по делото писмени  доказателства и при спазване разпоредбата на чл.  235  от ГПК  , счита , че предявения обратен иск е изцяло основателен.

 Обратният иск подлежи на разглеждане, тъй като съдът е уважил главния иск . Условието , при което е предявен обратния иск / уважаването на главния иск / се е сбъднало , поради което съдът има процесуалното право да се произнесе по обратния  иск .

Регресното право е предявено на основание чл. 274 а. 2 от КЗ. Според посочената правна норма  застрахователя има право да получи платеното обезщетение от лицето, което е управлявало МПС без свидетелство за управление.  

Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, съдът е длъжен да направи разграничение между    суброгационното право по чл. 213 от КЗ и правото   на регрес по чл. 227 и чл. 274 от КЗ.  Регресното право    по чл. 227 и чл.   274 от  КЗ не е    суброгационно право, тъй като при този вид  регрес застрахователя не встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата . При суброгацията по чл. 213 от КЗ претенцията на застрахователя е   насочена против причинителя на вредата .  При регресната отговорност по чл. 227 и чл. 274 от КЗ отговорността е насочена против застрахования .  Суброгацията по чл. 213 от КЗ е допустима само при имущественото застраховане.   В областта на личното застраховане/ при застраховките „ злополука „ и „ живот „ / тя не е допустима. Това произтича от  същността на  имущественото застраховане.  То има за предмет да обезщети увреденото лице . Личното застраховане няма такъв обезщетителен характер. При задължителната застраховка „ГО“ суброгацията също не е допустима . Това е така , тъй като при този вид застраховане не се покриват щетите на застрахования , както е при имущественото застраховане ,а се покриват щетите на трети увредени лица . При    задължителната застраховка „ ГО“ застрахователя  не може да встъпи в правата на застрахования  против причинителя на вредата , тъй като тук застрахования е причинител на вредата. При задължителната застраховка „ ГО“ застрахователя  има право да иска от застрахования , това  което е заплатил  вместо него на увреденото лице . Тази възможност е ограничена обаче  в строго регламентирани от закона случаи . Това са хипотезите , посочени в текстовете на чл. 227 и чл. 274 от КЗ . При суброгацията  по чл. 213 от КЗ  такива хипотези няма , тъй като там застрахователя винаги има право да търси от причинителя  на вредата заплатеното   застрахователно обезщетение , след неговото изплащане .

В писмените бележки на пълномощника на ответницата по обратния иск се твърди ,че застрахователя няма право на  регрес против лицето И. А.Б. , тъй като тя не е „застраховано лице“ по смисъла на закона .   Възражението е неоснователно .

По силата на чл. 257 а. 1 от   КЗ , „ застраховани лица „  са , както собственикът на МПС /физическо или юридическо лице / ,за което е налице  валидно сключен застрахователен договор , така и всяко лице , което ползва МПС на законно основание . Това разрешение на въпроса е възпроизведено  и  в текста на  чл. 267    ал. 2 т. 1  от КЗ, където е казано , че застрахователя по застраховка „ГО“ покрива отговорността не само на застрахования за вреди , причинени във  връзка с притежаването и / или използването на МПС , но и отговорността на всяко друго лице , което не е изрично или мълчаливо упълномощено да управлява МПС , при положение ,че  не е придобило владението върху МПС по престъпен начин .  По делото е безспорно установено,че ответницата по  обратния иск И. А.Б.  е управлявала МПС на законно основание , като  лице , което е закупило  на процесното МПС, макар собствеността да не е прехвърлена по установения от закона ред .  Именно поради разрешенията ,дадени в текстовете на чл. 257  ал. 2 от КЗ и чл. 267 ал. 2 от КЗ относно  отговорността на застрахования  и покритите застрахователни рискове от застрахователя , в текста на чл.    274 от КЗ правото на регрес е предвидено за два вида правни субекти – застрахования и всяко лице, което ползва МПС на законно основание .

Фактически състав на регресното  право по чл.274  от КЗ .  

1/ Валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО“към датата на настъпване на застрахователното събитие ;

2/ Настъпване на застрахователно събитие ;

3/Изплащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение, на увредените лица. В конкретния казус това изискване на закона не е необходимо да бъде осъществено , тъй като претенцията на увреденото лице е насочена пряко против застрахователя на „ГО“.  Освен това регресната претенция на застрахователя не е предявена в самостоятелно производство , след като  застрахователя е покрил щетите на увредените лица  ,а за съвместно разглеждане с главната претенция , при условията на евентуалност на иска/обратен иск / .

4/  Какви възражения може да прави застрахования в производството по регресната му  отговорност ? За разлика от суброгацията по чл.213 от КЗ застрахования/като причинител на вредата /  не може да прави възражения , които произтичат от деликната  му отговорност , тъй като претенцията на е предявена от увреденото лице против застрахования . Претенцията е предявена от застрахователя против застрахования , поради което възраженията на застрахования могат да произтичат единствено от застрахователното правоотношение .

5/ Освен това , в конкретния   казус  приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 223 ал.2 от ГПК/ това ,което съдът е установил в мотивите на решението е задължително  за третото лице в отношенията му със страната ,на която помага или която го е привлякла  /  , тъй  като застрахования е привлечен , като  трето лице – помагач в процеса на страната на ответника по главния иск .  

По делото е установен  ,че към момента на настъпване на застрахователното събитие /   16 06. 2012г. / автомобилът ,който е управляван от ответницата И. А.Б.  е имал валидна гражданска застраховка „ ГО“  в ответното застрахователно дружество.  Полицата е обхващала периода  26. 10. 2011г. – 25. 10. 2012г.

Установено и също така ,че лицето И. А. Б.  е  управлявала процесното МПС на законно основание  .  Владението върху автомобила не е било придобито по престъпен начин.  

При това положение и предвид разрешенията ,дадени в текстовете на чл. 257 ал. 2 и чл.  267 ал. 2 т. 1 и т. 2  от КЗ  това лице притежава качеството на „ застраховано лице „ по смисъла на закона .

Установено е по делото , че вредите са причинени  от лицето И.А.Б.  във връзка с притежаването и използването на МПС , от лице, което не притежава свидетелство за   управление на МПС/ чл.267  ал. 2 т. 2 от КЗ / . 

При тези данни застрахователя е длъжен да покрие    отговорността на застрахования за причинените от него  на трети лица имуществени и неимуществени вреди .  

В мотивите на съдебното решение съдът приема , че  застрахователя следва да    отговаря  спрямо увреденото лице до размера на сумата 80000 лв. за причинени  неимуществено вреди и сумата   10 420 ,10 лв. за причинени имуществени вреди . 

В мотивите на съдебното решение съдът приема също така , че   изцяло е осъществена   от обективна и субективна страна деликтната отговорност   на застрахования  против увреденото лице .

От доказателствата по делото съдът прави извода ,че са налице всички изисквания на закона,за да се уважи правото на регрес  по чл. 274   ал. 2  от КЗ  на застрахователя против застрахования . По делото е безспорен факта , че лицето И. А.Б.  е управлявала МПС без свидетелство за правоуправление.

Неоснователно  е възражението , което се прави в писмените бележки на пълномощника на ответницата по обратния иск относно „ съпричиняването „ на вредоносния резултат . Института на „ съпричиняване „ е относим спрямо причинителя на вредата и увреденото лице,  а не между причинителите на вредата/чл.   51 ал. 2 от ЗЗД/.  Ето защо няма основание за разделяне на отговорността между причинителите на вредата . Между причинителите на вредата е относим   института на солидарната отговорност / чл. 52 от ЗЗД/ . В конкретния казус кредитора се възползва от правото си да иска изпълнение на цялото задължение от   когото и да е от длъжниците / чл.122 ал. 1 от ЗЗД / . 

Ще следва да се осъди ответника по обратния иск да заплати в полза на застрахователя сумата 26 000 лв. , като частичен иск от 200 000   лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изплащането на сумата на увреденото лице до окончателното изплащане, при условие , че сумата от 26 000 лв. бъде заплатена от застрахователя на увреденото лице .

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1  и ал. 5  от ГПК   ще следва да се осъди ответника по иска да заплати в полза на ищеца сумата   1200 лв., представляваща част от сторените разноски по делото  за адвокатско възнаграждение . Страната е представила списък на разноските , съгласно изискването на  т. 2 от ТР № 6/ 06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС  във вр. с чл. 80 от ГПК  до приключване на съдебното дирене. Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение са действително извършени , като в договора за прана помощ е записано , че сумата е изплатена в брой / т. 1 от ТР № 6/ 06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС/  .   В писмените бележки на пълномощника на  ответника  по иска е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна , на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК . Съдът намира искането за основателно , като приема , че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на  20 000 лв. е прекомерно в сравнение с действителната правна и фактическа сложност  на делото  . Адвокатското възнаграждение е определено при действието на  Наредба  № 1 /09. 07.2004г. за минималните размери на  адвокатските възнаграждения, преди изменението с ДВ. бр.  28/ 28. 03. 2014г. Според чл. 7 ал. 2 т. 4 от  Наредбата в редакцията преди изменението ,  минималния размер на адвокатското възнаграждение  за този вид правна помощ  е сумата 970лв. Адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лв.надхвърля многократно  минимално установения размер. При намаляване размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази  разрешенията  дадени в т. 3 на  ТР № 6/ 06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС,  фактическата и правна сложност на спора по   обратния иск и извършените от процесуалния представител на ищеца правни действия по делото .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

 

                                                                              Р   Е   Ш   И  

 

 

По обратния  иск на ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК 83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния директор  С.   С. П.   против   И. А.Б. *** , ЕГН **********  ОСЪЖДА  И. А.Б. *** , ЕГН **********да заплати   в полза  на ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК 83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния директор  С.   С.П.  сумата 26 000 лв. , като частичен иск от сумата  200 000   лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изплащането на сумата  от застрахователя ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК 83180482 на увреденото лице Н.И.Г. ***, ЕГН ********** до окончателното изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ  , че сумата от 26 000 лв. бъде заплатена от застрахователя ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК 83180482 на увреденото лице Н.И.Г. ***, ЕГН **********.

ОСЪЖДА  И. А.Б. *** , ЕГН **********да заплати   в полза  на ЗД“Бул Инс „ АД гр. София , ЕИК 83180482 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,р-н „Триадица „ , ул. „Лавеле „ № 19 , представлявано от изпълнителния директор  С.   С. П. сумата   1200 лв., представляваща част от сторените разноски по делото  за адвокатско възнаграждение.

На  основание чл. 78 ал. 5 от ГПК   съдът  НАМАЛЯВА заплатеното адвокатско възнаграждение  на пълномощника на ищеца по обратния иск от сумата   20 000 лв. на сумата 1200 лв.   

 

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен  срок от   връчването му  на страните  пред  Апелативен съд – гр. Пловдив.

 

 

 

 

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :