РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Павликени, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветомил Горчев
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело №
20224140100702 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Постъпила е молба от И. М. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. *** и
от М. М. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. Г.О., ул. *** за възстановяване на
запазената им част и намаляване на универсално завещателно разпореждане,
извършено със Саморъчно завещание от ***2005 година, обявено на ***2022
година от нотариус П.П. - рег. № 129 в НК - С. и вписано в Службата по
вписванията при PC – П. с вх. Рег. № *** г., Акт № ***, том ***, с което
наследодателят им и техен баща М.Й.Г. с ЕГН **********, бивш жител на гр.
С., ул. ***, починал на *** година завещал на ответницата С. К. С. с ЕГН
********** с адрес гр. С., ул. ***, цялото свое движимо и недвижимо
имущество, а именно две трети идеални части. Претендират разноски.
В срока за отговор ответницата - С. К. С. с ЕГН ********** с адрес гр.
С., ул. *** - депозира чрез пълномощника си писмен такъв, като навежда
доводи, че претенцията е недопустима, тъй като ищците не са приели
наследството по опис и търси прекратяване на производството. Излага
твърдения, че е била съжител на наследодателя, за когото се грижила до
смъртта му. Не оспорва факта, че ищците са наследници по закон – деца на
М.Й.Г., както и че той приживе се е разпоредил с цялото си имущество, което
е притежавал към момента на смъртта си в нейна полза чрез процесното
1
саморъчно завещание. Оспорва твърдението на ищците, че е накърнена
запазената част им, тъй като преди смъртта си наследодателят се
разпоредил с редица имоти в полза на ищците и техни низходящи.
Алтернативно излага аргументи да е предлагала доброволно уреждане на
спора. В с.з. поддържа становището си.
Събрани са писмени доказателства.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищците са преки законни наследници на М.Й.Г. с
ЕГН **********, бивш жител на гр. С., ул. ***, починал на ***година, като
ищецът е низходящ – негов син, ищцата е низходяща – негова дъщеря –
установено и от приложеното Удостоверение за наследници на Община - С.
Ответницата е негова преживяла съжителка – неоспорено в
производството нейно твърдение.
Безспорно по делото е и че на ***2005 година наследодателят на страните
е направил саморъчно завещание, в което с пълно съзнание за значението на
акта, който извършва и по своя собствена воля е направил следното
разпореждане с имуществото, което притежава към момента на смъртта си, а
именно завещава на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество,
което притежава към момента на смъртта си. Това е неговата последна воля,
която е пожелал да изпълнят наследниците му. Завещанието е написал и
подписал саморъчно, без поправки, прибавки и съкращения – приложеното
Завещание.
С Протокол за обявяване на саморъчно завещание с дата ***2022 год.
ищецът, като наследник - син на М.Й.Г. с ЕГН **********, бивш жител на гр.
С., ул. ***, починал на *** година се явил в кантората на П.П. — Нотариус в
района на действие на П. районен съд, вписан под № 129 (сто двадесет и
девети) в регистъра на Нотариална камара гр. С., с искане да бъде обявено
саморъчното завещание на покойния му баща, съхранявано по нот. дело №
***, акт ***, том ***, рег.№ ***/***2005 год. по описа на същия нотариус.
Същата е представила пред Нотариуса удостоверение за наследници, от което
било установено, че завещателят е починал на *** год. в гр. С. В Протокола е
посочено, че завещанието е написано на жълт кариран лист, на една страница.
Написано е четливо, без съществени зачерквания и поправки, датирано и
подписано. Същото е прочетено гласно на молителя, след което страницата от
листа, на който е написано, е подписана от молителя и от Нотариуса, за което
2
е съставен представения протокол, който след като бил прочетен гласно на
молителя, се подписал от него и Нотариуса.
Тъй като в наследствената маса влизали и недвижими имоти,
завещанието е изпратено за вписване и съответно вписано в СВ при РС – П.
При наличието на така представените писмени доказателства, чиято
истинност не бе оспорена, съдът приема, че искът за възстановяване на
запазена част с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е подаден от
заинтересовани лица – преки низходящи на наследодателя.
Искът е допустим за разглеждане и съдът цени неоснователни
възраженията в обратна насока, по следните съображения:
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо лица,
които не са наследници по закон е необходимо същият да е приел
наследството по опис. Не е спорно, че съставянето на опис на наследственото
имущество има за последица отграничаване на имуществото, което
наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото
на призованите към наследяване лица. В този смисъл самият опис има само
доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството
имущество и може да бъде съставен по искане на посочените в чл. 554 ГПК
лица, т. е. правото да се иска съставяне на опис на наследственото имущество
принадлежи не само на призования към наследяване. Приемането на
наследството по опис обаче е съвършено различно по своето естество и
правни последици правно действие, което има за цел да ограничи
отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на
наследодателя, вкл. и задълженията по завет, само до стойността, която се
покрива от наследственото имущество и в този смисъл следва да бъде
правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и
приемането на наследството по опис. Приемането на наследството по опис
изисква всъщност два формални акта - да бъде съставен опис на наследството
и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че
приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва
да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. В
производството по възстановяване на запазена част от наследството самият
опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може
да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.
Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на
наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл. 30, ал. 2
ЗН. Когато призовано към наследяване дееспособно лице претендира
3
възстановяване на запазената си част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване, посредством това заявление се
изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а
именно правото на възстановяване на запазената част от наследството на
посочените в чл. 28 ЗН лица, което дава право на наследника по закон да
ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до
размера на разполагаемата част, както и да иска намаляване на извършените
приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част.
Наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да
бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31
ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален
правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т. е.
дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му
част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя
дарения не накърняват признатото му от закона право на част от
наследственото имущество /запазената му част/. Самият закон дава
възможност на призованото към наследяване лице, което има право на
запазена част от наследството, да ограничи възможността за
облагодетелстване с имущество на наследодателя, която може да бъде
реализирана безусловно по отношение на призовани към наследяване лица
/ТР № от 04.02.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/2005 г. на ОСГК/, но по
отношение на лица, които не са призовани към наследяване съгласно
изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗН следва да бъде предхождана от
приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на
наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят
е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни
разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално
/в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16,
ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството
наследник, а не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което
не е било известно, е било открито след приемането на наследството по
смисъла на чл. 55 ЗН.
По същество претенцията е основателна и доказана.
С иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН е установена правната възможност за
реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо
право на наследниците по чл. 28, ал. 1 от ЗН.
Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът
с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената
безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя. Законът не ограничава
4
възможността на всяко дееспособно лице да се разпореди в полза на трето
лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в
случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания – брани
правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал. 1 от ЗН, като именно
чрез иска по чл.30, ал.1 от ЗН им гарантира възможността за получат онази
част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е
определена като тяхна запазена част.
Предмет на разглеждане в настоящото исково производство е предявената
от ищците претенция за възстановяване на запазената част от наследството
останало от техния баща чрез намаляване на едно универсално саморъчното
завещание, направено от последния в полза на ответницата.
От формална страна саморъчното завещание отговаря на законовите
изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗН, като то е обявено от Нотариус по реда на
чл. 27, ал. 1 от ГПК.
В конкретният казус съдът приема, че при условията на пълно и главно
доказване ищците доказаха по безспорен начин с представените по делото
доказателства, че са от кръга на лицата, посочени в закона, ползващи се от
правото на запазена част, както и степента си на родство, а именно първа
степен - син и дъщеря на завещателя, в който смисъл когато наследодателят
остави низходящи, той не може със завещателни разпореждания да накърнява
онова, което съставлява негова запазена част от наследството - чл. 28, ал. 1 от
ЗН.
Видно от процесното универсално завещание е, че М.Й.Г. с ЕГН
**********, бивш жител на гр. С., ул. ***, починал на *** година е завещал
цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента
на смъртта си в полза на ответницата, с което действие той е накърнил
полагащата се на неговите син и дъщеря запазена част от наследството.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на низходящите, когато
наследодателят е оставил за наследници две деца е 2/3 от наследството, то
съдът приема, че именно в този размер трябва да се намали универсалното
завещание без да се изследва и съставя наследствена маса, съответно
разпределя между ищците, тъй като не това е целта на исковото производство
по чл. 30, ал. 1 от ЗН.
Следователно претенцията на ищците против ответницата с правно
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, е основателна и доказана – доколкото именно
2/3 се претендира, поради което и съдът следва да им възстанови запазената
5
част от наследството на техния баща, като намали универсалното му
завещателно разпореждане, в полза на ответницата, в размер на 2/3 и
възстанови запазената им част, в размер на 2/3 от оставеното наследство на
техни баща.
При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
претенцията за разноски на ищците е основателна и доказана, поради което
ответницата следва да бъде осъдена да им заплати сумата в размер общо на
1 221,64 лева, която сума включва адвокатско възнаграждение и държавни
такси.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН на И. М. Г. с ЕГН
********** с адрес гр. С., ул. *** и от М. М. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр.
Г.О., ул. *** запазената част в размер на 2/3 (две трети) от наследството на
техния баща М.Й.Г. с ЕГН **********, бивш жител на гр. С., ул. ***, починал
на *** година, като НАМАЛЯВА универсалното завещателно разпореждане,
направено от М.Й.Г. със саморъчно завещание, изготвено на ***2005 година
и обявено на ***2022 година с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от *** год. на П.П. — Нотариус в района на действие на П.
районен съд, вписан под № 129 (сто двадесет и девети) в регистъра на
Нотариална камара гр. С., вписано в СВ - гр. П. с вх. рег. № *** г., Акт №
***, том ***, в полза на С. К. С. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. *** до
размер на 2/3 (две трети) от оставеното наследство на техния баща.
ОСЪЖДА С. К. С. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. *** да заплати на
И. М. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. *** и от М. М. Ц. с ЕГН
********** с адрес гр. Г.О., ул. *** сумата 1 221,64 лева лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в 14 дневен срок от
съобщението до страните, на които да се връчат преписи.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6