Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4554 28.11.2019
година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІ граждански състав, в публично заседание на петнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19520 по описа на съда за 2018
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б против И.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. № 3041935 срещу ответника за сумата от
общо 573,04 лева, от която: 391,18 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., както и
топлинна енергия по изравнителна сметка за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014
г., за което били издадени фактури № **********/31.07.2014 г. и № **********/31.07.2014 г., сумата от 118,63
лева – законна лихва за периода 15.09.2014 г. – 15.05.2017 г., както и сума за
дялово разпределение в общ размер на 63,23 лева, от които 49,68 лева – главница
и 13,55 лева – законна лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по
ч. гр. д. № 12988/2017 г. по описа на РС – П., VІ гр. с. заявлението е уважено,
като е издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради което на ищеца били дадени указания за предявяване на настоящите
искове.
Твърди се, че ответникът
е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове,
ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Според чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично
известни Общи условия, одобрени от ДКЕВР. За процесния период в сила били
такива, одобрени с решение Решение № ОУ-001/07.01.2008 г., в сила от 14.01.2008
г., както и ОУ-одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. В раздел ХІ от ОУ от 2014 г., чл. 33, ал. 1 /раздел VІІІ от ОУ от
2008 г., е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
С ОУ, Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., било прието, че
клиентите са длъжни да заплащат ползваната от тях ТЕ в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на Продавача. С оглед изложеното, от
12.03.2014 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на Н., като
били съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Н. и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната
уеб-страница на ищцовото дружество на адрес: ******.
На основание
чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършвало при системата на дяловото разпределение при наличие
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия
случай, имотът на ответника се намирал в такава сграда, като бил сключен и
договор за извършване на услугата дялово разпределение с *****. Съгласно чл.
155 ал. 1 т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ се начислявали по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от
извършващия дяловото разпределение на база реален отчет на уредите, в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като за ответника били издавани такива изравнителни сметки.
Тъй като плащане на процесните суми не било извършено, ищцовото дружество
подало заявлението по чл. 410 от ГПК. Във връзка с връчване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, за ищеца бил
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, в който оспорва иска, като твърди, че всички
задължения са платени, за което представя писмени доказателства.
С молба от 01.08.2019г.,
представителят на ищцовото дружество заявява, че не оспорва приложените от
ответника платежни документи. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен поради
погасяване на вземането в пълен размер от страна на ответника. С оглед на това,
че ответникът е станал повод за завеждане на настоящото дело, моли същият да
бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото
производство. С молба, изпратена по факс за съдебно заседание на 09.10.2019 г.
ищцовото дружество претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение,
доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото.
С молба от 09.10.2019 г.,
ответникът твърди, че задължението, предмет на делото е изцяло платено, което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Моли да се остави без уважение искането за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като задължението
е изплатено и отделно не е налице осъществено процесуално представителство от
страна на юрисконсулт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че И.С.С. е потребител на
топлинна енергия на обект, находящ се в гр. С., *****, поради което и съдът
приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата
на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл.
150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител”
е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ,
според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Разпоредбата на
закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно
страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква
по силата на закона, поради което в случая безспорно
се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
От представения в заверен препис договор № 94 от
01.11.2007 г., се установява, че ищцовото дружество е сключило договор с *****
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, като се установява, че,
между **** и етажната собственост на живущите в гр. С., ******, е сключен
договор № 4362 от 26.09.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия.
По делото е представено и копие на
заявление-декларация за откриване на партида при ищцовото дружество на името на
ответника. НА за продажба на недвижим имот № ****, том ****, рег. № *****, дело
№ ***** г., от който се установява, че на 24.07.2007 г., ответникът е придобил
чрез покупко-продажба, жилище, находящо се в гр. С., ******.
Представени са и извлечения към фактури, както и
справка за дължимите от ответника задължения.
Не се спори по делото, а и с
оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца от 01.08.2019г., както
и от представените от ответника писмени доказателства – платежни нареждания, че
процесните вземания за главница за ползвана топлинна енергия и
дялово разпределение, както и за законната лихва върху тях в общ размер на
сумата от 758,58 лева, са заплатени с плащания, извършени с два броя платежни
от 10.04.2019г., на стойност 583,48 лева и 63,23 лева, както и с една вноска
бележка от 03.07.2019 г. за извършено плащане в общ размер на сумата от 111,87
лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесните вземания
в размер на 391,18 лева – главница,
представляваща обща стойност на топлинна енергия, доставена за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ******, абонатен номер ****; 49,68 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.05.2013г. –
30.04.2014г. и 132,18 лева – лихва за
забава за периода 15.09.2014г. – 15.05.2017г. /118,63 лева лихва върху
главницата от 391,18 лева и 13,55 лева – лихва върху главницата от 49,68 лева/,
както и сумата от 83,03 лева –
законна лихва върху главниците от 391,18 лева и 49,68 лева за периода от 02.06.2017г.
до плащането им, извършено на 10.04.2019г., изчислена служебно от съда,
посредством онлайн – калкулатор, са възникнали в полза на ищеца, като същите са
били погасени чрез извършените от ответника плащания, съответно на 10.04.2019г.
и 03.07.2019г. С оглед посоченото по-горе, съдът приема, че общо дължимата от
ответника сума по настоящото дело е в размер на сумата от 656,07 лева. С
приложените по делото платежни нареждания от 10.04.2019г. и фискален бон от
03.07.2019г., обаче, ответникът е погасил сума в размер на 758,58 лева, т.е.
със 102,51 лева повече от сумите, дължими по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8110 от 18.08.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 12988/2017 г. по описа на
ПдРС, VІ гр. с. И доколкото настоящото производство е продължение на
заповедното производство и в същото не могат да се търсят суми, извън
посочените в заповедта за изпълнение, за периоди различни от тези посочени в
заповедта, то съдът приема, че със сумата от 102,51 лева, са погасени и
разноските дължими в заповедното производство в общ размер на 75 лева /25 лева
за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определено в съответствие с разпоредбата на чл. 26
от Наредба за заплащането на правната помощ/, както и сумата от 27,51 лева –
държавна такса по настоящото производство.
Следва да се посочи, че извършените от ответника плащания
на сумите имат характер на извънсъдебно признание за този факт. Признанията на
ищеца пък за доброволно плащане се ползват с доказателствена сила срещу него,
тъй като касаят неизгодни факти. Ето защо следва да се приеме, че процесните
вземания са възникнали в полза на ищеца, но са били погасени чрез плащане.
Последното обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Поради погасяване на вземанията, исковете към датата на
съдебното дирене в настоящото производство се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени както по отношение претендираната главница, така и по
отношение на акцесорния иск за мораторно обезщетение.
Относно разноските:
Съдът намира, че в процесния
случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на сумите.
Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата
на сочената разпоредба. Освен това, ответникът не е ангажирал доказателства, от
които по несъмнен начин да се установи, че е платил сумата, с която да са
погасени процесните вземания, преди предявяване на исковата молба – 06.12.2018г.
Напротив, от представените от ответника доказателства, се установява, че
плащанията са извършени на 10.04.2019г. и 03.07.2019г.,
т.е. на дати, следващи подаването
на исковата молба, поради което и съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК
не намира приложение.
Ето защо, съдът намира, че в
полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.
Ищецът претендира разноски, като с оглед изложеното по-горе, съдът намира,
че такива следва да му бъдат присъдени в размер на 47,49 лева – държавна такса
за настоящото производство, както и сумата от 100 лева, а основание чл. 25 ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. При определяне на размера съдът взе предвид обстоятелството, че по делото е
проведено едно единствено съдебно заседание, без да се събират други доказателства,
освен приетите писмени такива. Предвид
така изложеното в полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 147,49
лева – разноски за настоящото производство, от които 47,49 лева – държавна
такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б против И.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** обективно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 440,86 лева – главница, от която 391,18
лева, представляваща обща стойност на топлинна енергия, доставена за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ******, абонатен номер **** и 49,68
лева – сума за дялово разпределение, за периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г.,
сумата от 132,18 лева – лихва за забава за периода 15.09.2014г. – 15.05.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението
в съда – 02.06.2017г., до окончателното й погасяване, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им чрез извършено в
хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, СУМАТА от
общо 147,49 лева /сто четиридесет и
седем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
разноски по настоящото производство, от които сумата от 47,49 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.