РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Нова Загора, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100610 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р чрез
пълномощник адв.Н. К. от АК - Сливен против А. С. А. с ЕГН ********** за адрес: *** с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за
недвижим имот, находящ се в ***, който имот бил свързан с водопреносната мрежа и към
него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази
партида за процесния период бил ответника по настоящия иск с абонатен № 58532. Твърди
се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от представител на
ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало, като след фактурирането
за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало задължение в 30 дневен
срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно общите условия на ВиК
оператора, които намерили приложение по отношение на всички потребители. Поддържа се,
че ако не стори това същият изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
Твърди се, че в конкретния случай ответника не е заплатил стойността на доставената
и консумирана питейна вода, за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. Сочат се
съответните разпоредби от общите условия, които регламентират плащането на ВиК
услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение в срок на
задълженията. На тия съображения ищеца претендира както главница, така и мораторна
лихва, в размер законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една
дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл.410 от ГПК по повод на което било
образувано ч.гр.д.№ 1465/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът издал
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за
заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото
е постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за изпълнение
/хипотезата на чл.47, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/, с което ищеца обосновава
правният си интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си.
1
За периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. ищцовото дружество доставяло питейна
вода в процесния имот, за който имало открита партида на името на ответника и съответно
за него било възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода.
Тъй като не сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове,
ответника дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД
следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница –
558.38 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода
от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва върху главницата – 62.24 лв., натрупана
към дата 01.11.2021 г. или общо сумата от 620.62 лв. Освен тези суми ответника дължал на
ищцовото дружество и разноските, които последното било сторило в заповедното
производство възлизащи на 26.20 лв.
Ищцовото дружество моли съда, да признае за установено, че ответникът му дължи
посочените суми, както и да го осъди разноските в настоящото и заповедното производства.
Представят се писмени доказателства по опис.
В законоустановение срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.П. А. С. от АК -
Сливен, назначен за особен представител на ответника.
В него се посочва, че искът бил допустим, но недоказан от приложените доказателства,
а и неоснователен що се касаело до размера на дължимите суми. Съображенията му за това
били следните:
Не било ясно за колко и за кои отчетни периоди се твърдяло, че ответника А. С. А.
дължи суми за получена и изразходвана питейна вода.
Не били налице ясни и категорични данни, че ответника А. С. А. е имала качеството на
потребител на услуги предоставени от „Водоснабдяване и Канализация - Сливен“ ООД и
ако е така - в какъв обем, както и не било ясно дали ответника е собственик на посочения
имот с адрес: *****
Моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В последното по делото открито съдебно заседание на 01.12.2022 г. ищецът, редовно
призован – не се явява законен представител, за него се явява адв.Р. от АК - Сливен,
преупълномощен от адв.Н. К. от АК - Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Ответника А. С. А., редовно призован чрез особен представител адв.П. А. С. от АК -
Сливен, за него се явява адв.П. А. С. определен от АК - Сливен за особен представител на
ответника по искане на съда.
Адв.Р. поддържа исковата молба и представя допълнителни писмени доказателства, от
която е видно, че процесният имот, считано от 02.08.2019 г. е собственост на ответника А.
С. А., както и заверен карнет за същия.
Адв.А. поддържа депозирания по делото отговор на исковата молба и не възразява да
бъдат приети представените от адв.Р. писмени доказателства в о.с.з.
Адв.Р. поддържа иска и моли съда, да осъди ответника да заплати направените
разноски в двете производства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства – заверени копия от: адвокатски пълномощни, Платежно нареждане
за сумата от 25.00 лв. и 7.00 лв., Платежно нареждане за сумата от 300.00 лв., Списък на
разноските, Фактури на л. от 7 до 24 по делото, Справка по лице от Служба по вписванията
– Нова Загора/30.11.2022 г., копие на карнет на л.54 по делото, , ч.гр.д.№ 1465/2021 г. по
описа на Районен съд – Сливен, адвокатско пълномощно, договор за правна защита и
съдействие.
Видно от приетите доказателства по делото на 31.12.2021 г. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А. С. А. с ЕГН
**********. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 926/31.12.2021 г. общо за
сумата от 620.62 лв., от която 558.38 лв. - главница, представляваща стойността на доставена
и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., лихва за периода от
01.12.2019 г. до 01.11.2021 г. – 62.24 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.12.2021 г. до изплащане на вземането. Освен тези суми ответника дължал на
ищцовото дружество и разноските, които последното било сторило в заповедното
2
производство, възлизащи на 26.20 лв. – държавна такса.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК
оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, сключен при Общи условия, за
издадени фактури за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. на адрес: ***, Аб. № 58532.
С разпореждане № 690/11.03.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе
държавна такса в размер на 25.00 лв., за което да представи доказателства в посочения срок,
в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация Сливен” ООД
е депозирало в Районен съд - Сливен искова молба срещу А. С. А. за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
С исковата молба ищцовото дружество претендира да се установи вземането им срещу
ответника за горепосочените суми.
В последното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца представя писмени
доказателства, че процесния имот е собственост на ответника и претендира съда да уважи
иска изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата на които се основава
претенцията му, както и наличието на взаимоотношения между него и ответника за
процесния обект, наличието на облигационна връзка и размера на дължимите от ответника
суми за заплащане на консумирана питейна вода за процесните периоди.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със
сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелството, че с ответника се
намирали в договорни отношения по доставка на питейна вода, съобразно действащи между
страните общи условия. Ищцовото дружество се явява коректно в изпълнение на
задълженията си и доставяло определено количество питейна вода на обекта на ответника,
но той не изпълнявал задълженията си, като не заплатил в срок предоставяната му услуга,
изпаднал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва за страната за съответния период.
От представената Справка по лице от Служба по вписванията – Нова Загора/30.11.2022
г. се установява, че ответника е придобил имота на 02.08.2019 г. , т.е. за процесния период
имотът е бил негова собственост, което обуславя дължимостта на претендираните с
установителния иск суми, а и особения представител на ответника в заключение в
последното по делото открито съдебно заседание е заявил, че счита иска за доказан, с което
се потвърждава дължимостта им и се оборват наведените с отговора на особения
представител твърдения. В същата посока е и представеното копие на карнет от което е
видно, че ответника многократно е давал показания на инкасатора и е потвърждавал с
подписа си този факт.
Не се спори и за това, че в процесния период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за
консумираната от ответника питейна вода в посочения обект, ищецът е издавал фактури.
Направеното от особения представител на ответника, в последното по делото открито
съдебно заседание признание на неизгоден факт, че е доказана ищцовата претенция по
отношение на А. С. А., следва да се съобрази от съда, че иска е доказан.
Съдът в исковото производство е длъжен да се произнесе по разноските, както в
заповедното, така и в настоящото производство (ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12).
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като
неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода
3
на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за
отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по
отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след
депозиране на исковата молба, от който момент се счита предявен и установителния иск по
чл.422 от ГПК.
Относно разноските:
Съдът счита, че с оглед изхода на делото отговорността за разноските следва да бъде
възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на
производството от ищеца и следва да понесе отговорността си за направените от ищеца
разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на ищеца сума в общ размер 685.00
лв., от които 25.00 лв. внесена държавна такса, 300.00 лв. - възнаграждение за особен
представител и 360.00 лв. адвокатско възнаграждениене, за което има представен списък,
както и сторените разноски в заповедното производство в размер на 26.20 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. А. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: *****, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р, СРЕЩУ А. С.
А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *****, за СУМАТА: 620.62 лв.
/шестстотин и двадесет лева и шестдесет и две стотинки/, от които: 558.38 лв. /петстотин
петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се в *** по Абонатен № 58532, както и 62.24 лв. /шестдесет и два лева и двадесет и
четири стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата 01.11.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 31.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА А. С. А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *****, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, сумата
26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляващи, направените разноски
по ч.гр.д. № 1465 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2021 г.
ОСЪЖДА А. С. А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *****, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, сумата
685.00 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева/ – разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4