Р Е Ш Е Н И Е № 75
гр. Сливен, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При
участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като
разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 60 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация– Сливен” ООД, подадена против Решение от 11.02.2021 г., постановено по АНД № 1003 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление НП №112/23.07.2020г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД с ЕИК ********* на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от същия закон. В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Заявено е искане за отмяна на съдебното решение с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде уважена и претендира присъждане на направените пред първата инстанция разноски. Счита, че в протокола, в който е дадено предписанието, за което е санкциониран, има две алтернативни предписания – за поставяне на водомерни устройства на всеки един от водоизточниците и за поставяне на водомерно устройство на общия хранителен водопровод. Твърди, че едното от предписанията – поставяне на водомерно устройство на общия тръбопровод, макар и по-късно, е изпълнено, поради което не може да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Заявява, че дадените предписания са неясни в своята алтернативност, поради което неизпълнението им в срок, не следва да води до ангажиране на отговорността на дружеството, тъй като обуславяло маловажност на извършеното деяние.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки, моли да бъде оставено в сила решението на Районния съд, като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че от жалбоподателя е извършено процесното нарушение на ЗВ; изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на НП; счел е, че не са налице условия, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, и че наложената на търговското дружество имуществена санкция е определена законосъобразно.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради което Районният съд в съответствие със закона и обосновано е потвърдил обжалваното НП. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 08.01.2020г. служители от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” извършили проверка във връзка с установяване състоянието на водоизточници, необходими за водоснабдяване на гр. Сливен. Проверката била извършена във връзка с изпълнението на условията на разрешително № 31510120 от 10.12.2008г. за водовземане от подземни води с титуляр „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД. Установено било, че общественото питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен се осъществява от водоизточниците на водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“. Водоснабдителната система се състояла от четири броя тръбни кладенци и два броя шахтови кладенци, разположени в поземлени имоти северозападно от с. Мечкарево, в дясната тераса на р. Тунджа, общ. Сливен. Подземните води от водоизточниците помпено се подавали към водоема на помпена станция „Мечкарево II“, откъдето се тласкали към водоем „Ябълка“ на помпена станция „Мечкарево III“. От водоем „Ябълка“ подземните води постъпвали във водопроводната мрежа на гр. Сливен. Проверяващите не установили новоизградени водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен. Установените водовземни съоръжения не съответствали като вид съоръжения на тези, посочени в разрешителното, като вместо 4 броя тръбни кладенци на терен били налице два броя и вместо два броя шахтови кладенци налице били четири броя. От установените 6 броя водовземни съоръжения било възможно водовземането от два броя тръбни кладенци и три броя шахтови. Един брой шахтов кладенец бил пресъхнал и било невъзможно водовземане от подземни води. Установено било, че на водовземните съоръжения няма монтирани индивидуални водомерни устройства и не може да бъде определен дебита на съоръжението и годишното потребление при водовземане от подземни води. Било издадено предписание в съответствие с условията на разрешителното за водовземането от подземни води от водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“ на всяко водовземно съоръжение да се монтира измервателно устройство. Поставен бил срок за изпълнение на предписанието 10.02.2020г. На 14.02.2020г. на място била извършена проверка на същите водовземни съоръжения, като се установило, че на нито едно от тях няма монтирано водомерно устройство и по този начин не могат да се измерват отнетите водни количества от всяко съоръжение. Тъй като срокът на даденото предписание е изтекъл на 10.02.2020г. и към 14.02.2020г. при повторната проверка не са били предприети действия от страна на „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД за монтирането на измервателно устройство на всяко водовземно съоръжение в поземлените имоти северозападно от с. Мечкарево в дясната тераса на р. Тунджа, общ. Сливен от водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“ длъжностното лице, извършило проверката приело, че „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД е нарушило разпоредбата на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на така съставения АУАН директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” издал обжалваното наказателно постановление като приел същите констатации и на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите наложил на „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
Районният съд правилно е приел, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за наличие на две алтернативно дадени предписания, което е обсъдено и от първоинстанционния съд. Видно от съдържанието на Констативен протокол № СЛ 4 от 08.01.2020 г. по описа на БД ИБР, са дадени две предписания : 1. Да се отремонтира разходомерното устройство монтирано в ПС „Мечкарево II“ срок 10.02.2020 г. ; 2. с цел измерване на отнетите и подадени количества подземни води от водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“ на всяко водовземно съоръжение да се монтира измервателно устройство срок 10.02.2020г. Дружеството видно от Констативен протокол № СЛ 307 от 14.10.2020г. е монтирало разходомерно устройство на помпена станция „Мечкарево II“, с което е изпълнило първото му дадено предписание. Правилно РС Сливен е приел за установено по несъмнен начин, че при извършената проверка на 14.02.2020 г. търговското дружество е продължило да експлоатира описаните в Констативен протокол № СЛ 30 от 14.02.2020г. водовземни съоръжения без да е предприело действия за монтиране на измервателни устройства на всяко едно от тях, с което не е изпълнило даденото му предписание със срок до 10.02.2020г., за което правилно е ангажирана отговорността на дружеството. С НП на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция, на основание административнонаказателната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, в която е предвидено, че се наказва с имуществена санкция юридическо лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи. От доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, като титуляр по Разрешително № 31510120 от 10.12.2008г. за водовземане от подземни води, не е изпълнило в срок даденото му предписание от контролиращ орган, с което е нарушило разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената му отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ с налагане на санкция в минимално предвидения от закона размер, както обосновано е приел и Районният съд.
Неоснователно е и извършеното от жалбоподателя позоваване на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е осъществил контрол по законосъобразността на приложението на чл. 28 от ЗАНН и правилно, и обосновано е приел, че случаят не носи белези на маловажен. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Предвид характера на нарушението, обществените отношения, които то засяга, възможните обществено опасни последици, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на БД ИБР, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 11.02.2021 г., постановено по АНД № 1003/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р., да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: