ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 851/15.09.2023г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Ива Байнова
Павлина Господинова
като разгледа докладваното от съдия Байнова ЧАНД (К) № 945 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.229 и сл. от АПК, вр. чл.248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.
Образувано е по частна жалба от Т.П.Л. ***, подадена чрез пълномощник, против Определение №125/24.07.2023г. на Районен съд-Харманли по АНД №224/2023г., с което е оставена без уважение молба вх. №5205/26.06.2023г. за изменение на постановеното по делото Решение №109/19.06.2023г. в частта за разноските, като неоснователна.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно. Сочи се, че съдът с решението присъдил само 400 лв. от общо дължимите разноски в размер на 900 лв., които били минималното адвокатско възнаграждение, като дори и при прекомерност, каквото възражение не било направено надлежно от страна в процеса, същото не можело да бъде определяно под този размер. Твърди се, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение е в рамките на минимума, предвиден в чл.18 ал.2 и ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото с наказателното постановление, което било отменено изцяло, били наложени две отделни наказания – глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Поради това на адвоката, който оказвал безплатна правна помощ, следвало да се присъди адвокатско възнаграждение в размер не по-малко от 900 лв. (400 лв. за първото наказание – глоба и 500 лв. за второто наказание – лишаване от права). Определението на съда било постановено в нарушение на цитираните разпоредби на материалния закон и практиката на касационната инстанция. Съдът не изложил и никакви мотиви, като единствено посочил, че вече се е произнесъл по разноските. Претендира се обжалваното определение да бъде отменено и ОДМВР Хасково да бъде осъдена да заплати на адвоката, който оказва безплатна правна помощ на жалбоподателя, адвокатско възнаграждение в размер на още 500 лв. за въззивната инстанция, като се присъдят и разноски за платена ДТ.
Ответникът по частната касационна жалба, не ангажира
становище по същата.
Съдът,
като прецени доводите в частната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и провери законосъобразността на обжалваното определение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №22-0271-001285 от 16.11.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, на Т.П.Л. за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
По жалба от Т.П.Л., подадена чрез пълномощника му – адв. Д.А., срещу наказателното постановление, е образувано АНД №224/2023г. по описа на Районен съд – Харманли. По делото е приложено пълномощно за процесуално представителство и Договор за правна защита и съдействие от 06.04.2023г., сключен между клиент Т.П.Л. и адвокат Д.Г.А., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба против наказателно постановление и защита по АНД пред съда, при договорено възнаграждение „безплатно – чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв – близък“.
В подадената жалба е направено искане за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на разноските по делото, като на адвоката, който оказва безплатна правна помощ се определи адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата (ЗА).
С Решение №109/19.06.2023г., постановено по АНД №224/2023г., Районен съд – Харманли е отменил Наказателно постановление №22-0271-001285 от 16.11.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли и е осъдил ОДМВР Хасково да заплати на адвокат Д.А. ***, за осъществена по реда на чл.38а, ал.1, т.3 от ЗА правна помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Видно от мотивите на решението, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗА , съдът е счел, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв. съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Решението е съобщено на страните и получено от Т.П.Л., чрез адв. Д.А. на 23.06.2023г.
На 24.06.2023г., чрез ССЕВ, от адв. Д.А. – пълномощник на Т.П.Л., е изпратено искане за изменение на решението в частта относно разноските, като искането е заведено в Районен съд – Харманли с вх. рег. №5205 от 26.06.2023г. В искането се сочи, че наказателното постановление, с което са наложени две отделни наказания – глоба и лишаване от право да се управлява МПС, е отменено изцяло, поради което на адвоката, който оказва безплатна правна помощ е следвало да се присъди адвокатско възнаграждение в размер не по-малко от 900 лв. (400 лв. за наказанието глоба и 500 лв. за наказанието лишаване от права).
С Определение №125/24.07.2023г. по АНД №224/2023г., Районен съд – Харманли е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователна. Изложил е съображения, че в производството пълномощникът на жалбоподателя е изготвил жалба, с която е инициирано производството и е депозирал молба преди насроченото съдебно заседание, съдържанието на която припокрива изготвената жалба, а в насроченото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез пълномощника си, не се е представлявал от него.
Определението е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението, на което адвокатът има право, се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2, а именно Наредба №1/09.07.2004г.
В мотивите на обжалваното определение съдът е изложил съответните аргументи, обосноваващи извода му относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение и отхвърлянето на искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според ал. 4 на същия член, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв.
Анализът на цитираните нормативни текстове води до извод, че разпоредбата на чл. 18, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. касае случаите на самостоятелно наложено наказание (наказания), различно от глобата (респ. имуществената санкция).
В случая, след като наказанието „лишаване от право“ е наложено кумулативно с наказанието „глоба“, тази разпоредба се явява неприложима т.е. едновременно прилагане на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата не следва да се допуска. Обратното би означавало в полза на страната (на лицето), която има право на разноски, да се присъждат по няколко възнаграждения за осъществена една процесуална защита, реализирана срещу един санкционен акт, с който за едно нарушение са наложени кумулативно наказания от различен вид, какъвто е и настоящият случай.
Според касационния състав, смисълът на обсъжданите два нормативни текста не е в такава насока. Хипотезите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. следва да са приложими самостоятелно, като в случите, в които са налице кумулативно наложени наказания – глоба (имуществена санкция) и друг вид санкция с административнонаказателен характер, следва да се присъжда възнаграждение на основание чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата. При кумулативно наложени „глоба“ (имуществена санкция) и друг вид наказание по ЗАНН или по друг – специален закон, за отмяната на които се осъществява една процесуална защита, срещу един санкционен акт, възнаграждението следва да е само едно и то да се определя в зависимост от размера на наложената глоба (имуществена санкция), респ. не следва да се определя и възнаграждение по чл. 18, ал. 4 от Наредбата.
В конкретния случай се касае за административнонаказателно производство, като чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. предвижда възможност за определяне на възнаграждение за адвокат за всяко наказание поотделно само ако наложените няколко наказания са под формата на глоба или имуществена санкция, и/или е наложено имуществено обезщетение. Коментираната в частната жалба норма на чл. 2, ал. 5 от наредбата е неприложима, доколкото е въведена само за гражданските дела, като не може и не следва да бъде тълкувана разширително т.е. да бъде прилагана и при обжалване на наказателно постановление. Нормата на чл.18 от Наредба № 1/09.07.2004г. следва да се свързва в общ план с обжалването на санкционен акт, независимо дали в неговата цялост или само за някое от определените наказания. Препращането към частта от Наредбата, свързана с гражданските дела, е само за приложението на чл. 7, ал. 2 от нея. Затова и е недопустимо да се определя възнаграждение за всяко определено наказание поотделно, когато наложените няколко наказания не са от вида глоба или имуществена санкция. Възнаграждението за адвокат по административнонаказателните производства следва да е едно, като се има предвид, че защитата е насочена срещу един санкционен акт.
В случая правилно първоинстанционният съд е определил възнаграждение на адвоката, осъществяващ безплатно правна помощ, в размера по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г., съотв. правилно е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските. В тази насока съдът, макар да не е посочил изрично, е съобразил принципа по чл.36, ал.2 от ЗА за обоснованост и справедливост на адвокатското възнаграждение, изхождайки от осъществените процесуални действия от адвоката, както и от ниската фактическа и правна сложност на делото. Необходимо е да се отбележи, че адвокатското възнаграждение следва да е съразмерно на извършената правна защита и съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
По изложените съображения касационната инстанция счита, че обжалваното определение е съответно на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №125/24.07.2023г., постановено по АНД №224/2023г. по описа на Районен съд – Харманли.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.