Разпореждане по дело №440/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С искова молба, въз основа на която е образувано гражданско дело № 1375/2009 г. по описа на РС – Кърджали ищецът Р. К. К. е предявила претенция за осъждане на ответника О. С. С. да й заплати сумата от 9712,35 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, следствие на причинено от ответника ПТП, настъпило на 24.08.2009 г., както и сумата от 1712,35 лева, представляващи обезщетение за претърпените в резултат на същото ПТП имуществени вреди. Съгласно твърденията в исковата молба и приложеното към нея Решение № 84/2009 г., постановено по АХНД № 817/2009 г. и влязло в законна сила на 06.11.2009 г., ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а”, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С Определение № 416/12.03.2010 г., постановено по споменатото по-горе гр. д. № 1375/2009 г. по описа на РС – Кърджали, така подадената искова молба е оставена без движение, като на ищеца е указано, че следва в срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК да внесе държавна такса в размер на 388,45 лева. Указанието на съда не е изпълнено в горепосочения срок, поради което с Определение № 652/29.03.2010 г. по същото дело РС – Кърджали е прекратил производството по посоченото гражданско дело. За да постанови първото от споменатите определения, първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания случай не е налице основание по чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса, тъй като в случая липсвала влязла в сила присъда по отношение на непозволеното увреждане. Съответно – неизпълнението на така обусловеното указание от страна на ищеца е мотивирало второто от споменатите определения, което определение е предмет на обжалване в настоящото въззивно производство.

Недоволен от определението, с което производството е прекратено, е останал ищецът Р. К. К., която, чрез процесуалния си представител адв. М. от АК - Кърджали, е обжалвала същото. Във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като е изложено твърдението, че разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК не следва да се тълкува ограничително по начина, по който го е направил първоинстанционният съд, а установеното в тази разпоредба правило следва да намери приложение и в случаи като процесния. Въз основа на така изложените доводи, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска и произнасяне по съществото на спора.

В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК такъв не е постъпил от въззиваемите страни О. С. С. от гр. Кърджали и ЗК „Л. И”, гр. София.

Така подадената частна жалба се явява допустима за разглеждане от настоящия съд. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение на първоинстанционния съд от вида на посочените в чл. 274, ал. 1 от ГПК, подадена е от лице, което има правен интерес от обжалването, в законоустановения срок и при спазване на законоустановените изисквания за форма и съдържание. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Обжалваното определение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон.

Действително, буквалното тълкуване на текста на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК води до извода, че регламентираното там освобождаване от държавна такса намира приложение само в случаите, в които актът на наказателния съд има характер на присъда. НПК урежда случаите, при които съдът се произнася с присъда и случаите, при които този съд се произнася с друг акт, например решение, включително и когато произнасянето е по същество. Обсъжданата разпоредба на ГПК обаче в никакъв случай не следва да бъде тълкувана буквално. Буквалното тълкуване в процесния случай не би довело до разкриване на действителния смисъл, вложен в обсъждания законов текст. Няма никаква причина, която да обуслови въвеждането на различия в гражданскоправните последици на постановения съдебен акт между случаите, в които е било произнесено Решение по гл. 28 от НПК и случаите, при които е била постановена присъда. Верността на такъв един извод изцяло се подкрепя и от разпоредбата на чл. 413, ал. 3 вр. ал. 2 от НПК, където е регламентирано правното значение на Решенията по гл. 28 от НПК по отношение на гражданското производство. И в двата случая (и при наличие на постановена присъда, и при наличие на решение) е налице произнасяне на компетентен съд с посоченото в чл. 413 от НПК обвързващо действие. Тълкуване в обратния смисъл не държи сметка за целта на закона, която е преследвана от законодателя с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поради тези причини въззивният съд счита, че въз основа на посочената в предходното изречение разпоредба ищецът Р. К. не следва да внася държавна такса във връзка с така подадената искова молба.

Неправилните изводи на районния съд относно дължимост на държавна такса са обусловили постановяването на обжалваното определение, което само по себе си представлява функция на друго, неподлежащо на самостоятелно обжалване определение, а именно – това, с което процесната искова молба е била оставена без движение.

Видно от всичко изложено производството по делото не следва да бъде прекратявано на посоченото в обжалвания съдебен акт основание. Поради това подадеÝата частна жалба следва да бъде уважена, като определението, предмет на обжалване в настоящото производство, бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него при съобразяване с изложеното по-горе.

Ето защо въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 652/29.03.2010 г. на РС – Кърджали, постановено по гр. д. № 1375/2009 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на РС – Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия по него при съобразяване с изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.