Решение по дело №335/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/.

И. Ю. К., [ЕГН] с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.1, кабинет 121 обжалва отказ, обективиран в писмо № 23ПР-2453/ 01.08.2023 г. на директора на дирекция „Консулски отношения“ в Министерство на външните работи /МВнР/ за връщане на платена на 29.05.2023 г. от името и за сметка на жалбоподателя такса в размер на 100 евро за издаване на временен паспорт от Посолството на Република България в Рим, Италия. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Противоречието с материалния закон свързва с недължимост на таксата. Сочи, че нормата на чл.13, ал.4 от Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на МВнР по ЗДТ следва да се тълкува систематично и логично във връзка и в духа на чл.20, ал.1, т.1 и чл.22, ал.6, т.1 от Правилника за издаване на българските лични документи /ПИБЛД/, като е подал декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД и удостоверителен документ от италианските власти. Отделно от това, твърди, че нито един от предоставените за попълване документи не съдържа термина грабеж. Моли за отмяна на акта.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата. Счита за доказано насилственото отнемане на документите.

В писмо от 15.11.2023 г., с.з. и писмена защита М. С. У. като пълномощник на отвения директор на дирекция „Консулски отношения“ към МВнР намира оспорването за недопустимо поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт. Твърди, че ответникът не е административен орган или орган на власт, писмото има уведомителен характер, услугата е изпълнена и таксата не е събрана от посочената дирекция в МВнР, а от дипломатическото представителство на Република България в чужбина и липсва нормативен ред за оспорване на актовете на органите по Тарифа №3 и ЗБЛД. Евентуално оспорва жалбата като неоснователна поради липса на основанието по чл.13, ал.4 от Тарифа №3 и заплащане на таксата от друго лице. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Административното производство по издаване на оспорения отказ е образувано по заявление от 31.05.2023 г., подадено от жалбоподателя и С. П. К. до МВнР, отдел „Република Италия“. В заявлението се сочи, че на 28.05.2023 г. противозаконно и насилствено на жалбоподателя е отнет портфейла със съхраняваните в него пари, дебитни карти и лични документи в метрото в гр.Рим, Италия. Подробно се описва фактическата обстановка по отнемане на вещите, моли се за изразяване на становище и възстановяване на сумата.

В административното производство е приобщено становище на посланика на Република България в Посолството в гр.Рим с изх.№ КО-32-58/ 30.06.2023 г., съгласно което се потвърждават данните в заявлението на жалбоподателя за посещението в консулската служба на посолството на 29.05.2023 г. във връзка с необходимостта от издаване на временен паспорт поради извършена предходния ден кражба на документите на жалбоподателя.

С оспореното писмо №23ПР-2453/ 01.08.2023 г. ответникът е уведомил заявителите, че заплатената такса не подлежи на връщане, т.к. е събрана правомерно съгласно Тарифа №3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на МВнР по ЗДТ. Органът е посочил, че съгласно чл.198 от НК „грабеж“ е извършено деяние, при което се употребява сила или заплашване, като описания случай не представлява грабеж, т.к. К. в последствие е установил липсата на портфейла с документите, а в приложените декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД и документа от италианската полиция не е упоменато, че документите са отнети насилствено. Писмото е подписано с КЕП, за валидността на който е представен протокол за приемане на квалифицирано удостоверение на л.34 от делото. Писмото е връчено на жалбоподателя по ССЕВ на 30.08.2023 г., а жалбата е подадена на 01.09.2023г.

Процедурата по издаване на временния паспорт на жалбоподателя е образувана по негово заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани № ROM 2300533Р/ 29.05.2023 г. Към заявлението са приложени попълнена от жалбоподателя декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, попълнена от С. П. К. декларация за удостоверяване на неговата самоличност и документ от италианската полиция, представляващ Протокол за завеждане на жалба от 28.05.2023 г. В декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД жалбоподателят е подчертал измежду възможностите за изгубване, открадване, повреждане или унищожаване на българския личен документ възможността „открадване“, като е посочил, че документите и парите са откраднати в метростанция на 28.05.2023 г., за което е подал сигнал в съответното полицейско управление. В документа на италианската полиция са посочени идентични данни за мястото на отнемане на вещите без попълване на графите за кражба, джебчийство, изгубване и отскубване на пренасяна вещ. Видно от квитанция за сума, изготвена на 29.05.2023 г., за издаване на временния паспорт е платена сумата от 100 евро, записана като получена от И. Ю. К..

По делото са приобщени показанията на св.С. П. К.. Свидетелката потвърждава данните в заявлението, поставило началото на административното производство. Сочи, че сутринта между 9:30 и 09:45 часа двамата с жалбоподателя се качили на метростанцията в гр.Рим, Италия за разходка. Закупили 24-часови билети за метрото и се качили във вагона. Чул се сигнал за затваряне на вратите. С жалбоподателят били прегърнати един срещу друг, като неговата чантичка била по средата между двамата. В този момент ниска, пълна жена, леко мургава много силно ги изблъскала непосредствено след като се чул сигнала за затваряне на вратите. Веднага след това жената се измъкнала, двамата залитнали назад от силата на изблъскването и се подпрели на останалите пътници. След това установили че портфейлът на жалбоподателят липсва. Обадили се на посолството в гр.Рим, от където им казали да посетят най-близкото полицейско управление за да се снабдят с документ, удостоверяващ случилото се, което сторили. При престоя в полицията двамата се срещнали и с други двойки и семейства, на които също били откраднати портфейли, документи и пари по същия начин от жена с идентично описание. Пред полицаите жалбоподателят се идентифицирал с единствения документ, който имал в себе си – изтекла служебна карта, издадена от ВСС с негова снимка. На следващия ден посетили посолството, където заварили други пострадали с отнети документи по същия начин. В посолството им казали, че може да се плаща само в брой. Двамата не разполагали с пари в брой за заплащане на таксата. Свидетелката имала само 50 евро. Служителите обяснили, че ПОС терминала не работи, но след известно време свидетелката успяла да плати с дебитната си карта 100 евро от името на жалбоподателя за да му се издаде паспорта, макар и да не били съгласни, т.к. считали, че такса не се дължи. На жалбоподателя е издаден временен паспорт.

Показанията на свидетелката съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени и гласни доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по чл.147, ал.1 от АПК. Отказът на органа в оспореното писмо е с утежняващ за адресата правен характер, т.к. препятства осъществяване на заявеното имуществено право да възстанови недължимо платената сума. В този вид отказът представлява индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК. Налице е изрично волеизявление на органа, съгласно което заплатената такса не подлежи на връщане, което е формирано по изричното искане в заявлението на жалбоподателя. Поради изложеното, писмото на органа няма уведомителен характер, противно на твърдението на ответника. Отказът е издаден от административен орган по дефиницията на §1, т.1 от ДР на АПК, т.к. изхожда от орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт. Органът е директор на дирекция „Консулски отношения“ в МВнР и носител на административни правомощия, а министерство е част от изпълнителната власт в страната. Претенцията на жалбоподателя намира правно основание в чл.4б от ЗДТ, съгласно която разпоредба недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Нормата е обща и приложима към правната уредба в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на МВнР по ЗДТ. Съгласно §1 от ЗР на Тарифа № 3, тарифата е одобрена на основание чл.1 от ЗДТ. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Компетентността на съда е възложена с определение № 9986/ 20.10.2023 г. на ВАС по адм.д.№ 9955/ 2023 г. по реда на чл.133, ал.6 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Отказът е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл.5а, ал.1 и чл.43, т.1 от Устройствения правилник на МВнР /обн. ДВ, бр.80/ 13.09.2013 г., изм. и доп./ дирекция „Консулски отношения“ е структурно звено в МВнР, което организира, ръководи, контролира и развива дейността на българските консулски служби зад граница в съответствие с нормативните актове, имащи отношение към дейността на консулските длъжностни лица в задграничните представителства. Съгласно чл.21, ал.1 от Закона за дипломатическата служба, задграничните представителства на Република България са териториални структурни звена на МВнР, които осъществяват дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава или при международни правителствени организации. Посолствата са вид задгранични представителства по чл.21, ал.2, т.1 от посочения закон. Следователно, издателят на оспорения акт е ръководител на дирекция, която има ръководни и контролни функции по отношение на консулството на Република България в гр.Рим, Италия и като такъв разполага с правомощие да се произнесе по заявлението на жалбоподателя. Заявлението засяга въпрос от кръга на контролните правомощия на органа относно дейността на посолството в гр.Рим. Заплащането на таксата по реда на чл.2, ал.2 от Тарифа № 3 по сметка на посолството не лишава органа от компетентност, т.к. посолството е териториална структура на МВнР, която не е първостепенен разпоредител с бюджетни средства.

По формата на акта:

Отказът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. В съдържанието на писмото има наименование на органа-издател, адресати, фактически и правни основания за издаване, дата на издаване и КЕП на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Макар и без обособена разпоредителна част, волеизявлението на органа е ясно и представлява отказ за връщане таксата. Волеизявлението е във връзка с фактическите основания за неговото формиране.

По процедурата:

Отказът е издаден при спазване на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Административното производство е образувано по заявлението на жалбоподателя и св.К.. Преди издаване на отказа органът е взел становище за фактите и обстоятелствата от посолството в гр.Рим, Италия и се е запознал с документите в процедурата по издаване на временния паспорт.

По материалния закон:

Отказът обаче е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон.

Съгласно чл.4б от ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

Доказателствата установяват, че на 29.05.2023 г. посолството на Република България в гр.Рим, Италия е издало на жалбоподателя временен паспорт на основание чл.39, ал.1, т.1 от ЗБЛД. Този паспорт замества документите по чл.38 от ЗБЛД. Условията и редът за издаване на паспорта са предмет на правна уредба в чл.27 от ПИБЛД. Временният паспорт се издава въз основа на заявление по образец, съгласно приложение №2 към ПИБЛД след съгласуване с МВнР. За издаване на паспорта в чл.13, ал.3, т.3 от Тарифа №3 се предвижда събиране от консулската служба на такса в размер на 50 евро. Таксата се дължи в увеличен размер със 100 на сто, когато услугата се извършва в срок до 4 работни часа от момента на подаване на заявлението / вж. чл.5, ал.1, т.2 от Тарифата/. В случая по делото, таксата е изчислена в увеличен размер на 100 евро по посочените правила от Тарифата и заплатена чрез ПОС-устройство от св.К. от името и за сметка на жалбоподателя. Причина за издаване на временния паспорт е случката в метрото в гр.Рим на 28.05.2023 г. по отнемане на портфейла на жалбоподателя, в който са се намирали личните документи. Отнемането според показанията на св.К. е осъществено чрез изблъскване на двамата от друга жена във вагона на метрото, като от силата на това изблъскване двамата се подпрели на останалите пътници. След това жалбоподателят установил че портфейлът липсва. Този начин на отнемане на портфейла покрива нормативното изискване за насилствено отнемане по чл.13, ал.4 от Тарифата, т.к. отнемането е осъществено въпреки волята и знанието на жалбоподателя. Посочената в чл.13, ал.4 от Тарифата конкретна причина „грабеж“ е приложима за конкретния случай, т.к. е използвана сила, блъскане и бутане на притежателя на документите, в резултат на което е прекъсната фактическата му власт върху вещите и е установено владение на дееца върху тези вещи. Фактическата власт е прекъсната след целенасочения сблъсък на жената с жалбоподателя и св.К., съпроводен с оказване на сила, поради което не е доказана друга възможност, в резултат на която жалбоподателят да е прекъснал фактическата власт върху документите. Начинът, по който двамата със свидетелката са се намирали във вагона /един срещу друг, прегърнати с чантичката между тях/ сочи за намерение да се опазят документите по обичайния за това начин в тази ситуация. Фактите по делото покриват хипотезата на чл.13, ал.4 от Тарифа №3. За прилагане на нормата не е необходимо образуване на наказателно производство за грабеж. Липсата на документите е удостоверена в издадения от италианските власти Протокол от 28.05.2023 г. Липсата на попълване на графите в Протокола за кражба, джебчийство, изгубване или отскубване на пренасяна вещ не води до друг правен извод, т.к. посочените хипотези не са относими към предвиденото в чл.13, ал.4 от Тарифата насилствено отнемане на вещите. Целта на издаване на документа е да удостовери отнемането на документите, която цел се доказва от показанията на св.К.. Съдържанието на попълнената от жалбоподателя декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД е неотносимо, т.к. бланката не съдържа обстоятелствата по чл.13, ал.4 от Тарифата. Нещо повече, попълването на подобна декларация не се предвижда в производството по чл.27 от ПИБЛД във вр. с чл.39, ал.5 от ЗБЛД, в което производство се предвижда единствено подаване на заявление по образец. В това специално производство липсва препращане към реда по 20, ал.1, т.1 и чл.22, ал.6, т.1 от ПИБЛД. Не са налице условията за тълкуване на нормативните актове по чл.46 от ЗНА. С оглед на изложеното, изявлението на жалбоподателя в декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД за кражба на документите не е определящо за приложението на чл.13, ал.4 от Тарифата. Определящи са действителните факти по казуса относно механизма на отнемане, установен от показанията на св.К..

Жалбоподателят доказа твърдението си за насилствено отнемане на документите, което обстоятелство го освобождава от заплащане на таксата по чл.13, ал.3 във вр. с чл.5, ал.1, т.2 от Тарифа №3. Таксата като недължимо платена подлежи на връщане. Връщането е дължимо в полза на жалбоподателя, т.к. плащането на таксата е осъществено от негово име и за негова сметка по правилата на договора за поръчка по см. на чл.280 и чл.292, ал.1 от ЗЗД, видно от показанията на св.К. и квитанцията на л.48 от делото.

На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК оспорения отказ ще се отмени. При условията на чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя от 31.05.2023 г. при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Съдът не присъжда разноски за жалбоподателя, т.к. такива не са поискани.

Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо № 23ПР-2453/ 01.08.2023 г. на директора на дирекция „Консулски отношения“ в Министерство на външните работи за връщане на платена на 29.05.2023 г. от името и за сметка на жалбоподателя И. Ю. К. такса в размер на 100 евро за издаване на временен паспорт от Посолството на Република България в Рим, Италия.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Консулски отношения“ в Министерство на външните работи за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решените.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.