Решение по дело №144/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 108
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 11 септември 2020 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20203500500144
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              04.08.2020 г.                                       гр.Търговище

 

                                            В    ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                 ІІІ  състав На двадесети юли                                                                                                     2020 година В публичното съдебно заседание в състав

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТИХОМИР ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА И.

                                                         МИЛЕН СТОЙЧЕВ

Секретар Ирина Василева

разгледа докладваното от съдия И.

в.гр.д.   144 по описа на съда за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 3736/15.05.2020 г., депозирана от адв. Н.С.-ТАК, действащ като пълномощник на Г.Х. ***, срещу решение № 142/03.04.2020 г., постановено  гр.д.№ 1732/2019 г. по описа на РС-Търговище,  в ЧАСТТА МУ, с която:

- е отхвърлен предявения от Х. иск с правно осн.чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК за недължимост на сумата от 697.66лв., представляваща дължима издръжка за малолетното дете С.Х.за периода 01.05.2019г. до 11.10.2019г. по изп.дело № 344/2018г. по описа на ДСИ при РС-Търговище;

- по отношение на уважената насрещна искова претенция за изменение на личните отношения между детето и бащата, като му е „отнет“ единия месец престой при бащата по време на лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

-по отношение на уважената искова претенция за извеждане на детето в чужбина, без съгласие на баща му – на осн.чл. 127а от СК.

С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваните му части, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което бъде уважен предявения от него отрицателен установителен иск, както и да бъдат оставени без уважение насрещните искови претенции за промяна в режима на личните отношения между бащата и малолетното дете, както и за даване разрешение за пътуване в чужбина без съгласието на бащата.

С допълнителна въззивна жалба вх. № 3819/18.05.2020 г. Г.Х.Х. е обжалвал постановеното решение и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 59 ал. 9 във вр.с чл. 127 ал. 2 от СК, с искане за отмяната му и постановяване на решение, с което да бъдат  изменени мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С., поради изменение на обстоятелствата, като тяхното упражняване се предостави на бащата и бъде определено местоживеене на детето при бащата, на адрес с.Б., общ. Търговище, ул. „Извън регулация“ № 1. Излагат се  съображения, че допълнителната жалба се подава, тъй като след постановяване на решението ответницата отново е изоставила детето на грижите на своите баба и дядо – които възрастни хора не са в състояние да оказват необходимите и адекватни грижи за детето, а майката е заминала за Г., където пребивава; счита, че той, заедно с помощта на своите родители, ще осигури много по-добър живот и възпитание на детето отколкото този, който в момента му предлага майката.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ж.Г.А., чрез нейния пълномощник адв. П.- ШАК, със становище за неоснователност на депозираната жалба и молба за потвърждаване на първоинстанционното решение. Изложени са подробни описания на взаимоотношенията на страните и причините, поради които майката е била предоставила детето на грижите на своите баба и дядо, в определен период – на грижите на родителите на бащата. По отношение на допълнителната жалба се сочи, че ако въззивникът е констатирал поведение, с което малолетното дете е поставено в риск, то е следвало да сезира социалните служби за дете в риск.

В проведеното открито с.з. процесуалният пълномощник на въззивника адв. С. ОТТЕГЛИ допълнително подадената жалба, поради което и производството по делото в тази му част е прекратено с протоколно определение от 20.07.2020 г., неожалвано. Поддържа депозираната първоначална жалба, с изложените в нея оплаквания и искания. Въззиваемата страна, представлявана от процесуален представител адв. П., поддържа депозиранато писмено становище по въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Решението е валидно и допустимо.

Предмет на въззивната проверка и обсъждане, след оттегляне на допълнителната жалба вх. № 3819/18.05.2020 г., е първоинстанционното решение в частта относно отхвърления отрицателен установителен иск за недължимост на издръжка за малолетното дете С.Х.за периода 01.05.2019 г.- 11.10.2019 г. по изп.дело № 344/2018г. по описа на ДСИ при РС-Търговище; в частта относно изменение в режима на личните отношения между детето и бащата- за един месец през лятото; както и по иска с правно осн.чл. 127а от СК. В останалата му част решението е влязло в сила.

По фактите:

Ищецът е баща, а ответницата- майка на детето С.Г.Х., род. на *** г., от фактическото им съжителство. След завръщането им от Португалия, където е родено детето, страните живели в дома на родителите на мъжа, в с. Б., общ. Търговище. Разделили се през пролетта на 2018 г. С влязло в сила съдебно Решение № 324/25.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 240/2018 г. на Районен съд - Велики Преслав упражняването на родителските права на детето са предоставени на ответницата, определена е месечна издръжка в размер на 130 лв., платима от бащата на детето, чрез неговата майка и законна представителка. На бащата е определен режим на лични контакти с детето, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа (с приспиване) както и един през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. И двамата родители са изградили нови семейства, с които живеят в Г..

По отношение на присъдената издръжка е образувано изп.д.№ 344/2018 г. по описа на ДСИ при РС-Търговище, което се доказва от приложената покана за доброволно изпълнение. От приложеното удостоверение от ДСИ-Търговище (л.37) е видно, че бащата Г.Х.Х. не е заплащал издръжка на детето си С. по ИД № 344/2018 г. в размер на 2059.89лв., като последното му плащане е било през м.март 2019 г.

Както пред първата, така и пред втората инстанция са представени социални доклади от Д “Социално подпомагане“ гр. В. Преслав.

 В тази връзка ищецът е предявил отрицателен установителен иск с правно осн.чл. 439 ал. 1 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 697.66 лв., представляваща дължима издръжка за детето за периода  от 01.05.2019 г. до 11.10.2019 г., по изп.дело № 344/2018 г. по описа на ДСИ при РС-Търговище, обоснован с обстоятелството, че в този период детето е оставено от майката, поради заминаването й извън страната, на  грижите и отглеждането изцяло от родителите на бащата, в техния дом, в с. Б., общ. Търговище, като бащата е осигурявал средствата (пращал е пари от Г.), редовно е осъществявал конктакт по телефон, скайп, с детето и родителите си във връзка с грижите и въпросите около детето, които следва да бъдат разрешавани. Именно поради това, ищецът твърди, че не е изпращал издръжка чрез ДСИ за посочения период.

Не е спорен въпроса относно пребиваването на детето в дома на родителите на бащата за процесния период. В този дом детето е отрасло и живяло от тримесечна възраст до близо 2 години. Това се признава и от самата ищца, която твърди, че във връзка със здравословни проблеми й се наложило да замине в чужбина, поради което и е оставила детето на грижите на свекъра и свекърва си, изразили готовност затова. Ищцата твърди, че е предоставила карта, от която родителите на бащата, да теглят парични средства, когато са необходими за детето.

Установява се и от показанията на свидетелите по делото, че за няколко месеца през 2019 г., от м.май 2019 г., детето е отглеждано от родителите на бащата. В показанията си св. Х. С. (баща на ищеца) заявява, че са гледали детето С. от м.май 2019г. до 01.01.2020 г., когато майката го взела; докато било при тях, детето посещавало детска градина, имало личен лекар; бащата на детето взимал решенията по въпросите, касаещи детето; макар да не се е завръщал в страната през този период, ищецът всеки ден виждал С. по скайпа, и говорел с родителти се; пращал на свидетеля пари, като му казвал какво да прави и какво да взима на детето. Снаха му му дала карта, в която да внася парите от издръжката, но тъй като нямал ПИН код, свидетелят не ползвал дебитната кара, а я върнал по-късно на майката. Че бащата е прещал средства се установява и от показанията на св. Р. С. (без родство със страните) – свидетелят живее в Б., през 2-3 пресечки от дома на родителите на ищеца; от м.май-април 2019 г. С. е при баба си и дядо си, които се грижат за нея; че през лятото свидетелят не е виждал нито майката, нито бащата на детето в Б.. Според показанията на ангажираните от ответницата свидетели  св. А. А. (нейна баба) и св. С. М. (б.р. със страните) се установява, че майката е била в Г. по здравословен проблем, затова оставила детето на грижите на свекъра и свекърва си, като се върнала оттам през м. януари (2020г.) си го взела; преди да замине оставила карта на свърва си, а като се върнала донесла два сака с дрехи и пари дала  (св. А. А.). Св. С. М. знаел от съпругата си, с която ответницата споделила, че бащата много отдавна не праща пари, заявява, че като заминала Ж. за чужбина „също пращаше пари тук“.

При така установеното  съдът намира предявеният иск за основателен. Безспорно е установено, че през процесния период непосредствените грижи за детето са полагани от родителите на бащата, за което същите получавали пари от него, пращани от Г., именно с него са говорили и обсъждали проблемите на детето, начина на разходване на средствата, както казва св. Хасан С. „Бащата на С. взимаше решенията, изпращаше на мен парите и ми казваше какво да правя и какво да взимам на детето“. Макар да му е била предоставена дебитна карта от майката, същата не е ползвана, това не се и твърди от ответницата, още по-малко пък се представят доказателства за теглене на пари от нея. В показанията си св. С. М. заявява, че Ж. е пращала пари, но на кого не посочва. Макар бащата да не е полагал непосредствените грижи за детето, то същите са били предоставени от неговите родители, като майката е била в невъзможност и не е полагала грижи за него. Макар издръжката на малолетните деца да се изплаща, чрез съответния родител и законен представител, същата се определя и дължи именно за детето.

Безспорно е, че обстоятелствата, на които се позовава страната за недължимост на сумата са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (чл. 439 ал. 2 ГПК) – последното с.з. по гр.д. № 240/2018г. на РС-В.Преслав е на 25.09.2018г., изп.дело е образувано по издаден ИЛ по цитираното дело, през 2018 г., а въпросния период, за който се претендира недължимост на търсената сума, е    01.05.2019 г. до 11.10.2019 г.  

Районният съд е достигнал до друг правен извод по този иск, поради което решението в тази му част следва да бъде отменено и предявеният иск- уважен.

По въззивната жаба срещу решението, в частта, в която е изменен първоначално определения режим на лични контакти между малолетното дете и бащата:

Искът с правно осн.чл. 59 ал. 9 във вр. сн чл. 127 ал. 2 от СК за изменение на определените лични контакти през летния период – за един месец, който да не съвпада с платения отпуск на майката, е предявен от майката насрещен иск, обоснован с обстоятелството, че бащата се е дезинтересирал от дъщеря си, живее в Г. на семейни начала, не се е връщал в Б. от 2018 г. и оттогава не е виждал детето, не желаел да разговаря с майката дори по въпроси, свързани с малолетното дете, едва в пледоария пред РТС процесуалният представител на ищцата заявява, че искат промяна вна режима на контакти с детето „предвид това, че детето не познава биологичния си баща“.

Съдът намира този иск за неоснователен. Не са налице каквито и да било обстотялства, които зда налагат изменение в тази му част на определения  режим на лични контаккти на бащата с детето. Установено е по делото, че докато детето е оставено от майката при родителите на бащата, през периода, в който те са полагали грижи за него, Бащата редовно е осъществявал контакт с него по телефон, скайп. Поради което и твърдението на страната, че детето не познава баща си, не отговаря на действителността. Не се въвеждат твърдения, че примерно бащата влие зле или настройва детето срещу майката, или че има поведение, несъвместимо с възможността да осъществява родителски контакт с детето и т.н. Фактът , че бащата физически не е контактувал с детето, за един сравнително продължителен период , който факт не се оспорва от бащата, не може да бъде основание за изменение на режима на лични контакти в насока неговото ограничаване, лишавайки го от определения обичаен едномесечен контакт през лятото. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, че тъй като не се е възползвал от възможността да се вижда с дъщеря си през този един месец през лятото, от 2018 г., то това обуславя изменение на режима на лични контакти в насока да бъде отказан този един месец, като при изменение в обстоятелствата, бащата щял да има възможност да иска неговата промяна, съобразно интереса на детето. Дали родителят се възползва или не от целия, определен, било по договорка или по спогодба на страните; било от съда, режим на лични контакти, е обстоятелство, което не може и няма как да се разглежда като изменение на обстотялствата, по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК.

Предвид изложените съображения, доколкото районият съд е стигнал до друг извод и краен правен резултат, решението, в тази му част, следва да бъде отменено и предявеният иск за изменение на режима на лични контакти през лятото  – отхвърлен като неоснователен.

По насрещния иск на майката Ж.Г.А., с правно осн.чл. 127а ал. 2 от СК:

Ищцата по насрещния иск е поискала от съда да разреши детето С. да пътува до страни от ЕС, придружавано от майката, без съгласието на бащата и без ограничение в броя на пътуванията за срок от 5 години, както и издаване на необходимите лични документи на детето само по искане на майката и без съгласието на бащата за срок от 5 години.

Решението, в частта относно заместващото съогласие на бащата за издаване на задграничен паспорт на малолетното дете, като необжалвано, е влязло в сила-  и не е предмет на настоящото обсъждане.

Производството по чл. 127а от СК е спорна съдебна администрация, в която предмет на разглеждане и разрешаване е искането за даване заместващо съгласие за пътуване на малолетното дете в страните извън територията на Република Б..

Съгласно  чл. 127 а, ал. 2 от СК, когато родителите не могат да постигнат съгласие по въпроси, свързани с пътуване на децата им в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. При преценката на основателността на така направеното искане, съдът следва да се ръководи единствено от интересите на детето, като съобрази от една страна конкретните особености на случая, а от друга - обстоятелството, че всяко дете се ползва с гарантирана свобода на предвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която то живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на РБ, както и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република Б. е страна. В производството по чл. 127а от СК съдът преценява това, което следва да преценят съвместно, при взаимно доверие и пълна информираност за детето родителите му, упражнявайки родителските права с грижа и в интерес на детето- чл. 123 от СК.

            С ТР 1/2016 г. на ОСГК, ВКС се произнесе по така спорния въпрос относно възможностите на съда и постановеното от него решение по чл. 127а от СК, и по-конкретно за ограниченията, които биха могли да бъдат наложени при едно такова разрешение. Следва да се отбележи, че повод за образуване на това тълк.дело бе едно от последните решения срещу Б. на  Европейският съд по правата на човека - решение от 10 февруари 2015 г. по делото „Пенчеви срещу Б.“ на ЕСПЧ, 4-та камара. Съгласно т.1 от ТР 1/2016 от 03.07.2017 г. по тълк.дело 1/2016г. на ОСГК „съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем“. Съгласно мотивите на тълкувателното решение във всеки конкретен случай преценката на съда при произнасяне по подобно искане е обвързана  с изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната, който интерес да налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. С това ТР на практика бе преодоляна дотогавашната практика на съдилищата и ВКС за по-голяма конкретизация както по отношение на периодите в рамките на година, така и по отношение на конкретно посочени държави.

Съгласно   чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, съставляваща част от законодателството на РБ., правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Съгласно чл. 3, т.1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са "… първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". Често децата стават заложници на влошените отношения между техните родители и на практика биват лишени от възможността да пътуват, да се социализират, да опознават света. Влошените отношения между родителите, както и в настоящия случай, не само рефлектират негативно върху детето, но по-укоримото е опитът на родителите да разрешават свои конфликти  и отстояват свои позиции, чрез детето.

Предвид изложеното, при решаване на настоящето дело и спора по чл. 127а от СК, съдът следва преди всичко да се ръководи от висшите интереси на детето. Несъмнено в интерес на детето е то да бъде отглеждано при реалното участие и на двамата си родители– страните по делото. В случая обаче, това е напълно невъзможно поради съществуващите дълбоки и непреодолими противоречия между двамата родители, които не могат и не живеят съвместно. Нещо повече, макар и майката, и бащата да живеят в една и съща държава извън Б.- в Г., не осъществяват контакт помежду си, дори и по повод детето; всеки от двамата е създал свое ново семейство, по данни от свидетелите бащата има дете от новата си съжителка, майката също има ново семейство, като в о.с.з. от 20.07.2020 г. бяха представени писмени доказателства за изчислен термин на майката на раждане на друго дете, от друг мъж  - 23.07.2020 г., именно поради което обстоятелство майката не се явява в с.з. за изслушване по реда на чл. 127 ал. 2 вр. с чл. 59 ал. 6 предл.1 СК, чл. 127 ал. 3 от СК, за което страните са били задължени с определението по чл. 267 ГПК. Бащата също не се яви в с.з.

Поради оттегляне на жалбата производството по делото, в частта относно упражняване на род.права, както и определеното местоживеене на детето при майката в Република Б. в гр. Шумен, а в Г., гр. Дуисбург на посочения от майката адрес, решението е влязло в сила. То е влязло в сила и в частта относно даденото от съда заместващото съгласие на бащата за издаване на задграничен паспорт, в която част не е обжалвано.

Ето защо и в защитим интерес на детето, настоящият състав счита, че следва да бъде разрешено на детето да пътува до страни от ЕС, придружавано от своята майка, без съгласието на бащата, без ограничение в броя на пътуванията, за период от 5 години, считано от влизане на решението в сила.

Предвид констатациите в изготвения социален доклад, както пред районния съд, така и пред въззивната инстанция, съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на майката, нито съзира вероятност тя да вземе решения, които не са в интерес на детето, в това число и в усложнената международна обстановка, предвид пандемията коронавирус, където евентуалните ограничения за пътуване в определени страни от ЕС, се отнасят до всички граждани, и естествено тяхното спазване  е приоритет не само на родителите на детето, и в частност на майката, на която са превоставени родителските права, така и на държавата.

Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че детето е на твърде ниска възраст – 4 г., и едно пътуване из страните от ЕС не може да се определи като средство за разширяване на мирогледа му, нито пък за опознаване на различни държави и култури. Както бе посочено по-горе други са обстоятелствата, при които съдът съобразява интереса на детето - свързани основно с местоживеенето на майката, с определеното местоживеене на детето и предоставените родителски права. Неоснователно е оплекването, че съдът не се е съобразил и с други обстоятелства, които според въззивника са от съществено значение за произнасянето по този иск – че „не са ясни измеренията на задаващата се финансова криза“ (бъдещо несигурно събитие , което няма как да бъде съобразявано), евентуалното прекъсване на връзката между детето и всички роднини от бащина страна (както и сам въззивникът е посочил „евентуалното прекъсване“ – за преодоляване на това евентуално прекъсване от голямо значение би било и поведението на бащата, особено възползвайки се от едномесечния летен режим на личен контакт с детето. И двамата родители са длъжни да осигурят изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува във вреда на неизправния родител и дава възможност на противната страна, при проявена активност, да намери способи за защита на интереса си.

Районният съд е стигнал до същия извод и правен резултат, поради което решението му, в тази му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските: Разноски е претендирала само въззиваемата страна, представени са доказателства за заплащането им. Въззивникът е обжалвал решението по четири от предявените искове, основателна е жалбата по две от претенциите му, по третата- производството е прекратено поради оттегляне на жалбата, по четвъртата - жалбата е преценена за неоснователна. Въззиваемата е представлявана от адвокат, изготвил отговор по жалбата във всичките й части (в това число и по допълнителната жалба), явил се  в о.с.з., поради което на осн.чл. 78 ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 273 ГПК, предвид отхвърлената част от жалбата (както и в оттеглената част) основателно направените разноски от страна на въззиваемата са в размер на 200 лв., които следва да бъдат заплатени от въззивника.

 Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 142/03.04.2020 г., по гр.д.№ 1732/2019 г. по описа на РС-Търговище,  в ЧАСТТА МУ, с която: е отхвърлен предявения от Г.Х.Х., ЕГН ********** иск с правно осн.чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК за недължимост на сумата от 697.66лв., представляваща дължима издръжка за малолетното дете С.Г.Х.за периода 01.05.2019г. до 11.10.2019 г. по изп.дело № 344/2018г. по описа на ДСИ при РС-Търговище; както и по отношение на уважената насрещна искова претенция на Ж.Г.А., ЕГН ********** за изменение на личните отношения между детето и баща му, определени с решение по грд. № 240/2018 г. по описа на РС- В. Преслав, като му е „отнет“ единия месец престой при бащата по време на лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж.Г.А., ЕГН ********** - майка и законна представителка на малолетната С., род. *** г., че Г.Х.Х., **********,*** не дължи сумата от 697.66 лв. , представляваща месечна издръжка за малолетното дете на страните- С.Г.Х., ЕГН **********,   дължима за периода 01.05.2019 г. до 11.10.2019 г., по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение № 324/25.10.2018 г. по гр.д. № 240/2018 г. на РС-В. Преслав, за която сума е образувано изп.д. № 20183530400344 по описа на ДСИ при РС-Търговище – на осн.чл. чл. 439 от ГПК.

Към определения с решение №142/03.04.2020 г., по гр.д.№ 1732/2019 г. по описа на РС-Търговище, режим на лични отношения между детето детето С.Г.Х.с ЕГН-********** и неговият бащата Г.Х.Х. с ЕГН-**********: всяка първа и трета събота от 9.00 часа до 18.00 часа в неделя с приспиване на адреса на бащата в Б. или на адреса му в Г., ДОБАВЯ:  както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката Ж.Г.А..

 ПОТВЪРЖДАВА решение №142/03.04.2020 г., по гр.д.№ 1732/2019 г. по описа на РС-Търговище  В ЧАСТТА, с която съдът ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Г.Х.Х., с ЕГН-**********, детето С.Г.Х., с ЕГН-********** да напуска пределите на страната и да пътува до страни от ЕС, придружавано от своята майката Ж.Г.А. с ЕГН-**********, за период от пет години от влизане на решението в сила - на осн. чл.127а от СК.

Решението е влязло в сила в останалата му част.

ОСЪЖДА Г.Х.Х., с ЕГН-**********,***, да заплати на Ж.Г.А., с ЕГН-**********, сумата от 200 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция – на осн.чл. чл.78, ал.3 и ал. 4 във вр. с чл. 273 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните, САМО В ЧАСТТА по иска с правно осн. чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 127 ал. 2 от СК относно режима на лични контакти между бащата и детето, при предпоставките и на основанията на чл.280 и 281 от ГПК.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.