Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 347
гр.
Пловдив, 02.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 8120/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.П.К.
против Наказателно постановление НП №1208 от 22.12.2015 г., издадено от
Заместник кмет ОРТ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. на основание чл.43, ал. 3 от същата
наредба. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, вместо него се явява процесуалният му представител адв.
С. П. от АК-Плводив, който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице,
което има право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Спазен е
7-дневният срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване. Независимо от
отбелязването, че наказателното постановление е влязло в сила на 31.02.2016 г.
по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН съдът намира, че посочената разпоредба е
приложена неправилно. Въпреки изпращането на НП за връчване по пощата, както и
въпреки опита за връчването му и от съответната общинска администрация, съдът
намира, че не са били положени необходимите усилия по издирване на нарушителя
за връчване на издаденото срещу него наказателно постановление, доколкото
същият е посочил и друг адрес, на който може да бъде открит при подаденото от
него възражение, който адрес е различен
от този, на който е бил призоваван. Към материалите от
административнонаказателната преписка липсват докозателства, от които да се
установява, че нарушителят е бил търсен на посочения от него адрес, който е
различен от този, на който му е изпратено НП. По тези съображения съдът приема,
че срокът за обжалване на наказателното постановление е спазен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При направена проверка на 12.08.2015 г. в
гр.Пловдив в 15,09 ч. било установено паркирането на МПС с ДК № *******, марка
Фолксваген върху тротоара на ул. С. Стамболов срещу №12, без разрешение на
собственика на пътя. Било установено и че тротоарът не бил обозначен и не бил
определен за паркиране на МПС.
За констатираното нарушение на собстевника, на
който МПС било регистрирано, бил издаден фиш № **********/12.08.2015 г., с
който била наложена „глоба“ в размер на 50,00 лв.
Срещу издадения фиш от санкционираното лице
било подадено възражение с вх.№ 15 СГ 416/14.10.2015 г., съгласно което
жалбоподателят оспорвал установената в издадения фиш фактическа обстановка.
Като взел предвид издадения фиш и подаденото
срещу него възражение административнонаказващият орган съставил акт за
установяване на административно нарушение, в който приел, че става дума за
нарушение на чл. 6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на
гр. Пловдив. АУАН бил подписан от нарушителя с възражение, с което оспорвал установеното нарушение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа
обстановка била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства –
показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител В.Й.П., на
длъжност *** при ***, фиш № **********/12.08.2015, жалба срещу подадения фиш с
вх.№ 15 СГ416/14.10.2015 г., Заповед
150А 715 /24.03.2015 г., Заповед № 150А5157/24.11.2015г. Разпитан пред
съда в качетвото на свидетел, актосъставителят потвърди направените в АУАН
констатации. Неговите показания са в съответствие с останалите материали,
приложени към административнонакзателната преписка, поради което съдът дава
вяра на показанията на свидетеля. Доказателства, опровергаващи обективираното в
АУАН, впоследствие възпроизведено и в НП , не бяха представени.
Предвид изложеното съдът приема, че описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка е
обективно установена.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания предвидени за съставяне на АУАН
и НП, съдът прие, че същите са издадени от компетентни лица, като
доказателство за това са приложените към административнонаказтелната преписка
Заповеди. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да
организара адекватно защитата си.
При проверка относно това дали правилно е
приложен материалният закон и съответната на нарушението сакционна разпоредба
съдът взе предвид, че нарушението е квалифицирано по чл. 6, ал. 2 от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на гр. Пловдив. Съгласно чл.6 ал.1 от
посочената наредба допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на
пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най- малко 2 метра за преминаване на пешеходци, а
съгласно ал.2 от същата наредба във всички останали случаи не се допуска
престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите. Съгласно чл.94, ал.3 от ЗДвП допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите,
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Според правилото на чл. 41 от НРСППППСТП при констатирани и/или
установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и
конкретно определена санкция в Закона за движение по
пътищата на лицата, извършили или допуснали нарушението, се
налагат санкциите, предвидени в наредбата. В случая за нарушението по 94, ал.3 е предвидена изрична и конкретно определена санкция по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП в размер на
20 лева. При това положение санкцията по чл. 43, ал. 3 от НРСППППСТП се явява
приложена без правно основание, което налага отмяната на обжалваното
наказателно постановление.
Като
допълнително, но не единствено основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, се явява и изтеклата абсолютна изпълнителска давност. Пред
първоинстанционния съд беше направено възражение за изтекла от деня на
нарушението 3-годишна давност. Доколкото в ЗАНН няма изрична разпоредба,
уреждаща абсолютната изпълнителска давност, съответно приложение на основание
чл.84 от ЗАНН намират разпоредбите на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1 т. 5 от НК,
поради което и абсолютната погасителна давност е не три години, както твърди
защитата на жалбоподателя, а четири
години и шест месеца. В случая доколкото нарушението е извършено на 12.08.2015
г. абсолютната иззпълнителска давност е настъпила на 12.02.2020 г.
Поради изложеното
наказателното постановление като незаконосъобразно издадено следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр.
с чл.143, ал.1 от АПК въззиваемата
страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат. Видно
от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал адвокатски услуги и е
заплатил възнаграждение в размер на 350 лв., които следва да бъдат присъдени в
тежест на въззиваемата страна.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №1208 от
22.12.2015 г., издадено от Заместник кмет ОРТ в Община Пловдив, с което на
П.П.К. ЕГН ********** за нарушение на
чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Пловдив е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. на основание
чл.43, ал. 3 от същата наредба.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на П.П.К., ЕГН ********** сумата от
350,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :
Вярно с оригинала!
ХБ