Решение по дело №73/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 81                                                 31.05.2021 г.                                    Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на осемнадесети  май две хиляди двадесет и първа година, в  състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  КАН дело № 73 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.  63, ал. 1 изречение 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на  ОД на МВР – Разград, срещу Решение № 26 от 01.02.2021 год., постановено по АНД № 758/2020 год. по описа на Районен съд Разград. С него е отменено  НП №  № 1873-09-32 от 28.02.2019 год. на Началника на РУ Разград към ОДМВР – Разград,  с което на В. М. М. от гр. Р. е  наложена глоба от 200 лв. на основание чл. 37 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. В жалбата се твърди, че обжалваното  въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28а от ЗАНН, както е приел районният съд. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдението.

От съда се иска да отмени въззивното решение и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – В. М. М., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да потвърди решението на районния съд.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок  и  насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си, Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че на 16.01.2019 г., около 02:25 ч. В. М. М. подал сигнал към ЕЕН 112 за нарушаване на нощната тишина от съседен на неговия имот – къща на ул. „*****” № **. Сигналът бил препредаден на дежурния в РУМВР- Разград, който изпратил на място екип от полицейски служители. Полицаите на място не констатирали нарушение на нощната тишина /силна музика/ и продължили работата си. За случая били  съставени докладни записки, въз основа на които началникът на РУМВР, разпоредил на полицейски инспектор в РУМВР - Разград, да състави на М. АУАН. На 05.02.2019 г. в присъствие на М. бил съставен АУАН бл. № 585137, в който нарушението като дата и час на нарушението били посочени  „…16.01.2019 г. около 04:15 ч. …“, Деянието било квалифицирано като нарушение на  чл. 28, ал.1,пр.1 от ЗНССПЕЕН112. Въз основа на АУАН на 28.02.2019 г. било издадено обжалваното НП, в което адм. наказващият орган, по идентичен с АУАН начин описал нарушението от фактическа страна, но не извършил правна квалификация по ЗНССПЕЕН112. На основание чл. 37 от Закон за национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 наложил административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.

При така приетите факти районният съд приел от правна страна,  че  наказателното постановление е незаконосъобразно.

Районният съд приел, че по делото не са събрани безспорни доказателства за това, че на 16.01.2019 год. в 04:15 часа М. се е обадил на ЕНН 112 и е подал сигнал за нарушаване на нощната тишина.  Такива доказателства има за обаждане в 02:25 часа на същата дата. На следващо място районният съд е приел, че волята на АНО за правната квалификация на деянието е останала неясна, тъй като не е посочена нарушената правна норма, съгласно изискването на чл. 57, ал. 1 ,т. 6 от НК.

Наред с тези правни изводи районният съд е счел, че  макар и от формална страна нарушението да е извършено, то същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Разградският административен съд намира въззивното решение за валидно, допустимо и съответно на материалния закон. 

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 "Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ". При нарушаване на тези забрани, гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона. В нормата на чл. 37 от същия закон, е предвидено, че който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лева, а в чл. 38, ал. 1 е предвидено, че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Настоящият състав споделя становището на районния съд, че не става ясно за какво деяние е наказан  М. - дали за това, че е ползвал телефона не по предназначение  или за това, че е подал неверни и заблуждаващи сигнали. 

Предаването на невярно съобщение или сигнал за помощ и ползването не по предназначение на спешния телефон не са равнозначни. В първия случай се съобщава за инцидент, който по съдържание налага ангажиране на спешна помощ с оглед риск за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, т. е. по съдържание предаденото съобщение е в съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1 от ЗССПЕЕН, но същевременно не отговаря на обективната действителност, а във втория случай спешният телефон се ползва не в съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, т. е. самото съдържание на сигнала изключва необходимостта от спешна помощ.

В конкретния случай, така, както е описано деянието в АУАН и НП не става ясно за коя от хипотезите, предвидени в нарушената разпоредба, е наложено наказание, тъй като са възпроизведени две самостоятелни хипотези от текста на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, а именно – ползване на телефона не по предназначение и предаване на неверни данни, без да е конкретизирано точно.

В АУАН на М. е повдигнато обвинение за това, че не е ползвал ЕНН 112 по предназначение, тъй като не е налична необходимост от спешна помощ и деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 28, ал. 1, предл. 1 от  ЗНССПЕЕН 112. В обстоятелствената част на  НП – виж втория абзац на същото обаче,   АНО е посочил че  М. е използвал не по предназначение ЕЕН 112, както и че е подал неверни и  заблуждаващи сигнали, като наред с това не е посочил коя материално правна норма е нарушил с деянието си М. и коя конкретна хипотеза на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.

Районният съд правилно е приел, че липсват безспорни доказателства, че М. е извършил вмененото му във вина нарушение, че на 16.01.2019 год. в 04:15 часа не е ползвал ЕНН 112 по предназначение. От приетия като доказателство CD със записи на обажданията на тел 112 е видно,че е налице само едно обаждане - в 02:25 ч., но на М. не е повдигнато обвинение  от фактическа страна за това обаждане.

Тези нарушения на процесуалните правила при издаване на НП са съществени, тъй като водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице в т.ч. да разбере точно в какво е обвинен от фактическа страна и коя правна норма е нарушил.

Наред с това следва да се има предвид, че по същество наказаното лице е искало съдействие от органите на МВР по отношение на допуснато според него нарушение на режима на нощната тишина. Това се потвърждава и от обстоятелството, че обаждането на М. е препратено на РУМВР - Разград, с оглед на информацията, която той е подал по телефона, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 и не се е стигнало до ангажиране на специализираните звена за спешно реагиране на ОДМВР Разград. Следва да се има предвид и обстоятелството, че МВР не е популяризирало в достатъчна степен начините и реда, по които гражданите могат да съобщават за  допуснати административни и други нарушения, които не налагат нужда от спешна помощ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, но които изискват  незабавно предприемане на мерки за тяхното пресичане и предотвратяване с оглед  охраната на обществения ред.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение на районния съд е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Водим от горното, Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 01.02.2021 год., постановено по АНД № 758/2020 год. по описа на Районен съд Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                                         2./п/