№ 13519
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110119606 по описа за 2022 година
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ..... е предявило против Д. Г. Д., ЕГН: ********** по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 92 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1263,33 лв.,
представляваща главница по сключен между длъжника и „ФИРМА“ ООД Договор за
паричен заем № .... от 23.12.2015 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
договор за цесия от 07.02.2017 г., съгласно приложение № 1, ведно със законна лихва за
периода от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер на
250,23 лв. за периода от 27.09.2019 г. до 16.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.11.2021 г. по ч.гр.д. №
60591/2021 г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „ФИРМА“ ООД е предоставило на ответника
кредит в размер на 1500,00 лв., като последния се е задължил да го върне ведно с
уговорената възнаградителна лихва на 22 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в
размер от 80,88 лв. или общо сумата от 1799,30 лв. Поддържа, че ответникът е преустановил
плащанията по договора, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
17.02.2016 г. Твърди, че вземанията са му прехвърлени от заемодателя с договор за цесия от
07.02.2017 г.
Ответникът, чрез назначен от съда особен представител, е депозирал отговор на
исковата молба. Заявява оплаквания за недопустимост и неоснователност на исковете, както
и възражение за местна неподсъдност на спора, доколкото постоянния адрес на ответника е
в община С.З.. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Направил е искане за
увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение - от първоначално определения
размер от 300,00 лв. на 451,35 лв.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр.
чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.
Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно сключен договор за потребителски кредит, предоставяне на заема, изискуемост на
вземането, придобиването му от ищеца, уведомяване на ответника за цесията.
Установява се по делото, че на 23.12.2015 г. между „ФИРМА“ ООД и Д. Г. Д. е
сключен договор за паричен заем с № .... от 23.12.2015 г., по силата на който заемодателят
предоставил на ответника паричен заем в размер на 1500,00 лв., срещу задължението да го
върне на 22 двуседмични вноски, всяка по 80,88 лв., с крайна падежна дата 26.10.2016 г.,
при уговорен между страните месечен лихвен процент в размер на 3,34% и годишен процент
на разходите (ГПР) - 48,853%, като общият размер на дълга с договорната лихва е 1779,30
лв. С подписването на договора заемателят удостоверил получаването на заетата сума.
Според чл. 6 от договора, в тридневен срок от подписването му заемателят се задължава да
предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, при неизпълнение на което
задължение съгласно чл. 8 от договора дължи неустойка в размер на 1715,34 лв., разсрочена
с всяка от вноските. Според чл. 7 от договора, при забава в плащането на месечните
погасителни вноски се начислява законна лихва за всеки ден забава. Съгласно чл. 7, ал. 4,
при настъпване на предсрочна изискуемост поради забава плащането на четири вноски, се
дължи неустойка в размер на 20% от дължимата сума, включваща главница, договорна
лихва и неустойка по чл. 8.
С договор за цесия от 07.02.2017 г. „ФИРМА“ ООД прехвърлил на ищеца вземанията
по договора за заем с ответника възлизащи на 3601,60 лв. към датата на цесията. Приложено
е по делото и пълномощно, с което „ФИРМА“ ООД упълномощава „ФИРМА“ ЕАД да
уведоми длъжниците по всички прехвърлени вземания на дружеството, както и да
преупълномощава трети лица с тези права. По принцип уведомяването за цесията трябва да
бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, поради което и съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Няма пречка обаче
предишният кредитор да упълномощи новия да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник, което в случая е сторено с получаване на препис от исковата молба и
приложено към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземанията. Безспорно се
установява, че именно вземанията на заемодателя по процесния договор за паричен заем с
ответника са валидно прехвърлени на ищеца, при което той е материалноправно
легитимиран да търси изпълнението им от длъжника. Действително не са ангажирани
доказателства от ищеца за наличие на валидно уведомяване за извършената цесия на
ответника, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД преди иницииране на заповедното производство.
Доколкото обаче законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомяването и съобразявайки чл. 235, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че
2
ответникът, посредством връчването на книжата по настоящото дело, е валидно уведомен за
прехвърлянето на вземанията.
Безспорно се установи и че между праводателя на ищеца и ответника е сключен
договор за потребителски кредит. Договорът е сключен в изискуемата от чл. 9 ЗПК писмена
форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, като в договора се
съдържат всички изискуеми от закона елементи. Уговореният годишен процент на
разходите /ГПР/ не противоречи на разпоредбата на ЗПК /чл. 19, ал. 4/, тъй като не
надвишава петкратния размер на законната лихва. Клаузите относно основното съдържание
на договора съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и
ГПР, като потребителят се е съгласил със същите при подписването на договора. Предвид
изложеното съдът приема, че договорът валидно обвързва страните и действал до
26.10.2016 г., когато е настъпил крайният падеж за връщане на заема. Твърдението на
ответника, че договора не е обявен за предсрочно изискуем се явява неоснователно, тъй като
ищецът основава вземанията си на изтичането на крайния срок на договора, а не на
предсрочна изискуемост, като и липсват доказателства за упражняването на такова право от
страна на кредитора.
При служебната проверка на договора, съдът установи нищожност на клаузите за
неустойка по чл. 7, ал. 4 и чл. 8 от договора. Целта на неустойката е да обезпечи
изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват. Начинът, по който са уговорени тези неустойки в случая
излиза извън техните функции, което ги лишава от смисъл и основание. Неустойката следва
да обезпечава изпълнението на договора, тоест на основните и присъщи на конкретния
договор задължения на страните, което при договор за заем е задължението на заемателя да
върне заетата сума. В случая такава зависимост на неустойката за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение от неизпълнение именно на това основно
задължение липсва. Заедно с това, размерът й по никакъв начин не е поставен в зависимост
от размера на неизпълнението и вредите на кредитора, като фиксираният твърд размер
надвишава размера на заема. Такава уговорка за неустойка я лишава от нейните
обезпечителна и обезщетителна функция, превръщайки я в средство за санкциониране, от
една страна, а от друга - за обогатяване на кредитора. Ето защо съдът приема, че е налице
хипотезата на чл. 26, ал. 1 , предл. 3, вр. ал. 4 ЗЗД, и клаузата по чл. 8 от договора е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави. По отношение на неустойката за
предсрочна изискуемост, тя като обезщетение за забавено изпълнение влиза в противоречие
с чл. 33 ЗПК, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави клаузата нищожна. Отделно, не се
установи настъпването на предсрочна изискуемост.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за неоснователно. В случая спрямо главницата е приложима общата петгодишна
давност, а спрямо вземането за мораторна лихва е приложима кратката тригодишна
погасителна давност /чл. 111, б. „в“ ЗЗД/. Предявяването на иска прекъсва теченето на
давността, което в случая е настъпило с подаване на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а през времетраене на процеса давност
не тече. Същото е депозирано в съда на 13.09.2021 г., като спрямо падежа на главницата
/26.10.2016 г./ до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекъл период, по-
малък от пет години. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане.
По отношение на вземането за лихва за забава за периода от 27.09.2019 г. - 08.09.2021
г., възражението на ответника се явява неоснователно, доколкото погасителната давност в
случая е тригодишна на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД и се прекъсва на основание чл. 116
ЗЗД с предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, в случая - на
13.09.2021 г., респективно същата не е изтекла.
Предвид изложеното следва да бъде уважена и претенцията за обезщетение за
забавено плащане. Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което
предявените установителни искове да бъдат уважени.
По разноските:
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, на когото следва да бъде
присъдена сумата 43,51 лв. за разноски за държавна такса за заповедното производство,
сумата 43,51 лв. за разноски за държавна такса за исковото производство, 451,35 лв. за
адвокатство възнаграждение за назначаване не особен представител и 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д. Г. Д., ЕГН
**********, адрес гр. С. ДЪЛЖИ НА „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: ..... и със седалище и адрес на
управление гр. С., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
1263,33 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен заем № .... от
23.12.2015 г., ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 250,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 27.09.2019 г. - 08.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60591/2021 г. по описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ..... и със седалище и адрес на управление гр. С.,
сумата в общ размер от 638,37 лв. - разноски по делото (43,51 лв. за разноски за държавна
такса за заповедното производство, сумата 43,51 лв. за разноски за държавна такса за
исковото производство, 451,35 лв. за адвокатство възнаграждение за назначаване не особен
4
представител и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5