РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №994 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „**Ф.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Н.Г.” №**,
ет.**, представлявано от ** З.С.Р.и Л.Е.Н., поотделно срещу И.Н.Б., ЕГН **********,***. Исковете са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.**, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване на
установено, че ответницата дължи на ищеца
сумите, визирани в Заповед №2347/01.12.2017г., издадена по ч. гр. д.
№4384/2017г. по описа на ДРС, произтичащи от сключен договор за кредит №**/26.02.2015г.
между ищеца като кредитодател и ответницата като кредитополучател.
В ИМ се излага, че между страните
е бил сключен договор за кредит №**/26.02.2015 г., съгласно който кредотателят
„**Ф.“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя И.Н. сума в размер на 400 лева. Редът
и условията, по които е отпуснат кредита се уреждали от договора и от Общите
условия към него. И.Н. се задължила да върне кредита в срок от 30 дни от
сключването му, т.е. до 28.03.2015 г. заедно с начислените такси и лихви по
същия, а именно: договорна лихва в размер на 13,47 лева; такса експресно
разглеждане на кредита в размер на 53,15 лева. В уговорените срокове длъжникът
не е изпълнил задължението си към кредитора. Срокът на договора е удължен с още
30 дни и новата падежна дата е била 27.04.2015г., като за тази промяна -
удължаване на срока, Б. е заплатила такса от 76,00 лева.
С настъпването на падежната дата
/27.04.2015г./, поради неизпълнение, И.Н. изпаднала в просрочие. Няколко пъти е
била уведомявана от ищеца по телефона за просрочието и. Отделно от това са и били
пратени три напомнителни писма на адреса, посочен в личната и карта /съответно
на 28.05.2015 г., на 12.06.2015 г. и на 02.07.2015 г./, в които се е съдържала
информация за актуалния размер на задължението, дните просрочие, начислената
мораторна лихва, начин на плащане на задължението. На 18.07.2015 г. Б. частично
е погасила дължимата сума, като е внесла 50,00 лева и с нея са били погасени
част от натрупаната наказателна лихва и разноските по уведомяването и като
длъжник. На 02.09.2016 г. И.Б. е внесла сума от 40,00 лева, с която отново е
била погасена част от наказателната лихва. На 18.10.2016 г. пак е направила
плащане в размер на 40,00 лева, като с тях са погасени частично наказателните
лихви. На основание т.13.3 от Общите условия по договора за кредит е била
начислена лихва за забава в размер на 427,52 лева.
С оглед гореизложеното, към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК от „**Ф.“ ЕООД /28.11.2017 г./, по което е било
образувано ЧГД№ 4384/2017 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №2347/01.12.2017г. срещу ответницата. Вземането на
заявителя към длъжника е било в размер на: главница – 400.00 лева по договор №**/26.02.2015
г.; 13,47 лева - договорна лихва, начислена за периода от 26.02.2015г. до
28.03.2015г.; 53,15 лева - такса експресно разглеждане, начислена на
26.02.2015г. и 427,52 лева - наказателна лихва за забавено плащане на главното
задължение за периода от 27.04.2015г. до 24.11.2017г. Заповедта е била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане от 19.01.2018
г. по ЧГД № 4384/2017 г. по описа на ДРС заповедният съд е указал на заявителя
да предяви искове срещу длъжника в 1-месечен срок, считано от получаване на
съобщението. В изпълнение на това разпореждане кредиторът е депозирал исковата
си молба в дадения му срок.
С настоящата молба, ищецът моли съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, че длъжникът И.Н.Б. му дължи сумите,
визирани в горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по
№4384/2017г. по описа на ДРС. Претендират се разходите в заповедното и в
установителното производство.
С разпореждане от 10.04.2018г. ДРС е изпратил на
ответника преписи от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от **на И. Б. – К.А. на 01.06.2018г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението не е получен отговор от ответника.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими и основателни.
В исковата молба ищецът е направил искане, при
непредставяне в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяване на
негов представител в съдебно заседание по делото, липса на искане от ответника
делото да бъде разгледано в отсъствието му, както и при указване на ответната
страна на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването и в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете, предвид на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства и съобразно инкорпорираното в ИМ искане от страна на ищеца по
чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е
прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено
съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
Предвид наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и на основание на
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, трябва да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца посочените по-горе неплатени парични
задължения на сочените основания и във визираните размери. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса за настоящото производство в размер на 50.00 лева /л.8/ и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, /представено пълномощно на л.7/.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №4384/2018г. по описа на ДРС
/същото е изискано, приложено по настоящото дело и приобщено към доказателствения
материал/ в размер на 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.**, ал., 1
предл. 1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД и по реда на чл.238 от ГПК във връзка с чл.239 от ГПК, Д. районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът И.Н.Б., ЕГН **********,*** дължи на ищеца „**Ф.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Н.Г.” №**, ет.**, представлявано от ** З.С.Р.и Л.Е.Н.,
поотделно, присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение №2347/01.12.2017г.,
издадена по ч. гр. д. №4384/2017г. по описа на ДРС суми, а именно: главница – 400.00 /четиристотин/ лева по договор за кредит №**/26.02.2015г.; 13,47 лева /тринадесет лева и четиридесет и
седем стотинки/ - договорна лихва, начислена за периода от 26.02.2015г. до
28.03.2015г.; 53,15 лева /петдесет и три
лева и петнадесет стотинки/ - такса експресно разглеждане, начислена на
26.02.2015г. и 427,52 лева /четиристотин
двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ - наказателна лихва за
забавено плащане на главното задължение за периода от 27.04.2015г. до
24.11.2017г.
ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН **********,***
да заплати на „**Ф.” ЕООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Н.Г.” №**, ет.**,
представлявано от ** З.С.Р.и Л.Е.Н., поотделно сторените съдебни разноски
в производството по гр. д. №994/2018г. в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет
лева/, от които: 50.00 лв. – заплатена от ищеца държавна такса /вносна
бележка – л.8/ и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8
от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредба за правната помощ и пълномощно /л.7/.
ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „**Ф.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Н.Г.” №**, ет.**, представлявано от ** З.С.Р.и Л.Е.Н.,
поотделно сторените съдебни разноски в производството по ч. гр. д. №4384/2017г. по описа на ДРС
в размер на: 25.00 лв. /двадесет и
пет лева/ - държавна такса и 50.00 лв.
/петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: