Решение по дело №4269/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1051
Дата: 4 октомври 2021 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20214430104269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1051
гр. Плевен, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104269 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и
2 от КТ.

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Д. ПЛ. Р.
с ЕГН ********** от гр.*** против „*** със седалище и адрес на управление
гр*** Ищцата твърди, че е работила при ответника с трудов договор, сключен
на 11.02.2021г. Твърди, че поради бременност ползвала отпуск поради
временна неработоспособност. Твърди, че трудовото и правоотношение било
прекратено, считано от 28.05.2021г. С допълнителна молба е уточнила, че
искането и е за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и
възстановяване на работа. В подадена искова молба до Административен съд
Плевен, ищцата сочи, че трудовото и правоотношение е прекратено поради
съкращение в щата.
1
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковата молба. Твърди, че при прекратяване на срочен трудов
договор, какъвто е сключен между страните по делото, работникът или
служителят не се ползва от закрилата по реда на чл.333 КТ.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна :
Установява се от представения по делото трудов договор, че страните
са били в трудови правоотношения считано от 11.02.2021г. С договора
ищцата се е съгласила да изпълнява длъжността *** в предприятие *** с
място на работа С***“, ***, *** с месечно възнаграждение в размер на 650
лева. Видно от договора, същият е сключен със срок на изпитване 6 месеца,
смятано от датата на постъпване на работа, в полза на работодателя.
Не е спорно и се установява от представени болнични листове и
удостоверение на лист 65 от делото, издадено на 13.07.2021г., че ищцата е на
женска консултация, бременна в осми лунарен месец с вероятен термин на
раждане 27.08.2021г.
Установява се от представената по делото заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, че същото е прекратено на основание чл.71 ал.1
КТ, считано от 28.05.2021г.
Установява се, че на 10.05.2021г. е изготвена нотариална покана до
ищцата, с която същата е уведомена да се яви на 28.05.2021г. в
счетоводството на дружеството за подписване на Заповед за освобождаване
на основание чл.71 ал.1 КТ. В поканата е уведомена в случай, че не се яви ,
заповедта ще се счита за редовно връчена.
Установява се, че на 18.05.2021г. адресът е посетен и ищцата е отказала
да получи нотариалната покана. Това се установява и от свидетелските
показания на АЛ. П., който заяви, че е посетил лично адреса на ищцата и след
като и казал за какво е нотариалната покана, ищцата отказала да я получи.
Заяви, че е посетил адреса три пъти на различни дати – 10, 11 и 18 май.
От показанията на свидетелката *** се установява, че на 18.05.2021г.
2
ищцата не се е явила да получи заповедта си за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и че многократно са търсили ищцата по телефон, за
да получи трудовата си книжка.
В показанията си свидетелката *** потвърди, че многократно са
правени опити да се свържат с ищцата.
При така изложеното от фактическа страна, от правна страна, съдът
приема следното :
Страните са били в трудови правоотношения, като трудовият договор е
срочен със срок на изпитване 6 месеца, считано от датата на постъпване на
работа, в полза на работодателя. Трудовото правоотношение е било
прекратено с оспорваната заповед, която ответникът е издал на основание
чл.71 ал.1 КТ.
Спорно по делото е законосъобразно ли е издадена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, ползва ли се от предварителна
закрила по чл.333, ал.1, т.4 и чл.333 ал.5 КТ работничка, която е започнала
ползване на законоустановен отпуск или е бременна, когато трудовият
договор е прекратен от работодателя на основание чл.71 КТ по време на
уговорения изпитателен срок и ако се ползва от такава закрила, спазена ли е
процедурата по закрила. По този въпрос е имало противоречива практика,
поради което спорът е допуснат до касационно обжалване и е налице
практика на ВКС.
Съгласно чл.330 ал.5 КТ, бременна работничка или служителка, както и
работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде
уволнена с предизвестие само на основание чл.328, ал.1, т.1, 7, 8 и 12, както и
без предизвестие на основание чл.330, ал.1 и ал.2, т.6, в който случай
уволнението може да стане само след предварително разрешение на
инспекцията по труда. Предвидената в чл.333, ал.5 и ал.6 КТ закрила при
уволнение важи в случаите при безсрочно трудово правоотношение, когато
уволнението се извършва по инициатива на работодателя, без тази закрила да
е абсолютна. Законодателят е предвидил, че закрилата не важи в случаите,
когато обективни причини препятстват продължаване на трудовото
правоотношение – при закриване на предприятието, каквато е хипотезата на
3
чл.328, ал.1, т.1 КТ, при преместване на предприятието в друго населено
място, когато бременната или намираща се в напреднал стадии на ****
откаже да го последва – чл.328, ал.1, т.7 КТ; когато на заеманата от нея
длъжност следва да бъде възстановен незаконно уволнен работник или
служител – чл.328, ал.1, т.8 КТ; поради обективна невъзможност за
изпълнение на работата – чл. 328, ал.1, т.12 КТ; когато бъде задържана за
изпълнение на присъда – чл.330, ал.1 КТ, както и при дисциплинарно
уволнение по чл.330, ал.2, т.6 КТ. Това са случаи, в които е налице обективна
невъзможност работничката да продължи да работи при този работодател и
не зависи от преценката на работодателя. Закрилата на бременната
работничка или служителка по чл.333, ал.5 КТ не важи също и в случаите на
прекратяване на трудовия договор с изтичане на уговорения срок – чл.325,
ал.1, т.3 КТ; със завършване на определената работа – чл.325, ал.1, т.4 КТ или
при прекратяване поради завръщане на замествания на работа – чл.325, ал.1,
т.5 КТ. Закрилата не важи и когато трудовото правоотношение е възникнало
от избор, когато договора се прекратява с изтичане на срока за избора. В
изброените случаи, характерът на трудовоправната връзка, възникнала като
срочна изключва закрилата при уволнение – страните по трудовия договор са
обвързани за определено време, което не може да бъде продължено,
независимо от физиологичното състояние на работничката, налагащо
повишени грижи. В практиката на ВКС се приема също, че закрилата по
чл.333, ал.5 и ал.6 КТ не важи и при прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 71 КТ, защото договорът със срок за изпитване по чл.70, ал.1
КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява
възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е
подходяща за него. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за
годността на работника да изпълнява възложената му работа, която преценка
не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване
разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при
условията на чл.71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му.
Характерът на договора изключва приложението на предварителната закрила
– работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор с
работник, след като е преценил, че не е годен да изпълнява възложената
работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който
страните предварително са се споразумели. В срока за изпитване трудовото
4
правоотношение не преминава в безсрочно, поради което работничката не
може да ползва предвидената в чл.333, ал.5 и ал. 6 КТ закрила при уволнение.
Следователно в настоящия случай, работодателят има право да прекрати
трудовия договор във всеки един момент в уговорения срок. Изрично в
договора е отразено, че е срочен , със срок на изпитване в полза на
работодателя. При прекратяването му, работодателят не е длъжен да иска
разрешение от О***а. Право на работодателя е да го прекрати по свое
усмотрение във всеки един момент на изпитателния срок.
Съдът не споделя доводите на ищцата, че работодателят няма право да
прекрати трудовия договор, тъй като е бременна. Закрилата по чл.333 ал.1 КТ
е само по отношение на изчерпателно изброените уволнения по чл.328, ал.1,
точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ, а тази по чл.333, ал.5 и ал.6 КТ е
неприложима по отношение на договорите, сключени при условията на чл.70
КТ и прекратени на основание чл.71 КТ преди изтичане на срока за
изпитване. Трудовият договор с ищцата е сключен на 11.02.2021г., при
условията на чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. с чл.70 с уговорен в полза на
работодателя изпитателен срок и прекратен на 28.05.2021г. година в рамките
на изпитателния срок на основание чл.71 КТ– уволнението е извършено при
спазване на законоустановените изисквания.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1
КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед със заповед №
749/28.05.2021г. следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед
акцесорния характер, като неоснователен следва да се отхвърли и обективно
съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени направените в производство съдебни разноски в
размер на 670 лева.
По горните съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д. ПЛ. Р. с ЕГН
5
********** от гр.*** против „*** със седалище и адрес на управление
гр***искове както следва:
-иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, с който се иска да бъде
отменена като незаконосъобразна Заповед № 749/28.05.2021г. на управителя
на ответното дружество;
-иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, с който се иска да бъде
възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „***“.
ОСЪЖДА Д. ПЛ. Р. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „*** със
седалище и адрес на управление гр*** разноски в размер на 670 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен считано от 11.10.2021г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6