№ 27
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110133978 по
описа за 2021 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу Е. С. Г. и М. С. Г. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания в размер на 3790,23 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на вземането, 665,13 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2018 г. – 09.12.2020 г., 24,84 лева – главница за дялово разпределение за
периода 11.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на
вземането и 5,45 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2017 г. – 09.12.2020 г. за
топлоснабден имот в гр. София, кв. „Борово“, бл. 214А, вх. А, ап. 21, аб. № 070398. Сумите
се разпределят както следва: от Е. С. Г. – 1/2, а именно 1895,12 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на вземането, 332,57 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2018 г. – 09.12.2020 г., 12,42 лева – главница за дялово разпределение за
периода 11.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на
вземането и 2,72 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2017 г. – 09.12.2020 г.; от М. С. Г.
– 1/2, а именно 1895,12 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през
периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на
вземането, 332,57 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 09.12.2020 г., 12,42 лева
– главница за дялово разпределение за периода 11.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната
лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на вземането и 2,72 лева – мораторна лихва за периода
31.12.2017 г. – 09.12.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
1
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Е. С. Г., с който се
излагат съображения за липса на достатъчно доказателства за това, че ответницата е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Сочи, че не е клиент, нито ползвател
на топлинна енергия. Навежда възражение за погасяване на претендираните суми с изтичане
на 3-годишна давност.
Постъпил е отговор и от ответника М. С. Г., който е извън срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил Договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.11.1992 г., по
силата на който М. С. Г. и Е. С. Г. са придобили собствеността върху недвижим имот в гр.
София, ж. к. „Красно село“, бл. 214а, вх. А, ет. 9, ап. 21. Представено е удостоверение от
„Гис София“, в уверение на това, че стар адрес ж. к. „Красно село“, бл. 214а е идентичен с
настоящ адрес ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, бл. 214а, вх. А и вх. Б. С оглед на това
съдът намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия на обект с абонатен № 070398, без да е
2
необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 3783,85 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Според главните отчети и изравнителните сметки за
процесния период в процесния имот има 1 брой радиатор с ИРРО с дистанционно отчитане
и 1 брой щранг-лира без ИРРО, за която се начислява служебна топлинна енергия по МСРС.
ТЕ за БГВ се начислява служебно на брой лица с разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой
потребител (според ФДР потребителите са били двама).
Ответницата Е. С. Г. с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120
ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и
чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по
предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в
общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт –
облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ
и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
3
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 16.12.2020 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 16.12.2017 г. или обхваща претендираните в настоящото
производство суми за цена на топлинна енергия за периода 16.12.2017 г. – 30.04.2019 г. По
тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за
периода 01.05.2017 г. – 15.12.2017 г. Размерът на уважения иск срещу Е. С. Г., определен на
основание чл. 162 ГПК, е 1311,90 лева, с включена сума за дялово разпределение. Искът
срещу М. С. Г. следва да бъде уважен до размера от 1904,34 лева с включена сума за дялово
разпределение, доколкото този ответник не е направил в срок възражение за погасяване на
претендираните суми по давност (подаденият от него отговор е просрочен).
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Искът срещу М. С. Г. следва да бъде уважен до размера от 334,72 лева с включена
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Съдът намира, че за
непогасената по давност главница за процесния период, дължима от Е. С. Г., следва да бъде
начислена мораторна лихва, която съдът на основание чл. 162 ГПК определя в размер на
230,59 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете от общо
направени разноски в размер на 178,30 лева за държавни такси в исковото и заповедното
производства, 200 лева – депозит за експертиза, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за
исковото и заповедното производства, дължими по следния начин: от Е. С. Г. – 147,28 лева,
от М. С. Г. – 213,79 лева. Ответниците не са представили доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Е. С. Г., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Е. С. Г. дължи на
„Т.С.” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1311,90 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 16.12.2017 г. –
30.04.2019 г. с включена сума за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на вземането и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 230,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018
г. – 09.12.2020 г. с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2017 г. – 09.12.2020 г. за топлоснабден имот гр. София, кв. „Борово“, бл. 214а,
вх. А, ет. 9, ап. 21, аб. № 070398, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 01.02.20121 г. по ч. гр. д. № 63225/2020 г. на СРС, 82 състав, , като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над 1311,90 лева до пълния
претендиран размер от 1907,54 лева с включена сума за дялово разпределение и за периода
01.05.2017 г. – 15.12.2017 г. като погасен по давност и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 230,59 лева до пълния претендиран размер от 335,29 лева с включена
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********,
срещу М. С. Г., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. С. Г. дължи на
„Т.С.” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1904,34 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г. с включена сума за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на вземането и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 334,72 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018
г. – 09.12.2020 г. с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2017 г. – 09.12.2020 г. за топлоснабден имот гр. София, кв. „Борово“, бл. 214а,
вх. А, ет. 9, ап. 21, аб. № 070398, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 01.02.20121 г. по ч. гр. д. № 63225/2020 г. на СРС, 82 състав, , като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над 1904,34 лева до пълния
претендиран размер от 1907,54 лева с включена сума за дялово разпределение и за периода
01.05.2017 г. – 15.12.2017 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 334,72
лева до пълния претендиран размер от 335,29 лева с включена мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер
на 147,28 лева.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер
на 213,79 лева.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД като трето лице
5
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6