МОТИВИ по НОХД №2165/13г.:
Обвинението против подс.М.М.В. е за
престъпление по чл. 131,ал.1,т.12 във вр. с чл.129,ал.1 от НК за това, че на 27.07.2013 г., в гр. Пазарджик, по хулигански
подбуди, е причинил на В.Д.Ц. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на
съзнание до степен комоционна кома, причинила на Ц. разстройство на здравето,
временно опасно за живота
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявен граждански иск от В.Д.Ц. против М.М.В. за сума в размер на
8 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъпното деяние по чл.13,,ал.1,т.12 във вр-чл.129, ал.1 от НК,считано от
27.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и адвокатски хонорар.
Проведено
е предварително изслушване на страните, при което подсъдимият се признава за
виновен по така предявеното му обвинение, признава изцяло фактите , изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, оспорва
правната квалификация на деянието.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и при условията на чл.373,ал.3 от НПК
прие за установено от фактическа страна следното:
На
26.07.2013 г., вечерта, св. И. Г., леля й св. Н. В. и приятелката й св. С. И.
се намирали в дискотека „Планета Пайнер" в гр. Пазарджик. Около 00.30 ч.
на 27.07.2013 г. към тях се присъединил общият им познат пострадалият В.Ц..
В дискотеката на съседна маса с
друга компания бил и подс. М.В., с когото св. И. Г. по това време поддържала
близки отношения, като по време на престоя на всички в заведението нямало
никакви проблеми. Св. Гатева няколко пъти отишла при подс. В., а също така и
той неколкократно идвал при нейната компания и двамата разговаряли спокойно.
Уговорили се, че след като св. Г. си тръгне с нейната компания и се прибере
вкъщи, тя щяла да се обади на подс. М. В. по телефона.Около 02.20 ч. св. И. Г.,
св. Н. В., св. С. И. и св. В.Ц. напуснали дискотеката и се отправили в посока
Градската градина като по пътя телефона на св. Гатева на няколко пъти звънял,
но тя не вдигнала. В един момент свидетелите завили в първата пресечка вляво
(ул. „Ив. Вазов) и стигнали до зоомагазина, намиращ се срещу бизнес център
„Петраков". Тогава св. С. И. видяла, че зад тях, тичайки и запъхтян, идвал
подс. М.В.. Св. И. тихо възкликнала, на което реагирала единствено св. В..
Последната се обърнала и също възприела бързо приближаващия се подсъдим. Щом подс.
М.В. настигнал четиримата свидетели, той без никакво предупреждение отскочил от
земята и с единия си крак ударил пострадалия В.Ц. в гръб, след което му нанесъл
и удар с юмрук в задната част на главата. Св. Ц. се олюлял, но успял да запази
равновесие. Той се обърнал и попитал подс. В. какво ставало, като дори не
направил опит да се защити, след което получил няколко удара с юмрук от подсъдимия
и в областта на лицето. От ударите пострадалият В.Ц. паднал по гръб като
отсечен на асфалта и изпаднал в безсъзнание, а от главата му потекла кръв.
Всички, включително и подс. В., много се изплашили, тъй като св. Ц. бил със
затворени очи и не реагирал. Подс. М. В. се притеснил пострадалият Ц. да не си
е глътнал езика и се опитал да му помогне като му бръкнал в устата. От своя
страна св. Н. В. сигнализирала на тел. 112 като обяснила за същността и мястото
на инцидента. Св. В. Ц. продължавал да не реагира и след приключването на
разговора на св. В., поради което тя накарала останалите да го качат на такси и
да го транспортират в болница. Пострадалият с помощта на подс. М.В. и св. Н. В.
бил качен на такси в близост до местопроизшествието като в таксито освен него
пътували и другите трима свидетели. От своя страна подс. В. след като помогнал
на св. Върбакова да качат пострадалия в таксиметровия автомобил си тръгнал.Подсъдимият
не се поинтересувал какво е станало със св.Ц. и какви са последиците от
нанесените от него удари.
Докато пътували към болницата,
св. В.Ц. започнал да си отваря очите, но все още не реагирал на въпросите на
св. Н. В.. Тъй като свидетелката се скарала с племенницата си св. Илияна Гатева
по повод инцидента, последната слязла от таксито. Така до МБАЛ - Пазарджик
заедно с пострадалия отишли свидетелките Н. В. и С. И.. Едва там В. Ц. започнал
да реагира на обкръжаващата го среда като св. В. отново сигнализирала на тел.
112. По тази причина в болницата пристигнал полицейски екип от РУП - Пазарджик
и двете свидетелки написали пред тях саморъчни обяснения за станалото, след
което св. С. Иванова си тръгнала. След като св. В.Ц. бил стабилизиран обяснения
написал и той. Малко по-късно пострадалият бил изписан като с помощта на св. Н.
В. се качил в такси и двамата се прибрали по домовете си.
На 29.07.2013 г. св. В.Ц. посетил
отделението по съдебна медицина при МБАЛ - Пазарджик, откъдето му било издадено
СМУ № 171-1/ 29.07.2013 г. . За инцидента пострадалият впоследствие подал жалба
в РП - Пазарджик, към която приложил въпросното СМУ заедно с друга издадена
медицинска документация по проведеното му впоследствие лечение.
Според заключението на
изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на св. В.Ц. вследствие действията на подс. М.В.
били причинени множество увреждания: кръвонасядане със синкаво виолетов цвят и
травматичен оток на дясна лицева половина; разкъсно контузна рана, покрита с
белезникав налеп с дължина около 15
мм. в близост до десния ъгъл на устата; кръвонасядане
със синкаво виолетов цвят и травматичен оток на носа и клепачите на дясното
око; хирургически обработена рана с дължина около 6 см. в тилната област;
травматичен хематом в теменно тилната област с диаметър около 3 см.; охлузване в областта на
дясната лакетна става с размери 3x2 см.; кръвонасядане със синкаво виолетов
цвят и размери 8x5 см. в лява седалищна област. След проведеното лечение на
пострадалия В. Ц. била издадена медицинска документация, от която е видно, че
неговата диагноза била мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.
Според експерта травматичните увреждания в областта на лицето на пострадалия
съответствали да са получени при удар (удари) с юмруци по лицето. Травмата в
областта на лявото седалище била нанесена в резултат на удар с ритник. Травмата
в тилната област на главата и десния лакът била в резултат от падането върху
терена. От заключението на експертизата е видно, че контузията на главата със
сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на
комоционна кома, били причинили на пострадалия В.Ц. разстройство на здравето,
временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК. Разкъсно контузиите рани
в тилната област на главата и десния устен ъгъл на устата били причинили на Ц.
както заедно, така и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Останалите травматични увреждания
били причинили на пострадалия болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
В следствие на преживеният
инцидент пострадалият станал по затворен, преподавателите го освободи от
физически упражнения.Станал разсеян.
При така изложената фактическа
обстановка се налага изводът, че подс. М.В. от обективна и субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 129,
ал. 1 от НК, тъй като на 27.07.2013 г., в гр. Пазарджик, по хулигански подбуди,
е причинил на В.Д.Ц. *** средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание до степен
комоционна кома, причинила на Ц. разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината евентуален умисъл.
Горната фактическа обстановка се
установява от разпитите на свидетелите Ц., И., В., Г., Т., писмените
доказателства по делото и от обясненията на подс. М.В..
От показанията на св.Ц., И. , В.
и Г., както и от обясненията на подсъдимият се установява, че между подсъдимият
и пострадалият не е имало възникнал конфликт в дискотека „Пайнер –клуб“ .
Установи се по безспорен и категоричен начин, че когато подсъдимият е настигнал
трите свидетелки и пострадалият, св.Гатева и пострадалия не са се прегръщали,
целували или пък извършвали други действия които да са довели до възникване на
ревност от страна на подсъдимият . Пострадалият се е движел в компанията не
само на св.Гатева но и на св.И. и В. Подсъдимият е нанесъл ударите на
пострадалия осъзнавайки, че това става пред трите свидетелки, става на улицата
и то на осветено място . Подсъдимият нанасяйки ударите на пострадалият е искал
да демонстрира сила и превъзходство над пострадалия пред св.Гатева, като му
причини телесни увреждания . Установи се , че подсъдимият е спрял да нанася
удари едва след като пострадалият е паднал на земята и от главата е започнало да му тече кръв.
Едва тогава подсъдимият се е изплашил и е проверил дали пострадалият не си е
глътнал езика, след което се установява, че е оказал съдействие за качването на
пострадалия в такси .
Причините, поради които е
извършено престъплението, следва да се търсят в ниската правна и гражданска
култура на подсъдимия, в агресивността му и незачитането телесната
неприкосновеност на останалите членове
на обществото, незачитане на изграденият в страната общественият ред, в
сравнително младата му възраст, употребата на алкохол.
Съдът не може да се съгласи с
доводите на защитата, че следва да се преквалифицира деянието , тъй като не са
налице хулигански подбуди . Твърди се, че деянието е извършено единствено и
само поради ревност . Както настоящият съдебен състав посочи, деянието е
извършено без пострадалият да е дал повод на подсъдимият да ревнува – не се е
държал свойски със св.Гатева, не я е целувал нито пък прегръщал, не се е движел
единствено с нея . Подсъдимият е искал да нанесе телесни увреждания на
подсъдимият демонстрирайки превъзходството си пред него, като освен личният
мотив – ревност , породена от алкохолното му опиянение, той е съзнавал, че с
действията си нарушава общественият ред и въпреки това е нанесъл няколко удара
на пострадалия ,пред трите свидетелки, на улицата , на осветено място.
Настоящият състав се счита за
задължен да припомни обвързващите мотиви на ППВС № 2 от 1974 г., т.3, според които
„при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други
подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и
като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и явно неуважение към обществото. Субективната страна на
престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието
на неговия умисъл.”Не е необходимо да има обвинение по чл.325 от НК , за да е
налице и деяние по чл.131,ал.1,т.12 от НК . Това са два отделни състава , на
две отделни престъпления .
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимият, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация, както и
разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК.
Обществената
опасност на деянието извършено от подс.В.
е сравнително висока с оглед засегнатите обществени отношения, както и
проявената агресия спрямо пострадалия . Подсъдимият В. е личност с ниска степен
на обществена опасност – подсъдимият не е осъждан, с положителни
характеристични данни. Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитане правовият ред в страната и телесната неприкосновеност на отделният
индивид.
При
спазване разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК съда определи наказанието на подсъдимият при условията на чл.58а,ал.4 от НК, тъй като съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия –
липсата на предходно осъждане, добрите характеристични данни, изразеното
съжаление , оказаното съдействие на органите на досъдебното производство,
оказаното съдействие на пострадалият веднага след инцидента. На основание
чл.58а,ал.4 във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът осъди подсъдимият на десет
месеца лишаване от свобода. С оглед
данните за личността на подсъдимия съдът прецени, че за неговото поправяне не
се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и
на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за изпитателен срок от три години.
От
деянието извършено от подсъдимият М.В., пострадалия В.Ц. е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания, за които подсъдимият дължи обезщетение. При определяне размера на
паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване изискванията на
чл.52 от ЗЗД, като взе предвид , че освен средната телесна повреда на св.Ц. са
причинени и множество други леки телесни повреди - кръвонасядане със синкаво
виолетов цвят и травматичен оток на дясна лицева половина; разкъсно контузна
рана, покрита с белезникав налеп с дължина около 15 мм. в близост до десния
ъгъл на устата; кръвонасядане със синкаво виолетов цвят и травматичен оток на
носа и клепачите на дясното око; хирургически обработена рана с дължина около 6 см. в тилната област;
травматичен хематом в теменно тилната област с диаметър около 3 см.; охлузване в областта на
дясната лакетна става с размери 3x2 см.; кръвонасядане със синкаво виолетов
цвят и размери 8x5 см. в лява седалищна област, като и обстоятелството, че
пострадалият е станал затворен, разсеян, бил е освободен от физическа
подготовка – каквито са показанията на св.Трендафилов, съдът определи
обезщетение от 6000лв.в едно със законната лихва считано от датата на
увреждането – 27.07.2013г.. За разликата до 8000 лв. отхвърли предявения иск
като неоснователен.
Осъди
подсъдимият да заплати държавна такса върху размера на уваженият граждански иск
в размер на 240 лв.платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт,
по сметката на РС Пазарджик, както и 5 лв. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Осъди
подсъдимият В. да заплати на пострадалия Ц. и сума в размер на 600 лв. –
адвокатски хонорар.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
бяха присъдени направените по делото разноски от 50.00 лв. за експертиза
платима по сметката на ОДМВР, както и 5 лв. при служебно издаване на ИЛ по
сметката на РС Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :