Решение по дело №149/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 115
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20204210200149
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

248

град Габрово, 17.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни ............................................. през две хиляди и двадесета година ................. в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА .................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 149 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя “Д.Д.Д.-1” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Община Столична, град София, р-н „Лозенец”, ул. „Асен Разцветников” № 32, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е атакувал Наказателно постановление № 2020 - 0048698, издадено на 14.01.2020 година от Директора на Регионална дирекция Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция “КП” при КЗП София, с което за нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на сума от 500 лева, на осн. чл. 222 от ЗЗП. Въз основа на съображения, изложени в подадената жалба и развити в рамките на проведеното съдебно заседание чрез процесуален представител, който е упълномощен по предвидения за това ред, издаденото постановление е прието за незаконосъобразно и е обжалвано като такова с претенцията за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях спадат и разноски за този процесуален представител под формата на възнаграждение в минималния размер, установен от приложимата нормативна база по отношение на него, което се претендира за присъждане въз основа на предвиденото с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

 Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, чрез което жалбата е изпратена до съда, както и в допълнително постъпило писмено становище, от същата се поддържат искания за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски под форма на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в минимално определените размери от нормативната база.

След като съпостави данните от събраните при производството по делото писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

На 18.09.2019 г. служители на териториалното звено на КЗП в град Габрово извършили проверка в офис за борба с вредители с наменование „Килъри”, който бил стопанисван от санкционираното дружество “Д.Д.Д.-1” ООД София и се намирал на ул. „Николаевска” № 41 в гр. Габрово.

В хода на проверката, която е била предизвикана от постъпила жалба на потребител (заведена в РД Русе на КЗП под Р-03-1047 от 12.09.2019 година), се установило, че в обекта липсва регистър на предявените рекламации от потребители, както и информация за друг адрес, на който последните биха могли да предявят такива пред търговеца. За проверката е съставен констативен протокол 2019 № К-2680520/18.09.2019 г., чрез който към управителя на дружеството са били дадени указания в срок до 04.10.2019 г. да представи лично (или чрез надлежно упълномощено лице) становище във връзка с посочената по-горе жалба, както и регистър на предявените рекламации от потребители.

При последвалата проверка в офиса на КЗП РД - Русе, звено Габрово, за която е съставен Протокол за проверка на документи 2019 № К – 0114536 от 04.10.2019 г., упълномощено лице е представило регистър на предявените рекламации от потребители, от който се установило, че същия е бил бил заведен на 20.09.2019 година, т.е. след проверката в стопанисвания от търговеца офис на улица „Николаевска” № 41 в гр. Габрово.

Като са анализирали установеното в рамките на проверката, както и данните, съдържащи се в приложените на 04.10.2019 година документи от търговеца, проверяващите са приели, че на 18.09.2019 година “Д.Д.Д.-1” ООД, ЕИК ********* не е изпълнил задължението си да поддържа регистър на предявените рекламации от потребителите в стопанисвания от него обект на улица „Николаевска” в гр. Габрово, в нарушение на предвиденото с чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Във връзка с него на 14.10.2019 година, в присъствието на надлежно упълномощено от управителя на дружеството лице, против последното е бил съставен акт за установяване на такова. В последствие, въз основа на този акт и останалите материали по административно-наказателната преписка, е издадено и посоченото наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Данните, които са отразени в намиращото се на гърба на л. 21 от делото копие от известие за доставяне, водят до заключение, че НП е било получено от оправомощено от дружеството лице на 22.01.2020 година. Според копие от приложена на л. 20 товарителница на „Спиди експрес”, жалбата е изпратена до наказващия орган на 24.01.2020 г., или на последния ден от седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183 ал.2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

Приложените писмени материали водят до извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Актът съдържа необходимите реквизити, посочени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Същият е съставен от надлежно упълномощен служител (съгласно представената на л. 38 от делото заповед) за това в рамките на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя, както и преди изтичане на една година от извършване на самото нарушение. Наказателното постановление (заповед на л. 39 от делото) също е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 233 ал. 2 от ЗЗП, в рамките на отразеният в чл. 34, ал. 1 б. ”В” от ЗАНН шестмесечен срок от датата, на която е съставен акта за установяване на нарушението. При отчитане на изискването, предвидено в чл. 127, ал. 4 от ЗЗП и обстоятелството, че обекта е работел, следва да се приеме, че установеното в рамките на проверката действително сочи за наличие на извършено нарушение с отбелязаната в постановлението квалификация. В подкрепа на този извод са и констатациите в Протокола за проверка на документи 2019 № К – 0114536 от 04.10.2019 година, от които е видно, че регистъра за рекламации не е бил на разположение в обекта към датата на проверката, както и че причината за неговата липса се е дължала на факта, че към 18.09.2019 г. все още не е съществувал, след като е бил заведен едва на 20.09.2019 година.

Независимо от наличието на извършено нарушение, както и от неговото установяване по предвиденият за това ред, съдът намира, че искането за отмяна на наказателното постановление следва да се уважи. От съдържанието на последното не личи преди неговото издаване наказващия орган да е обсъждал не само формалния характер на нарушението, но и обстоятелството, че то е било отстранено още преди датата за съставяне на акта за него. По делото не са приложени доказателства, които да водят до заключение, че до момента търговеца е бил санкциониран за други нарушения на ЗЗП. Поради това следва да се приеме, че описаното в постановлението нарушение е било първо по ред, а това също не е отчетено от наказващия орган. Посочените по-горе обстоятелства, които се явяват смекчаващи по своя характер, водят до извод, че обществената опасност на конкретното нарушение очевидно е била значително по-ниска в сравнение с тази на други такива от неговия вид, включително и от аспект на това, че дори в минималния размер, в който е определена, съответната имуществена санкция от 500 лева се явява прекомерно тежка и несъизмерима (на практика) с тях. Тези обстоятелства са пораждали необходимост от прилагането на чл.28 б.”А” от ЗАНН, като въз основа на тях (в който смисъл са и указанията, дадени в задължителната за прилагане съдебна практика  - ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС) наказващия орган не е следвало да санкционира дружеството, а да му отправи писмено или устно предупреждение, че при повторен случай ще го накаже. Щом като не го е сторил, въпреки че всички изискуеми предпоставки за приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН са били налице, наказващия орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да се отмени именно поради това.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се отмени. С оглед на това, след като отчете направеното искане в тази насока и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали заради фактическа или правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ), ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 2020 - 0048698, издадено на 14.01.2020 година от Директора на Регионална дирекция Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към Главна дирекция “КП” при КЗП София, с което за нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, на “Д.Д.Д.-1” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Община Столична, град София, р-н „Лозенец”, ул. „Асен Разцветников” № 32, е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 500 (петстотин) лева – на осн. чл. 222 от ЗЗП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция “КП” при КЗП София ДА ЗАПЛАТИ на “Д.Д.Д.-1” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Община Столична, град София, р-н „Лозенец”, улица „Асен Разцветников” № 32, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................