Р Е Ш
Е Н И Е:
№ 449 /
21.06.2018 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд, граждански състав
На 31.05.2018 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: Тодорка
Даракчиева
след като изслуша докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №
972 по описа
за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.422
от ГПК Постъпила е искова молба от
„Изи Финанс“ ЕООД, гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №
17, ап. 1, представлявано от Управителя Б. И. Н., против ответницата А.П.М. ***,
в която се твърди че по силата на сключен между страните договор от 10.10.2016
г. ищецът отпуснал на ответника кредит с главница в размер на 410 лв.,
като е уговорена и лихва в размер на 107 лв. Твърди се, че сключването
на самия договор е било извършено въз
основа на подробна информация достъпна
на уеб адрес : WWW.minizaem.bg.на който били публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.Съгласно същите
,сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълването на въпросник ,както и маркиране на полето“Съгласен съм с общите
условия“,с което кандидатът
безусловно приемал същите.След
това последният получавал и-мейл ,в
който се съдържала преддоговорена информация
за условията по
договора,както и име и парола
за достъп до личния му акаунт в сайта.След одобрение на кандидата същият получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия
за писмено потвърждение,чрез електронно подписване, съответно чрез
електронна платформа:www.signnow.bg.Твърди
се още ,че кредитополучателят е посочил телефон за връзка и съответно
и-мейл адрес.Сочи се още ,че бил проведен телефонен разговор посочения в
документите мобилен телефон за потвърждаване на
договорените отношения.По този начин бил сключен договор от
разстояние за предоставяне на кредит с
платежно нареждане ищцовото дружество е превело
на ответника заетата сума по банкова сметка ***,като съгласно клаузите
на договора последният е следвало да върне заетата сума в срок до 07.11.2016 година.Ответникът е
следвало да плати и договорена лихва начислена за периода от 10.10.2016 година
до 07.11.2016 година в размер на 107 лева.С оглед неизпълнение на задължението
си по договора ответникът дължал и сумата от 50 лева, представляваща начислени
разходи за събиране на вземането по чл.7
от договора. Депозирали пред РС – Пещера
заявление по реда на чл. 410 от ГПК,по което е образувано ч.гр.д. № 662/2017 г.,приключило
с издаване на заповед за изпълнение, срещу
която ответникът депозирал възражение в срок. Това мотивирало правният
им интерес да установят вземането си.Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника А.М., че същата дължи на ищеца сумата от 567 лв., представляваща:
сумат от 410 лв. - главница, сума от 107 лв. - възнаградителна договорна лихва и сума от
50 лева -разходи за извънсъдебно събиране, поради забава. Претендира
присъждане на лихви и разноски. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок, ответницата е депозирала писмен отговор, с
който оспорва изцяло исковата молба със становището ,че приложения
по делото договор не е сключван от нея,а от лицето С. Н..Твърди се още ,че е
извършено документно престъпление от посоченото лице ,поради което не дължи
посочената от ищеца сума.Моли да се отхвърли предявения иск.Претендира
разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното:
От
събраните по делото писмени доказателства :
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 144741 ;общи условия
към договор ;копие от лична карта се установява ,че на 10.10.2016 година между „Изи Финанс „ЕООД гр.София и А.П. *** е
сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние ,по силата на който ищцовото дружество се е задължило, в
качеството на заемадотел да предостави в
заем на ответника, в качеството на заемател заем в размер на 410 лева за срок
от 28 дни ,с фиксиран годишен лихвен
процент от 40.15% и с фиксиран лихвен
процент на ден ,приложим при отказ от
договора-0.11%или общо дължима сума от 422.63 лева.Страните са договорили още
,че общата дължима сума при
непредставяне на обезпечение е в размер
на 504.37 лева.Договорено е още ,че при забавено плащане заемателят дължи и
разходите по събиране на заетата сума в
размер от неповече от 50 лева.Видно от
останалите писмени доказателства ответницата М. е титуляр на банкова сметка ***, по която е направен превод в размер на 410 лева на
10.10.2016.
По делото е приложено ч. гр. дело № 662/2017 година
по описа на Пещерския районен съд
, от което се установява ,че същото е образувано по
заявление на “Изи Финанс „ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу А.П.М. *** за
парично вземане в размер на 567.00 лева ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от 26.06.2017 година до окончателното й изплащане ,както и
направените по делото разноски. Въз основа на заявлението е издадена заповед № 300 от 26.06.2017 година ,с която е разпоредено длъжникът
А.П.М. *** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС„ЕООД гр. София сумата от 567.00 лева ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 26.06.2017 година до окончателното
й изплащане ,както и направените по делото разноски в размер на 25 лева
–държавна такса и 100 лева –възнаграждение на юрисконсулт . Заповедта е
връчена на длъжника на 28.06.2017година
. В законоустановения срок М. е депозирала възражение / на 04.07.2017 година/срещу издадената
заповед за изпълнение.
Като
писмено доказателство по делото е депозирано удостоверение от Софийска градска
прокуратура ,в което се сочи ,че в СГП е образувано досъдебно производство № 5289/2017 година по описа на СДВР-МВР за престъпление по чл.248а,ал.1вр.с чл.26,ал.1 от НК срещу С.
А. Н. за това ,че
в периода от 27.06.2016 година до 23.08.2016 година в гр.София в офисите на
кредитните институции „Транскард Файненшънъл сървисис“ЕАД;“Аксес файнанс“ ООД;“Фератом
България“ЕООД и „4Финанс“/Вивус БГ“/ЕООД ,при условията на продължавано
престъпление ,за да получи кредит в общ
размер на 10 550 лева представила
неверни данни ,а именно :личните данни
на А. П.М.-трите имена ,ЕГН,номер на
лична карта,постоянен и настоящ адрес,мобилен телефон и и-мейл.Сочи се още,че в
хода на разследването било установено ,че на 10.10.2016 година използвайки личните данни на А.П.М. неизвестен извършител е сключил с „Изи Финанс „ЕООД гр.София-договор за кредит № 144741 за сумата от 410 лева.
Касае се за иск по чл.415 от ГПК-
Посоченият текст предвижда ,че когато
възражението е подадено в срок
,съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок ,като довнесе дължимата държавна такса.
Със
съобщение ,връчено на заявителя на 31.07.2017
година съдът е указал на последния , че
има право да предяви иск за установяване на вземането си в 1 месечен срок ,като
на 15.08.2017 година е предявен такъв , с оглед на което съдът счита ,че същият е допустим , а разгледан
по същество е неоснователен по следните съображения :
Съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в
процеса следва да докаже чрез провеждане на съответното пълно и главно
доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
противен случай, съдът е обвързан да приеме недоказания факт за не осъществил
се и правните му последици - за не настъпили.
По делото не се събраха валидни доказателства относно
това ,че страните по делото са били обвързани от валидни облигационни отношения
по правилата на договор за заем,по силата на който ищцовото дружество в качеството на заемодател да е поел и предоставил точно на
ответницата А.М. в заем сумата от 410 лева срещу задължението на ответницата да
го върне при определените от страните условия.
С оглед на изложеното съдът
следва да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В предвид изхода от спора в
тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски по
делото в размер на 350 лева.
Водим от горните съображения и на
основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,
Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район
Триадица,ж.к. Иван Вазов, ул.“Балша № 17, ап. 1, представлявано от Б. Н., чрез юрисконсулт
К. иск против А.П.М. с ЕГН-********** ***, за приемане на
установено, че “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД
има срещу нея валидно и изискуемо
вземане в размер на 567 лв., представляваща: сумат от 410 лв. -
главница, сума от 107 лв. - възнаградителна договорна лихва и сума от
50 лева - разходи за извънсъдебно събиране, поради забава, ведно
със законната лихва върху претендираната сума до пълното и изплащане.
ОСЪЖДА “ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД да заплати на А.П.М. разноски по делото в размер на 350 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: