№ 10603
гр. С., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110161638 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ., моли да се осъдят
ответниците Х. С. В. и Е. Г. В. да заплатят, всеки от тях, следните суми: 178.06 лв. стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия и изравнителни сметки за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 45.32 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г., 4.48 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2018 г. до 30.4.2019 г.
ведно със законна лихва от 28.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1.14 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г., с които са се обогатили за
сметка на обедняването на дружеството ищец. Поддържа, че ответниците са потребили
топлинна енергия за стопански нужди като собственици на топлоснабден имот - магазин №
1 в гр. С., бул. Патриарх Евтимий № 53, вх.А. Твърди, че продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществява чрез сключването на писмен договор при общи условия,
какъвто ответниците не сключили въпреки отправените покани. Поддържа, че през
процесния период в имота е доставена топлинна енергия, която ответниците не заплатили, с
което се обогатили за сметка на обедняването му. Твърди, че за сградата където е имотът,
услугата дялово разпределение на топлинна енергия е извършена от ФДР Б. и за имота на
ответниците са издадени изравнителни сметки. Поради липсата на плащане в установените
срокове, твърди ответниците да дължат и обезщетение за забава. Моли да се уважат
исковете и да му се присъдят разноските по делото.
Ответникът Е. Г. В. не е депозирал отговор в срок.
Ответницата Х. С. В., чрез назначения особен представител, е депозирала отговор в срока
по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете. Оспорва да е потребител на топлинна енергия в
1
имота, тъй като не е собственик и ползвател на същия. Оспорва доставката на топлинна
енеригя в претендираните количества и стойност, както и надлежното извършване на
дяловото разпределение. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.59 и чл. 86 ЗЗД. Претенцията по
чл.59 ал.1 от ЗЗД има за фактически предпоставки обогатяването на даден правен субект,
обедняването на друг, при наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса
на основание за имущественото разместване. В тежест на ищеца е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в имота в твърдените количества и с посочената стойност, с неплащане на
която ответниците са се обогатили, ползвайки имота. При установяване на тези
предпоставки, ответниците следва да докажат плащане.
Процесният топлоснабден имот е магазин № 1 в гр. С., бул. Патриарх Евтимий № 53, вх.А.
Приет е по делото нотариален акт от 6.4.1936 г. за право на собственост върху недвижим
имот придобит по Закона за етажната собственост, по силата на който за собственик на
имота е признато лице /В. Арзуян/, за което не е установена никаква родствена връзка с
ответниците.
Приет по делото е анекс от 1.6.2002 г. към договор за наем с наемодатели Х. В., З. В., Р. В. и
Е. В., с предмет недвижим имот – 1/2 идеална част от магазинно помещение на бул.
Патриарх Евтимий № 53, и предизвестие от 2003 г. от наемодателите за освобождаването
му.
С покана от 23.2.2017 г. до Х. В., Р. В. и Е. В., ищецът ги поканил да сключат договор за
продажба на топлинна енеригя за небитови нужди, като попълнят необходимите формуляри,
за два обекта – търговско помещение и магазин на адрес бул. Патриарх Евтимий № 53 А,
както и да платят начислените до момента задължения за топлинна енергия и дялово
разпределение. Поканата е връчена единствено на Х. В. на 1.3.2018 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се изяснява, че
процесният имот е топлофициран. За имота е открита партида с аб. № 374293. В сградата е
въведена система за дялово разпределение и е избрана фирма за извършването му - Б.. За
процесния период фирмата е посетила имота по време на годишните отчети. В имота няма
отоплителни тела. Ползва се топла вода, но поради липса на водомер за топла вода, разходът
се изчислява служебно на база един потребител. На база отопляемия обем е изчислена
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за имота. Стойността на доставената в
имота през периода 1.5.2018 г.-30.4 2019 г. ТЕ е изчислена на 464.89 лв.
Доколкото процесният имот не е жилищен обект, потребената в него топлинна енергия е за
небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия или
природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – в този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Тъй като
2
такъв договор не е сключен за имота, не е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на което ищецът да
претендира заплащането й. Поради това предявеният иск е на основание настъпило
неоснователно обогатяване.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват обогатяване
на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да е настъпило без
основание. В случая тези величини се съизмеряват с доставената в имота ТЕ, с неплащане
на чиято стойност ищецът твърди да се е обеднил, а ответниците като лица, стопанисващи
имота, да са се обогатили, спестявайки си този разход /обогатяването може да е в резултат
на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му/.
Отговорността на ответниците се обосновава с качеството им на собственици на имота, тъй
като липсата на сключен договор за ТЕ не освобождава собственика да плати доставената в
имота му топлинна енергия. Компонентите на топлинната енергия за отопление на имот в
сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната
енергия, са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ. От
заключението на СТЕ се установи, че през процесния период в имота е доставена топлинна
енергия от сградната инсталация /което не зависи от ползването на имота/, и за подгряване
на топла вода. С неплащане на стойността им, т.е. спестявайки си този разход, собственикът
на имота се е обогатил, а доставчикът - обеднил.
С оглед липсата на оспорване от ответника Е. В., следва да се приеме за установено, че е
ползвал ТЕ в имота за стопански нужди и като не е заплатил стойността й и разходите за
разпределянето, се е обогатил за сметка на обедняването на дружеството доставчик –
съответно със сумите 178.06 лв. стойност на топлинна енергия и изравнителни сметки и 4.48
лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение. Главните искове срещу него следва
да се уважат ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
По отношение на ответницата не се доказа тя да е собственик на процесния топлоснабден
имот и на това основание да отговаря за задълженията произтичащи от ползването му. По
делото няма никакви доказателства за реализирано правно основание, по силата на което
ответницата да е придобила право на собственост върху имота. Не е такова доказатество
сключеният договор за наем, тъй като това е действие на управление и може да се извърши
и от несобственик. Освен това предмет на наемното правоотношение е ½ от магазинно
помещение. Т.е. не са установени нито съсобствениците на обекта, нито дяловете им в
съсобствеността.
По отношение на ответницата и предвид липсата на първата и основна материалноправна
предпоставка, главните искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, а съобразно с това
- и акцесорните претенции за лихви.
Относно претенцията за мораторни лихви по отношение на ответника, доколкото в случая
не са приложими общите условия на ищеца, съответно липсва уговорен срок за плащане,
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за поставяне на ответника в забава е необходима покана. По
3
делото не се твърди на ответника да е връчена покана за плащане на процесното
задължение, поради което дори и при липса на оспорване, няма как да се приеме за
установен този факт. С оглед на това претенцията за обезщетение за забава се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски
е основателна съразмерно с уважената част от исковете срещу ответника Едмонс В., като от
направени разноски за държавна такса /100 лв./, депозит за вещо лице /300 лв./ и
юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, следва да му се възложат 199.27 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. В., ЕГН **********, гр. С., ., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище
и адрес на управление гр. С., ., на основание чл.59 ЗЗД, сумите 178.06 лв. стойност на
доставена топлинна енергия и изравнителни сметки за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г.,
и 4.48 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2018 г. до
30.4.2019 г., с неплащане на които се е обогатил без основание за сметка на обедняването на
ищеца, ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до изплащането им, и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 199.27 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете срещу Е. Г. В.
по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 45.32 лв. за периода от 31.10.2018 г. до
14.10.2021 г. и в размер на 1.14 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., .,
искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на Х. С. В., ЕГН **********,
гр. С., ...., да заплати сумите: 178.06 лв. стойност на доставена топлинна енергия и
изравнителни сметки за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., мораторна лихва в размер на
45.32 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г., 4.48 лв. цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.9.2018 г. до 30.4.2019 г. и мораторна лихва в размер
на 1.14 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г., с неплащане на които се е обогатила
без основание за сметка на обедняването на ищеца.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4