Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 248                             21.03.2015 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети декември две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Ж. ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Ж. Желев

гражданско дело номер 5995 по описа за 2013 година.

           

Предявен е иск с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН и чл.34 от ЗС.

Ищецът Т.Г.А. твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот с площ 1055 кв.м., находящ се в ***, Община Стара Загора, представляващ:  УПИ І-62, в квартал 5, по действащия ПУП- план за регулация, заедно с всички постройки и подобрения в него - жилищна сгР., с РЗП 10,55 кв.м. и второстепенна сгР. с РЗП от 60 кв.м., при граници на поземления имот: от две страни- улици, УПИ- ІІ-63 и УПИ- 64. Поддържа, че притежавал ¼ ид. част от този имот  по силата на договор за дарение от 30.08.2010г. Останалите ¾ ид. части били собственост на ответниците, които ги били придобили по наследство от общия си наследодател П.К.С., починал на 11.05.1977г. Първият ответник  К.К. бил син на общия наследодател с квота в наследствения имот 1/2 ид. част, а вторият П.С. бил внук на общия наследодател, като квотата му възлизала на 1/4 ид. част от съсобствения имот. Останалата 1/4 ид. част била предмет на посочения договор за дарение, сключен между ищеца и другия внук на С. - Ж. А.С.. Предвид тези факти ищецът претендира да се постанови решение, с което да бъде допусната делба на имота при посочените по-горе квоти.

Ответникът К.П.К.  твърди, че ищецът се позовавал на дарение, извършено от лице, стР.що от умствена изостаналост - Ж. С., което е било поставено под ограничено запрещение с р. №139 от 11.12.2012г. по гр.д.№ 1069/12г. на ОС- Ст. Загора. Тази част от имота, била получена от ищеца в резултат на престъпление по чл. 210/1/, т.5, вр. с чл.209/2/ НК. За това срещу  него имало производство  по преписка №1760/12 на РП- Ст. Загора, която не била приключена. Сделката на който се позовавал ищеца била нищожна на следните основания: накърняване на добрите нрави, липса на съгласие и на основание, тъй като след разпореждането дарителят оставал последен сиромах и пастир на животни.

Представителят на ответника П.А.С., взема становище, че предявеният иск е допустим и основантелен.

            Съдът намери за установено следното:

            Имотът въведен като предмет в производство за делба, съгласно представения нотариален акт №42, том І, дело 69/1975 г. на нотариуса при Старозагорския районен съд, е бил собственост на П.К.С.. С описания нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка П.К.С. е бил признат за собственик на дворно място с постройките в него, намиращо се в ***, община Стара Загора и представляващо кадастралната основа на парцел І-131, в кв.5, по плана на селото /лист 3 на делото/. По делото не е спорно, че този имот към настоящия момент, представлява УПИ І – 61, в кв.5, по действащия ПУП – план за регулация на с.***, при граници: от двете страни улици, УПИ ІІ-63 и УПИ V-64. В него са построени жилищна сгР., с площ 10,55 кв.м. и второстепенна сгР. с площ от 60 кв.м.

            Установява се, че П.К.С. е починал на 11.05.1976 г., като за наследници е оставил Р. Ж. С. – съпруга, починала на 04.01.1977г., К.П.К. – син и дъщеря - И. П. С., която е починала на 23.08.1997г. След смъртта си И. П. С. е оставила двама сина - Ж. А.С. и П.А.С., както и съпруг А. И. С., който е починал на 11.04.2003 г. От удостоверението за наследници се установява, че първият ответник е син на общия наследодател П.К.С., а вторият ответник е негов внук / лист 4 на делото/.

Третият наследник на С. - Ж. А.С. сключил с ищеца А. договор за дарение, по силата на който прехвърлил своята /1/4 ид.ч. от процесния поземлен имот. Дарението е било извършено на 30.08.2010 г. и обективирано в нотариален акт №*******г. на нотариус Пламен И. /лист 7 и 8 на делото/.

            Установява се, че вторият ответник П.А.С. е поставен под пълно запрещение с решение №107 от 03.12.2004г. на Старозагорския окръжен съд, като е образувано настойническо дело и същият е настанен в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост в с. Бяла /лист 59/. За настойник му е назначен З.К.С..

            По делото не е спорно и е видно от писмените доказателства /лист 51, 52 на делото/, че праводателят на ищеца и внук на общия наследодател - Ж. А.С. е поставен под ограничено запрещение с решение №139 от 11.12.2012г. по гр. дело №1069/2012г. на Старозагорския окръжен съд. Решението е влязло в сила на 28.01.2013г., тоест след сключването на договора за дарение, по силата на който ищецът се легитимира като собственик.

            От приложеното гр. дело 1757/2007г. на СтРС е видно, че през 2006 г. Ж. А.С. е сключил договор за продажба на наследството на своите родители И. П. С. и А. И. С.. С решение №59 от 14.01.2009 г. договорът за продажба на наследство бил обявен за нищожен, като накърняващ добрите нрави. Решението на районния съд е било обжалвано и частично обезсилено, поради постигане на спогодба, която се отнасяла само до един от включените в наследството имоти, а именно апартамент №62, в кв. Казански, в гр. Стара Загора. В останалата си част решението било влязло в законна сила, което е констатирано от въззивния съд при одобряване на спогодбата по №109/2009 г. на Окръжен съд гр.Стара Загора.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.69, ал.1 от ЗН наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя, а съобразно чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. Върху процесния имот е налице смесена съсобственост възникнала по силата на наследяване и правна сделка.

Като собственици по наследяване се легитимират двамата ответници, които са съответно син и внук на общия наследодател П.К.С.. Наследството на С. е открито през 1976г., като към този момент призовани към наследяване са били преживялата му съпруга и двете деца.  След смъртта на съпругата Р. С. през 1977г. нейният дял се е разпределил между сина К.П.К. и И. П. С., като всеки един от тях е притежавал по ½ ид.ч. от наследствения имот. След смъртта на И. С. през 1997г. нейната ½ ид.ч. се е разпределя при равни квоти, съобразно чл.5, ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН, между двете й деца - П.С. и Ж. С. и преживелия съпруг А. С.. След смъртта на съпруга С., полученият от него дял от 1/6 ид.ч. се разпределя по равно между децата му П.С. и Ж. С., като към притежаваните от тях по 1/6 се прибавят и по 1/12 ид.ч. /тоест половината от 1/6 ид. ч./. Така след смъртта на бащата всеки от двамата сина получава по 3/12 ид.ч или 1/4 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. По-късно Ж. С. се е разпоредил със своята една четвърт идеална част в полза на ищеца Т.А. с посочения договор за дарение от 03.08.2010г. По силата на това разпореждане А. е придобил съответната на наследствените права на  Ж. С., част от правото на собственост върху процесния имот. Тази една четвърт идеална част е била включена в патримониума на дарителя С., към момента на сключване на сделката, поради установената със съдебното решение по приложеното гр.д. 1757/2007г. на СтРС нищожност на договора за продажба на наследство от 14.06.2006г.

 

По направените от К.К. възражения:

         Правото на дял в съсобствеността на ответника К. не се засяга от това дали извършеното от неговия племенник Ж. С. дарение е нищожно или не. Наследствената квота на К. не би се променила дори да се приеме, че дарението е нищожно. В този смисъл позоваването на нищожността в случая може да бъде разглеждана единствено в контекста на чл.342 ГПК, предвид правото на съделителя да възрази срещу участието в делбата на някой от сънаследниците. Интересът в тази хипотеза се обосновава от предвидената в чл.75, ал.2 ЗН нищожност на делбата извършена при неучастие на сънаследник. В настоящия случай обаче, възраженията относно нищожност на договора за дарение, дори да се приеме, че с тях ответникът защитава свои права, са неоснователни.

На първо място, сделката се отнася само до един  имотите, притежавани от Ж. С.. Предвид вида на договора - дарение, не е възможно противоречието му с добрите нрави да се извлича от доводи, свързани с еквивалентността на престациите. Това е така, защото дарението е безвъзмезден договор.

         Не може да се приеме и твърдението, че договорът е сключен при липса на съгласие, тъй като това основание за нищожност се свързва с липса на съзнателно формирана и обективирана воля. Съгласие не е налице, ако страната не може да волеобразува, тъй като е поставена под пълно запрещение или е малолетна, или ако е изтръгнато чрез насилие без да е налице каквато и да е формирана воля, или когато е дадено без съзнателното намерение у страната да се обвърже с договора – под формата на шега или учебен пример / в този смисъл - Решение № 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., ГК/. По настоящото дело няма доказателства за наличие на подобни обстоятелства. Наведените от ответника възражения са обосновани с психическото здраве на дарителя, но в тази връзка следва да се има предвид както обстоятелството, че към датата на дарението Ж. С. не е бил поставен под запрещение, така и това, че наложеното му запрещение не е пълно, а само ограничено. Що се отнася до тези доводи, които сочат на порок във волята по смисъла на чл.31, ал.1 ЗЗД, те не могат да бъдат разглеждани, тъй като са свързани с унищожаемост на договора за дарение, а това възражение е предоставено само на лицето, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта  - арг. от чл.32, ал.1 ЗЗД. Ответникът К.К. не е страна по сделката и в негова полза не съществува правото да упражни възражение по чл.31, ал.1 ЗЗД, тоест той предявява пред съда чужди права, което е недопустимо, съобразно чл.26, ал.2 ГПК.

         Неоснователно е и възражението относно липса на основание. Съгласно чл.26, ал.2 изр.2 ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Тази презумпция не е оборена в хода на настоящото производство. Типичната цел на договора за дарение, съгласно чл.225 ЗЗД, е да се даде нещо безвъзмездно. С оглед това, както вече бе отбелязано, е без значение стойността на подаряваното имущество, тъй като сделката не предполага насрещна престация. Ето защо, доводите свързани със стойността на имота към момента на дарението не обосноват извод за липса на основание.

            С оглед изложеното съдът счита, че ищецът А. е придобил правото на собственост върху една четвърт идеална част от процесния имот по силата на договора за дарение. Делбата следва да се допусне между него и останалите двама съделители при посочените по-горе квоти :  ½ за първия ответник и по ¼ за ищеца и втория ответник.

Мотивиран така, съдът

          

                                               Р   Е   Ш   И  :

 

Допуска, на осн. чл.69 ЗН и чл.34 ЗС, делба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1055 кв.м., находящ се в ***, общ. Стара Загора, съставляващ УПИ І-62, в квартал 5 по действуващия план за регулация, утвърден са заповед №741/16.06.1983г., заедно със всички постройки и подобрения в имота: жилищна сгР. с площ 10,55 кв.м. и второстепенна сгР. с площ от 60 кв.м., при граници на поземления имот: от двете страни улици, УПИ ІІ-63 и УПИ V-64, между съделителите Т.Г.А. ***, ЕГН **********, К.П.К. ***, ЕГН ********** и П.А.С. ЕГН ********** с адрес Дом за възрастни хора с умствена изостаналост, Селище „Качулка”, с. Бяла, Община Сливен, последният поради пълно запрещение представляван от настойника З.К.С., ЕГН ********** при следните квоти: 1/2 /една втора/ идеална част за К.П.К. и по една 1/4 /една четвърт/ идеални части за всеки един от съделителите Т.Г.А. и П.А.С..

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването пред Старозагорския окръжен съд.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: