Р Е Ш Е Н И Е
Номер 231 29.07.2020г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№396 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е бързо и се развива по реда на чл.294
ал.1 във вързка с чл. 310 ал.1 т.1 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
С решение №122 от 23.06.2020г. на Върховния касационен
съд на Р България,Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. №4878/
2019г. по описа на същия съд, е отменено въззивно решение №295 от 16.09.2019
постановено по в.гр.д.№ №592/2019г. по
описа на Окръжен съд гр.П. и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предмет на въззивното обжалване е постановеното
решение №1010 от 10.07.2019г. на Пазарджишки районен съд постановено по
гр.д.№1136 /2019г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени обективно
съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 и т.3 във връзка с чл.225
от КТ предявени от ищеца Н.К.Б. ***
против „К.“ АД, гр.С. и са присъдени разноски по делото в полза на дружеството в размер на 1229лв за
юрисконсултско възнаграждение. С предявените искове ищецът Н.К.Б., ЕГН-********** от с.С., об.С.,
ул.“П.“ №32 против “К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул.“Л.К.“ №2Б, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., е
поискал да бъде признато за незаконно и отменено дисциплинарното му уволнение, извършено със
заповед №024 от 06.03.2019г. и за осъждане на ответното
дружество-работодател да му заплати
обезщетение за периода, през който е останал без работа-от м.март 2019г. до м.август 2019г. в размер на 6581.90лв след
направено изменение на иска, ведно със законната лихва от датата на предяване
на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Изложените обстоятелства в искова молба са, че между
страните е възникнало трудово правоотношение в резултат на сключен между
страните трудов договор №046 от
29.01.2018г. по силата на който е изпълнявал длъжността ел.монтьор по
длъжностна характеристика при 8 /осем/ часово работно време и 40часова седмица
срещу задължение на работодателя да му
заплаща основно брутно възнаграждение от 510лв и допълнително такова за всяка
година трудов стаж, първоначално сключен със срок за изпитване от 6/шест/месеца,
като на 29.07.2018г. договорът се
трансформирал в безсрочен. Твърди се, че работодателят въвел две системи за
заплащане на труда - повременна и сделна-съгласно изработеното, като последното
получено брутно трудово възнаграждение е
за м.декември 2018г. в размер на 1228.26лв.Поддържа, че е изпълнявал надлежно
трудовите си функции, изразяващи се в ел.поддръжка
и ремонт на машините в предприятието на
дружеството, като е посещавал различни
точки в последното с необходимите за ремонта на машините
инструменти и материали, носени от него в чанта. Твърди се, че на
12.02.2019г. ищецът постъпил на планова
операция в УМБАЛ „П.“ ООД, клон МС-З., където пролежал до 15.02.2019г. и
изписан за домашно лечение и
възстановяване. Обяснява, че
медицинската му интервенция била под пълна упойка като оперативната
област била дясното ходило,поради което и след изписването работникът не можел
да ходи и да се движи, както и да обуе никакви обувки. За периода от 12.02.2019г.
до момента на подаване на исковата молба-19.03.2019г. бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност поради
извършената оперативна интервенция, за което работодателят бил уведомен
още преди постъпването му в лечебното заведение. Твърди се още, че на
09.02.2019г. около 10.00ч. по време на установена почивка за работниците,
ищецът бил помолен от негови познати да им помогне с автомобила, на който стоповете
били изгаснали и не работели, и спрян на
паркинга непосредствено пред портала на предприятието; че той се
съгласил да помогне, като за да прегледа автомобила, ищецът взел чантата с
инструментите, в която с намирал и 23 метров трижичен кабел ШКЛТ 3.5х1.5 мм,
който не бил извадил.За този кабел ищецът твърди, че му е необходим за
изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика. Твърди се, че
излизайки през портала на предприятието показал чантата на охраната и нейното
съдържание, като по нареждане на охраната оставил кабела при него. Твърди, че
след завръщането си обратно след десетина минути, бил обвинен, че се е опитал
да извърши кражба на 23метров трижичен кабел,което било категорично оспорено от
него и обяснил горното на отдела по охрана на работодателя. Твърди, че на
15.02.2019г. /петък/ съпругата на ищеца С.В.Б., получила писмо адресирано до
съпруга й от работодателя му „К.“ АД, в
което се съдържала заповед №434 от 11.02.2019г. за даване на обяснение за
„извършена от него на 09.02.2019г. около 10.00ч. кражба на 23метра трижичен
кабел ШКЛТ 3.5х1,5мм в срок от един работен ден от получаване на писмото, с
оглед на евентуално дисциплинарно наказание.“ Твърди ищецът, че не е могъл да даде писмено
обяснение за извършената от него кражба поради претърпяната оперативна интервенция и невъзможността да се
придвижва самостоятелно и изпитваните от него
болки след изписването на 15.02.2019г. Предвид изложеното ищецът
поддържа, че е бил лишен от възможността да се защити като даде обяснения по
случая, представляващо абсолютно
основание за отмяна на
дисциплинарното наказание.Счита, че недаването на писмени обяснения не е
по негова вина, тъй като работодателят е знаел, че работникът е в отпуск поради
временна нетрудоспособност и му е извършена
оперативна интервенция, което водело до обективна невъзможност за
придвижване.На следащо място се поддържа, че
определеният срок за предоставяне на обяснения бил крайно
неподходящ-един работен ден, в резултат на което бил лишен от правото си на защита. По същество счита, че
съдържанието на изпратената му заповед №434 от 11.02.2019г. нарушава правото му
на защита в дисциплинарното производство, защото в същата не били изложени
фактите и обстоятелствата,относно които работникът следва да даде писмените си
обяснения, за да може да се извърши
пълно и всестранно изследване на случая, преди същият да се квалифицира като
нарушение на трудовата дисциплина и това нарушение да се подложи на оценка
относно критериите за налагане на дисциплинарното нарушение. Коментира
се процесната заповед в смисъл, че в последната е извършена квалификация на
случая като извършена кражба от страна на работника доколкото на този етап не
би могло да се приеме да е извършена,
тъй като липсват обяснения на работника, а показва само и единствено
преднамереност в действията на работодателя като дисциплинарен орган. На следващо
място ищецът Н.Б. счита, че не е
извършил каквото и да е нарушеине на трудовата дисциплина, че няма нито
извършена кражба, нито опит за кражба на 23метра кабел; че последният е бил
оставен при охраната при напускането на предприятието, както и че работникът не
е имал от субективна страна-умисъл, за
да отнеме владението на кабела и да установи свое, с присвоителна цел; че напускайки предприятието с чантата с
инструменти, ищецът не е предполагал, че
в нея се намира този кабел,
поставен с оглед осъществяване на възложената му работа. Твърди се още, че на 06.03.2019г. е издадена от работодателя заповед №024 от 06.03.2019г.
по силата на която на ищеца Н.К.Б. му е било наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание-дисциплинарно уволнение, като в
обективната част на заповедта не били посочени каквито и да е факти и обстоятелства
относно случая, като в субективната страна на заповедта било посочено, че ищецът е извършил кражба, останала
недовършена поради залавянето му от охраната; че по никакъв начин от
това съдържание не се установявало умисъл като субективна страна и липса на посочени
установени факти и обстоятелства, водещи на извод за опит за кражба и че такава
не е установено и от компетентните държавни
органи по заведена преписка №340000-786 от 11.02.2019г. в РУ-гр.С.. Поддържа се
още, че заповедта за дисциплинарно уволнение не отговаря и на изискването за
мотивираност от фактическа страна, както и на изискването от правна страна да се посочат нарушените от работника
разпоредби и/или установените от работодателя правила на трудовата дисциплина.
Счита, че посочването на чл.187 т.10 от КТ имаща препращащ характер и
предвиждаща няколко хипотези на нарушения на трудовата дисциплина, като от
друга страна като нарушение на трудовата дисциплина е посочено предвидената в чл.190 ал.1 т.7 от КТ хипотеза на неизпълнение на законни нареждания на работодателя. Навежда се
извода, че от правна страна с посочване
от правна страна на различни нарушения
на трудовата дисциплина се затруднява, а и осуетява разкриването на
обективната истина по случая,
доколкото и работникът не знае какво
нарушение на трудовата дисциплина е извършил. Твърди се още, че в заповедта за
дисциплинарно уволнение работодателят
декларативно е посочил разпоредбите на чл.187 т.10 и чл.190 ал.1 т.7 от КТ без да е извършил каквато и да е оценка на случая по критериите на чл.189 от КТ. Ищецът е оспорил и записаното в заповедта за уволнение, че е дадено
разрешение за уволнение от страна на Дирекция „Инспекция на труда“ гр.П.. Счита,
че наложеното му дисциплинарно наказание
с процесната заповед уволение е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.Твърди се, че ищецът в
резултат на уволнението е останал без работа за период от 6 месеца-09.03.2019г.
до 06.09.2019г. и на основание чл.225 ал.1 от КТ претендира обезщетение за 6 месеца
в размер на 6780лв на база последно
месечно трудово възнаграждение от 1130лв. Моли да се признае уволнението му за
незаконно и се отмени и да бъде осъден работодателя да му заплати обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за срок от 6 /шест/месеца в размер на 6780лв ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска и до окончателното изплащане,както и
присъждане на разноските по делото. В последното съдебно заседение претенцията
за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ е редицурана от ищеца на сумата от 6581.90лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от насрещната по спора страна „К.“ АД, с вх.№10559 от 23.04. 2019г.,
в който заявените искови претенции се оспорват по основание и по размер. Твърди
се, че ищецът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, подробно
описано в уволнителната заповед, като се признава, и че към момента не е
установено от разследващите органи дали се касае за извършено от работника
престъпление или не.Твърди се, че според Правилника за вътрешния трудов ред на предпирятието и
изготвения въз основа на него график за работа на цех “Е.“ за периода
01.02.2019г.-до 28.02.2019г., работодателят не е установявал почивка в 10.00ч.
на 09.02.2019г.; че на същата дата работникът е напуснал работното си място и е
излязъл от завода за да поправя автомобил на негови познати, паркиран до
портала; че ищецът се е насочил към улицата, но преди да стигне до нея е бил
спрян от охраната, без да посочва като причина нечии автомобил; че ищецът сам е
показал чантата на охраната, в която е бил открит кабел, описан в уволнителната
заповед; че служителят С.Х., отговарящ за
организацията и вътрешния ред в дружеството, е забелязъл съмнително
държане на ищеца на път към изхода на завода и да носи багаж, за което разпоредил на охранителя при портала В.В. да
го спре и да провери какво носи; че при проверката охранителят установил, че
увитият в куртка багаж е многожичен гумиран кабел и го е иззел от ищеца; че
намерените от охраната 23метра трижичен
кабел са били необходими за изпъленние на задълженията на ищеца по длъжностна
характеристика, които задължения се изпълняват на работното място, а не извън
портала, където липсват съоръжения, нуждаещи се от такъв кабел; че работодателят е узнал за
болничния престой едва на 18.02.2019г., когато е получен болничния лист, а не на 11.02.2019г.
/понеделник/ за насрочена планова операция.Поддържа, че ищецът не е бил лишен
от възможността да се защити и да даде обяснения, че заповедта за обяснение е
връчена на съпругата на ищеца на 15.02.2019г. и е имал възможност цели три дни
до края на работия ден-18.02.2019г. да подготви и да даде обяснения устно или
писмено;че същите е можел да предаде
чрез писмо по пощата, куриер или съпругата; че липсата на обяснения е
изцяло по вина на ищеца; че в заповедта за обяснение били посочени денят, часът и извършеното от ищеца, за което се искано
обяснения и че ищцът сам се е лишил от правото на защита като не е обяснил как
се е озовал с 23м.кабел извън завода, което предпоставя следващото действие на
работодателя да наложи дисциплинарно уволнение
поради мълчанието на ищеца; че уволнителната заповед била мотивирана съгласно
чл.195 ал.1 от КТ, с посочени конкретни факти и обстоятелства, довели до
налагане на наказанието и с посочен
източник на нарушението-докладна записка вх.№ 267/11.02.2019г. от С.К. като
организатор и контрол вътрешен ред, уведомил и органите на РУ-МВР-гр.С., като
се признава, че и към момента преписката в полицията не е приключила; че в
заповдета са посочени точно разпоредбите на КТ, нарушени от работника-чл.190
ал.1 т.7 от КТ-други тежки нарушения на
трудовата дисциплина, предвид опита за кражба на имущество на
работодателя от работник, като счита, че е приложен правилно и чл.189 ал.1 от КТ при изяснено как е извършен опитът за кражба и е взето в предвид поведението на работника,необяснил действията
си; че е взето разрешение от ДИТ за уволнение на ищеца, а трудовата му книжка е
върната по куриер.Моли да се отхвърлят предявените искове предвид законността на
уволнението.
Във въззивната жалба подадена от работника ищец Н.Б.
против решението на Пазарджишки райониен съд, с което са отхвърлени предявените
от него обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т. и т.3 във връзка с чл.225
ал.1 от КТ, се поддържа, че неправилно съдът е приел, че работодателят е спазил
изискването да поиска обяснения от страна на работника като му даде разумен
срок да стори това,че правилно съдът е приел от фактическа страна, че работникът
е претърпял операция на крака и е нормално да има затруднения в придвижването; че
работникът е поканен на даде обяснение в еднодневен срок на датата, когато е изписан от
болницата-15.02.2019г. и че не е имало
пречка да даде обясненията си по пощата в писмен вид в изискания от
работодателя срок, че в поканата за
даване на обяснения е индивидуализирано в достатъчна степен деянието; че
заповедта за уволнение съдържа обстоятелствата от обективна и от субективна
страна и че всички признаци от обективната и субективната страна на извършеното
нарушение са доказани.
Оспорването на изводите на първоинстанционния съд са в
няколко насоки: на първо място се посочва като сгрешен и несъобразен с
конкретите факти и обстоятелства извод относно недаването на обяснения по
негова вина в поискания срок, определян от съда като достатъчен, и че с оглед съдържането на искането за даване на
обяснения, на работника му е дадена реална възможност за това.Коментирайки
фактическия състав на чл.193 от КТ за изслушване на работника или приемане на
писмените му обяснения, се посочват задълженията на работодателя в това отношение-той
следва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства-за
кое поведение (действие или бездействие) на работника се искат обяснения,както и времето през
което работникът може да бъде изслушан
или срокът в който да предостави писмените си обяснения; че работникът има право да даде обяснения
работодателят трябва да му осигури разумен
според обстоятелствата срок да реализира правото си; че дали даденият срок е разумен
и достатъчен, за да осигури реално възможността за даване на обяснения се преценява
с оглед на обстоятелствата на конкретния случай. В тази връзка въззивникът Н.Б.
поддържа, че след като в деня на получаването на искането за обяснение
и то не лично от него, той е бил изписан от лечебното заведение след операция
на крака и това нормално затруднява неговото придвижване, то това му състояние
не му позволява да напише и подаде чрез пощенски оператор писмените си
обяснения, което обективно налага
придвижване до съответната пощенска станция или офис, или куриер, в
населено място като с.С., обратното на което било прието от исковия съд. Коментира
се съдебна практика по въпроса за
налични интензивни страдания на работника свързани със силни болки,
висока температура, голяма отпадналост и дори поставяйки го в невъзможност да
даде обяснения. Счита, че житейската логика и правила дават основание на извод,
че в случая състоянието на ищеца не е било леко и позволяващо безпроблемно
подаване на писмени обяснения по пощата. Счита, че съдът в това отношение е допуснал процесуално нарушение като на
ищеца не са дадени указания и не е
разпределена доказателствената тежест за установяване и събиране на
доказателства за тежкото здравословно състояние
на ищеца. Счита, че за работодателя е установено императивно задължение
да покани работника да даде обяснения като посочи релевантните обстоятелства-за
кое поведение, /действия или бездействия/ на работника се иска обяснение, и че
в случая използваната от работодателя квалификация/кражба/ не представлява деяние
като действие или бездействие, а представлява квалификация и то за извършено престъпление;
че в заповедта не са изложени факти и обстотелства относно които ответникът следва да даде писмените си обяснения
за извършване на пълно и всестранно изследване на случая преди да се
квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина и това нарушение да се подложи на оценка по критериите за налагане
на дисциплинарно наказание, като се повтаря, че в заповедта е извършена
квалификация на случая като „извършена кражба“ от страна на работника, без да е
възможно на този етап да се извърши преценка и при липса на обясненията на
работника, показващо единствено
преднамереност в действията на дисциплинарния орган; че работодателят е следвало да посочи конкретно осъщественото от
работника действие „изнасяне на кабел
извън територията на завода“ на работодателя, а не да го кани да даде обяснения
за извършена от него кражба и че е налице предубеденост на работодателя какви
обяснения да даде работника за извършена кражба към датата на искане на писмените обяснения. Затова в
жалбата се поддържа извода, че заповед №434 от 11.02.2019г. не отговаря на императивните изисквания откъм съдържание и
нарушава правото на защита на
работника в дисциплинарното
производство. Излага се и довод за несъответствие между заповедта за исканите
обяснения и заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение относно извършеното деяние от работника, искане за
обяснение за извършена кражба и дисциплинарно наказание за недовършен опит за
кражба по независещи от дееца причини. Оспорва се съдържанието на уволнителната
заповед със същите доводи развити и в исковата молба относно обективната и
субективната страна на кражбата, начин на отнемането на владението и кога е
установено от ищеца свое владение, съзнаване на обществено опасния характер на
деянието, предвиждал ли е настъпването на
обществено опасните последици и пряко ги е целял. Обстоятелството, че
кабелът се е намирал в ищеца се обяснява с това, че той му е необходим за
изпълнение на трудовите му задължения, поради което кабелът е бил с основание във
владение у ищеца, тъй като кабелът му
е предоставен от работодателя, поради което
няма кражба тъй като липсва отнемане на
владение.Оспорва се, че нарушението кражба според първоинстанционния съд е
установено по безспорен и категоричен начин, поради липса на съвкупна оценка на
доказателствата и при едностранна оценка само на доказателствата представени от
работодателя без съвкупната им преценка съобразно и другите събрани
доказателства. Поддържа, че при такава преценка извода би бил неустановеност на
нарушението и липса на осъществено
такова нарушение. Оспорва се доказателстветата сила на докладната записка поради липса на материална
доказателствена сила, тъй като е изготвена от работодателя.Анализират се
събраните по делото гласни доказателства и се акцентира за неустановеност от
същите на намерение на ищеца да присвои кабела. Подробен анализ на свидетелските
показания на В. е направен в посока и на твърдяното в исковата молба, като се
акцентира на поведението на ищеца, причините за напускане на завода, местонахождението
на кабела в работната чанта, липса на намерение да присвоява кабела, както и
установеното точно местонахождение на кабела-най-отгоре на чантата, което не
може да се свърже с обсебване или
кражба. Коментира се и висящата полицейската преписка в РУ-гр.С. по която няма резултат и към
момента. С въззивната жалба е направено доказателствено искане за разпит на
свидетели за установяване на тежкото му физическо
състояние поради липса на разпределяне на доказателствената тежест и липса на
указания в доклада по делото, които доказателства са отказани при първоначалното
разглеждане на въззивната жалба, като след касиране на постановеното въззивно
решение от касационната инстанция,
последната в цитираното си отменително решение е дала задължителни указания по
тълкуването и приложението на закона с извършване на разпит на свидетелите
отказани от въззивния съд, като с определение №264 от 01.07.2020г. новият състав
на въззивният съд е допуснал до разпит двама свидетели при режим на довеждане
от страна на въззивника Н.Б., като в указания срок страната е посочила имената
и адресите им. И същите са разпитани пред въззивната инстанция. Моли да се
отмени обжалваното решение и се уважат заявените искови претенции.
В срока по чл.266 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна, вх.№19469 от 07.08.2019г. с който същата
се оспорва изцяло.Изложени с в 6/шест/ пункта доводи, който най-общо се свеждат
до това, че ищецът в същност е бил изписан на 14.02.2019 поради посочени
противоречиви дати в болничния лист и в епикризата и твърденията в исковата
молба, и че ищецът си е бил у дома в деня на получаване на писмото и е имал
реална възможност да подаде обяснение, предвид данните в епикризата за изписването му в добро обективно състояние,
предвид и безпроблемното представяне на болничния лист на 18.02.2019г.; че няма
допуснати процесуални нарушения от съда по доклада, по указанията и разпределението на доказателствената
тежест; че е налице нов довод за незаконност на уволнението-неотговаряне на
заповедта за искане на обяснение на императивните изисквания откъм съдържание и че този довод е недопустим
като преклудиран; че в заповедта за искане на обяснения не е необходимо формулировката на извършеното дисциплинарно
нарушение да е идентична с тази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и че в същност разликата между
двете заповеди е минимална-кражба и опит за кражба. По т.5 и по т.6 работодателят
коментира, че в същност в гражданско правен
аспект се касае за опит да се отнеме от работодателя на негово
имущество, като се изнесе извън оградата на предприятието /такава формулировка
в уволнителната заповед няма и която евентуално би била основание
дисциплинарната простъпка да се квалифицира
по чл.187 ал.1 т.9 от КТ - увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и
други средства, във
връзка с чл.190 ал.1 т.7 от КТ./ Като недоказано се квалифицира твърдението на
ищеца, че е изнесъл от работното място 20м. кабел, увит в куртка и скрит в чанта за да ремонтира автомобил.Моли да се
потвърди обжалваното решение.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази
изложеното във въззивната жалба на ищеца Н.К.Б. и в отговора на насрещната по спора страна-работодателя
„К.“ АД и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Няма спор по
следните факти и обстоятелства: че между страните са възникнали трудови правоотношения
на основание сключен писмен трудов договор №046 от 29.01.2018г.; че ищецът е
назначен на длъжността електромонтьор, в цех „Вагони“, бригада „Ел.монтьори“, с
основно месечно трудово възнаграждение от 510лв. Длъжностна характеристика към
която препраща трудовия договор досежно характера и естеството на задълженията,
които се изпълняват на посочената длъжност, не е представена от работодателя.
Установява се, че 15.02.2019г. е изготвена епикриза, издадена от ортопедично
отделение при УМБАЛ“П.“ ООД, клон МС“З.“ гр.П. №1630, от която се установява,
че ищецът Н. К.Б. е постъпил на
лечение на 12.02.2019г. и е изписан на
дата 15.02.2019г.. Окончателната диагноза при постъпване в здравното заведение
е „М20.1Hallux valgus/придобит/ на дясното ходило, което представлява деформация,
при която е налице медиално (в посока навътре) отклонение (девиация) на П.та
метатарзална (предноходилна) кост и латерална (в посока навън) девиация на
палеца (големият пръст) на крака, се нарича hallux valgus, известна още и като
бунион/валгусна деформация-код М20.1.;
че валгусна
деформация, некласифицирана другаде, е състояние, което се дефинира от
ортопедите като огъване на кост или става в латерална посока, тоест в посока
навън от срединната линия на тялото /виж Медицинска енциклопедия; заболявания;
болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан;други придобити
деформации на крайниците/.
При снемането
на анамнезата е вписано, че пациентът
има болка и затруднено ходене, парене и изтръпване на палеца; като обективно
състояние е посочено: валгусна деформация, хиперемия,болезнени движения. Извършена
е оперативна интервенция на 12.02.2019г. на Hallux
valgus /придобит/
на дясното ходило при обща анестезия, бунионектомия с корекция на меки тъкани, страничен достъп с изсичане на
екзостоза /костен израстък/ и
отстраняване на хигрома /доброкачествено
туморно образувание/, като лицето се изписва с лека болка и добро състояние.
Установява се,
че на 14.02.2019г. от „П. ООД -клон МС, З.“-П., от ЛКК при ОТО „Ортопедия и
травлатология“ е издаден болничен лист на ищеца, тоест по времето когато
болният все още пролежава в лечебното заведение, с №Е20196123060 за временна неработоспособност, според който
лицето се намира отпуск по болест за времето от 12.02.2019г. до 16.03.2019г.
или за 33 календарни дни, като му е определен режим домашен-амбулаторен и с
диагноза Hallux valgus /придобит/. Съгласно Правилника на вътрешния
трудов ред на ответното дружество, утвърден на 10.02.2017г., цех „Е.“ работи при непрекъснат седемдневен и
осем часов работен ден и няма предвидена почивка за П.та
и за редовната смяни, както и за
втората смяна в интервала около 10.00ч.-10.30ч.
Съгласно
приложена по делото докладна записка
вх.№267 от 11.02.2019г. адресирана до
изпълнителния директор на „К.“ АД и изготвена от С.Х. на длъжност
организатор и контрол вътрешен ред, същият сочи, че тя е изготвена по повод
извършена кражба на трижилен кабел.Твърдяната от него кражба според докладната
е извършена от Н.Б. при следните обстоятелства:
по време на дежурството си в завода, на 09.02.2019г. около 10.00ч. забелязъл
работника Н. Б. от бригада “ел.техници“
да се държи съмнително, оглеждайки се, носел
някакъв багаж, увит в много мръсна куртка; че разпоредил на охранителя В.
В. на пост на КПП да го спре и да го попита какво носи, като при извършената
проверка се установило, че това е
гумиран кабел 3/1.5мм многожичен, който след измерване се оказал с дължина
23метра и кабелът бил иззет. Според подалия докладната служител той имал сигнали,
че Н.Б. редовно извършва кражби от завода /виж докладната -л.28/. Въз основа
тази единствена докладна и квалификацията на деянието, дадена от този служител
по организацията и контрола по вътрешен
ред, и иззетия кабел, работодателят на 11.02.2019г. издава заповед №434 от
11.02.2019г. като нарежда на Н.К.Б. да даде обяснение за извършена от него на 09.02.2019г. около 10.00ч. кражба на
23метра трижичен кабел ШКЛТ 3.5х1.5мм., което обяснение да се даде в рамките на
един работен ден, след връчване на заповедта с оглед евентуално дисциплинарно
наказание. В заповедта е посочена и процесната докладна. Липсват данни, че към
заповедта като приложение на работника се изпраща и докладната записка на Х. с
обстоятелствата, изложени в последната и по които да даде обяснение. Заповедта
е изпратена на работника по пощата с
писмо под изх.№ 285 от 12.02.2019г., като
в писмото няма посочени приложения. Такова възражениие обаче не е въведено от
ищеца и въззивник Н.Б.. Със заповед №024 от 06.03.2019г. и след взето
предварително разрешение от ДИТ-П. за прекратяване на трудовото правоотношение
по време на законоустановен отпуск на работника, е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца чрез дисциплинарно уволнение.
Посоченото правно основание е чл.330 ал.2 т.6 във връзка с чл.190 ал.1 т.7/други
тежки нарушения на трудовата дисциплина/,чл.187 ал.1 т.10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение/. Мотивите
за прекратяване на трудовия договор са изброени по следния начин:-фактическа
обстановка от обективна страна-обхватът на дейността извършвана от ищеца по длъжностна характеристика е да изработва сложни
машини и апарати с нестандартно оборудване; да сглобява и ремонтира
електрически машини от различни конструкции и системи, установки за автоматично
захранване, пултове за управление и други; да проверява режима на работа на
ел.машини и апарати и натоварването им по мощност; навреме да открива и отстранява
дефекти и повреди в мрежата; да участва в разконсервирането,монтажа,
надстройката и пускането в експлоатация на нови универсални и уникални машини и
съоръжения и да работи с тях. От субективна страна - че на 09.02.2019г. около
10.00ч. работникът Н.К.Б. е извършил кражба на 23метра трижилен кабел ШКЛТ 3.5х1.5мм,
като деянието е останало недовършено, тъй като лицето е заловено от охраната на
„К.“ АД в момента на напускане на завода; че за извършеното нарушение на
трудовите норми е постъпила докладна записка №267 от 11.02.2019г. от С.Х., на
длъжност „организатор и контрол вътрешен ред“ в звено „Охрана“ при „К.“ АД; че
извършеното деяние представлява и
престъпление, съгласно чл.194 ал.1 от НК, поради което е заведена преписка
№340000-786/11.02.2019г. в РУ-МВР гр.С.; че на работника е изискано обяснение с
процесната заповед №434 от 11.02. 2019г. връчена по пощата с обратна разписка на 15.02.2019г. на съпругата на Н.Б., С. Б. и
няма постъпили писмени обясния, като на 18.02.2019г. е представен болничен лист за отпуск по
болест на работника от 12.02.2019г. до 16.03.2019г.; че е поискано предварително
разрешение от ДИТ-гр.П. за дисциплинарното
му уволнение като с писмо изх.№ 19010899
от 27.02.2019г. ДИТ е дала предварително разрешение за прекратяване на ТПО с Н.Б..
Посочено е, че се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.10 от КТ. Като правно основание за налагане на дисциплинарното уволнение е посочено чл.188
т.3 от КТ във връзка с чл.190 ал.1 т.7 и при спазване на чл.189, чл.193 и
чл.194 от КТ. Заповедта е изпратена по пощата до наказаното лице с изх.№473 от
06.03.2019г. и е връчена на 11.03.2019г., на която дата се прекратява ТПО, отразена в трудовата
книжка на ищеца при извършена по делото констатация от съда във връзка с периода
на оставането му без работа след уволнението.
От изслушаната
по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която въззивният съд
възприема изцяло, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от
страните и от което се установява, че последното получено брутно трудово
възнаграждание за отработен пълен работен месец преди уволнението е за м.
януари 2019г. в размер на 1618.66лв след преизчисляване съгласно чл.19 ал.1 във връзка с чл.18 ал.1 от
НСОРЗ /Наредбата за структурата и органицията на работната заплата/. Според
заключението за м. януари 2019г. ищецът има отработени 18 работни дни за които
е получил БТВ от 1324.36лв при общо работни дни за този месец от 22 работни
дни, а за м.февруари има отработени само 7 работни дни с получени 719.94лв при
20 общо работни дни за целия месец, а за м.декември 2018г. е отработил
17работни дни при общо18 работни дни за целия месец, на редовна смяна.
По делото пред
П.та инстанция са разпитани общо четирима свидетели. Първите двама свидетели Д.Г.П.
и А.С.Д., установяват, че са имали
уговорена среща с ищеца Н.Б. която да се състои на портала пред завода, където последният
да работи за да отстрани проблем в контактна букса на автомобила на
св.П., като в рамките на около 20 минути
буксата и била отремонтирана. Двамата свидетели сочат, че ищецът е носел със себе си чанта с инструменти,
които ги е ползвал за да отстрани техническия проблем по буксата на автомобила.
И двамата свидетели са категорични, че след отремонтирането на буксата и
последната закачена, ищецът се е върнал обратно в завода. Свидетелите не могат да установят дали за поправката на
контактната букса е използван трижилен кабел. Третият разпитан свидетел е
служителят от охраната С.Ф. Х., изготвил
до работодателя си цитираната докладна записка, описана в уволнителната заповед
и в заповедта за изискване на писмени обяснения, който в показанията си не
установява, че поведението на ищеца е
било такова каквото е описано преди това в докладната /съмнително държане и
оглеждане/, като основание да бъде проверен на портала. Единственото нещо което е направило
впечатление на свидетеля е, че ищеца е носел нещо под мишница, в резултат на което
се е обадил на колегата си В.В. да го
провери и да установи какво изнася. След като В. му връща обаждането, че ищеца
има кабел, разпоредил на охранителя да
му вземе кабела и да го донесе на Х.. Свидетелят се обадил още на няколко длъжностни
лица от предприятието, кабелът бил измерен при което се установила дължина от
23метра и с разписка предаден на бригадира
и енергетика. Според свидетеля, той се усъмнил в ищеца, че е искал да изнесе
нещо от завода тъй като се движел по необичаен начин, като свидетелят не
установява и не конкретизира в какво точно се състои тази необичайност
ангажирала вниманието на охранителя. За разлика от записаното в докладната, при
разпита си свидетелят не сочи, че е наблюдавал поведението на ищеца от доста
време поради достигнали до него сигнали, че извършва кражби от завода. Свидетелят
не може да каже къде работи ищеца и каква дейност точно изпълнява, не знае
какви инструменти има в чантата и не
става ясно защо не е разпоредил за се задържи и работната чанта на ищеца пълна
с инструменти, с които изпълнява пряката си трудова дейност, ако е имал до този
момент основателни съмнения, че работникът
извършва кражби. Няма и разпореждане от негова страна предвид и вменените му
правомощия, ищецът да бъде задържан и да
му се възпрепятства напускането на завода , както и да се извикат на място служители
на РУ-МВР гр.С. и на тях да се предаде кабела, след като свидетелят квалифицира
безапелационно поведението на ищеца като кражба. Св.Х. определя поведението на
ищеца като простотия, но липсват данни да обвинява директно ищеца при разпита
си пред съда, че той е извършил кражбата, така както сочи в докладната си записка.
Освен това свидетелят не установява, че е разпитвал ищеца за какво му е този кабел, къде ще го
носи и какво ще прави с него, но незабавно квалифицира поведението му като
кражба. Четвъртият свидетел В.В. установява, че по разпореждане на коменданта Х. е спрял за проверка ищеца като го е попитал къде отива и какво
носи в чантата, при което получил отговор, че ищецът отива да прави фарове или
светлини на приятел, който го чакал
отсреща, а на въпрос какво носи в чантата, ищецът му казал, че носи инструменти
и че при проверка на чантата видял увит кабел в една работна куртка, намиращ се
най-отгоре на чантата и е искал да занесе
кабела до колата и да го върне, но свидетелят не му разрешил и му казал да го
остави на КПП, след което кабелът бил занесен на коменданта С.Х.. Установява
още, че в 09.55ч. сутринта няма предвидена почивка на работниците и че той /ищецът/
няма такъв пропуск за излизане, но същевременно с това свидетелят го е пропуснал
свободно да излезе извън територията на завода заедно с пълната с инструменти
чанта. Установява още, че след 20 минути ищецът Б. се е върнал обратно в
завода. Свидетелят квалифицира като нормално поведение носенето от ищеца на чанта с инструменти след като работи като ел.техник.
Същият не установява ищецът да е признал
пред него, че кабелът го е взел за лични нужди или че е лично негов, а му е заявено, че ще бъде върнат.
Пред въззивната
инстанция при новото разглеждане на спора и във връзка със задължителните
указания на касационния съд, дадени в отменителното си решение, са разпитани свидетелите С.В.Б.-съпруга на
ищеца и Т.Н.Г. дъщеря на ищеца, които
установяват, че на 15.02.2019г. ищецът реално е бил изписан от болницата след операция на крака, свързано с изрязване /изсичане
на екзостоза и отстраняване на хигрома с пластика-виж епикризата-л.19/
Съпругата установява, че след изписването му от болничното заведение лечението
продължило в дома. Имал е шевове и са му правени превръзки първоначално при
домашни посещения. Обяснява свидетелката, че
около месец не е можел да ходи, движел се много трудно, като в
началото не е ставал и го е боляло.Свидетелката е категорична, че 15/петнадесет/ дни не е ставал от леглото
и не е излизал от стаята;че през това време не е можел да ходи, след което му
били дадени още болнични като общо 3 /три/ месеца е бил в болнични. Обяснява, че
съпругът й е имал болки, че семейството му живее в с.С., общ.С., че до работата
си в гр.С. пътува с кола, а след операцията не е можел да шофира защото е бил с
профилактична обувка.Свидетелката допълва, че той не е можел да обуе друга
обувка и изобщо не е можел да стъпва и че свидетелката го е карала с колата.
Сочи, че освен с колата не е излизал от
къщи и че по време на болничните е излизал до центъра, но за свалянето на конците
съпругата го е транспортирала до болницата в гр.П.. Допълва, че в селото няма
куриерски услуги, но функционира поща, която работи само до обяд.Обяснява още,
че тя е взела писмото от пощата в деня на изписването на съпруга й от болницата,след
което е отишла на работа и се прибрала у
дома вечерта, като реално му е дала писмото на следващия ден и след прочитането
му констатирала със съпруга си, че
срокът за даване на обяснения е изтекъл и не е било възможно да отреагира. Допълва
още, че работодателят е бил уведомен, че ищеца е в болничен отпуск, като
свидетелката се обадила на колега на ищеца да предаде в предприятието, че е в
болница още на 12-ти/12.02.2019г./ за операция. Установява, че операцията на
съпруга й била наложителна и планувана тъй като той не е можел да ходи; че
болничният лист бил изпратен на работодателя чрез негов колега от с.С., обл.П.
за да го занесе. Били предадени на работодателя по описания начин още два
болнични листа, като му бил изплатен само първия болничен от НОИ. Повтаря с
категоричност, че дружеството е знаело, че той е бил в болнични. Свидетелката
допълва, че още на 12.02.2019г. работодателят е уведомен,че съпругът й постъпва
в болница и ще е в болнични и че за това са знаели и неговите колеги. Втората
свидетелка и негова дъщеря Т.Н.Г. обяснява, че баща е пролежал няколко дни в
болнично заведение за извършване на операция на крака.Свидетелката установява,
че лично тя го е взела от болницата и го
е закарала в с.С., където той живее, като ежедневно е ходила да вижда баща си и
има непосредствени впечатления за състоянието му. Описва, че баща й е имал доста
болки в крака; че не е можел да стъпва доста време и е ходел със специална
обувка и не е можел да си обуе
дори обувки. Категорична е, че в началото изобщо не е можел да ходи; че с инвалидна
количка е бил изписан от болницата. Допълва, че две седмици по време на домашния режим на
лечение все още крака го е боляло, като през два-три дни е каран в болницата в П.
за да превръзват крака. Обяснява, че след изписването му са закупени обезболяващи и антибиотици по издадена
рецепта. За въпросното писмо, изпратено му от работодателя, свидетелката
разбрала от майка си като обяснява, че баща й не е имал възможност тогава да
отиде лично при работодателя си както и не е можел на става. Установява, че
пощата в с.С. работи всеки ден до обяд.
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните изводи:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца
да иска признаване на дисциплинарното му уволнение за незаконно поради
допуснати нарушения по процедурата за налагане на дисциплинарното наказание и
неустановеност да е извършил вменяваното му нарушение на трудовата дисциплина,
квалифицирано като кражба, както и установяване на съответствието между
тежестта на нарушението и тежестта на наказанието да иска неговата отмяна както
и да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа в резултат на
незаконното уволнение.
По
същество и двете искови претенции са основателни.
Претенцията за
признаване на дисциплинарното му
уволнение за незаконно и неговата отмяна
е напълно основателна на две основания.
На първо
място, работодателят не е изпълнил коректно и точно императивното си
задължение, вменявано му съгласно чл.193
ал.1 от Кодекса на труда, предвиждащ
безусловно работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме неговите
писмени обяснения, като когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество. Неизпълнението на това задължение от страна на работодателя е въведено
от ищеца като обстоятелство за незаконност на уволнението както с исковата
молба и същото е поддържано и в подадената въззивна жалба. Дисциплинарно
наказаният работник /ищеца Н.Б./ не оспорва факта, че е бил известен от
работодателя си да даде писмени
обяснения, но възразява, че за него не е било ясно от една страна какви точно
обяснения да даде, доколкото работодателят не е посочил точно дисциплинарната
простъпка извършена от ищеца с нейните обективни и субективни характеристики,
както и обстоятелствата при които се осъществява, а директно е дал правна
квалификация на действията на ищеца като извършена кражба, тоест, че
работодателят не е посочил признаците на дисциплинарната простъпка, а вместо
това я квалифицира като престъпление, което счита за несъответно на закона.
Възражението е напълно основателно тъй като работодателят не е поискал от
работника излагане на факти и обстоятелства за произхода на въпросния кабел
/дали примерно е лично негов или го има поради характера и естеството на
изпълняваните от него трудови задължения/, примерно за начина по който той се е
сдобил с него, от къде е взет, как го е получил и кога, дали от МОЛ отговарящо
за тези материали в склада на дружеството или че самият работник има такова
качество да го съхранява, за какво му е бил необходим този кабел в 10.00ч. на
09.02.2019г. и защо не го е бил оставил примерно на работното си място, защо с
този кабел е тръгнал да излиза през портала на завода, какво е искал да
прави с него извън портала, дали му е
бил необходим за лична работа във връзка с отремонтирането на повредена букса
на автомобил на негов приятел или е
смятал да го използва по друг начин, вярно ли е, че той се е опитвал да
извършва опити за обсебване или увреждане на имущество на работодателя, какво е било
истинското му намерение да прави с този кабел, какви обяснения е дал на
охраната във връзка с кабела, защо е бил увит в куртка и дали по този начин е
прикривал какво ще изнесе извън завода или просто кабелът е бил примерно
замърсен с химикали и вещества и е можел
да изцапа примерно останалия инструментариум в чантата му. Примерно посочените
въпроси както и добросъвестното изясняване на тези факти и обстоятелства, поискани
по този начин от работодателя в случая би било обективно необходимо и
задължително доколкото и комендантът на
охраната не е дал с докладната си записка достатъчно ясна и изчерпателна, подробна и обективна информация, която в
същност според данните е твърде лаконична, без изложени каквито и да било конкретни
факти и обстоятелства за механизма на дисциплинарната простъпка и цялостното
поведение на ищеца, в резултат на проведено примерно бързо на място разследване
от охранителя със задължителното участие на ищеца, а не същият да бъде пуснат
да напусне необезпокоявано завода, което означава, че и за работодателя липсва
яснота и конкретика относно посочения механизъм на простъпката от ищеца и дали
същата осъществява състав на конкретно дисциплинарно нарушение и какво точно е то, примерно -не
пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при
изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите,
енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение
на трудовите задължения/чл.126 т.8 от КТ/ или примерно извършва унищожаване и
повреждане на имущество на работодателя /увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства /чл.187
ал.1 т.9 от КТ/, виновно ли е извършено и защо и дали това деяние осъществява
едновременно с това състав на престъпление, преследвано по реда на Наказателния
кодекс /НК/ и за какво точно престъпление става дума. Разграничението между
характера и естеството на дисциплинарната простъпка и престъплението следва да
се направи безусловно от работодателя на база събраните доказателства и да
прецени и обсъди в тази връзка и обясненията на работника. Възприетата от
работодателя квалификация само на база на една единствена докладна записка, че
работникът е извършил престъпление или дисциплинарно нарушение, дадена в
искането за обяснения по чл.193 ал.1 от КТ разкрива елемент на сериозна субективна
предубеденост и тенденциозност в поведението на работодателя и предизвестен
край относно съществуването на трудовото правоотношение на ищеца за напред, тоест
независимо какви обяснения ще даде работника , изходът е предопределен и той ще
е само дисциплинарно уволнение, което на практика обезсмисля искането на обяснение и неговата проверка освен само за проформа да бъде спазено изискването на КТ.
От друга страна работодателят е дал
само един единствен ден като подходящ срок за даване на обяснения от работника.
Даването на такъв минимален срок би било оправдано, ако се касаеше примерно за
някакво незначително и не толкова тежко
дисциплинарно провинение, твърдяно от работодателя, доколкото и фактите и
обстоятелствата, известни на работодателя са прекалено оскъдни и се налага по
необходимост събиране на още данни.Самият работодател след като незабавно
квалифицира деянието като кражба, той трябва да е наясно, че обстоятелствата и
фактите не са толкова елементарни,
еднозначни и ясни и че се нуждаят от прецизна и детайлна проверка, предвид и на
липсата на други данни от мястото на проверката. Фактът, че повече от година от
сигнализирането на полицията, същата не е заключила с категоричност, че е
налице извършено престъпление „кражба или опит за кражба“ на имущество на
работодателя от ищеца, само по себе си
означава, че случаят е комплициран. Всичко това означава, че за даването на
обяснения от работника и евенутално ангажирането от негова страна на
доказателства писмени и гласни в подкрепа на твърденията си предполага
безусловно даването на един значително по-дълъг период от време. Хипотетично
еднодневен срок за даване на обяснения би било допустимо ако примерно работникът
продължава ежедневно да изпълнява успешно трудовите си задължения на работното
си място, че липсват причини от обективен и субективен характер поради които
той да отсъства от работа, както и в хипотезите когато фактическата обстановка
е установена безпротиворечиво и по фактите няма каквито и да било спорове между
работник и работодател, тоест следва изискването на обяснение да става по
възможност след като работодателят е успял да събере необходимата информация и
да е изяснил фактическата обстановка с възможно най-голям брой съществени и
значими писмени и гласни доказателства. Когато предвид и на свидетелските
показания на разпитани служители на дружеството във връзка с инцидента се
установява, че най-малко шестима работници и служители в дружеството са били
ангажирани по случая, в същност работодателят за да иска обяснения от работника
се позовава на една единствена докладна, което в крайна сметка си е и негово
право. От тази гледна точка по целесъобразност, но и по законосъобразност работодателят е следвало да даде по-дълъг срок
за даване на обяснения. Този извод на въззивната инстанция се основава
и на следните допълнително установени факти и обстоятелства по делото: От
свидетелските показания на съпругата на ищеца и при отчитане на нейната
евентуална заинтересованост от изхода на делото при условията на чл.172 от ГПК както
и поради липса на доказателства които да оборват или поставят под съмнение
нейните показания, се установява, че работодателят е знаел още преди постъпването
на ищеца за извършване на планирана операция в здравно заведение в гр.П. и че
той ще отсъства след това от работа по здравословни причини. Заповедта на
работодателя с искане на обяснения от ищеца Н.Б. за извършена от него кражба е получено
от съпругата на ищеца по причина, че той на същия ден 15.02.2019г. /ден петък/
е изписван от здравното заведение след операцията. Пощенският плик със
заповедта е отворен на 16.02.2019г. /събота почивен ден/, като според заповедта
срокът за даване на обяснения изтича в първия работен ден след получаването на
заповедта или на 18.02. 2019г. включително. Същият ден по признание на
работодателя, той е получил болничния лист
според който ищецът се намира във временна нетрудоспособност до
16.03.2019г. В тази хипотеза възможно най-рационалното и законосъобразно решение
за работодателя е било, съобразявайки представения болничен лист, да събере
допълнително информация за настоящото здравословно състояние, което е
установено по делото от разпитаните пред въззивната инстанция роднини на ищеца
и да коригира срока в интерес и на двете
страни по ТПО, в който да изиска обясненията от работника. Още повече, че никой
работодател не може да ограничи правото на работника лично да отиде при
работодателя си и да изложи устно обясненията си. Факт е, че операцията на
дясното ходило извършена на ищеца е от такъв характер, че същата обективно
възпрепятства за известно време неговото реално придвижване, /свидетелите
установяват срок от близо 15дни/ след изписването, в който е налице
невъзможност за нормално придвижване на
болния, тоест работодателят следва да е наясно че еднодневен срок за
даване на обяснения е неподходящ и
реално работника няма да може да го спази по чисто обективни причини, наложени
от претърпяната оперативна интервенция
за изрязване на израстък от дясното стъпало. В случая еднодневиня срок не е
подходящ и за изпращане на писмени обяснения до работодателя, доколкото
работникът дори да ги изготви не може да ги изпрати на работодателя тъй като не
се движи, не може да управлява кола поради носена специална профилактична обувка. Работникът не е задължен в такава
ситуация да ангажира трети лица, които да му придвижат обясненията доколкото е
налице обективна невъзможност изобщо за даване на такива обяснения. Работодателят
не е ангажирал примерно медицинска експертиза която да обори твърденията за
обективната невъзможност на ищеца да даде такива обяснения поради извършената
операция. И от тази гледна точка добросъвестността в поведението на
работодателя предполага даването на значително по-дълъг срок, при отчитане, че
този срок тече по време когато работникът ползва разрешен му отпуск по болест,
в хипотеза когато той реално пролежава на легло и не може пълноценно да се
движи поради изпитвана болка, че за придвижване ползва и инвалидна количка, че
е ангажиран от ходене в болницата за смяна на превръзките на раната, а първите
дни от домашния престой превръзките са
правени у дома му поради състоянието му-пролежаване на легло, както и изпитване
на болки, тоест това са все обективни
факти и обстоятелства, които са установени от разпита на роднините на ищеца, и тези
факти и обстоятелства не са оборени от останалите събрани по делото
доказателства и че същите преценени по отделно и в съвкупност, е следвало
безусловно да мотивират работодателят да коригира заповедта си по отношение на
срока за даване на обяснения. Към момента когато са искани обясненията,
работодателят е разполагал с достатъчно
дълъг срок по смисъла на чл.194 ал.1 от КТ / до 09.04.201.9г-включително/ за да
проведе успешно дисциплинарната процедура в съответствие с разпоредбите на КТ. Работодателят
изобщо не е бил притискан от някакви обстоятелства, които да го мотивират за
даването на такъв изключително кратък и с нищо необоснован срок за обяснения от работника.Следователно
уволнителната заповед е незаконна поради недадени по вина на работодателя
обяснения от страна на работника предвид изключително необоснования кратък срок,
определен от работодателя да ги даде без видима и основателна причина за срока, и от друга
страна поради наличие на обективна невъзможност в този срок същите да бъдат
взети от работника-невъзможност лично да ги даде пред работодателя си и
невъзможност да ги подготви и да му ги изпрати по пощата или по куриер, предвид
пролежаването му на легло около 15дни след операцията, изпитвани болки от
операцията и планирани посещения в болницата във връзка
със свалянето на конците от операцията на стъпалото, с помощта на близки роднини на ищеца и невъзможност реално да може да ги подготви
в писмен вид.
По същество не е налице установена извършена
кражба от ищеца на имущество на
дружеството.
Процесният кабел, който ищецът
използва за да изпълнява преките си служебни задължения е бил в негово държане тъй като както той,
така и целия инструментариум, намиращ се в работната му чанта, представляват по
същество имущество на работодателя, предоставено на работника във връзка с изпълнение
на преките си трудови задължения. Не се установява към момента на отиване на
портала, ищецът да е напускал предприятието поради приключване на работната му смяна.Наличието
на кабела в чантата му по време на работния процес е обяснимо и той е разположен
най-отгоре, тоест за да може да се вижда добре, макар и да е бил увит, което не
може да се третира като намерение да отнеме вещта от собственика й с намерение
да я свои като своя. Вещта реално не е напускала територията на предприятието, и
до последно се е намирала в държане на работника. Няма въведена забрана от
работодателя кабелът, ползван от ищеца да не напуска цеха в който работи ищеца
или че не се допуска да се изнася през портала освен със специално разрешение
за да е налице поне формално нарушение на работодателска заповед относно реда в
завода. Работодателят се позовава на нарушение по чл.187 ал.1 т.10 от КТ според която разпоредба се касае за неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение.Такова нарушение в
случая няма извършено Не се установява вина, дори и под формата на
умисъл работникът Н.Б. да изнесе вещта от предприятието през портала с цел да я
присвои като своя собствена. Фактът, че ищецът е споменал пред охраната, че
отива с чантата до свои познати за ремонт на светлили или букса на автомобил и
че в същност няма отклонение от този предварително зададен маршрут,след които се
и завръща обратно в завода е достатъчно
да се приеме, че липсват данни за умишлено поведение у ищеца да отнеме чуждо
имущество.
Освен това по делото не е установено
от работодателя каква е ценността на този кабел самостоятелно и съотнесена към
стойността инструментите от чантата на ищеца, доколкото охраната е взела само
кабела от него, но не му е отнета чантата с инструментите, които също са
собственост на работодателя, защото ги изнася извън предприятието,при което се
поставя въпроса коя вещ е по-ценна-23м. трижичен кабел или чанта с цял набор с
инструменти, свързани с пряката и непосредствена дейност изпълнявана от ищеца
като електромонтьор.
От тази гледна точка дори да се
приеме хипотетично, че кабелът има съответната пазарна стойност, фактите и
обстоятелствата установени по делото, не могат да доведат до безспорния и
категоричен извод, че е налице съответствие между нарушението и наложеното наказание
съгласно чл.189 ал.1 от КТ, предвиждащ, че при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и поведението на работника или служителя. От една страна, работодателят е взел прибързано решение за
уволнение при неизяснена фактическа обстановка от обективна и субективна
страна, включително и давайки неразумно кратък и недостатъчен срок за
представяне на обяснения в хипотеза когато работникът е обективно възпрепястван
да ги осигури поради проведното непосредствено преди искането им оперативно
лечение и действителното пролежаване на повече от 15дни на легло поради невъзможност
да се придвижва, дори и да кара кола до местоработата си и обратно, предвид
проведената оперативна интервенция на десния крак-стъпалото.
Елиминирайки по този начин
обясненията на работника, работодателят се е лишил от възможността да извърши
трезва и точна преценка на фактите и обстоятелствата относно твърдяната от коменданта
на дружеството извършена кражба, като
нито един друг служител не квалифицира по
този начин действията на ищеца. От друга страна, липсват данни ищецът да е бил
наказван дисциплинарно до този момент, като такива не се сочат от работодателя
в уволнителната заповед, а доколкото в докладната на коменданта Х. се излагат
такива твърдения за нарушения без конкретни факти, те в последствие не са
възпроизведени от работодателя нито се сочат такива конкретни прояви в
поведението му. Следователно предвид установените факти извършеното от ищеца поради
неговата неопределеност, начин на реализиране, неустановеност вещта да е
напускала изобщо владението на собственика си и спрямо нея да е упражнено самостоятелно
владение от ищеца Б. само за себе си или дори опит за такова, е налице явна
несъразмерност между извършеното от ищеца като дисциплинарна простъпка и
наложеното възможно най-тежко дисциплинарно наказание. Това несъответствие не
може да бъде преодоляно по друг начин освен чрез признаването на уволнението за
незаконно и неговата отмяна доколкото работодателят е нарушил възможно най-важни
обективни критерии при налагане на дисциплинарното наказание-да наложи такова
по вид и размер наказание, което да съотвества в пълна степен на характера и
естеството на извършената дисциплинарна
простъпка.Несъответствието се задълбочава и поради факта, че на практика
не е установено реално какви вреди е претърпял работодателя, каква пряка заповед
или норма от Правилника за вътрешния
трудов ред или на друг акт на работодателя формално е нарушена, дори да е
налице само опит за кражба така както е записано в уволнителната заповед,
защото дори когато тези вреди са малозначителни или явно незначителни едно
такова поведение дори да е в някаква степен укоримо, едва ли е следвало за него
да се налага възможно най-тежкото дисциплинарно наказание предвид и начина на
извършването му. Работодателят дори не е установил и доказал, това да представлява тежко нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 от КТ, посочена в
уволнителната заповед. В случая, работодателят бързайки на наложи колкото се може по-бързо
дисциплинарното наказание, е пренебрегнал задължението по чл.193 ал.1 от КТ да
даде при така създалата се с работника ситуация подходящ срок, различен от еднодневния
по обясними причини, изложени по-горе за
даване на обяснения и за него са останали напълно неизяснени фактите и обстоятелствата
при които е извършено вменяваното на работника нарушение на трудовата
дисциплина. Фактът и че до момента, тоест повече от 17/седемнадесет/ месеца
след извършване на твърдяната дисциплинарна простъпка, сезираната за извършено
престъпление институция МВР –РУ-С. не е излязла с еднозначно заключение, че
простъпката представлява кражба или опит за кражба така както е описана от
работодателя в уволнителната заповед, при положение, че в преписката е събран
повече материал в това отношение, означава, че специализираните органи,
установяващи извършването на престъпление и до сега нямат категорична позиция
дали деянието на ищеца осъществява състав на престъпление или евентуално
административно наршение, като за разлика от тях работодателят на много по-ранен
етап еднозначно квалифицира това поведение на ищеца като престъпление още на
11.02. 2019г. и то при значително по-бедна и неясна откъм факти и съдържание
информация за случилото се на 09.02.2019г.-единствено докладната на коменданта Х.,
който квалифицира деянието на Н.Б. като кражба без абсолютно никаква
аргументация.
Предвид изложеното както на процесуално
основание така и по същество наложеното на ищеца дисциплинарно уволнение е незаконно
и следва да се отмени.
Основателна е претенцията за
присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Оконачателно претендирания й
размер е от 6581.90лв за периода месец
март до месец август 2019г. Според вещото лице размерът на обезщетение за шест
месеца е от 7898.28лв на месечна база от
1316.38лв. на база последен пълен работен месец-м.С. 2018г.. Въззивният съд счита,
че базата за определяне на обезщетението е неправилно изчислена, доколкото
освен последен пълен работен месец, разпоредбата на чл.228 от КТ предвижда за
база и брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено
месечно БТВ ако не е предвидено друго. Освен това съгласно чл.19 от Наредбата
за структурата и организацията на
работната заплата се предвижда, че
когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец,
брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от
Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец, при
отработени минимум 10работни дни през
месеца –чл.18 от Наредбата. Или в случая през м.февруари са отработени 7дни, а
през януари 2019г. 18 работни дни за 1324.36лв или за пълен работен месец-22
работни дни БТВ на ищеца се следва обезщетение в размер на 1618.66лв х 6м. =9711.97лв. Предвид обаче
претенцията на ищеца ,която е в по-малък размер, същата следва да се уважи
изцяло.
При този изход на спора в полза на
ищеца ще следва да се заплатят направените от него разноски за всички инстанции
в размер на адвокатско възнаграждение 1000лв за П.та инстанция, още 1500лв за настоящата въззивна инстанция, както 30лв
разноски по допускане на касационното обжалване или общо сумата от 2530лв.От
своя страна работодателят освен посочените разноски, ще следва да заплати
разноски за производството в размер на
200 за вещо лице плюс още 340.76лв държавни такси за П.та инстанция, както и
още 340.76лв такси за въззивното обжалване или държавни такси в общ размер на
681.52лв.
ВОДИМ от горното
и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №1010
от 10.07.2019г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№1136/2019г. по
описа на същия съд.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното
уволнение на ищеца Н.К.Б., ЕГН ********** ***, постановено със заповед № 024 от 06.03.2019г. на
изпълнителния директор на „К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.С., ул.“Л.К.“ №2Б, обл.П., инж.Е.С.Й.,
на основание чл.330 ал.2 т.6 във връзка с чл.190 ал.1 т.7, чл.187 т.10 от КТ, и
считано от 11.03.2019г.
ОСЪЖДА „К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.С., ул.“Л.К.“ №2Б,
обл.П. представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., да заплати в
полза на Н.К.Б., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 6581.90лв /шест хиляди петстотин осемдесет и
един лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.344 ал.1 т.3
във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за оставането на ищеца без работа в резултат на
незаконното уволнение за срок от 6/шест/ месеца, за времето от месец март до м.
август 2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.03.2019г. до окончателното йизплащане.
ОСЪЖДА „К.“ АД,
с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен
представител да заплати в полза
на Н.К.Б., ЕГН ********** ***, разноски по делото за всички инстанции в общ размер
на 2530лв/две хиляди петстотин и тридесет лева/. ОСЪЖДА „К.“ АД, с
посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.П.
сумата от 200лв /двеста лева/ разноски за вещо лице и държавни такси в
общ размер на 681.52лв/шестстотин
осемдесет и един лева и петдесет и две стотинки.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок пред Върховния касационен съд на Р България, считано от
29.07.2020г.
Председател: ` Членове:1. 2.