ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334
гр. К., 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело №
20225100100049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 2333/19.08.2022 г., подадена по електронна
поща от адв. Н. Й. от АК – Р., в качеството й на пълномощник на ищеца К. А.
Х., с която моли да бъде изменено решение № 154 от 04.08.2022 г. в частта за
разноските, като се осъди ответника Х. А. Ю. да заплати на ищеца
направените от него разноски в размер на 1 820 лева.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
Х. А. Ю., чрез представител по пълномощие, с който същият излага
съображения за недопустимост и неоснователност на молбата.
По направеното искане, съдът съобрази следното:
С решение № 154 от 04.08.2022 г., постановено по гр. д. № 49/2022 год.,
Окръжен съд – К. е уважил предявения от ищеца иск, като е признал за
установено по отношение на Х. А. Ю., че не съществува парично задължение
на К. А. Х. по изпълнителен лист № 106/ 03.09.2001 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20138120400515, в размер на 10 465.70 лева
– главница, сума в размер на 755.20 лева – деловодни разноски по гр. дело №
204/2001 г. и сума в размер на 25 223.57 лева – законна лихва върху
главницата за периода от 24.04.2001 г. до 21.02.2022 г. (дата на образуване на
гр. дело № 20225100100049), или сума в общ размер на 36 444.47 лева, поради
погасяване по давност. С решението съдът е оставил без уважение искането
на адв. Н. П. Й. от АК – Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение по
1
делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
За да остави без уважение искането на адв. Н. П. Й. от АК – Р. съдът е
приел, че се касае за искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, доколкото към
момента на постановяване на решението не е констатирал наличието на
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
С подадената молба адв. Н. П. Й. поддържа, че в хода на
производството не е отправяно искане от нейна страна за определяне на
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, а е претендирано искане по
реда на чл. 78 от ГПК за заплащане на сторени разноски с оглед
постановяване на крайния акт.
Във връзка с горното, съдът съобрази следното:
В чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната
може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за
разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК
обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно
заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на
допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за
отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като
изключение от принципа, въведен с чл. 246 от ГПК, тази непълнота може да
бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата
част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от
страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък
по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е
предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При
втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е
за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за
2
разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Изложеното по – горе е изрично прието в мотивите по т. 8 на
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
В тази връзка, предвид твърдението на адв. Н. Й. в подадената молба по
чл. 248 от ГПК, а именно – че в хода на производството не е отправяно искане
от нейна страна за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, а е претендирано искане по реда на чл. 78 от ГПК за заплащане на
сторени разноски с оглед постановяване на крайния акт, и с оглед заявеното
от нея в съдебно заседание на 27.06.2022 г. искане за присъждане на
сторените разноски, съдът намира, че в случая се иска допълване на
решението в частта за разноските (а не неговото изменение), при която
хипотеза представянето на списък на разноските не е предпоставка за
допустимост на искането за допълване на решението в частта за разноските,
поради което и доколкото е направено от надлежна страна и в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, същото е допустимо и следва да се разгледа по същество.
С оглед изхода на делото – уважаване на иска в пълен размер, на ищеца
се следват разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка, съдът
констатира, че по делото е наличен договор за правна защита и съдействие,
видно от който ищецът е заплатил на представлявалия го адвокат
възнаграждение в размер на 1 820 лева. Тук следва да се посочи, че това
обстоятелство – заплащането от ищеца в брой на адвокатско възнаграждение
в размер на 1 820 лева, независимо от декларираната от него липса на
достатъчно доходи за заплащане на дължимата по делото държавна такса
(1 457.78 лева) и освобождаването му от заплащане на същата, не e
предпоставка за отказ да му бъдат присъдени разноски.
Предвид гореизложеното и с оглед изрично направеното от
процесуалния представител на ищеца, в съдебното заседание на 27.06.2022 г.,
искане за присъждане на сторените разноски в размер на минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес и Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ищеца се следват
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 623.33 лева, определен
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 36 444.47 лева.
3
Ето защо, следва да се допълни постановеното по делото решение, като
се осъди Х. А. Ю. да заплати на К. А. Х. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 623.33 лева. В останалата част,
искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 154 от 04.08.2022 г., постановено по гр. д. №
49/2022 г. по описа на Окръжен съд – К., като:
ОСЪЖДА Х. А. Ю. с адрес: с. В., община К., област К., с ЕГН
**********, да заплати на К. А. Х. с адрес: гр. Х., ул. „А.С.“ № ***, с ЕГН
**********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 623.33 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
4