М О Т И В И
към Присъда
№260055 от 28.10.2020 г. по НЧХД №
5920/2019 г. по описа на ПРС, XXIV н.с.
Делото е образувано въз основа на
частна тъжба на Р.С.С., ЕГН ********** с която е
повдигнала обвинение срещу П.И.П., ЕГН **********
за извършено престъпление от частен характер по чл.147, ал.1 от НК.
Съгласно
тъжбата, подадена на 22.03.2019 г. в Районен
съд гр.София, тъжителката живеела постоянно във **, като от години с ** и С.С.К., живущ в ** се опитвали да уредят имуществени
отношения в България. Сочи, че тези отношения са възникнали след реституиране
на имоти след влизане в сила на реституционните закони в Република България.
Твърди се, че пълномощник на ** и в страната е подсъдимия П.И.П., както и че
във връзка с прекратяване на съсобствеността на имоти намиращи се в гр.** е
било образувано изпълнително дело №480 по описа за 2018 г. на ЧСИ М.С.- Ц.,
рег. №**на Камара на ЧСИ с регион на действие Окръжен съд гр.Пловдив, като
участници в делото като съсобственици са били и частната тъжителка и ** и, чрез
пълномощника си П.П.. Сочи се в частната тъжба, че по
делото е депозирано писмо с вх. №33066/20.12.2012 г. от П.И.П., в което е
изложил свои разсъждения, твърдения и квалификации за личността на тъжителката Р.С.,
които тя счита за клеветнически и не отговарящи на истината. Според тъжителката
такива са следните изрази : „…Всеизвестни са и в ** и в ** силните и амбиции и
недотам законните и действия, с които цели да отнеме всички наследствени имоти
на своя ** С.К.…“ Тъжителката сочи, че никога не е извършвала незаконни
действия, за да си присвои чужди имоти, винаги се е борела и защитавала
собствените си права, твърди че не е извършвала действия, за да присвои имоти
на ** си, а съдебните им спорове са в рамките на закона и гарантираното и право
на съдебна претенция и съдебна защита. Сочи, че не е разследвана за извършване
на незаконни действия от полицията или прокуратурата, както и че според нея
твърденията на подсъдимия П.П. са голословни, обидни
и унизителни, рушат репутацията и, която е градила през живота си сред нейните
съграждани и пред българската общественост. Сочи, че твърденията на подсъдимия П.
се разпространяват в писмен вид до неограничен кръг лица, съдържат неверни,
клеветнически и обидни факти, отразяват се на отношението на нейни близки към
нея и това вредяло на името и авторитета и. Иска се да се признае подсъдимия за
виновен за престъпление по чл.147, ал.1 от НК. С разпореждане от 24.07.2019 г.
на съдия при Софийски районен съд тъжбата е оставена без движение и са дадени
указания за поправяне на констатирани недостатъци на същата. Със заявление от
частната тъжителка, подадено на 09.08.2019 г. се сочи, че писмото от подсъдимия
е постъпило по делото на ЧСИ С.-Ц. на 20.12.2018 г., на която дата устно е
разбрала тъжителката за това писмо от адвоката си Т.Б., а няколко дни по –
късно писмото е предоставено в кантората на ЧСИ. Сочи се за място на извършване
на деянието канцеларията на ЧСИ в гр.Пловдив, ул. „**“ №**. С разпореждане от 24.09.2019 г. производството по
образуваното в Софийски районен съд, НЧХД № 4785/2019 г. е прекратено и
производството е изпратено по компетентност на Районен съд гр.Пловдив, като
същото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.10.2019 г.
На 31.10.2019 г. е предявен и граждански иск за
сумата от 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди, като в молбата се
преповтарят описаните факти в частната тъжба и се сочи, че твърденията на
подсъдимия сериозно са накърнили здравето на частната тъжителка. В съдебно
заседание на 28.11.2019 г. е направено уточнение на гражданския иск в хода на
искания по чл.274 и чл.275 от НПК от адв.Б., като се
сочи че след запознаване с писмото на подсъдимия са се засилили здравословните
проблеми на тъжителката, в това число
безсъние, подтиснатост, силна нервност, страхова невроза, тревожност и депресия.
Гражданският
иск предявен от частната тъжителка е бил приет за съвместно разглеждане в
съдебно заседание на 28.11.2019 г.
В законоустановения срок подсъдимият П.П.
е депозирал отговор на частната тъжба в който сочи, хронологията според него на
отношенията му със С.К. и частната тъжителка Р.С., кога и по какъв начин е бил
упълномощен от С.К. за негов представител в Република България, какви действия
е извършвал като такъв във връзка с водените съдебни дела между К. и ** му Р.С.,
сочи че няма осъществен състав на престъпление по чл.147, ал.1 от НК от него
чрез подаването на писмото от 20.12.2018 г. до ЧСИ М.С.-Ц.. Твърди, че частната
тъжба е подадена извън законоустановения 6 месечен
срок, тъй като е депозирана на 30.09.2019 г. Сочи становище по описаните в
отделни точки в частната тъжба твърдения на частната тъжителка. Като приложение
към отговора от 22.10.2019 г. са приложени декларация – удостоверение от
18.04.2019 г. от С.С.К., нотариална покана от Р.С. до
С.К. чрез А.И.– нотариус с рег. №
424 на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд от
16.06.2010 г., копие от писмото му до ЧСИ М.С.-Ц., нотариална покана от С.К.,
чрез пълномощника му П.П. до Р.С. от 16.04.2010 г.
чрез нотариус В.Я.с рег. № 265 с район на действие Софийски районен съд, писмо
от ** на С.К. – Д.Л.и Р.Ш.до съдебния състав по делото, сочено за изготвено на
17.10.2019 г. в гр.**.
В последствие на 24.10.2019 г. е
представено пълномощно от адв.В.П. – защитник на
подсъдимия П.П., като с пълномощното е представена
молба с приложение 42 документа – копия от нотариални покани, нотариални актове
и съдебни решения, с които се сочи че се доказват извършени от тъжителката
действия с цел еднолично придобиване на недвижими имоти от нея, които са били съсобствени с нейния ** С.К.. По този начин се сочи, че се
опровергава тезата за извършено наклеветяване от подсъдимия спрямо частния
тъжител и се сочи, че следва да намери приложение хипотезата на чл.147, ал.2 от НК.
Процесуалният
представител на частния тъжител адв. Т.Б. сочи в
пледоарията си, че е безспорно доказано по делото авторството на писмото, това
че е подписано от подсъдимия в лично качество, а не като пълномощник на С.К.,
както и че писмото не е било от значение за развитието на изпълнителното
производство. Навежда доводи, че в същото се изнасят клеветнически твърдения за
частната тъжителка, като се определят нейни действия като „недотам законни“.
Прави се анализ на доказателствата и се сочи, че тези твърдения са позорящи за
частната тъжителка и са неверни, сочи се че тя никога не е била привличана към
наказателна отговорност. Излагат се аргументи за осъществяване на състава на
престъплението от обективна и субективна страна, както и за липса на основание
да се приложи разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК поради липса на ** доказване
от страна на подсъдимия. Аргументира се и че клеветата е разпространена писмено
и публично, като е станала достояние на множество лица. Иска се налагане на
справедливо наказание за осъщественото престъпление от подсъдимия. Излагат се
аргументи, че значителна част от представените от подсъдимия документи и
ангажирани по делото доказателства са несъотносими
към предмета на делото и целта е била да се отклони вниманието от важния
документ по делото – писмото на подсъдимия. По отношение на гражданския иск
сочи, че са събрани достатъчно доказателства за влиянието на процесното писмо върху психическото и физическото съгласие
на частната тъжителка. Претендира се налагане на наказание по справедливост и
присъждане на разноските по делото. В реплика след изказването на защитника на
подсъдимия сочи, че наведените твърдения за прехвърляне на имоти на частната
тъжителка е неверен, излагат се аргументи за това, че придобиването на
недвижимите имоти е станало по законоустановен
способ, а именно констативен нотариален акт за изтекла давност. Излага се и
искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По делото
подсъдимият се представлява от адв.В.П., която сочи в
пледоарията си защо счита, че подзащитният и не е
осъществил престъплението, за което е предаден на съд. Прави се анализ на
доказателствата по делото като се аргументира, че процесното
писмо е подадено по изпълнителното дело от подсъдимия като пълномощник на С.К.
и след съгласуване с него, за което се сочи да са представени и писмени
доказателства по делото. Излагат се аргументи защо не следва да се приемат за
клеветнически употребените в писмото изрази, както и за това че липсват
категорични доказателства това писмо да е станало достояние на трети лица. Сочи
се, че то в препис е било представено на частната тъжителка и така тя е узнала
за него. С оглед анализа на доказателствата сочи, че не е осъществен състав на
престъпление клевета, иска се оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се сочи,
че ако бъде прието че изразите „недотам законни действия“ са клеветнически,
следва да се приложи разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства за придобиване на недвижими имоти от частната
тъжителка чрез констативни нотариални актове, за което са водени множество
граждански дела и е признато от съдебните инстанции в голям брой случаи, че Р.С.
не е единствен собственик на тези имоти, а е съсобственик с ** си С.К.. По
отношение на гражданския иск се сочи, че същия не е доказан по основание и
размер, иска се отхвърлянето му и се аргументира липса на причинно-следствена
връзка между констатираните наранявания на частната тъжителка и процесното писмо. Иска се присъждане на направените по
делото разноски, както и в случай на уважаване на тъжбата и гражданския иск
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В хода на делото на 09.03.2020 г. е постъпило
писмо от подсъдимия /представено с молба от неговия защитник/, в който същият
излага аргументи защо следва да бъде признат за невинен и защо счита, че е налице основание да се приложи разпоредбата
на чл.147, ал.2 от НК. В последното съдебно заседание не се явява, като поради
това не му е предоставена възможност за лична защита и последна дума.
Съдът, след като прецени събраните в
хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите
и съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият П.И.П.
е роден на *** г. **, б., б.г., неосъждан, женен,
висше образование, ЕГН **********.
От приетата
по делото справка съдимост на подсъдимия П.И.П., съдът намира като установено,
че същият не е осъждан, както и че не е бил освобождаван от наказателна
отговорност и налагано административно наказание по реда на чл.78а от НК.
След проведеното съдебно
следствие съдът намира като установена
следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка Р.С. и ** и С.К. били
наследници на С.С.К., роден на *** г. и починал на
31.01.1977 г. В качеството им на наследници на С. К., на С. и К. били
реституирани недвижими имоти в градовете ** и **. С.К. придобил гражданство на **
и живеел трайно извън Република България, а именно в **, **. С.К. в последствие
през 1980 година като наследник, се отказал от наследството на Н.И.С., починал
на 24.10.1979 г. Определението за това било отбелязано в специалната книга за
откази от наследства на Районен съд гр.** под №15 за 1980 г. с Определение на Районен съд гр.**
от 03.03.1980 г. В последствие на 17 януари 1992 г. С.К.
подал молба до Районен съд гр.** за отменяне на този отказ от наследство. На
01.04.1992 г. С.К. предоставил пълномощно с нотариална заверка на подписа на **
си Р.С., заверено под рег.№ 22405 по описа на нотариална служба при Районен съд
гр.**. На 24.09.1998 г. С.К. предоставил на Р.С. пълномощно с удостоверен
подпис под рег. № 041 по описа на Нотариус С.Р.с рег. № ** в регистъра на Нотариалната
камара и район на действие Районен съд гр.**, с което и давал генерални
пълномощия във връзка с реституирани недвижими имоти на територията на гр.**. В
годините отношенията между двамата се влошили и между тях възникнали спорове
касаещи имуществените им отношения. Така се стигнало до отправяне на нотариална
покана от С.К. до Р.С. приета на 16.04.2020 от В.Я., нотариус с рег. № *** в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд гр.София, с
която се оттегляли дадените с пълномощните от 01.04.1992 г. и 24.09.1998 г.
пълномощия на Р.С.. Поканата била представена на нотариус Я. от подсъдимия П.П., който със заверено пълномощно с изх. №147/08.03.2010 г.
и съдържание с рег. акт № 12, том I, рег.
№ 148/08.03.2010 г. на Завеждащия консулската служба на Република България в **,
**бил упълномощен от С.К. да го представлява в Република България. На
16.04.2010 г. тази нотариална покана била връчена на адресата Р.С. при отказ по
реда на чл.44, ал.1 от ГПК. В отговор на тази покана, от своя страна частната
тъжителка Р.С. изпратила на ** си С.К. нотариална покана от 16.06.2010 г. с
рег. №2046, том I-B,
№64 на
нотариус А.И.с рег. №** в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, в която излагала
становище относно отношенията им през годините и претендирала за заплащане на
сума от 712 577.82 евро в тримесечен срок за направени разходи от 1990 г.
до момента на поканата във връзка с недвижимите имоти. В отговор на тази покана
С.К., чрез пълномощника си П.П. отправил на
25.06.2010 г. нова нотариална покана чрез В.Я., нотариус с рег. № ** в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд гр.София, в
която искал да му бъдат предоставени допълнителни подробно посочени данни за
направените разноски от Р.С.. Тази нотариална покана била получена лично от
частната тъжителка на 05.07.2010 г.
По молба на
частната тъжителка Р.С. на 04.08.2014 г. било образувано гражданско дело № 1277
по описа за 2014 г. на Районен съд гр.** за вписване отказ на С.С.К. от наследството на С.С.К..
Към молбата било представена молба от С.К., пълномощно от 24.09.1998 г.,
удостоверение за наследници на С. К., молба от С.К. и документ за платена
държавна такса. С Определение на Районен съд гр.** от 05.08.2014 г. бил вписан
в особената книга за това, водена в Районен съд гр.**, отказа на С.С.К. от наследството на С.С.К..
В последствие частната
тъжителка предприела действия по снабдяване с констативни нотариални актове по
отношение на съсобствени имоти с ** и С.К. в
градовете ** и **. По този начин била призната за собственик на недвижими имоти
** на дати 03.10.2014 г. и 23.10.2014 г. от Нотариус К.Б.с район на действие
Горнооряховски районен съд, вписана с рег. №
** в регистъра на Нотариалната камара. На тези дати били издадени общо 5
броя констативни нотариални актове, с които било признато право на собственост
върху 5 броя недвижими имоти **. В тези нотариални актове било посочено, че
един от документите които е ползван от нотариуса е Удостоверение, изх. № 60, по гр.дело №
1277/2014 г. на Районен съд гр.**, издадено на 05.08.2014 г. за отказ от
наследство на С.С.К. от баща му С.С.К..
На 04.12.2014 г. нотариус Т.Р., с район на действие Районен съд гр.**, вписан с
рег. № 517 в регистъра на Нотариалната
камара, признал с 3 броя констативни нотариални актове за собственик с оглед
изтекла придобивна давност Р.С. на общо 18 броя
недвижими имоти в гр.**. Недоволен от случилото се, С.К. завел срещу ** си Р.С.
граждански дела в Районен съд гр. ** и Районен съд гр.**, като искал да бъде
допуснато извършването на делба между тях във връзка със сочените по-горе
недвижими имоти, върху които било признато право на собственост единствено на Р.С.
и искал отмяната по законоустановения ред на
констативните нотариални актове. Така в Районен съд гр.** било образувано по
искова молба на адв.П.П.–
пълномощник на С.С.К. гражданско дело № 1501/2017 г.
по описа на Районен съд гр.**. По посоченото дело Р.С. подала отговор на
исковата молба, в която оспорвала качеството на съсобственик на С.К. за процесните имоти, както и изложените в исковата молба
твърдения, че отказите от наследство на С.К. са нищожни. С Определение на
Районен съд гр.** от 19.12.2017 г. било насрочено разглеждане на делото в
открито съдебно заседание и било взето отношение по направените доказателствени искания от страните. На 05.11.2018 г. по
делото било постановено решение, съгласно което било прието за установено, че
определение на РС ** от 05.08.2014 г. за
вписване на отказ от наследство на С.К. е недействителен. Били отменени
констативни нотариални актове за собственост на нотариус К.Б.от 23.10.2014 г.
/3 броя/ и 03.10.2014 г. /три броя/ и била допусната делба при равни права за Р.С.
и С.К. на сочените в решението недвижими имоти. Това решение било обжалвано от Р.С. с въззивна жалба, като срещу жалбата постъпил отговор от
насрещната страна. С Решение от 20.04.2019 г., което не било окончателно,
състав на Окръжен съд гр.Велико Търново потвърдил решението на РС ** от
05.11.2018 г.
В Районен съд
гр.**, на 06.07.2017 г. било образувано гражданско дело от С.К., чрез
пълномощника му св.Т.С. срещу частната тъжителка Р.С., като С.К. искал да бъде
допуснато извършването на делба между тях във връзка със сочените по-горе
недвижими имоти, върху които било признато право на собственост единствено на Р.С.
и искал отмяната по законоустановения ред на
констативните нотариални актове касаещи недвижимите имоти в гр.**. По молбата
било образувано гражданско дело № 960 по описа за 2017 г. на Районен съд гр.**.
По делото било постановено решение от 09.07.2019 г., съгласно която били
отменени частично нотариални актове на Нотариус Т.Р. и била допусната делба на
18 броя недвижими имоти между Р.С. и С.К.. Това решение не било окончателно.
Преди това в
Районен съд гр.** било водено и друго дело между С.К. и Р.С. – гр.дело №1207 по
описа за 2015 г., отново с предмет спор за делба на недвижими имоти. С Решение
от 22.04.2019 г., за което липсват данни да е влязло в законна сила, съдът
допуснал делба между Р.С. и С.К. на процесните
недвижими имоти, като отхвърлил искането на Р.С. че е едноличен собственик на тези имоти.
През 2012 г.
било образувано и водено и гр. дело
№1535/2012 г. по описа на Районен съд гр.**, в което участници в
производството по делба освен Р.С. и С.К. били и други лица – А.А., А.И., И.М., И.Г.и Ч.М.. По
делото било поставено решение от 05.10.2016 г., което влязло в законна сила на
27.03.2018 г. С оглед на това на 16.04.2018 г. бил издаден изпълнителен лист и
били изнесени на публична продан процесните недвижими
имоти. По този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №480
по описа за 2018 г. на ЧСИ М.С.- Ц., рег. №**на Камара на ЧСИ с регион на
действие Окръжен съд гр.Пловдив. По изпълнителното дело съобщенията касаещи С.С.К. били изпращани чрез пълномощника му – подс. П.И.П.. Така същият бил уведомен за изнасянето на
публична продан на недвижимите имоти, за насрочването на публичната продан и за
пазарните стойности на недвижимите имоти. На 20.12.2018 г. било получено по изпълнителното дело от подсъдимия П.П. писмо, в което сочел че е разбрал за успешното
приключване на публичната продан, описвал отношенията между Р.С. и С.К. и
прилагал документи с оглед правата, с които е упълномощен да защитава
интересите на С.К. в страната. В писмото сочел, че разбрал че е възможно и
очаквано обжалване, като вероятно е това да бъде дело на Р.С.. В писмото се
сочело и следното : „…Всеизвестни са и в **, и в ** силните и амбиции и недотам
законните и действия, с които цели да отнеме всички наследствени имоти на своя **
С.К.…“. Писмото на подсъдимия станало известно на ** на частната тъжителка –
св.П. С., който я запознал със съдържанието му. Св.С. получил копие от писмото
от кантората на ЧСИ М.С.-Ц. на 21.02.2019 г. по силата на подадено заявление от
него и приложено пълномощно, с което ** му Р.С. го упълномощавала да вземе
участие в изпълнителното дело. Представеното писмо от подсъдимия станало част
от материалите по изпълнително дело №480 по описа за 2018 г. на ЧСИ М.С.- Ц.,
рег. №**на Камара на ЧСИ с регион на действие Окръжен съд гр.Пловдив. Съгласно
организацията на работа с изпълнителните дела в кантората на ЧСИ М.С.- Ц.
постъпващите по пощата документи се обработвали от деловодителите в кантората,
поставял им се входящ номер, след което се докладвали на нея или помощник
частния съдебен изпълнител. Достъп до материалите по делата се осигурявал на страните
и техните пълномощници. В случай на интерес от наддавачи по делото, на същите се предоставяли не всички
материали по делото, а само документите касаещи недвижимите имоти, за които се
извършвала публична продан. В последствие по изпълнителното дело на 22.02.2019
г. била подадена от Р.С. жалба срещу разпределението на суми постъпили в резултат
на извършена публична продан на
недвижими имоти. В отговор на тази жалба било подадено възражение от С.К., чрез
пълнномощника му П.П. от
дата 28.02.2019 г. С Решение на Пловдивски окръжен съд по въззивно
гражданско дело 626/2019 г., с което жалбата на Р.С. била оставена без
уважение. В последствие на 19.09.2019 г. Р.С. подала по изпълнителното дело
жалба срещу постановлението за възлагане на поземлен имот.
През лятото на 2019 г. частната тъжителка Р.С.
се прибрала в България и в гр.** се видяла със св.М. И., на когото споделила че
не се чувства добре и го попитала дали прилича на престъпница. Свидетелят И.
попитал ** на тъжителката Р., дали нещо не е обидил ** му, като последният му
заявил, че проблемите и са други. С. споделила на св.И., че е обидена от близки
хора, без да му споменава имена и отказала да седне на кафе в града. Св.И.
разбрал, че има нещо написано във връзка с Р.С., но не разбрал какво точно.
На 24.08.2019 г. в 11.27 часа, частната
тъжителка посетила специално приемно отделеление от
Централна първа помощ в гр.** във връзка с претърпян домашен инцидент на
23.08.2019 г. Тя била изписана от медицинското заведение в 12.45 часа. В
медицинските документи била записана диагноза : „открита рана на мишницата,
въздействие на жива механична сила. Като анамнеза било записано, че на
предишния ден в домашна обстановка пациентката е загубила равновесие и си
ударила лакътя, при което е получила лацерация на
кожата, която синът и вече е дезинфекцирал и превързал. Като заключение било
записано кожна латерация с размери около 5х5 см. на
дясната ръка, зачервяване наоколо, без хипертермия, афебрилна, без втрисане. Установено било круъвно 140/100, пулс 75 удара/мин, честота на дишане
15/мин, SaO2 - 95%. Медицинската бележка била
издадена в ** на 24.08.2019 г. в 12.46 часа от д-р К.Г..
По делото е била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която на Р.С. е било
причинено охлузване на десния лакът 5х5 см. и зачервяване около охлузването.
Описаните травматични увреждания са причинени от тангенциалното действие на
твърд тъп предмет или твърд тъпоръбест предмет и е
възможно да се получат при загуба на равновесие или залитане, с последващо застъргване или удар на лакътя в твърд тъп
предмет или тъпоръбест предмет. Описаните травматични
увреждания, според вещото лице, нямат пряка причинно-следствена връзка с
написаното в писмо с вх. № 33066/20.12.2018 г. до ЧСИ М.С.-Ц., подадено преди
около 8 месеца преди датата на инцидента. В представената медицинска бележка е
записано артериална хипертония, измереното кръвно е 140/100, което говори за
артериална хипертония, която е с давност отпреди инцидента.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът намира като безспорно установена от следните
събрани по делото доказателствени материали – от
показанията на свидетелите М.С.-Ц., Т.С., П. С., М. И., както и от всички
писмени доказателства, събрани на съдебното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – писмо от П.П. до ЧСИ М.С.-Ц., нотариална
покана от Р.С. до С.К. от 16.06.2010 г., нотариални покани от С.К. до Р.С. от
16.04.2010 г. и 05.07.2010 г., декларация допълнение към нотариалната покана от
05.07.2010 г. от дата 19.07.2010 г., декларация за отмяна на пълномощия от С.К. от
20.03.2017 г., 3 бр. констативни нотариални актове на Нотариус Т.Р. от
04.12.2014 г., 4 бр. констативни нотариални актове на Нотариус К.Б.от
23.10.2014 г., 3 бр. констативни нотариални актове на Нотариус К.Б.от
03.10.2014 г., искова молба до Районен съд ** от адв.Т.С.
като пълномощник на С.К. срещу Р.С., Решение от 09.07.2019 г. на Районен съд
гр.** по гр.дело 960/2017 г., Решение от 22.04.2019 г. по гр.дело 1207/2015 г.
на Районен съд гр.**, искова молба до Горнооряховски районен съд от П.П.– пълномощник на С.К. срещу Р.С., отговор на исковата
молба от Р.С. по гр.дело 1501/2017 г. по описа на Районен съд **, Определение
на Районен съд ** от 19.12.2017 г. по гр.дело 1501/2017 г. по описа на Районен
съд **, протокол от съдебно заседание от 01.02.2018 г. по гр.дело 1501/2017 г.
по описа на Районен съд **, Решение по гр.дело 1501/2017 г. по описа на Районен
съд ** от 05.11.2018 г., въззивна жалба от Р.С.,
отговор на въззивната жалба, Решение от 20.04.2019 г.
на Окръжен съд Велико Търново по въззивно гражданско
дело 107 по описа за 2019 г., материалите по гражданско дело 1277 от 2014 г. по
описа на Районен съд гр.** /молба от Р.С., пълномощно от 24.09.1998 г.,
удостоверение за наследници на С. К., молба от С.К. за отказ от наследство, Определение
от 05.08.2014 г. на Районен съд **, удостоверение от 05.08.2014 г./, молба за
отмяна на отказ от наследство до Карловски районен съд от 17.01.1992 г.,
изпълнителен лист от 16.04.2018 г. на Районен съд гр.** по гр.дело 1535/2012
г., съобщение от ЧСИ М.С.-Ц. до С.К.
чрез П.П. от 10.05.2018 г. по изп. дело 480/2018 г., съобщение от ЧСИ М.С.-Ц. до С.К. чрез П.П. от
16.07.2018 г. по изп. дело 480/2018 г., уведомително
писмо за насрочена публична продан до страна от ЧСИ М.С.-Ц. до С.К. чрез П.П. от
20.09.2018 г. по изп. дело 480/2018 г., разпределение
от ЧСИ М.С.-Ц. до С.К. чрез П.П. от 25.01.2019 г. по изп. дело
480/2018 г., жалба от Р.С. до Окръжен съд гр.Пловдив от 22.02.2018 г. по изп. дело 480/2018 г. по описа на ЧСИ М.С.-Ц., съобщение от
ЧСИ М.С.-Ц. до С.К. чрез П.П. от 25.02.2019 г. по изп. дело
480/2018 г., писмо до ЧСИ М.С. – Ц. от П.П. по изп.дело 480/2018 г. от 28.02.2019 г., Решение от
18.04.2019 г. на Окръжен съд гр.Пловдив по въззивно
гр.дело 626/2019 г., жалба по изп.дело 480/2018 г. от
Р.С. от 19.09.2019 г. срещу постановление за възлагане на поземлен имот,
протокол от съдебно заседание от 31.05.2016 г. по гр.дело 1207/2015 г. по описа
на Районен съд гр.**, писмо от ЧСИ М.С.-Ц. от 17.01.2020 г., заявление от П. Л.
С. по изп.дело 480/2018 г. от 21.02.2019 г., писмо от
Здравен център – Берлин Център от 17.12.2019 г., медицинска бележка от преглед
на Р.С. от 24.08.2019 г., заключение на СМЕ, писмо от Райън
еър, справка съдимост.
По делото са представени и други
писмени материали, които съдът счита за несъотносими
към предмета на делото и които не са ползвани за установяване на описаната
по-горе фактическа обстановка. Такива са писмо до съдебния състав от Д.Л.и Р.Ш.от
** от дата 17.10.2019 г, нотариален акт за дарение на недвижим имот от
13.09.2011 г. на Нотариус С.Р., с район на действие Районен съд **, нотариален
акт за продажба на недвижими имот от 28.06.2011 г. на Нотариус С.Р., с район на
действие Районен съд **, разпечатка от имейл кореспонденция между Р. С. и П.П., копия от вносни бележки за заплатени данъци от С.К. за
имоти ** и гр.**, разпечатка от имейл кореспонденция между С.К. и Р.С.,
декларация от С.К. от 06.12.2019 г., разписки за пощенски записи. Всички тези
доказателства са напълно несъотносими към предмета на
делото. Значителна част от тях – писмото от Д.Л.и Р.Ш., декларацията от С.К.
пък са изрично създадени да обслужат защитната позиция на подсъдимия и да
покажат, че тези лица споделят напълно използваните изрази в писмото. Те обаче
не могат да променят преценката дали е осъществен или не престъпен състав от
подсъдимия, както и въз основа на тези изявления да бъде прието, че писмото от
20.12.2018 г. е подадено от подсъдимия, без същия да е формирал лична воля
затова, а единствено изпълнявайки задълженията си като пълномощник на С.К..
Това е така, тъй като по делото няма нито едно категорично доказателство, което
да сочи на извод, че текстът на писмото е бил съгласуван с някое от
горепосочените лица преди писмото да бъде подадено. В тази връзка декларацията
на С.К. че е диктувал текста на писмото не може да се кредитира с доверие, тъй
като от една страна са очевидни влошените му отношения с частната тъжителка Р.С.,
от друга страна са очевидни близките му отношения с подсъдимия, който е и негов
пълномощник в България. В декларацията не се сочи кога, къде и по какъв начин е
станало това диктуване на текста, липсват и други доказателства, които да
подкрепят тези изявления на С.К.. С оглед на това и съдът счита, че тази
декларация не следва да бъде отчитана при преценката дали е осъществен състав
на престъпление от подсъдимия или не. Що се касае до разпечатките от имейл
кореспонденция между С.К. и Р. К.а, следва да се посочи, че за същите липсва
достоверна дата, неясно е кога и от кого са принтирани и макар да са заверени
от адв.П., то съдът счита че липсват доказателства,
че тази имейл кореспонденция е разпечатана от електронната поща на С.К. и че
действително е била разменена. По същество, дори да се приеме, че К. и С. са си
разменили имейли именно със соченото съдържание, то те не са относими към предмета на делото, доколкото нямат пряко
отношение към подаденото писмо от подсъдимия П.П. от
20.12.2018 г. до ЧСИ М.С.-Ц.. По отношение на приложените по делото квитанции
за заплащане на данъци за недвижими имоти ** и гр.** от името на С.К., следва
да се посочи че и тези писмени доказателства са без каквото и да било значение
по отношение на установяване на описаната по-горе фактическа обстановка, както
и нямат нито пряко, нито косвено значение при преценката дали с отправянето
на подаденото писмо от подсъдимия П.П. от 20.12.2018 г. до ЧСИ М.С.-Ц. е осъществен състав на
престъпление от частен характер или не. По абсолютно идентични съображения
съдът счита, че следва от доказателствата по делото да се изключат и нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 13.09.2011 г. на Нотариус С.Р., с район на
действие Районен съд ** и нотариален акт за продажба на недвижими имот от
28.06.2011 г. на Нотариус С.Р., с район на действие Районен съд **.
По делото са постъпили писмени
материали изпратени от частния тъжител Р.С., като в писмо от нея се излагат
твърдения за претърпените от нея болки и страдания в резултат на прочетеното в
писмото на подсъдимия, подадени са с това писмо коментари на представените по
делото писмени доказателства от защитата и медицински документи касаещи преглед
на 24.08.2019 г. Соченото писмо съдът счита за становище по делото, което няма
как да бъде прието като доказателство по делото. Това се отнася и до
коментарите на представените писмени доказателства от страна на подсъдимия.
Следва да се подчертае че в по-голямата си част коментарите на частния тъжител
към документите предоставени от подсъдимия и неговия защитник предават
хронология на отношенията и с ** и С.К. според нея, което е несъотносимо
към предмета на конкретното дело. Като годни писмени доказателства са приобщени
в процеса медицинските документи касаещи преглед на 24.08.2019 г.
Преди съдът да изложи аргументите си
за това защо счита, че липсва осъществен състав на престъпление клевета в
конкретния случай, следва да се направи анализ на писмените и гласните
доказателства по делото..
По делото е подаден писмен документ от
подсъдимия П.П. озаглавен декларация, в който се сочи
че той е единствен пълномощник на С.К.. Сочи се и какви действия през годините
е извършвал подсъдимия като пълномощник, каква кореспонденция е водил със С.К.и
близките му. Сочи че процесното писмо е било написано
от него като пълномощник на С.К.. Тази декларация не може да бъде приравнена
напълно на обяснения от подсъдимия, тъй като обясненията на подсъдимия в хода
на съдебното следствие се дават в процесуална среда – в съдебно заседание с
участието на страните в процеса. Все пак обаче следва да се направи кратък
анализ на соченото в декларацията. В по-голямата си част сочената информация е несъотносима към конкретния предмет на делото, тъй като
касае отношения между С.К. и П.П. значително преди
датата на подаване на писмото до ЧСИ М.С.-Ц.. Що се касае до това конкретно
писмо съдът счита, че може да се приеме, че П.П. е
подал същото като пълномощник на С.К. по изпълнителното дело. Този факт обаче
не е достатъчен да декриминализира осъществен състав
на престъпление, в случай че бъде доказано осъществяването на такова, тъй като
действията по подаване на писмото и авторството на същото са извършени от
подсъдимия, а наказателната отговорност е лична и не може да се изключва от гражданскоправни отношения на представителство.
Свидетелските показания на св.М.С.-Ц.
съдът кредитира изцяло с доверие. Същата описва редът и организацията на работа
в кантората и на ЧСИ, по какъв начин се завежда получена кореспонденция по
изпълнителните дела, кой и по какъв начин има достъп до материалите по делата.
Сочи и какви разговори са водени с подсъдимия във връзка с реализираната
публична продан на имот, за който сред съделителите
са били Р.С. и С.К.. Сочи и че именно с оглед на такъв разговор подсъдимият е
депозирал процесното писмо. Доколкото показанията на
свидетелката не се оборват от други доказателства по делото, то съдът ги
кредитира с доверие.
Показанията на св.П. С. се кредитират
частично с доверие от съдебния състав. При преценката на неговите показания
следва да се отчита, че свидетелят е син на частната тъжителка, поради което и
е пряко заинтересован от изхода на делото. В показанията си св.С. излага факти,
които са му известни за процесното писмо, сочи кога и
как ** му е разбрала за това писмо, какво е било съС.ието и след като го е прочела, какви медикаменти приема
същата. Сочи и кога за последен път се е прибирала в България ** му, какво му е
известно за водените дела между нея и ** и С.К., сочи и лично становище за
съдебната система на България. Съдът счита, че в значителна част от показанията
си св.С., въпреки заинтересоваността си от изхода на делото, дава показания,
които се подкрепят от други доказателства по делото. Такива са показанията му
за това кога и по какъв начин се е сдобил с копие на писмото, къде се е
запознала със съдържанието му Р.С., в какви отношения е тя с ** си С.К. и какъв
е поводът за това, какви дела са били водени между тях и кои са лицата, които
са представлявали С.К., както и кога се е прибирала за последно Р.С. в
България. Всички тези обстоятелства се подкрепят от писмени и гласни
доказателства по делото и съдът счита, че в тази им част показанията на св.С. следва
да бъдат кредитирани с доверие. Не може да бъде кредитирано с доверие
изразеното лично мнение на свидетеля затова какви са причините ** му да загуби
водените граждански дела с ** си С.К., макар решенията по същите да не са
окончателни. Не могат да се кредитират с доверие изложените обстоятелства
относно това какви негативни последици е имало за здравето на частната
тъжителка прочитането на инкриминираното писмо. Това е така, тъй като от една
страна за сочените твърдения не са приложени каквито и да било други
доказателства, а от друга страна от заключението на назначената по делото СМЕ
се установява, че липсва причинно-следствена връзка между констатираните при
частната тъжителка наранявания и ефекта оказан върху здравето и от прочитането
на инкриминираното писмо на подсъдимия. С оглед на това и в тази част
показаният на св.С., като за да не се
кредитират показанията му в сочените части се отчита и заинтересоваността му от
изхода на делото.
Показанията на св.М. И. съдът кредитира
изцяло с доверие. Същият в показанията си излага възприятията си от съгласието
на частната тъжителка при срещата им през м.юли 2019 г. в гр.**. Показанията му
не могат да се считат за оборени от други доказателства по делото, поради което
и съдът счита, че липсва причина същите да не бъдат приемани с доверие.
Същевременно обаче показанията му не носят сериозна доказателствена
тежест в процеса, тъй като св.И. не е разбрал каква е причината частната
тъжителка да го пита дали му изглежда престъпница, както и кой и с какво я е
обидил. Ето защо съдът счита, че макар да се кредитират с доверие показанията
на св.И., то същите не са от съществено значение при преценката дали с подаване
на писмото до ЧСИ, подс.П. е осъществил състав на
престъплението клевета или не.
Показанията на св.Т.С. също се
кредитират с доверие от съдебния състав, тъй като съдът не ги счита за оборени
от други доказателства по делото. В показанията си св.С. сочи какви действия е
извършил той като пълномощник на С.К., както и дали подсъдимият пред него е
проявявал негативно отношение и е изказвал негативно мнение за частната
тъжителка Р.С.. Следва да се има предвид, че св.С. не е бил процесуален
представител на С.К. по воденото изпълнително дело при ЧСИ М.С.-Ц., поради
което и няма пряко отношение към подаденото от подсъдимия писмо, а по делото не
са събрани безспорни доказателства, от които да се доказва с категоричност св.С.
запознал ли се е с писмото или не. Доколкото показанията на св.С. касаят
въпроси относно развитието на делата между Р.С. и ** и С.К., то съдът счита че
показанията на свидетеля С., макар да се кредитират с доверие нямат каквото и
да било отношение към преценката дали подсъдимият е осъществил клевета с
писмото си до ЧСИ или не.
Заключението на назначената по делото
СМЕ съдът кредитира изцяло с доверие. Според настоящия съдебен състав вещото
лице по делото е отговорило на поставените задачи, дава подробно обяснение въз
основа на какви материали е изградило становището си и защо счита, че липсва
причинно-следствена връзка между констатираните наранявания на частната
тъжителка и подаденото писмо от подсъдимия. С оглед на това и заключението се
намира от съдебния състав за обективно, логично и вътрешно непротиворечиво и се
кредитира с доверие.
Огромната част от приложените по
делото писмени доказателства - нотариална покана от Р.С. до С.К. от 16.06.2010
г., нотариални покани от С.К. до Р.С. от 16.04.2010 г. и 05.07.2010 г.,
декларация допълнение към нотариалната покана от 05.07.2010 г. от дата
19.07.2010 г., декларация за отмяна на
пълномощия от С.К. от 20.03.2017 г., 3 бр. констативни нотариални актове на Нотариус
Т.Р. от 04.12.2014 г., 4 бр. констативни нотариални актове на Нотариус К.Б.от
23.10.2014 г., 3 бр. констативни нотариални актове на Нотариус К.Б.от
03.10.2014 г., искова молба до Районен съд ** от адв.Т.С.
като пълномощник на С.К. срещу Р.С., Решение от 09.07.2019 г. на Районен съд
гр.** по гр.дело 960/2017 г., Решение от 22.04.2019 г. по гр.дело 1207/2015 г.
на Районен съд гр.**, искова молба до Горнооряховски районен съд от П.П.– пълномощник на С.К. срещу Р.С., отговор на исковата
молба от Р.С. по гр.дело 1501/2017 г. по описа на Районен съд **, Определение
на Районен съд ** от 19.12.2017 г. по гр.дело 1501/2017 г. по описа на Районен
съд **, протокол от съдебно заседание от 01.02.2018 г. по гр.дело 1501/2017 г.
по описа на Районен съд **, Решение по гр.дело 1501/2017 г. по описа на Районен
съд ** от 05.11.2018 г., въззивна жалба от Р.С.,
отговор на въззивната жалба, Решение от 20.04.2019 г.
на Окръжен съд Велико Търново по въззивно гражданско
дело 107 по описа за 2019 г., материалите по гражданско дело 1277 от 2014 г. по
описа на Районен съд гр.** /молба от Р.С., пълномощно от 24.09.1998 г.,
удостоверение за наследници на С. К., молба от С.К. за отказ от наследство,
Определение от 05.08.2014 г. на Районен съд **, удостоверение от 05.08.2014 г./,
молба за отмяна на отказ от наследство до Карловски районен съд от 17.01.1992
г., изпълнителен лист от 16.04.2018 г. на Районен съд гр.** по гр.дело
1535/2012 г., , протокол от съдебно заседание от 31.05.2016 г. по гр.дело
1207/2015 г. по описа на Районен съд гр.**, касаят отношения между Р.С. и
нейния ** С.К.. Въз основа на тези доказателства се извежда описаната фактология преди подаването на писмото от 20.12.2018 г. на подсъдимия
П.П. до ЧСИ М. С.-Ц. по изп.дело
480/2018 г. Тази фактология няма пряко отношение
относно основния предмет на доказване по настоящото дело, но може да послужи за
преценката относно мотивите, поради които е подадено писмото, с която се твърди
да е осъществена клевета спрямо частната тъжителка. Това е така, тъй като след
влошаване на отношенията между Р. С. и С.К. последният е упълномощил именно
подсъдимия П.П. да представлява интересите му в
Република България и подсъдимият е бил запознат напълно с водените дела между С.К.
и Р.С., както и с техните имуществени отношения.
От известно значение за делото се явяват други
писмени доказателства -съобщение от ЧСИ М.С.-Ц. до С.К. чрез П.П. от
10.05.2018 г. по изп. дело 480/2018 г., съобщение от
ЧСИ М.С.-Ц. до С.К. чрез П.П. от 16.07.2018 г. по изп. дело
480/2018 г., уведомително писмо за насрочена публична продан до страна от ЧСИ М.С.-Ц.
до С.К. чрез П.П.
от 20.09.2018 г. по изп. дело 480/2018 г.,
разпределени от ЧСИ М.С.-Ц. до С.К. чрез
П.П. от 25.01.2019 г. по изп.
дело 480/2018 г., жалба от Р.С. до Окръжен съд гр.Пловдив от 22.02.2018 г. по изп. дело 480/2018 г. по описа на ЧСИ М.С.-Ц., съобщение от
ЧСИ М.С.-Ц. до С.К. чрез П.П. от 25.02.2019 г. по изп. дело
480/2018 г., писмо до ЧСИ М.С. – Ц. от П.П. по изп.дело 480/2018 г. от 28.02.2019 г., Решение от
18.04.2019 г. на Окръжен съд гр.Пловдив по въззивно
гр.дело 626/2019 г., жалба по изп.дело 480/2018 г. от
Р.С. от 19.09.2019 г. срещу постановление за възлагане на поземлен имот, писмо
от ЧСИ М.С.-Ц. от 17.01.2020 г. Те имат
само косвено значение за делото, тъй като сочат на това каква комуникация е
водена меджу страните по изпълнителното дело, кое
лице е било прието от ЧСИ М.С.-Ц. за представител на С.К. и въз основа на
какво. От тези писмено доказателства се установява и какви действия са
извършвани по изпълнителното дело, както и какви действия са предприели
страните по него, включително и след подаването на процесното
писмо от 20.12.2018 г. от подсъдимия. Макар въз основа само на тези писмени
доказателства да не може да се изгради извод относно това подсъдимият
осъществил ли е или не престъплението, за което е предаден на съд, съдът счита
че те не са без значение при преценката каква е била целта на подсъдимия с
подаването на писмото.
Безспорно от най-голямо значение за
производството по делото се явява подаденото от подсъдимия писмо до ЧСИ М.С.-Ц.
от 20.12.2018 г. по изп.дело 480/2018 г. по описа на
сочения частен съдебен изпълнител. От значение е и заявлението на св.П. С. по
изпълнителното дело от 21.02.2019 г., тъй като на тази дата на същия е
предоставено копие от писмото, респективно след тази дата частната тъжителка е
била запозната със същото, като и е предоставено писмото. В частната тъжба се
сочи, че частната тъжителка е била уведомена от адв.Б.
за писмото на 20.12.2018 г., а частната тъжба е подадена в Софийски районен съд
на 21.03.2019 г., поради което и съдът счита, че направените в отговора на
частната тъжба възражения за подаване на същата извън законоустановения
за това срок са неоснователни. На този извод не може да повлияе
обстоятелството, че делото е изпратено по компетентност на Районен съд
гр.Пловдив, тъй като за да е спазен законоустановения
6 месечен срок следва да се счита спазен, ако първоначално подадената тъжба е
подадена в този срок.
Основният по делото факт е свързан с тълкуване
на използваните в писмото на П.П. от 20.12.2018 г.
изразни средства : „…Всеизвестни са и в **,
и в ** силните и амбиции и недотам законните и действия, с които цели да отнеме
всички наследствени имоти на своя ** С.К.…“ и дали същите представляват форма
на изпълнително деяние на престъплението клевета, а именно дали със същите се
приписва престъпление на Р.С. или пък се изнасят неверни позорящи обстоятелства
за нея.
Анализирайки писмените и гласните доказателства
по делото, настоящия съдебен състав приема за безспорно доказано, че
подсъдимият е автор на писмото и е
включил в същото изразните средства сочени в частната тъжба.
При така установената фактическа обстановка по
делото съдът е на становище, че подсъдимия П.П. не е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.148, ал.1,т.2 вр.
чл.147, ал.1 от НК - за това, че на
20.12.2018 г. в гр.Пловдив, да е разгласил позорни обстоятелства за другиго и
да му е приписал престъпление, а именно на Р.С.С.,
като с подадено писмо до ЧСИ с рег. № **– М.С.-Ц. ***, по изпълнително
дело №480/2018 да е заявил „…Всеизвестни
са и в **, и в ** силните и амбиции и недотам законните и действия, с които
цели да отнеме всички наследствени имоти на своя ** С.К.…“, като клеветата да е
разпространена чрез печатно произведение, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение.
За да е съставомерно
деянието, е необходимо от обективна страна с подадената молба да е приписано
престъпление на тъжителката С. или
да са разгласени позорни обстоятелства, както и да се докаже, че същите не са
верни. В конкретния случай не може да се счита, че е осъществена първата от
сочените форми на изпълнително деяние, доколкото с приписването на престъпление
деецът при престъплението клевета иска да постигне специална субективна цел –
да повлияе отрицателно на обществената оценка за наклеветеното лице. От
събраните в хода на делото доказателства се констатира липсата на тази
субективна цел, доколкото не са събрани доказателства (липсват и твърдения от
частния тъжител) подсъдимият да е приписвал престъпление на частната тъжителка
пред обществеността в градовете ** и ** в разговори с членове на тази общност,
чрез някакви обявления на публични места или по друг начин. В конкретния случай
се констатира единствено, че в подадената молба се сочи, че Р.С. е предприела
недотам законни действия, с които е целяла да отнеме наследствените имоти на **
си С.К..
Молбата
не е била насочена към орган, който би могъл да извърши проверка за осъществено
престъпление от общ характер, доколкото частния съдебен изпълнител няма такива
правомощия. От друга страна в същото е
направено искане за предприемане на действия от компетентността на ЧСИ по
воденото по описа на същия изпълнително дело, като е посочено, че подсъдимият П.П. е пълномощник на участник в процеса – С.К. и по силата
на генералното пълномощно представено с молбата следва да бъде уведомяван за развитието на изпълнителното дело и да
бъдат преведени на него припадащите се суми за С.К.. Следва изрично да се
отбележи, че молбата е подадена по разглежданото от ЧСИ М.С.-Ц. изпълнително
дело № 480/2018 г. С посочването в молбата, че е са предприети недотам законни
действия от Р.С. не са наведени твърдения за конкретни осъществени престъпления
от същата, доколкото се тези твърдения са направени в контекст на
предположение, че ще последва обжалване на резултатите от публичната продан. С
тези изразни средства не се навеждат конкретни факти или данни въз основа на
които запознаващите се с писмото лица да могат да направят неверен извод за конкретни
престъпления осъществени от Р.С. по отношение на конкретни недвижими имоти. Що
се отнася до това дали тези изразни средства са позорящи, следва да се посочи
че според съдебния състав те не се явяват такива. Съгласно Тълковен речник на
българския език, позор има значение на срамно, унизително положение, което предизвиква презрение. Синоними на
думата са безчестно, срам, скандал, низост, петно, опетняване, презрение,
омраза, ненавист, отвращение, зложелателство, антипатия, очерняне, безчестие,
позорна постъпка. Сочените изразни средства в писмото биха могли да се
възприемат като такива, от които биха могли да се направят подобни изводи.
Същевременно обаче следва да се отчита контекстът на употребата на тези изразни
средства и дали те сами по себе си водят на единствено възможния извод, че
действията, които визира подсъдимия /макар да не са конкретно посочени/ са
такива, които са унизителни и предизвикват презрение за лицето, което ги е
осъществило. Според настоящия съдебен състав такъв еднозначен и категоричен
извод не може да бъде направен, доколкото е очевидно че определянето на дадени
действия като недотам законни не носи такова смислово значение, че да се
изгради единствено възможния извод за нещо унизително и предизвикващо презрение
за лицето, което ги е осъществило. Това е така, тъй като е общоприето при
правни спорове страните да определят действията на другата страна по аналогичен
начин, а именно като незаконни или незаконосъобразни. Същото се отнася и до
атакуването на актове на различни държавни и съдебни органи. Ако бъде прието,
че във всички случаи, когато не е възприета подобна позиция от решаващ орган по
конкретен спор е осъществено престъпление клевета, би следвало всяко едно
подобно охарактеризиране и определяне на дадени действия като незаконосъобразни
или незаконни да води до наказателна отговорност за лицето, което го е
осъществило. Това обаче противоречи на идеята на законодателят, който е
инкриминирал като престъпление клевета единствено тези обстоятелства, които
безспорно могат да се определят като позорящи и от които може да се направи
единствено възможен извод, че са унизителни и предизвикват презрение за лицето,
което ги е осъществило. Съгласно трайно установената съдебна
практика при изказване на мнение по някои въпроси или даване на оценка на някои
факти и обстоятелства не се извършва клевета, тъй като не се разгласяват
позорни обстоятелства и не се приписват престъпления. Ето защо и съдът счита,
че в конкретния случай не е осъществена която и да е от формите на изпълнително
деяния на престъплението клевета, респективно от обективна страна не е
осъществено същото.
От субективна страна следва да се докаже, че
деецът е действал с пряк умисъл, т.е. съзнавал е, че изнесените
обстоятелства/твърдения не отговарят на истината, но е целял да злепостави
лицето спрямо което са отправени пред обществото. В конкретния случай е
безспорно за настоящия съдебен състав, че изнесените в писмото факти не са
позорни обстоятелства по смисъла на закона, доколкото не може да се приема за
опозоряващо твърдение за предприемане на противозаконни действия. Това е така,
тъй като същото представлява изказването на мнение от страна на подсъдимия по
отношение законосъобразността на действията на частната тъжителка относно
придобиване на имоти, които са били съсобствени с **
и С.К.. Единственото уточнение обаче, което се прави е че тези имоти се намират
** и гр.**. Не са посочени каквито и да било конкретни действия, които се
преценяват като недотам законни. Следва да се има предвид и че не могат да се
привличат към наказателна отговорност авторите на сигнали и молби, ако се
окаже, че изнасяните в тях обстоятелства не отговарят на истината, ако тези
обстоятелства не са били позорни или макар да са такива, лицето което ги е
посочило в молбата си не е съзнавало, че те са неистински. С оглед на всичко
това и съдът не счита, че въз основа на доказателства по делото може да се
приеме, че при подаването на писмото подсъдимият е действал именно с
изискваната от закона специална субективна цел. Следва да бъде изрично посочено
и че според настоящия съдебен състав престъплението клевета не може да бъде
извършено при евентуален умисъл, защото законът предвижда именно сочената
по-горе специална субективна цел, която съгласно правната теория и практика е
типична единствено и само за прекия умисъл като форма на вина. В този смисъл и
наведените аргументи от процесуалния представител на частната тъжителка за
осъществяване на престъплението клевета при евентуален умисъл се считат за
неоснователни.
Същевременно от доказателствата по делото може
да се счита за установено, че частната тъжителка е била призната за единствен
собственик на множество имоти в гр.** и гр.**, като това е станало по законово
предвидена процедура – с обявяването и за собственик по силата на изтекла придобивна давност от нотариуси с район на действие Районен
съд гр.** и Районен съд гр.**. Следва да се счита за установено и че преди да
бъде призната за едноличен собственик на тези имоти, частната тъжителка е била
техен съсобственик с ** си С.К.. От друга страна следва да се счита за
доказано, че по водените граждански дела тези нотариални актове са били
отменени по законоустановения за това ред и
решаващите съдилища са приели, че не е имало основание Р. К.а да бъде призната
за единствен собственик на тези имоти на основание изтекла погасителна давност.
Установено е също така, че след оттеглянето от С.К. на пълномощията спрямо
частната тъжителка, същата е предприела действия по вписване на отказ от
наследство от името на С.К. в Районен съд
гр.**. В последствие това вписване и определението на съда, с което е
сторено е отменено като незаконосъобразно. Всичко това дава основание
определени действия на частната тъжителка да бъдат преценявани като
незаконосъобразни. Тези доказателства и дават основания да се приеме, че
подсъдимият П. действително е смятал за недотам законни действията на Р.С., с
които е задействала законовите процедури, за да бъде призната за единствен
собственик на недвижимите имоти. От друга страна, доколкото действително
липсват доказателства за водени досъдебни производства спрямо Р.С., както и за
повдигане на обвинения във връзка с тези и действия или с други такива, не може
да се приеме, че с действията си частната тъжителка е осъществила някакви
престъпления от общ характер и конкретно престъпления с предмет на засягане
обществени отношения относно собствеността на тези недвижими имоти. Следва
обаче да се посочи и че в писмото си до ЧСИ, подсъдимият не навежда конкретни
факти, въз основа на които да се направи извод, че визираните от него „недотам
законни действия“ на Р.С. осъществяват състави на някакви престъпления.
От отправеното искане в молбата се установява,
че преследваната от подсъдимата цел е не да се повлияе отрицателно върху
обществената оценка за частния тъжител, а да бъдат предприети действия от
компетентен орган по охраняване правата на страна по изпълнителното дело, до
окончателното приключване на същото. Макар и да не се съдържа изрично в
писмото, следва да се приеме, че с подаването на това писмо подсъдимият е целял
да информира ЧСИ М.С.-Ц., че единствено той следва да бъде считан за
упълномощено лице с право да представлява С.К., а не и други лица, включително
частната тъжителка Р.С.. Основание за този извод дава прилагането на
пълномощното, от което подсъдимият П.П. черпи правата
си на представляващ С.К.. Що се касае до това, че молбата е станала доС.ие на служители от кантората
на ЧСИ и по този начин е било накърнено доброто име на частната тъжителка, то е
безспорно, че същата е била администрирана и е била достъпна за администрацията
в кантората и за страните по изпълнителното дело, но следва да се има предвид,
каква е била целта на подадената молба. Както вече беше посочено, целта не е
била да се накърни доброто име и достойнството на частната тъжителка, т.е. не е
осъществен състав на такова престъпление и от субективна страна..
С оглед на всичко изложено съдът счита, че нито
от обективна, нито от субективна страна е осъществен съставът на
престъплението, за което подсъдимият е бил предадена на съд.
По отношение на направеното от защитата искане
да се приеме, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.147, ал.2 от НК,
съдът счита същото за неоснователно. Тази законова привилегия е предвидена за
случаи, в които от доказателствата по делото би могло да се направи извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението клевета, но в хода на съдебното следствие е успял да докаже истинността на твърденията
си, поради което и спрямо същия не се налага наказание. В конкретния случай не
може да се приеме въобще, че е осъществен състав на престъпление нито от
обективна, нито от субективна страна. Ето защо и макар да може да се приеме, че
действително има данни за незаконосъобразни действия от страна на частната
тъжителка, то тази законова привилегия е неприложима.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане
граждански иск за сумата от 10 000 лева, съдът счита същия за неоснователен
с оглед липсата на извършен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че
в основата на гражданската отговорност в случая стоят установяването на
увреждащи действия от страна на подсъдимия, които едновременно с това следва да
осъществяват и състава на престъплението за което П.П.
е предадена на съд. Следва да се посочи, че липсват доказателства за твърдените
претърпени болки и страдания от частната тъжителка – безсъние, подтиснатост, силна нервност, страхова
невроза, тревожност и депресия, за които тя да приема медикаменти. Такива
твърдения се откриват единствено в показанията на ** на тъжителката – св.П. С.,
но неговите показания в тази им част не се кредитират от съда с доверие. От
друга страна от доказателства по делото се установява, че на Р.С. е
било причинено охлузване на десния лакът 5х5 см. и зачервяване около
охлузването. Описаните травматични увреждания са приети за установени в
заключението на вещото лице, което е изготвило наличната по делото СМЕ. Според
вещото лице тези увреждания са причинени
от тангенциалното действие на твърд тъп предмет или твърд тъпоръбест
предмет и е възможно да се получат при загуба на равновесие или залитане, с последващо застъргване или удар на лакътя в твърд тъп
предмет или тъпоръбест предмет. Описаните травматични
увреждания, според вещото лице, нямат пряка причинно-следствена връзка с
написаното в писмо с вх. № 33066/20.12.2018 г. до ЧСИ М.С.-Ц., подадено около 8
месеца преди датата на инцидента. В представената медицинска бележка от преглед
на 24.08.2019 г. е записано артериална хипертония, измереното кръвно е 140/100,
което говори за артериална хипертония, която е с давност отпреди инцидента.
Доколкото съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице, по
причини сочени по-горе, се приема за установено, че между прочитането на
писмото на подсъдимия П. и констатираните малко над 8 месеца по-късно телесни
увреждания на частната тъжителка няма причинно-следствена връзка. С оглед на
всичко това и доколкото, според
съда от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на
престъплението клевета, поради съображения изложени по-горе не се приема въобще
наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимия, с които на тъжителката
да са причинени неимуществени вреди. Ето
защо и предявеният граждански иск се счита за неоснователен и е отхвърлен от
съда.
С оглед изхода на делото, направеното искане от
страна на защитата на подсъдимия и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът осъди тъжителят да заплати на
подсъдимия направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в общ размер на 1000лв. Направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът счита за неоснователно,
тъй като предмет на делото е защита срещу престъпление от частен характер, по
делото е приет и граждански иск за съвместно разглеждане. Следва да се има
предвид и че за наказателни дела не важи възможността за намаляване на
адвокатския хонорар за прекомерност, тъй като в НПК не се предвижда аналогична
правна уредба като тази в ГПК.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.