Решение по дело №424/2018 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е 

 

№ 646/2.11.2018г.

 

Гр. Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в публично заседание на втори октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                              

                                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

                                                                                                                                   

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 424, по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Делото е образувано по жалба на ЕТ „Ц. Г.“, със седалище и адрес на управление гр. Р. ул. „Н. В.“ № .., против Решение на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ № 13/311/01247/3/01/04/1, с изх. № 01-6500/4674 от 19.02.2018 г. за налагане на финансова корекция на едноличния търговец жалбоподател.

С оспореното решение е определена на ЕТ „Ц. Г.“ сума за възстановяване в размер на 204 266,56 лева.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като се развиват подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно решението.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката – адв. Б., поддържа жалбата и моли оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски по производство. В подробни писмени бележки развива съображения за незаконосъобразност на решението.

Ответникът по жалбата – ИД на ДФЗ, заявява чрез процесуалния си представител – юрк. Н., становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски, вкл. и следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 13/311/01247/3/01/04/1, с изх. № 01-6500/4674 от 19.02.2018 г. за налагане на финансова корекция на ИД на ДФЗ. На 06.10.2014 г. жалбоподателката, в качеството й на едноличен търговец, е сключила договор с ответника за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Предмет на договора е предоставянето на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 13/311/01247 от 30.05.2013 г. Фондът изплаща помощта, при условие че ползвателят е извършил инвестицията, съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора. На 22.07.2015 г. е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 204 266,56 лева.

При извършена проверка в периода 12.05.2017 г. – 29.05.2017 г. на място и последваща контролна проверка в периода 07.06.2017 г. – 09.06.2017 г., както и след извършени допълнителни административни проверки, е констатирано неизпълнение на задълженията, съгласно одобрения бизнес-план. За да стигне до този извод, административният орган е взел предвид обстоятелството, че в бизнес-плана са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим. От представените при проверката на място документи за периода шест месеца от 2015 г., цялата 2016 г. и пет месеца от 2017 г. е установено изпълнение на бизнес-плана в размер на 30,9 % от заложените приходи. Съгласно представения бизнес-план към заявлението за кандидатстване от 18.06.2014 г. бенефициентът е декларирал, че автомобилите, обект на инвестицията (11 броя „Ф. К.“) ще бъдат отдавани на физически лица – гости на гр. Р. – местни и чуждестранни, навършили 21 години и с валидно свидетелство за правоуправление с минимум категория В. При проверката на място са представени сключени договори за наем на автомобилите, ведно с приемо-предавателни протоколи, фактури и банкови извлечения, приети по делото, от които се установява, че всички автомобили, предмет на инвестицията, са отдадени под наем за срок от две години на юридически лица със седалище извън община Ракитово. При извършената проверка автомобилите не са били налични, съответно не са били представени за оглед на тяхното местодомуване, съгласно одобрения проект. Установило се е, че те се намират на територията на гр. София и че активите, придобити въз основа на финансирания проект, не се използват по предназначение. Освен това, при извършената контролна проверка е установено, че един от автомобилите е катастрофирал и се намира в сервиз за ремонт. След установяване на тези обстоятелства, административният орган е стигнал до извода, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ.

Въз основа на установеното, ответникът е приел, че реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 50 %, поради което неизпълнението на бизнес-плана се отнася за повече от 50 % от стойността на изплатената финансова помощ по договора и оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта, което от своя страна предпоставя налагането на санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора.

След като били изискани и проверени договор за наем на автомобили – 3 броя, регистрационни талони – 11 броя, фактури за приходи от наем на автомобили – 19 броя, оборотна ведомост по периоди, инвентарна книга, инвентаризационен опис, договор за поръчка на нови автомобили, се установило, че заложените по бизнес-план за година приходи са 367 500 лева, като същите следва да са приходи от 21 броя автомобили „Ф.“. Одобрените разходи обаче са за 11 броя автомобили, от което следва, че приходите се намаляват на 192 500 лева. На основание представените фактури за приходи от дейността за 2015 г. същите са 26 098,40 лева, за 2016 г. – 59 400 лева и за 2017 г., до 23 май – 24 750 лева. В контролния лист за проверка на място категорично е посочено, че инвестицията не функционира като такава и по предназначението, и автомобилите не се намират на територията на община Ракитово.

По делото е допуснато изслушването на съдебноикономическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че размерът на приходите от наем за процесните автомобили за периода от 06.10.2014 г. – датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, до 09.06.2017 г. – датата на приключилата и цитирана в оспорения акт втора, последващата проверка на място, съгласно бизнес-плана, обхващащ втората половина на 2015 г., цялата 2016 г. и първите пет месеца на 2017 г. са на обща сума 110 248,40 лева, което не отговаря на заложеното по бизнес-плана за този период – 368 830 лева. В заключението си вещото лице е посочило, че не е налице изпълнение на заложените в бизнес-плана приходи през посочения период, защото приходите следва да са 368 830 лева, а те реално са 110 248,40 лева. В процентно съотношение изпълнението на бизнес-плана за периода, обхващащ втората половина на 2015 г., цялата 2016 г. и първите пет месеца на 2017 г. е 29,9 %. На 23.07.2015 г. едноличният търговец е сключил договор за предоставяне на наемателя „Белс Пропърти“ АД три броя леки автомобили „Ф. К.“ за временно и възмездно ползване за срок от 24 календарни месеца. На 31.07.2015 г. едноличният търговец сключва договор за предоставяне на наемателя „Бригс Кънсалтинг едн Сървизис“ АД три броя автомобили „Ф. К.“ за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца. На 01.08.2015 г. е сключил договор със същия предмет с „Фармвил“ ЕАД за 5 броя леки автомобили „Ф. К.“ и на 10.07.2015 г. е сключил договор за предоставяне на наемателя Д. М. М. на 1 брой лек автомобил „Ф. К..“ за временно и възмездно ползване при условията на сключения от договор за срок от 20 календарни дни. Вещото лице дава заключение, че в оспореното решение правилно е определен размерът на финансовата корекция, като административният орган се е аргументирал с т. 2, т. 4, т. 12 и т. 30 от Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 г. – 2013 г., които позволяват налагането на такава санкция.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Оспореният административен акт на ИД на ДФЗ е издаден от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Решението се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията от страна на земеделския производител, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените по него възражения. Същото решение подлежи на оспорване пред съда по реда на АПК. Съгласно чл. 71 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средствата от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона, при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ.

За да издаде оспорваното решение, административният орган е посочил като правно основание разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 9 от ЗУСЕСИФ – за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства по ЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 10, финансовата корекция може да бъде наложена и за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на ЕС и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което би имало за последица нанасяне на вреда на средствата от ЕСИФ. Наличието на такова основание оправомощава органа да отмени изцяло или частично финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ чрез извършване на финансова корекция. Административният орган е приел, че приложимите правни норми от националното законодателство са чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР“ за периода 2007 г. – 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 9, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, и § 4, ал. 3 от ДР от ЗУСЕСИФ. В раздел осми от сключения договор е предвидено, че ако ползвателят на помощта не изпълнява своите нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание, или подправени такива, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатените суми, заедно със законната лихва върху тях. В този случай се прилагат санкциите, предвидени в чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30 и Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 г. – 2013 г.

Установено е по делото, че ползвателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения – неизпълнението на бизнес-плана е в размер на повече от 50 % от предвиденото в него.

Освен това е нарушена и разпоредбата на чл. 43 от Наредбата, в който текст е посочено, че за срок от пет години след сключване на договор за отпускане на финансова помощ, ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активи – предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон, и да не променя местоположението на подпомогнатите движими вещи, извън територията на общината, в която се извършва инвестицията. Това задължение е поето от жалбоподателя и в т. 4.17. от договора.

По делото са събрани доказателства, от които е видно, че единайсетте автомобила, предмет на помощта, не са ползвани по предназначение така, както е посочено в бизнес-плана и са отдадени под наем преимуществено на юридически лица, чието седалище е в гр. София. Същите по време на проверките не са били налични в седалището на жалбоподателката гр. Ракитово, а и на територията на община Ракитово.

Като е съобразил тези текстове с установената фактическа обстановка, ответникът е издал законосъобразен административен акт, в предвидената от закона форма, в рамките на делегираните му правомощия, при спазване на административно-производствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото и предвид направеното своевременно искане от пълномощника на ответника съдът намира, че в тежест на жалбоподателката следва да бъдат направени от ИД на ДФЗ разноски по производството в размер на 750 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 650 лева – внесено възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, 

 

 

    Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Ц. Г.“, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Н. В.“ № ., против Решение на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ № 13/311/01247/3/01/04/1, с изх. № 01-6500/4674 от 19.02.2018 г. за налагане на финансова корекция на едноличния търговец жалбоподател.

ОСЪЖДА ЕТ „Ц. Г.“, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Н. В.“ № .., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция гр. София, направените по делото разноски в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева).

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.