№ 63
гр. Благоевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Анастасия Фотева
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20231200600231 по описа за 2023 година
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на адв. Р. Р.,
служебен защитник на И. Ч., предложена за задължително настаняване и
лечение, срещу Решение № 110 от 24.02.2023 г. по ч.н.д. № 232/2023 г. по
описа на РС – Благоевград.
В жалбата се излагат подробни доводи за противоречие на обжалваното
решение с императивни норми на Закона за здравето и несъобразяването му
със събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното
решение, защото обстоятелствата по делото не давали основание за извод за
наличие на хипотезата на чл. 155 вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ за
задължително настаняване и лечение на лицето.
В с.з. служебният защитник на предложеното за задължително
настаняване и лечение лице – адв. Р., поддържа жалбата, не сочи
доказателства.
Представителят на ОП Благоевград счита жалбата за неоснователна и
прави искане да се потвърди обжалваното решение на районния съд.
1
В хода на пренията служебният защитник – адв. Р., сочи, че не са
налице основания за стационарното лекуване на предложената за
задължително настаняване и лечение, като причините близките й да поискат
да бъде настанена в болница били финансови, тъй като нямало доказателства,
които да установяват, че Ч. може да извърши престъпление, което
представлява опасност за нейните близки, околните или обществото.
Предложената за задължително настаняване и лечение И. Ч. участва
лично в с.з., като прави искане да се лекува в къщи, а при неуважаване на
жалбата на адвоката й се иска да се потвърди решението на районния съд.
Пред въззивния съд е проведено съдебно следствие, в което са събрани
писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, намира следното:
С обжалваното решение на РС - Благоевград е постановено
задължително настаняване и лечение на И. Ч., което да се извърши в “ЦПЗ-
Благоевград” ЕООД, обикновено психиатрично отделение, при стационарни
условия на лечение и при първоначален срок от 2 месеца, като е назначено
лице, определено от кмета на Община Благоевград, което да изразява
информирано съгласие за лечението на лицето, указано е на ръководителя на
съответното болнично заведение, че при констатиране на позитивна промяна
в здравословното състояние на И. Ч. и отпадане на необходимостта от
лечение незабавно да се уведоми съдебният състав, с оглед произнасяне по
продължаване на това задължително лечение или неговото прекъсване.
В мотивите към обжалваното решение са посочени фактически и
правни изводи, част от които се споделят от настоящата инстанция. Видно от
събраните във въззивното производство доказателства в РУ Благоевград чрез
тел. 112 е постъпил на 06.02.2023 г. сигнал от брата на предложената за
задължително настаняване и лечение И. Ч., че последната е психично болна и
е бедстваща на адреса, на който живее. Същия ден органите на РУ
Благоевград и ЦСМП Благоевград в 13 часа са отвели Ч. в Първо отделение
на „ЦПЗ-Благоевград“ ЕООД, като същата е настанена в отделението поради
параноидно-халюцинаторна симптоматика, поведенчески отклонения и отказ
от храна. С искане от следващия ден /07.02.2023 г./, видно от материалите по
ч.н.д. № 216/2023 г. по описа на РС - Благоевград, е поискано от съда
удължаване на срока на задържане на Ч. в центъра с 48 часа, защото са
2
констатирани поведенчески отклонения, мотивирани от психичното й
заболяване, представляващи опасност за здравето й и за нейните близки. С
Определение № 66 от 07.02.2023 г. по ч.н.д. № 216/2023 г. РС – Благоевград е
разрешил с окончателно определение удължаване срока на лечението и
задържането на Ч. с 48 часа на основание чл. 154, ал. 2 ЗЗ. Последвало е
искане от 09.02.2023 г. на управителя на „ЦПЗ–Благоевград“ ЕООД за
постановяване на задължително настаняване и лечение на Ч., която не е дала
информирано съгласие за доброволно лечение и трите дни на задържането й
за лечение в стационарно здравно заведение не са довели до подобрение на
състоянието й. От посоченото в етапна епикриза от 09.02.2023 г., приложена
към искането, и другите писмени документи в производството се установява,
че И. Ч. страда от психично заболяване – “Параноидна шизофрения” с
непрекъснато протичане с голяма давност, като към момента на приемането й
в „ЦПЗ-Благоевград“ ЕООД заболяването й е в период на обостряне с
възбудно-параноидно-халюцинаторен синдром. Макар и Ч. да не се води на
диспансерен учет, заради заболяването тя е лекувана многократно в „ЦПЗ-
Благоевград“ ЕООД, като са посочени данни от архива на здравното
заведение за това лечение – от 16.06.2007 г. до 09.08.2007 г., а след това през
2013 г., 2015 г. и 2019 г. е настанявана на задължително лечение за срокове от
по 3 месеца. Следва да се възприемат изводите на в.л. по назначената и
изготвена по делото на районния съд съдебнопсихиатрична експертиза,
доколкото същите са в унисон с отразеното в двете етапни епикризи,
приложени в производството и с обясненията на Ч. пред районния съд и
въззивната инстанция, че Ч. не проявява съзнание за наличие на заболяване,
за което да има нужда от лечение, заболяването й е довело до промяна на
личността, като липсата на адекватно лечение може да доведе до опасност за
здравето на лицето. Въззивният съд не приема изводите на в.л. Иванова за
опасност Ч. да извърши престъпление, което да представлява опасност за
близките, околните и обществото, като този извод на в.л. не е обоснован от
доказателствата в производството, които сочат на опасност единствено за
здравето на Ч., за която доказателствата установяват, че същата живее сама и
отказва да приема лекарства в домашни условия, което е довело до обостряне
на симптоми на заболяването й, с което пък са били свързани оставането й без
работа и средства за препитание, с тревожност на лицето, с налудни идеи за
отношение, въздействие, особено значение, с отказ да се храни, като
3
състоянието й е възприето от близките й /макар и контактите с тях да са били
по телефона, но са били уведомени от други лица за влошаване на
състоянието на Ч./ като „бедстващо“, като приемането й по спешност за
лечение и преценката на здравните органи за спешна нужда от такова
потвърждава наличието на сериозно застрашаване на здравето на Ч. с оглед
състоянието, в което е била доведена за лечение от органите на полицията и
ЦСМП Благоевград, като вещото лице в експертизата пред районния съд е
предложило задължителното настаняване и лечение на Ч. да е за срок от 2
месеца в „ЦПЗ-Благоевград“ ЕООД. От етапна епикриза от 10.03.2023 г. е
видно, че макар и да е налице леко подобрение в психичното състояние на Ч.
след близо едномесечен престой в стационара на здравното заведение, при
същата продължават да персистират като прояви на заболяването
подозрителност, емоционална изравненост, безинициативност, мисловни
разстройства под формата на систематизирани параноидни налудности за
отношение и въздействие.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира, че
следва да се потвърди обжалваното решение на РС - Благоевград.
Доказателствата по делото установяват по непротиворечив начин, че Ч.
страда от установено психично заболяване – шизофрения параноидна форма,
като същото попада в хипотезата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ, с установена
промяна на личността по шизофренен тип, като при приемането й за спешно
лечение и към момента на изготвяне на етапна епикриза от 10.03.2023 г.
същата е с обостряне на заболяването й. С оглед на здравословното състояние
на Ч. /която при приемането й в стационар не се е хранила, била е тревожна, в
занемарен външен вид, с параноидна симптоматика, с вероятни вербални
халюцинации със заплашително и коментиращо съдържание, с което си
поведение е опасна за себе си, не лекува заболяването си и поради това
сериозно застрашава собственото си здраве с оглед състоянието, в което е
изпаднала и заради което е имала нужда от спешно лечение, следва да се
приемат в тази част правните изводи на районния съд, че Ч. е необходимо за
подходящ период от време /според в.л. той следва да е 2 м./, да бъде
задължително настанена и лекувана в специализирано лечебно заведение, за
да се изключи опасността от сериозно застрашаване на здравето на болното
лице.
Въззивният съд не приема мотивите на районния съд, като поради това
4
са основателни възраженията в жалбата на служебния защитник, че
доказателствата установявали опасност Ч. да извърши престъпление, което е
опасно за обществото и нейните близки, доколкото доказателствата по делото
сочат, че с оглед психическото състояние на Ч. и нелекуването на същото тя
сериозно застрашава само собственото си здраве, защото обострянето на
заболяването й е довело до това да не работи, да не се храни, да е тревожна и
с вероятни вербални халюцинации за заплахи и коментари, което следва да се
приеме като сериозно застрашаване на здравето й, преценено като такова и от
здравните органи, които са я настанили за спешно лечение.
Поради изложеното по-горе въззивният съдът счита, че макар и не
поради всички изложени съображения в него са налице предпоставките за
потвърждаване на обжалваното решение. Следва да се посочи, че макар и
доказателствата по делото да установяват проявата на известна
заинтересованост на близките към състоянието на Ч., последната живее сама,
с най-близките /брат й/ същата комуникира предимно по телефона, доколкото
състоянието й не позволява да дава информирано съгласие за лечение,
правилно е посочено в решението такова съгласие да бъде изразявано от
лице, определено от кмета на Община Благоевград.
Поради горните съображения на основание чл. 163, ал. 1 ЗЗ Окръжен
съд - Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110 от 24.02.2023 г. по ч.н.д. № 232/2023
г. по описа на РС – Благоевград.
Решението на въззивната инстанция не подлежи на проверка по жалба
или протест.
Препис от решението да се изпрати незабавно на „ЦПЗ-Благоевград“
ЕООД, на И. Ч. и нейния служебен адвокат, на прокурора.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6