Решение по КНАХД №1806/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Е. П., е оспорил решение № 39/28.07.2025 г., постановено по АНД № 17/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е отменено изцяло наказателно постановление №9066/18.12.2024г., издадено от касатора, с което на П. Н. Ж. е наложена глоба в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.7, ал.1, т.3, буква „б“, т.4, буква „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Касаторът счита, че в чл.167, ал.3 от ЗДвП е предвидена компетентност на АПИ да контролира общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС по реда на Закона за движение по пътищата. Счита, че АУАН и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица. Иска обжалваното решение на Районен съд Карнобат да бъде отменено като неправилно, а по същество да бъде потвърдено наказателното постановление, издадено от касатора. В условията на евентуалност, ако са налице обстоятелства налагащи изменение в материалноправната квалификация на извършеното нарушение, иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Карнобат с цел прилагане на правилата на закона за същото еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди заседанието е депозирано становище от процесуалния представител юрисконсулт Е. П., в което са преповторени възраженията, изложени в жалбата и е направено искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касация – П. Н. Ж., редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба от адвокат Б. К. – процесуален представител на ответника по касация, в която е посочено, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Карнобат правилно и мотивирано. Направено е искане решението да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на П. Ж. е ангажирана за това, че на 29.11.2024 г., в 12:51 часа, на АМ Тракия, км 335, на отбивна площадка в посока [населено място] – [населено място], управлява и извършва превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, [Марка], модел ФХ, рег. № [рег. номер] и полуремарке с три оси, с рег. № [рег. номер]. С описаното МПС е превозвана пшеница. В хода на проверката със сертифицирана електронна везна е установено, че измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 13,110 т, при максимално допустимо натоварване на оста 11,500 т. Освен това сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,725 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т. За така констатираното деяние на основание чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с във вр. с чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ и т.3, буква „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер [рег. номер].

Районният съд в мотивите на обжалваното решение е приел, че органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ не разполагат с материална компетентност да съставят АУАН и да издават наказателни постановления по Закона за движение по пътищата за нарушение като процесното. По тази причина съдът е приел, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Изложени са подробни мотиви, касателно компетентността на АПИ по Закона за движение по пътищата към датата на извършване на нарушението, както и към датата на издаване на наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Настоящият съдебен състав счита, че районният съд е изложил подробни и изчерпателни мотиви относно компетентността на органите на АПИ да съставят АУАН и да издават наказателно постановление по Закона за движение по пътищата за нарушения като настоящото. Тези мотиви напълно се споделят от касационния съдебен състав.

Към датата на съставяне на АУАН и датата на издаване на наказателното постановление органи на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са компетентни да съставят АУАН и да издават наказателни постановления за нарушения на Закона за движение по пътищата, с изключение на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП, а процесното нарушение следва да се [жк], ал.3, т.1, във вр. с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Изводът за отсъствие на компетентност на органите на АПИ се извлича както от чл.189, ал.12 от ЗДвП, в редакцията му към датата на издаване на наказателното постановление, където са регламентирани изчерпателно административнонаказващите органи, които могат да издават наказателни постановления по Закона за движение по пътищата и сред които не са органи на АПИ. Така и от разпоредбата на чл.189е от ЗДвП, в редакцията й към датата на издаване на наказателното постановление, където е уредена компетентността на председателя на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него лица да издават наказателни постановления, но само за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Анализът на тези норми несъмнено води до извода, че както към датата на установяване на нарушението, така и към датата на издаване на наказателното постановление органи на АПИ не са сред компетентните лица, които могат да санкционират нарушения като процесното.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за отсъствието на компетентност на органи на АПИ е фактът, че чл.189е от ЗДвП е изменен с ДВ бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., и процесното нарушение е въведено като нарушение, за което председателят на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица могат да издават наказателно постановление. Това означава, че преди 07.09.2025 г. те не са имали такива правомощия.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/28.07.2025 г., постановено по АНД № 17/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат.

Решението не подлежи на обжалване и протест.