Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 518/13.2.2013г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, X – ти състав в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №11389 по описа
за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК.
Ищецът И.Т.И. ***, твърди в исковата си молба, че на
14.06.2011г. чрез анекс е прекратил по взаимно съгласие договор за наем,
сключен на 05.03.2010г. между И.Т.И. *** *” ООД, касаещ отдаването под наем на
Автобус „Фолксваген ЛТ 35”, рег. №*, рама №*, двигател №*, цвят-БЯЛ, с талон
рег.№*. Твърди, че ответникът не предал доброволно горепосоченият автобус на
ищеца, придобит от него в СИО. Твърди, че на 15.06.2011г. била изпратена
Нотариална покана с рег.№6315, том 2, акт №67, заверена от Нотариус В.Георгиева
с рег.№549, връчена на 16.06.2011г. и приета от Г Д К - управител на „*, с
която е даден срок за доброволно изпълнение от страна на фирмата относно
предаването на наетият от тях автобус, а именно: на 20.06.2011г. до 15.00ч.,
като момента незаконосъобразно се задържал автобуса, без никакво правно
основание за това. Тъй като било подаденото от длъжника възражение по издадена
заповед за изпълнение за предаването на движима вещ, в полза на ищеца, бил
налице правен интерес от настоящия иск. Моли да бъде прието за установено, че „*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Варна, * представлявано от Г Д К
дължи предаването на следната движима вещ, а именно: Автобус „Фолксваген ЛТ
35”, рег.№*, рама №*, двигател-*, цвят-БЯЛ с талон рег.№* на собственика И.Т.И..
Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли да бъде уважен.
Ответникът „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, * представлявано от Г Д К, оспорва предявения иск по
основание. Не оспорва, че е налице прекратяване на договорната връзка за наем
на вещта, както и че МПС не е предадено на ищеца след прекратяване на договора,
като твърди, че не владее и ползва вещта. Твърди, че с анекс от 14.06.11г.
договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие, като е отправено искане до
съдружника С.С. да предаде владението на МПС, но последният възразил с
твърдението, че е купувач на МПС по договор за покупко-продажба, сключен на
01.05.10г. между ищеца и С.С.. Предвид това била изпратена покана до последния
за предаване на МПС, като ответникът уведомил ищеца, че вещта се ползва от това
лице. Счита иска за неоснователен предвид прехвърлянето на собствеността на
вещта. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли за
отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. №9553/2011г. по описа на ВРС - ХVІІ състав
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за предаване
на следната вещ: автобус „Фолксваген ЛТ 35”, рег.№ В *, рама № *, двигател № * и за заплащане на
съдебно-деловодни разноски в размер на 680 лева, като е посочено, че вземането
произтича от прекратен на 14.06.2011г. договор за наем на автобус от
05.03.2010г.
На 05.03.2010г. между И.Т.И. *** *” ООД е сключен
договор по силата на който ищецът е отдал на ответника за временно възмездно
ползване автобус „Фолксваген ЛТ 35”, рег. №*.
С анекс от 14.06.2011г. страните по взаимно съгласие са
прекратили действието на договор за наем.
На 15.06.2011г. до ответника е изпратена нотариална
покана рег.№6315, том 2, акт №67, заверена от нотариус В.Георгиева - рег.№549
на НК, връчена на 16.06.2011г. на управителя на „* Г Д К. С нотариалната покана
е даден срок за доброволно изпълнение от страна на фирмата относно предаването
на наетият от тях автобус, а именно: до 20.06.2011г., 15.00ч.
От представеното копие от свидетелство за регистрация
част І се установява, че автобус „Фолксваген ЛТ 35”, рег. №* е собственост на И.Т.И..
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл.410 от ГПК. За успешното провеждане на
установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че
ответникът дължи предаване на вещта за която е издадена заповед за изпълнение.
Между страните е възникнало валидно облигационно
отношение по договора за наем, което е прекратено по силата на споразумението
от14.06.2011г. След прекратяването на облигационната връзка ответникът дължи
връщане на автобуса. Доводите му, че не дължи връщане, защото трето лице е
собственик са необосновани, защото задължението му произтича от прекратяването
на сключения с ищеца договор. Освен това, ищецът не доказа и твърдението си, че
трето лице е собственик на автобуса.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Съобразно
представения списък направените по настоящото дело разноски възлизат на 83 лева
заплатени държавна и преводна такси и 1500 лева адвокатски хонорар. Направеното
от ответника искане за присъждане на по – нисък размер на заплатения адвокатски хонорар е основателно, защото
уговореното възнаграждение е прекомерно. Съобразно заявения материален интерес (4000
лева) размера на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 380 лева. Поради това заплатеният хонорар в размер на
15000 лева е прекомерен. Ето защо, на ищеца следва да се присъди адвокатски
хонорар в размер на 650 лева (в какъвто размер е заплатения от ответното
дружество хонорар). На ищеца следва да се присъдят и заплатените държавни такси
в размер на 83 лева, т.е. разноски в общ размер от 733 лева.
С оглед заявения с исковата молба петитум, направените
в заповедното производство разноски, за които е издадена заповед, не са част от
предмет на спора по настоящото дело, като за тях следва да бъде издаден
изпълнителен лист след влизане в сила на решението, с което се уважава иска по
чл.415 вр. ч.422 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Варна, * дължи на
И.Т.И., ЕГН ********** *** предаване на следната вещ: автобус „Фолксваген ЛТ
35”, рег.№ В *, рама № *, двигател № *,
следствие на прекратяването на 14.06.2011г. на договор за наем на автобус от
05.03.2010г., на основание чл.415 вр. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, * да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** *** сумата от 733 лева, представляваща направени в
исковия процес пред ВРС разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: