Р Е Ш Е Н И Е №
201
21.05.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
к.а.н.д. №61 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на
чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №296/11.11.2020г.,
постановено по АНД №960/2020г.
Районен съд Казанлък отменил наказателно
постановление №23-068 от 20.08.2020г., издадено от ИАРА Бургас, с което на Х.С.
***, ЕГН-********** на осн. чл.88 от ЗРА било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал административно
наказващият орган /АНО/, който чрез процесуален представител го обжалва в срок
с доводи за постановяването му в нарушение на закона и при съществено нарушение
на процесуалните правила.
В допълнение на касационната жалба се сочи, че не
били верни изводите на РС, че при провеждане на производството по установяване
на нарушението, в същото били допуснати съществени процесуални нарушения, в
частност на чл.40, ал.2 и чл.43 ал.4-5 от ЗАНН. Наказаният бил поканен да
участва при съставянето на АУАН , като му била предоставена възможност да
участва в производството и да му бъде връчен надлежно. Въпреки това лицето не
благоволило да участва, като така изразил пълната си незаинтересованост. Ето
защо правилно служителите на ИАРА приложили разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН
и съставили АУАН в отсъствие на нарушител.
Твърди се, че
ИАРА трябвало да предприеме действия по връчване на акта. При разпита на
свидетеля не бил изяснен факта дали били предприети последващи действия от
актосъставителя или от служители на ИАРА за връчване на акта. Не било изяснено
дали ИАРА се срещала с нарушителя, дали той отказал за получи съставения акт и
подписването на АУАН при отказ било
напълно законосъобразно. При положение, че било спорно обстоятелството как бил
положен подписа на свидетеля при отказ, то съдът бил длъжен да установи същите,
дори и ако се налагало, да извика свидетеля и да го разпита.
По тези съображения се иска отмяна на въззивното
решение и потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Касаторът, редовно призован в с.з. не се
представлява.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се
представлява, не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора дава заключение
за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на въззивното решение.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна
връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна,
а по съществото си същата се явява неоснователна.
РС Казанлък приел за установена пред него по несъмнен начин описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка по извършване на нарушение от
страна на наказаното лице, а именно, че Х.Д. на 20.04.2020г. около 9,40часа при
извършена проверка на яз. Копринка, м. Лешница при наблюдаването му извършва
риболов с мрежени риболовни уреди тип „сетка“ в момент на вадене от водата в
обект, различен от Челно море и р. Дунав. При опит да бъде заловен не изпълнил
разпореждане и избягъл с л. а. „Нисан“.
От правна страна, РС приел, че от показанията на св. И. се установявало, че
наказаният бил пътник в посочения лек автомобил, който не спрял за проверка, а
неговата самоличност била установена от органите на МВР по описание. Според РС
от това описание не можело да се извежда извод за безспорна установеност на
нарушителя, тъй като метода на описанието не бил сигурен, от което извел и
извод, че субективния елемент не бил безспорно доказан.
Според РС, от показанията на св. И. се установявало, че жалбоподателят не
се явил за съставяне на акта, а по делото не се установявало да имало отправена
покана за това до наказания, както и че актът бил оформен като отказ на
наказаното лице да го подпише, което очевидно не съответствало на
действителността. Това мотивирало въззивния съд да изведе правен довод за
допуснати съществени нарушения на правилата на чл.40, ал.2 и чл.43, ал.4-5 от ЗАНН, а на тази основа извел и извода за незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление, поради което постановил и неговата отмяна.
Настоящата касационна инстанция намира въззивното решение за правилно
поради довода му, че при провеждане на конкретното административно –
наказателно производство касаторът допуска съществено процесуално нарушение на
императивно изискване на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Принципът на чл.40, ал.1 от ЗАНН е, АУАН да се съставя в присъствието на
нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. В конкретния случай това положение не е намерило
приложение, тъй като се претендира, че нарушението е извършено на 29.04.2020г.,
а актът е съставен едва на 29.06.2020г. В самият АУАН никъде не се визира, че
същият е съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, която изисква и
задължава АНО преди да състави АУАН в отсъствието на нарушителя да го покани за
това, ако той не е намерен на адреса си или след покана не се яви. От данните
от самата АНП не се установява нарушителят да е търсен за съставянето на АУАН,
нито до него да е отправена покана да се яви за извършване на процесуалното
действие по съставяне на АУАН. В тази насока напълно голословни са и
твърденията на касатора в неговото допълнение към касационната жалба. При това
положение, изцяло правилно РС извежда извод, че при провеждане на конкретно АНП
по установява нарушение по ЗРА органът извършва нарушение на императива на
чл.40, ал.2 от ЗАНН, което нарушение е съществено такова, като водещо винаги до
нарушаване на правото на защита на нарушителя, което само по себе си е
достатъчно до обосновава извод за незаконосъобразност на издаденото при това
нарушение наказателно постановление.
Ето защо изцяло
правилен и законосъобразно изведен се явява крайният правен извод на РС, че НП
следва да се отмени, тъй като се явява незаконосъобразно
издадено. Решението на РС Казанлък като валидно, допустимо и
правилно следва да се остави в законна сила.
Ответникът по касация
не претендира разноски, поради което такива не му се следват.
Водим от горното и на
осн. чл.221, ал.1 от АПК, в. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №296/11.11.2020г.,
постановено по АНД №960/2020г.
Районен съд Казанлък.
Настоящото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.