Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.Белоградчик, 13.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, І – ви
наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия
Кайтазка НАХ дело № 303 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.В.Б., живущ ***, с ЕГН **********, срещу НП №
632/24.10.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за извършено нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.
В
жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП в цялост, с
наведени доводи за липса на извършено деяние от една страна, още - за
процесуални нарушения според жалбоподателя – съставен и връчен акт на него,
същото се отнасяло и за издаденото НП, а би следвало да е санкционирано ЮЛ,
което той управлява, също – ненадлежно оформен Протокол за претърсване и
изземване, съставен по водено досъдебно производство по случая, не било ясно на
кого са оставени за пазене иззетите дърва по това производство. В първото с.з.
жалбоподателят се явява лично, а във второто – не, но се представлява и в двата
случая от адвокат, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, че от материалите
по воденото досъдебно производство и постановлението на прокурор за
прекратяване на същото, било видно, че не са били налице основания за
образуване на наказателно производство. Претендират се и разноски – възнаграждение
на адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по
делото, но такъв, в писмен вид – бележки - изразява становище по казуса – че
съдът следва да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Според
представителя на АНО, деянието е доказано, наказанието – справедливо е
определено в размер по-близък до минимума, с налагането му се осъществява и
генералната превенция относно подобни прояви, също според него – не е налице
маловажен случай, с оглед количеството на предмета на деянието и високата
обществена опасност на този вид прояви.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На
06.08.2019 г., поради постъпила в РУ-Белоградчик оперативна информация за
нерегламентирано съхранение на дървен материал, в с. Рабиша, обл.Видин, в обект
- склад по см. на чл.206 от ЗГ, собственост на ЮЛ – „Белоградчик консулт“
ЕООД-гр.Белоградчик, било извършено претърсване и изземване по реда на НПК от
разследващ полицай , с което процесуално действие било поставено началото на ДП
№ 250/2019 г. по описа на РУ-Белоградчик. При това претърсване , надлежно
одобрено в последствие от съдия, били открити на територията на склада / бивш
Стопански двор в селото/ общо 20 пр. куб. м. дървесина от вида „дъб“ и “цер“ ,
на които имало поставена КГМ, но за същите липсвал превозен билет, който да
удостовери законния им произход по смисла на ЗГ. Управител на ЮЛ, собственик на
склада, бил жалбоподателят по настоящето дело - Б. В. Б., който присъствал при
извършване на действието по ерда на НПК. Намерените съхранявани по описания
начин дърва били оставени на отговорно пазене при самия Б.. Като обяснение за
установеното, Б. заявил пред полицейския орган и било вписано в Протокола за
претърсване и изземване, че в склада от началото на годината е имало около
600-700 куб. м. дървесина, която е товарена на ТИР-ове, и наличното сега - без
превозен билет количество, вероятно е грешка при товаренето.
Тъй като
при проверката в склада имало и представители на РДГ-Берковица, то един от тях
– свид. Р. Г., оформил и Констативен протокол с № 141283/06.08.19 г. за
установеното и от полицейския орган. В последствие, пак същия ден, той съставил
и АУАН № 632/2019 г. на Б. В. Б., за админ.нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ,
изразено в това, че „Б. съхранявал 20 пр. куб. м. дърва за огрев „дъб“ и „цер“
, маркирани с КГМ № Б2487, но без издаден превозен билет, доказващ законния им
произход“. В акта като свидетели се подписали друг негов /на Г./ колега и
присъствалия представител на ОД-МВР-Видин, а Б. го подписал , отразявайки
обяснение, че това е „разликата“ от 600 куб. м. дърва, които били в склада от
началото на годината .
На
04.10.2019 г. с нарочно Постановление на прокурор при РП-Видин, воденото ДП №
250/2019 г. по описа на РУ-Белоградчик, за деяние по чл.235 ал.2 НК, извършено
от Б. Б., е прекратено – с правно осн.
чл.243 ал.1 .т.1 от НПК вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, или извод на прокурора – че
деяние по чл.235 ал.2 от НК няма извършено, както и че въобще престъпление от
общ характер – няма, а има данни за евентуално административно нарушение. Това
Постановление - № 02108/19 г. на прокуратурата не било обжалвано от никого и е
влязло в законна сила на 16.10.2019 г. / с оглед получаването му от
заинтересованата страна РДГ-Берковица, на 09.10.19 г./
На
24.10.2019 г. въз основа на КП № 141283 и АУАН № 632 – и двата от 06.08.19 г.,
както и на Постановлението на РП-Видин с № 02108/04.10.2019 г., е издадено
обжалваното НП № 632/2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, за нарушение по
чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ и отново “нарушител” – Б.В.Б., с ЕГН **********.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна,
поради някои само от доводите на жалбоподателя, а и не само по такива, навеждани от него.
При
съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно
постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за безспорно установени фактите : на 06.08.2019 г., в обект по чл.206 от ЗГ –
склад на ЮЛ, занимаващо се дърводобив, намиращ се /обекта/ в с. Р., обл.В. / бивш Стопански двор /, имало дърва, с
поставена на тях КГМ, но за които нямало превозен билет – удостоверяващ, че са
законно транспортирани до това място, които дърва били в количество общо 20,00
пр. куб. м., и от видовете - дъб и цер. Не се спори от страните по делото, че
ЮЛ, собственик на склада принципно извършвало законорегламентирана дейност – по
добиване и съхранение на дърва за огрев. Нито се спори, а и от Справка в
Търговския регистър при АВ, се установява, че представител на това ЮЛ е
неговият управител – жалбоподателят Б.. Не се спори, и че в обекта - склада,
към момента на проверката е имало и друга дървесина, която е била освен
маркирана , и с надлежни превозни билети.
Служителите на РДГ-Берковица, на
06.08.2019г., са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти – на
посоченото в Констативния протокол и АУАН място и в посоченият момент, се
съхранявали общо 20,00 пр. куб. м. дърва от вида дъб и цер, имащи дължина по 1
м. Върху тези дърва била поставена марка, а лицето което представлявало ЮЛ,
извършващо дейност в склада, не представило и някакъв документ за произхода им,
респ. превозен билет за тях, въз основа на който да са законно транспортирани
до мястото на установяването им. Свидетелите Г.
и Н. потвърдиха, че Б. им е предоставял документи – вкл. и превозни
билети, за добива на дървесина и транспортирането и до и от склада, но след
изчисляване на куб. м. такава, която е била постъпила в обекта , а после
изведена – за процесните 20 пр. куб. м. дърва – нямало превозен билет. Това Г.
и колегата му потвърдили за себе си и чрез справка на данните от нарочния
електронен регистър на ИАГ.
Съдът приема количеството дървесина
, сочено в АУАН и НП за правилно определено. От една страна свидетелите Г., Н.
и А. /служител
на ОД-МВР-Видин/, единодушно потвърдиха, че дървата били на правилно подредени
купчини / в правоъгълна форма/, и в неправилни такива, но всички купчини били
замерени надлежно с метър /ролетка/. Ангелов дори заяви, че един път дървата са
мерени без него – докато той придружил Б. ***, за да си вземе последният
нужните му документи. Поради което, Ангелов поискал и било извършено повторно
замерване – в негово вече присъствие, заради което той подписал и констативния
протокол, като свидетел на меренето и установеното. Тези трима свидетели
обясниха по какъв начин е станало измерването на купчините, вкл. и
неколкократното замерване на неправилните такива – и отчитането на средната
стойност след това. Показанията на тези свидетели са идентични , не
противоречащи си в никаква насока, поради което съдът ги кредитира като
истинни. Показанията на свид. Ив. К. – съдът не възприема изцяло, в частност относно извода му за
констатираното разминаване на наличната дървесина и изведената от склада от
началото на годината. На първо място това е негов само извод, предположение,
защо се получило това разминаване с количествата по документи. От друга страна
– той е служител на ЮЛ, собственик на склада и поради това е пристрастен и
заинтересован да не накърнява интересните на работодателя и да изгражда защитна
версия на нарушителя.
Още повече, че твърдяното от него
„разминаване“ касае дървесина в едно никак немалко количество – става въпрос за
констатирани от останалите участници в проверката цели 20 пр. куб. м. В повече,
над отразените по документи.
Съдът следва да посочи, че в
настоящето – вид наказателно производство, той следва да събира и оценява
доказателства, които сам, непосредствено , пряко е събрал в протичащото пред
него съдебно дирене. Ето защо, не може, както навежда доводи представителят на
жалбоподателя, позовавайки се той на материалите от ДП – да иска от съда да
ползва директно доказателствата, събирани в това друго производство, макар и
касаещо същия казус. Или събраните в хода на провежданото ДП № 250/2019 г. на
РУ-Белоградчик доказателства, нямат стойност пряко за настоящето дело. Съдът
може, и отчита, единствено фактите, че такова производство е имало, как и кога
е приключило, и какви процесуално следствени действия са повреждани по него. Но
не може да цени директно силата на гласните доказателства - показания на
свидетели например от него или резултати от извършвани експертизи , оценки и
т.н.
Ето защо, съдът обсъжда и коментира
показанията на всички разпитани сега – в настоящето производство, свидетели. В
този ред на мисли, съдът няма да коментира и законосъобразността или не на
извършеното претърсване и изземване, респ. протоколът, в който е оформено то –
предвид доводите на жалбоподателя в насока за процесуални нарушения при това
действие, изтъкнати в жалбата.
Като цяло, приемайки, че има де
факто осъществено нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, съдът намира за допуснато
едно съществено процесуално нарушение на правилата при ангажиране отговорността
на субекта на деянието, а именно неточно определяне на този субект. Съдът
отчита обстоятелството, че адм. нак. отговорност е лична, като тя може да се
понесе по принцип както от ФЛ, така и от ЮЛ – когато е предвидена санкция за
такова. Различни са и последиците от това – в единия случай се налага
„наказание“, което е от видовете, посочени в чл.13 б. „а“, „б“ или „в“ от ЗАНН
/за ФЛ – извършители/, а в другия - „имуществена санкция“ / за ЮЛ/.
От една страна, съдът не намира за
основателен довода на жалбоподателя, че АНО задължително е следвало да
санкционира ЮЛ, собственик на склада за дърва, а не Б.. Действително адм. нак.
отговорност е лична, като чл.24 ал.2 от ЗАНН указва, че при осъществяване
дейността на предприятия, учреждения и организации, освен отговорността на
работници и служители, извършили админ. нарушения, такава носят и
ръководителите, наредили или допуснали да бъдат извършени нарушенията. В
такива случаи, преценката кой да бъде наказан е единствено на АНО и съдът не
може да упражни контрол върху него в тази насока. При обсъждания казус,
действително, както твърди жалбоподателят в жалбата си и се изясни в хода на
съдебното следствие – нарушението е осъществено на територията на обект по
смисъла на чл.206 от ЗГ, обектът е собственост и е ползван от ЮЛ, но
ръководител – управител на това ЮЛ е именно Б. Б.. Това е лицето, което е
„позволило“ / допуснало/ да се случи неправомерното поведение – съхранението на
дърва без надлежен документ за превоза им. Неоснователно е и твърдението на
жалбоподателя, изложено в жалбата – че от АУАН и съставения преди него
Констативен протокол се установявало, че извършителят на нарушението е ЮЛ, собственик
на склада за дървесина, тъй като нарушението е извършено на територията на този
склад. АНО сам извършва преценката кого да санкционира – ЮЛ или ръководителят
му / управител в случая /, който е ФЛ, и за който обаче следва да се
установи „наредителство“ или „допустителство“. Още повече, че на
територията на какъвто и да е обект, чужда собственост, всяко ФЛ може да
осъществи състав на нарушение, ако действа/бездейства в противоречие с някоя
законова норма / т.е. и трето лице, нямащо отношение към структурата на ЮЛ, би
могло да съхранява неправомерно свои дърва в чуждия обект, за което си отговоря
то /третото лице/, а не ЮЛ, допуснало го на територията на своя имот на някакво
правно основание/.
Съдът обаче, счита, че
актосъставителят и АНО са допуснали неправилно пжсжчвони субекта на извършеното
иначе деяние. Не се спори по делото от страните, че в обекта „склад“ в с. Р., дейност е извършвало ЮЛ – „Белоградчик консулт“ ЕООД с управител Б.В.Б..
Т.е. то е имало нужните разрешения да приема на склад и извежда от него
дървесина. В този случай, отговорността би могла да бъде ангажирана в две
хипотези на „субект“ на деянието : или самото ЮЛ или управителят му, но в
изрично посочено такова качество. Т.е. управителят може на осн. чл.24 ал.2
от ЗАНН да понесе отговорността , но именно в това качество. Той безспорно е
ФЛ, но правосубектността му като „обикновено“ ФЛ-гражданин е една, а като
„управител“ на ЮЛ – друга. Или, ако АНО бе желал да санкционира с наказание
„глоба“ лицето Б. Б., като ръководител на ЮЛ, то той /АНО/ следваше изрично / а
и актосъставителят разбира се в акта/ да посочи, че Б. се наказва с „глоба“ –
та, но „като управител“ на „Белоградчик консулт“ ЕООД. Липсата на този
съставомерен признак, при нарушение , извършено при осъществяване дейността на
едно ЮЛ, води до неправилна – непълна квалификация на деянието. А
актосъставителят и АНО са имали данните , че Б. притежава именно това качество,
видно от материалите по админ. нак. преписка, било им е известно това
обстоятелство, но не са наказали „управителят“ на дружеството, а гражданина Б..
По сочените по-горе мотиви, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление в елемента „авторство“ на
деянието е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно предмета на деянието – задържани на практика
дърва – в АУАН и НП такива не фигурират, респ. админ.нак.орган не се е
произнесъл по съдбата на тези вещи. В хода на ДП те са фигурирали като
веществени доказателства, но прокурорът при прекратяването му - също не се е
произнесал по тях. Съдът намира, че като въззивна инстанця в настоящето
произовдство не може да се произнесе по такъв върпос, т.к. ще излезе извън
предмета на обжалването. След като е пропуснал да се произнесе АНО със сега
обжалваното НП, аналогично с реда по чл.306 НПК, прилаган субсидиарно, то той
може с друг свой акт – друго НП, да определи съдбата на вещите - дървата, след
приключване обаче на настоящето дело / респ. влизане в сила на решението/, за
да може да прецени АНО какъв да е изводът му – какво да стане с тези веществени
доказателства, с оглед основния, но окончателен извод на сега решаващия съд –
по върпосите за деяние, вина и и авторство.
Съдът
констатира, че жалбоподателят претендира на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН и разноски
за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 450.00 лева /приложим
по-благоприятен закон до приключване произодството по случая, макар деянието да
е от преди изменението на ЗАНН/. Когато такива са направени в хода да съдебното
производство, то понасянето им се определя по реда на АПК. А там, в чл. 143 ал.
1 се указва, че, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Така, с оглед решението на съда по същество на
казуса – да отмени Наказателното постановление, въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в процеса. Възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, не е направено от въззиваемата страна, поради което и съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски
в размер на 450.00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид представения по
делото договор за правна защита и съдействие. В договора е посочен размера на
възнаграждението, че същото е платено в брой, поради което и има доказателства,
че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63
ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
632/24.10.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Б.В.Б., живущ ***,
с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.213 ал.1 т.2 от
ЗГ, е наложено наказание „глоба” в размер на 200,00 лв., на основание чл.266
ал.1 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ –
Берковица, гр. Берковица, обл. Монтана, ул. „Митрополит Кирил” № 13,
представлявана от Сашко Каменов – Директор,
да заплати на Б.В.Б.,
живущ *** 5, с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: