Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.02.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На седми януари две
хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 12477 по описа за 2019 год.
И за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от *****., с която претендира да бъде
осъдено З. „Л.и.”АД,
да й заплати сумата от: 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баба й ****, починала на
20.11.2014г. вследствие на ПТП причинено на 16.09.2014г. от водач
управлявал МПС „*** с рег. № **** застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от 16.09.2014г. до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото.
В исковата молба се сочи, че на 16.09.2014г. в гр. ****,
на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „****“ в
посока „****“ водач на л.а
„***“ с рег. № ***
поради движение с несъобразена скорост причинил ПТП, при което ****** получила травматични увреждания вследствие на които
на 20.11.2014г. настъпила смъртта й. С
влязла в сила присъда по НОХД ****. на ВОС,
водачът на л.а. „****“ с рег. № **** бил признат за виновен, че е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 а ал. 1 б. „Б“ вр. чл.
343 ал. 1 б. „в“ от НК - причиняване при управление на МПС на смърт по
непредпазливост. Ищцата е внучка на пострадалото лице и имала с нея
изключително близка връзка. От смъртта й всеки ден изпитвала мъка и страдание.
Променило се ежедневието и нормалният й живот. Претендират
се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от
редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Сочи, че не са налице твърдения за връзка между баба и внуче, по-дълбока
от обичайните за българското семейство и традиции, която да обосновава
приложението на ТР № 1/2016г. на ОСГНТК на ВКС. Евентуално сочи, че е налице
съпричиняване от пострадалото лице по см. на чл. 113 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП
доколкото не е предприела необходимите действия, за да предотврати настъпилото ПТП.
Прави възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за лихва. Претендират
се разноски.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – приобщеното НОХД
№ ***** год. на Апелативен съд – ***и
НОХД № ***** г. на Окръжен съд - ***, съдържащи
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*****., Епикриза от МБАЛ „*****,
Съдебно-медицинска експертиза №429-2014г. на д-р *****,
съдебно-медицинска експертиза за аутопсия №224/2014г. на д-р ***** и разпечатка
от сайта на Гаранционен вонд за наличие на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” за лек автомобил „*****“, с ДК№ ****; Удостоверение
за наследници на
******** и Удостоверение за съпруга и родствени връзки на **** К., ЕГН **********, се установява, че на 16.09.2014г., около 19:00 часа, ****, ЕГН ********** – баба на ****. се прибирала
към дома си пеш /около 20:00ч./, находящ в гр. ****** и
се наложило да пресече бул. „*****“ в близост до кръстовището му с ул. „*****“. Тя тръгнала от разделителния остров да прекосява платното, по което
се движил и лекият автомобил „****“, с ДК№ *** собственост на „**** управляван
от ****, ЕГН ********** от гр. ***. **** успяла да стигне до средата на пътното
платно, където настъпил удар с предната лява част на таксиметровия лек
автомобил, в дясната страна на пешеходката. Вследствие от нанесения удар в тялото се завъртяла, а тялото й
се преметнало върху предния капак на автомобила, като било носено на известно
разстояние. Шофьорът **** веднага натиснал педала на
спирачката на лекия автомобил, като от това действие автомобилът започнал
спиране, а тялото на ***** паднало пред него. Към
момента на настъпване на ПТП, пътната настилка била суха и имало добра
видимост, тъй като работело уличното осветление. Малко след удара
пристигнала линейка, която откарала пострадалата в МБАЛ „****, а на
местопроизшествието пристигнал полицейски екип на Сектор „ПП“
- гр. ***. В болничното заведение на пострадалата ****
били извършени намествания на фрактурите, а впоследствие била хоспитализирана в
клиника по коремна хирургия. Въпреки проведеното
лечение **** починала на 20.11.2014г.
в болницата. Видно от протокола за
химическа експертиза №1309/17.09.2014 година - загиналата ***преди ПТП не е
била употребила алкохол.
За
ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****от пол. **** - дежурен ПТП при ОД на МВР към дата 16.09.2014г.
Управляваното
от ******, ЕГН **********,***, МПС - л.а. „****“, с
ДК№ *****, собственост на „***** е
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица
№ **** от З. „Л.И.“ АД, със срок на действие от 17.07.2014
год. до 17.07.2015 год., която полица е била
действаща към датата на ПТП.
С
Решение по НОХД № ***/2015 год. - на
Апелативен съд - *** била потвърдена присъдата на Окръжен съд - **** на
подсъдимия *****, ЕГН **********,*** и е бил признат за виновен в това, че на
16.09.2014г., в гр. **** на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*****“, в посока „*****“, при
управление на МПС - л.а. „***“, с ДК№ ****, собственост на „*****, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
видимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“; чл. 116 от ЗДвП -
„Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“ и чл. 102 от ППЗДвП - „При
приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да
проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да
спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване“ и е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.343а, ал.1, буква
„Б“, вр. чл.343, ал.1, буква „В“ от НК, като по непредпазливост причинил средна
телесна повреда *******, ЕГН **********,
изразяваща се в: 1. Многофрагментно счупване на дясната хълбочна кост на таза в
областта на тазобедрената ямка /обуславя трайно затруднение на движенията на
долния десен крайник за период от около 12 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес/; 2. Счупване на горния клон на дясната срамна кост на
таза /самостоятелно обуславя трайно затруднение на движенията на долния десен
крайник за около 1,5-2 месеца при правилно протичане на оздравителния процес/;
3. Счупване на горния край на големия пищял на дясната подбедрица
/самостоятелно обуславя трайно затруднение на движенията на долния десен
крайник за около 5-6 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес/; 4.
Счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза /обуславя трайно
затруднение на движенията на долния ляв крайник за около 1,5-2 месеца при липса
на усложнения/; 5. Счупване на лявата раменна кост в областта на хирургичната
шийка /обуславя трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за
период от около 3-4 месеца при правилно протичане на оздравителния процес/.
Описаните травматични увреждания са резултати от удари, изразени със значителна
сила, с или върху твърди предмети и биха могли да се получат по време и начин
съобщени в материалите по ДП №313/2014г., а именно при ПТП като пешеходец,
блъскане от лек автомобил и последващо падане върху пътната настилка.
Постановената
влязла в сила присъда приема, че на
16.09.2014 г., около 20:00 часа лек автомобил „****"
с ДК N****, с водач **** се движил по бул. „****"
в посока от Северзапад към Югоизток (от ****).
На кръстовището на бул. *****"
с ул. „****"*****
предприема пресичане на бул. „*****.
След като пресича платното за движение в посока от Югоизток
към Северозапад (от ******), достига разделителната преграда между платната на
бул. „*****",
където са били налице успоредно паркирани на платното за движение автомобили и
предприема пресичане на платното за движение на бул.
„*****"
в посока от Северозапад към Югоизток. Пешеходката се е движила със скорост от
3.2 км/ч и когато достига до средната на пътното платно в района на
маркировката, разделяща двете ленти за движение е ударена от идващия и от дясно
лек автомобил „****" с
ДК N: ****. Първоначалният удар е с дясната странична част на тялото, десен
долен крайник и лявата предна част на автомобила, броня предна, капак преден и
други детайли в тази част на лекия автомобил, при което в тази част на капака
се получава деформация, след това тялото се качва на капак преден, достига до
стъкло челно, което се чупи в лявата му половина, непосредствено пред водача.
След удара водачът на автомобила отклонява автомобила в дясно по посока на
първоначалното му движение и предприема аварийно спиране, при което тялото
изпада от автомобила през предна лява част на автомобила, като оставя следа от
кръв, завършваща в предния край на калник преден ляв, непосредствено над фар
ляв. Тялото на пешеходката изпада на пътната настилка и се
установява в покой на 3.5 м. пред позицията, в която се установява автомобила в
покой. Вследствие на удара настъпват материални щети
по превозното средство и телесни увреждания на пешеходката, които са довели до
смъртта и впоследствие. Мястото
на удара е в платното за движение на бул.
****" в
посока от Северозапад към Югоизток, в кръстовището с ул.
„**** на около
10 м. в посока Северозапад от Ориентир 1 и на около 3.40 м. в посока
Североизток от Ориентир 1.
Скоростта на движение на лекия автомобил „****" с ДК N: **** в момента на
удара е 28.58 км/ч. Поради
факта, че водачът на лекия автомобил е възприел пешеходеца в момента на удара и
не е реагирал преди удара, то скоростта на движение преди удара и в момента на
удара е равна. Водачът е имал техническа възможност да предотврати
произшествието при своевременна реакция от негова страна и предприемане на
аварийно спиране при навлизането на пешеходеца на платното за движение.
Процесният пътен участък е прав, не са налице
данни за други превозни средства, движещи се преди процесното, които да са
ограничавали видимостта към него. В случая не са налице обективни данни за възможностите
на пешеходеца да прецени ситуацията и скоростта на движещи се автомобили. В
конкретния случай ако автомобилът се е намирал на 31.20 м. от мястото на удара
и се е движил със скорост от 28.58 км/ч и липсват други превозни средства на
платното за движение, като двете ленти за движение са свободни, пешеходецът е
възможно да е преценил правилно ниската скорост на движение на лекият автомобил
и след като лекият автомобил се е движил в средата на платното за движение,
пешеходецът да е очаквал лекият автомобил да премине зад него. Не са налице
данни за точната траектория на движение на пешеходеца. Пешеходецът предприема
пресичане на платното за движение на бул. „*****" в
посока от Северозапад към Югоизток (от *****), като се е
движила в посока от Североизток към Югозапад. Движението е пресичане на
траекторията на движение на лекия автомобил в посока от ляво на дясно, спрямо
посоката на движение на лекия автомобил. Установени са следните хронични
заболявания: хипертонична болест - хипертрофия на миокарда,
артериолосклеротична нефросклероза /дребнозърнеста повърхност на бъбреците/,
атеросклероза изразена в значителна степен по венечните съдове,
миокардиосклероза /заместване на функциониращата сърдечна мускулатура със
съединителна тъкан/, стар миокарден инфаркт, белодробен емфизем, плеврални
сраствания, генерализирала атеросклероза по мозъчни съдове, аортата и
коронарните, карцином на дебело черво в областта на сигмата, сраствания в
коремната кухина, подагра. Касае се за хронични, в напреднала степен на
развитие заболявания на сърдечносъдовата система, дихателната система и други. Описаните
заболявания са имали облагоприятстващо значение за развитието на описаните, в
причинна връзка с травматичните увреждания, усложнения - гноен бронхит,
двустранна бронхопневмония, миокарден инфаркт, сърдечна тампонада. Развилата се
чревна непроходимост е в причинна връзка със стари сраствания в коремната
кухина и няма отношение към установените травматични увреждания.
В резултат на ПТП ***** е получила
следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош, счупване на 4,5,6,10
леви ребра, контузия на сърце, контузия на белите дробове, счупване на 11
гръден прешлен, левостранен хемоторакс /излив на 900 мл. кръв в лявата
плеврална кухина/ установен на 03.11.2014 год., многофрагментно счупване на
дясна хълбочна кост в областта на дясната тазобедрена ямка, непълно счупване на
шийката на дясно бедро, счупване на горните клонове на двете срамни кости,
кръвонасядания около описаните счупвания, счупване на големия пищял на дясна
подбедрица в горна 1/3-та, кръвонасядания в дясна хълбочна област на 93см. от
ръба на петата, кръвонасядане по страничната повърхност на дясното бедро на
55см. от ръба на петата, по страничната повърхност на дясното коляно и дясната
подбедрица съответно на 37см. и 30 см.
от ръба на петата, разкъсно контузна рана по страничната повърхност на дясната
подбедрица на 30 см. от ръба на петата, счупване на лявата раменна кост в
областта на хирургичната шийка.
Оздравителният процес на
описаните множество травматични увреждания се е усложнил с развитието на гноен
бронхит, двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония, пролежи, инфектиране
на оперативната рана, които от своя страна, вкл. контузията на сърцето, са
създали условия за развитие на остър миокарден инфаркт и сърдечна тампонада. В
този смисъл е налице причинно следствена връзка между травматичните увреждания
получени в резултат на пътнотранспортното произшествие и настъпилия смъртен
изход. За развитието на описаните усложнения облагоприятстващо значение са
имали съществуващите хронични заболявания на сърдечносъдовата система –коронаросклероза,
миокардиосклероза, стар миокарден инфаркт, хипертонична болест и други.
От събраните
гласни доказателства – показания на свидетеля **** - майка
на ищцата, ценени при условията на чл. 175 от ГПК, се установява, че
връзката с баба й била силна, защото тя я отгледала заедно с брат й. ****
я вземала от училище
и полагала ежедневните грижи за внпучката си. Ищцата и починалата
били почти като майка и дъщеря.
Ищцата
много тежко изживяля смъртта
на баба си, тъй като тя била здрава
жена, била стълбът на семейството, винаги ги събирала, с удоволствие гледала внуците, връзката
на всички от семейството с
починалата била много
дълбока. Ищцата, след нейната смърт,
която настъпила изведнъж и в
нейните ръце била в шок и все още не може да се оправи от загубата.
Нямала сили
за ходи на работа и ползвала болнични.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
Съобразно
чл. 223 КЗ/отм./, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 226 ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. От
това следва, че рискът при застраховката
"Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно
деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл.
52 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
(Решение № 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г.).
В
случая, с оглед правната квалификация на иска, ищеца основава твърденията си на
наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с
предмет автомобила, управляван
от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, на страните е
било указано, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които
обосновава исканията и възраженията си. Ищеца
- настъпило ПТП, при което е получил телесни увреждания от застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил,
както и неправомерното поведение на водача му, вида и
характера на претърпените неимуществените вреди,
причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ.
ответникът да установи твърденията си за съпричиняване при настъпването на
процесното ПТП от страна на пешеходеца
или липсата на вина у деликвента, както и евентуално при успешно
проведено доказване от ищеца - че
му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
Предвид
гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото,
съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ претендираните права на ищеца.
По
делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, се
установява съществуването към датата на процесното ПТП на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на лекия автомобил.
Съдът
намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача управлявал застраховано при ответника МПС, което е
противоречало на горепосочените норми ЗДвП, е настъпило ПТП довело
до смърт на роднина на ищеца. Налице е и влязло в сила съдебно решение по НОХД, с което водачът на
застрахования автомобил е бил осъден за виновното причиняване на посоченото ПТП
при горевъзприетите обстоятелства.
Съгласно
ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,
за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване, тъй като
такова не се установява събраните по делото писмени
доказателства. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (пр. решение № 45 от 15.04.2009г. по
т. д. № 525/2008г.; решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г.; решение
№ 159 от 24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. и решение № 58 от 29.04.2011г.
по т. д. № 623/2010г., Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. №
762/2010г. и др.), при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат
от ПТП вреди, следва да се отчита не само факта на извършено от страна на
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл.
51 ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. По делото не бяха
установени такива действия или бездействия от страна на пешеходеца
От ответника е
направено възражение за частично погасяване на претенцията за присъждане на
лихва, което съдът намира за основателно, поради следните съображения: Правото да се получи съдебна санкция за присъждане на
вземането за обезщетение за забава се погасява с изтичане на законоустановената
тригодишна давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД /в т.см. решение по чл. 290 ГПК с №
72/30.04. 2009г. по т.д №
475/2008г. на ВКС/. Исковата молба е депозирана от ищеца в деловодството на
съда на 05.08.2019 г., или лихва върху
присъдената сумата от 5000,00 лв. се дължи от 05.08.2016
г. За периода
преди това искането, което няма характера на иск, следва да се отхвърли – в т.см. пр. Решение на ВКС № 230/ 19.12.2014 г. по гр.д.№ 1425/2014 год.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според
приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за
реалното им извършване – договор за правна помощ, са в общ размер от 1000 лева. В тази насока, съдът намира за
основателно възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК на ответника, съобразно
фактическата и правна сложност на спора, обема на събраните доказателства и
извършените от доверителя на ищеца процесуални действия, поради което определя
възнаграждение в размер на 600 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда. Тъй като в настоящия случай се търсят
вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила
присъда по см. на чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК, в полза на съда следва да се
присъди за сметка на ответника даржавна такса 200 лв.