Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
гр. Добрич, 31.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, V състав
в публично заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
участието на секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от съдия Т. Милева
административно дело № 79 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от
Закона за устройство на територията, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от "КОРНЕР" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ***,
представлявано от управителя В.А.Н., срещу заповед № 86 от 26.01.2022 г., издадена от кмета на община Каварна, с която е разпоредено премахването на обект: "Дървен подиум“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 72693.600.121,
частна общинска собственост и ПИ 72693.600.141, изключителна държавна
собственост по КККР на с. Топола, общ. Каварна, разположен в КК
„Карвуна“, местност „Иканталъка“, с. Топола, общ. Каварна, реализиран от оспорващото дружество.
В
жалбата се сочи, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона, при несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че заповедта е издадена от ненадлежен орган, тъй като вторият имот е
изключително държавна собственост и представлява морски плаж, а съставения АОС
0169/06.11.2003 г. за другия имот е нищожен, поради което и се иска от съда да
извърши косвен контрол на АОС и да го обяви за нищожен. Счита се, че компетентен
да издаде заповед за премахване е началника на РДНСК. Релевират се доводи, че
за започналото производство не е уведомен надлежния държавен орган – ДНСК или
друг представител, стопанисващ морския плаж; не е посочено времето на
извършване на незаконния строеж, за да се установи евентуално дали той е
търпим; неправилно е прието, че дружеството е собственик на „дървения подиум“;
не е посочен размерът на всеки от отбекта, нито предназначението му. На
следващо място се излагат съображения, че оспорената заповед е издадена и в
нарушение на материалния закон, тъй като не са налице предпоставките на чл.57а
от ЗУТ и е издадена в противоречие с целта на закона. Моли се да се обяви
заповедта за нищожна, а в алтернатива да бъде отменена като незаконосъобразна.
Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В
с.з., жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат – Н. Т. – ВАК,
който поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Моли, за отмяна на
заповедта. Представени са писмени бележки по делото.
Ответникът - Кметът на Община Каварна, чрез процесуалния си представител – адв. Я.Я. - ВАК намира жалбата за неоснователна. Излага подробни
съображения по същество на спора и в представени по делото писмени бележки.
Моли, за присъждане на сторените разноски.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство е започнало по сигнал, подаден в община Каварна на 23.11.2021 г.
/лист 80-81/.
Във
връзка с подадения сигнал е извършена проверка от комисия, назначена от кмета
на общината на 30.11.2022 г. /лист 33-36/. Комисията е установила, че
преместваем обект, дървен подиум е поставен в чужди имоти без правно основание,
без проведен търг или конкурс, без да се заплаща такса или наем за заеманата от
обекта площ и без издадено разрешение за поставяне на преместваем обект по реда
на чл.56 от ЗУТ, което е в нарушение на чл.8, ал.4 във връзка с чл.14, ал.2 от ЗОС и на чл.56, ал.2 и ал.5 и чл.57а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ, което го
квалифицира като „незаконен“ и подлежащ на премахване.
На
20.01.2022 г. и издаден Констативен акт по чл.57а от ЗУТ, №1 от комисия,
длъжностни лица по чл.223 от ЗУТ /лист 48-50/. Контролните органи са
установили, че в имоти с идентификатори 72693.600.121 и 72693.600.141 по КККР
на с. Топола, общ. Каварна, разположени на територията на Курортен комплекс
„Карвуна“, с адрес ул. „Аполония“ №7, местност „Иканталъка“ с. Топола има
обект: „Дървен подиум“, поставен пред част от подпорната стена пред хотел „Роял
бей“ и външния басейн към него. Подиумът е разположен в двата имота, частен и
държавна общинска собственост. Описано е, че подиумът представлява дървена
конструкция с дървена обшивка тип „декинг“, поставен и нивелиран върху каменни
късове, които се намират в имотите и върху чували с инертен материал. Подиумът
свързва двете части на морския плаж. Установено е, че същият обслужва хотел
„Роял бей“, находящ се в съседен частен имот с идент. 72693.600.83 по КККР на
с. Топола, със собственик „КОРНЕР“ ООД. Прието е, че „дървеният подиум“ има
характеристиките и отговаря на определението за „преместваем обект“ от §5, т.80
от ДР на ЗУТ.
В
законоустановения тридневен срок не е постъпило възражение срещу КА. Подадено е по-късно възражение от
жалбоподателя по КА по чл.57а от ЗУТ на 27.01.2022 г. /лист 39/. Излагат се
съображения, че подиума не е преместваем обект. Сочи се, че поради наличието на
скални блокове и неравности по терена, дружеството е направило само една
настилка от дъски по която по-удобно и по-безопасно да преминават граждани и
гости.
След
издаване на КА е издадена и обжалваната в настоящото производство Заповед
№86/26.01.2022 г. на Кмета на община Каварна, с която е наредено премахването на обект: "Дървен подиум“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 72693.600.121,
частна общинска собственост и ПИ 72693.600.141, изключителна държавна
собственост по КККР на с. Топола, общ. Каварна, разположен в КК
„Карвуна“, местност „Иканталъка“, с. Топола, общ. Каварна, реализиран от оспорващото дружество.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото
е назначена съдебно-техническа експертиза. Основното заключение на вещото лице е,
че имота е „преместваем обект“, отговарящ напълно на определението дадено в §5,
т.80 от ДР на ЗУТ. Преместваемият обект не е брегоукрепително съоръжение.
Дървения подиум е 124,76 кв.м., като в имот ПИ 141 – площта на подиума е 116,18
кв.м., а в ПИ 121 – 8,58 кв.м. Експертизата на вещото лице не е оспорена от
страните и е приета към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано
лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен
акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл.
215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема същата да процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал. 3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на
обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ имащи характера на настоящия, когато са
поставени
без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Процесният „дървен подиум“ представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ,
съобразно неговото описание в констативния акт. Това не се оспорва и от
жалбоподателя.
При издаването на заповедта са спазени специалните
административно- производствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл.57а, ал.1
от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на
нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по, ал.
1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.
Административното производство се основа на съставени
констативен акт от 20.01.2022 г. и констативен
протокол от 30.11.2021 г. от служители на
общинската администрация. Спазена е задължителната процедура за връчване на акта.
Предвид изложеното съдът намира, че не допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до
отмяна на заповедта на това основание. Заповедта е мотивирана. Видно от
обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните обстоятелства по чл.57а, ал.1,
т.1 от ЗУТ и е посочено правното основание за издаването й – чл.57а от ЗУТ.
Неоснователни са твърденията за некомпетентност на кмета
на общината за издаване на обжалваната заповед. ЗУЧК се явява
специален закон, приложим по отношение на територията, в която е изпълнен по-голямата част
от обектът-предмет на обжалваната заповед. В ЗУЧК не се съдържат
нарочни правила, регламентиращи компетентността на конкретни органи за издаване
на заповеди за премахване на обекти, поставени в нарушение на чл. 13, ал. 3 от
ЗУЧК, като не се съдържат и специални процесуални норми. Както се посочи, по
силата на препращащата норма на чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК, приложима за определяне
на реда за премахване на обекти, които не отговарят на условията по чл. 13, ал.
3 от ЗУЧК е разпоредбата на чл. 57а от ЗУТ. Следователно, компетентността за
издаване на заповеди за премахване на обекти, поставени в нарушение на чл. 13,
ал. 3 от ЗУЧК, следва да се определи по правилата на общата компетентност за
издаване на актове за премахване по чл. 57а от ЗУТ, приложими съобразно
естеството на обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ,
заповедите за премахване на обектите по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се издават от
кмета на общината, който обаче може да предостави свои функции по този закон на
заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от
общинската (районната) администрация на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ.
Предвид това, съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган.
Настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо да
извършва косвен съдебен контрол по отношение на Акт за общинска собственост. Институтът на косвения съдебен контрол (дефиниран в
Решение № 78/12.07.1973 г. по гр. д. 58/73 г. на Общото събрание на
гражданската колегия на Върховния съд като правомощия в рамките на задължението
(на съда) за преценка на правопораждащите факти - съдът може да констатира
нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява
или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения)
намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет именно само
граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да
представлява факт с правно значение (например правопораждащ факт). Аналогична
разпоредба на чл. 17 от ГПК в процесуалните закони в областта на административното
право не е налице, защото възможността съдебен контрол за действителност на
административните актове е предвидена изрично като безсрочна в чл. 149, ал. 5
от АПК. Въвеждането на хипотезата за право за оспорване на административните
актове с искане за обявяване на тяхната нищожност е именно поради
необходимостта да бъде осигурена законност на актовете на администрацията, но и
правната стабилност чрез зачитането на тяхното действие до изричното им
обявяване за нищожни. Оспорването с искане за обявяване на нищожност на
административните актове се разглежда от административен съд, респективно
Върховния административен съд, като се подчинява на всички правила на
административния процес, включително относно родова и местна подсъдност, право
на участие на страните в процеса, събиране на доказателства и др. Следователно
допускането на косвен съдебен контрол в административния процес би довел до
пряко нарушение на основни принципи на административното правосъдие и
възможност за изземване на правомощия на един съд от друг. Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, тези актове нямат правопораждащо действие,
касаторът е имал възможност да оспори доказателствената им сила по общия исков
ред. Оборването на доказателствената сила на акта за общинска собственост може
да се извърши само с влязло в сила съдебно решение на гражданския съд при
разрешаване на спор за материално право. Ето защо в настоящото производство е
недопустимо разглеждането и разрешаването на въпроси, засягащи материални
права. В него не може да бъде установена по реда на косвения контрол и
нищожността на тези актовете за общинска собственост.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни,
търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно
обитаване при бедствия. Според, ал. 2 на чл. 56 от ЗУТ, за обектите по, ал. 1
се издава
разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна
документация, одобрени от главния архитект на общината. Условията и редът за
издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за
изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на
общинския съвет. Съгласно посочените в заповедта разпоредби на чл.57а, ал.1,
т.1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са
поставени
без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с
издаденото
разрешение.
Няма спор по фактите, установени с констативния акт, и
предвидени като фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Обектът
има характер на преместваем по смисъла на § 1, т. 80 от ДР на ЗУТ. Безспорно се
установява, че в случая е налице реализиран преместваем обект върху общински имот и
върпху пясъчната ивица на морски плаж „Нос
Иканталъка“ с. Топола без да е налице издадено
разрешение по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК за
поставяне на процесния преместваем обект, което разрешение да е въз основа на
одобрена от министъра на туризма схема.
Предвид това, съдът приема за безспорно установени
фактите, въз основа на които е издадена обжалваната заповед. По делото не се
оспорва приетото от контролните органи, че именно оспорващото дружество е
извършило процесното поставяне на преместваемия обект по оспорената заповед.
Същността на подаденото възражение срещу
констативния акт не сочат на друг извод за поставянето на обекта от друго лице.
С оглед установяването по делото на наличието на
материално-правните предпоставки за премахване на обекта по чл. 57а, ал. 1, т.
1 от ЗУТ, оспорената заповед се явява законосъобразна, а жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от производството и с оглед направеното
искане, в полза на ответника следва да бъде присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева за заплатен депозит за
вещо лице и за заплатен адвокатски хонорар. От страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на
посоченото възнаграждение в размер на 1 600 лева, което съдът намира за
основателно, поради което и следва да намали същото до минималния размер определен
в наредбата, а именно 600 лева, които да бъдат заплатени на ответната страна,
община Каварна.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и
чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен
съд Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на КОРНЕР" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ***,
представлявано от управителя В.А.Н., срещу заповед № 86 от 26.01.2022 г., издадена от кмета на община Каварна.
ОСЪЖДА „КОРНЕР" ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, представлявано от управителя В.А.Н. *** разноски по делото в размер на 700 /Седемстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: