РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. ХАСКОВО, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р. П. Р.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500671 по описа за
2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на «Бул Инвест Груп 1» ЕООД, с ЕИК
*********,гр.София против Решение №260140/03.08.2021 г. по гр. д. № 1212/2020 г. на РС -
Димитровград, с което съдът е признал за установено по иск с правно основание чл. 439 от
ГПК, че С. Г. Б. с ЕГН ********** не дължи на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, с ЕИК
*********,гр.София претендираните суми по изп.д. № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ
Николета Кавакова с рег. № 929 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 03.04.2017
г., издаден по ч.гр.д. № 357/2017 г. по описа на РС-Димитровград, общо задължение в
размер на 2048,52, лв., от което главница в размер на 568,91 лв., законна лихва в размер на
206,23 лв. за периода 07.03.2017 г. – 02.10.2020 г., сумите, както следва: 184,40 лв. -
неолихвяеми вземания, 385,00 лв. присъдени разноски, 354,84 лв. разноски по
изпълнителното дело и 349,14 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2020
г.С решението съдът е осъдил „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД – гр. София, да заплати на С. Г.
Б., направените деловодни разноски в размер на 621,94 лв.
Недоволен от решението е останал въззвникът „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, гр.
София, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок.В жалбата се
твърди,че решението е частично недопустимо в частта, в която съдът е приел за установена
недължимостта на таксите и разноските по изпълнителното дело в размер на 354,84 лв. –
1
разноски и 349,14 лв. – такси по ТТЗЧСИ дължими от ищцата в качеството й на длъжник
по ИД № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег.№ 929, с район на действие
ОС-Хасково.
В останалата част решението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила,като се поддържа, че процесните
вземания не са погасени по давност.Неправилно и необосновано съдът приел,че давността
е била прекъсната с изтичане на срока за подаване на възражение от 29.03.2017 г.,
респективно с издаването на изпълнителен лист на 03.04.2017 г.Заповедта за изпълнение
издадена на 09.03.2017 г. е стабилизирана с връчването й на длъжника и поради
неподаването на възражение от него в срока по чл.414 от ГПК на 29.03.2017 г.,като считано
от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност за погасяване на процесните
вземания, която не е изтекла към датата на налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело.
Въз основа на изложените в жалбата съображения въззивникът моли съда да
постанови решение, с което да уважи въззивната жалба и да се обезсили решение №
260140/03.08.2021 г. по гр.д. № 1212/2020 г. по описа на РС -Димитровград, в частта
досежно дължимостта на сумата от 354,84 лв. – такси по Тарифата за таксите към ЗЧСИ по
изп.д. № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929 на КЧСИ, като
недопустимо, както и да отмени решението в частта, касаеща сумите по изпълнителния
лист, а именно - 568,91 лв.- главница, законна лихва в размер на 206,23 лв. за периода
07.03.2017 г. – 02.10.2020 г., сумата от 184,40 лв. -неолихвяеми вземания и сумата от 385,00
лв. – разноски в заповедното производство, въз основа на което е образувано изпълнително
дело.Молят и за присъждане в полза на въззивника на сторените съдебно-деловодни
разноски във въззивното производство. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че превишава минималния определения размер в
Наредба № 1
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, чрез пълномощника й адв. Г.К., в който се излагат съображения за
неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде
потвърдено.Излагат се съображения по съществото на спора. Моли за присъждане на
направените във въззивното производство разноски, съгласно представен списък. В случай,
че въззивната жалба бъде уважена изцяло или частично се прави възражение за
прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорара, тъй като същият е само
относно изготвяне на жалбата и следва да бъде редуциран под установения минимум в
наредбата. В случай, че въззивната жалба бъде отхвърлена моли за присъждане на
направените по делото разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар, който е
минималния такъв съгласно цитираната наредба.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност приема следното от фактическа и правна страна:
2
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл. 259 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред Районен съд-Димитровград е образувано по предявен иск с
правно основание чл.439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439,ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като искът на длъжника съгласно ал.2 може да се основава само на факти
и обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на иска с правно основание чл.439 от ГПК са вземания на ответника ,
обективирани в заповед № 249/09.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, влязла в сила на 29.03.2017 г., представляваща изпълнително основание и в
изпълнителен лист от 03.04.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 357/2017 г. по описа на
РС-Димитровград. Въз основа на изпълнителния лист издаден на 03.04.2017 г., на 30.09.2020
г. е било образувано изпълнително дело № 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова
,с рег. № 929 на КЧСИ.Видно от изпратеното до длъжника съобщение за образуване на
изпълнителното дело връчено на длъжника на 05.10.2020 г.,задължението възлиза на
2048,52, лв., в.т.число главница в размер на 568,91 лв., законна лихва в размер на 206,23 лв.
за периода 07.03.2017 г. – 02.10.2020 г., 184,40 лв. - неолихвяеми вземания, 385,00 лв.
присъдени разноски, 354,84 лв.- разноски по изпълнителното дело и 349,14 лв.- такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2020 г.
Разноските и таксите по изпълнението не са предмет на иска по чл. 439 ГПК, тъй
като дължимостта им и техният размер ще се определи в самото изпълнително производство
в зависимост от решението по иска.
Иск по чл. 439 ГПК относно вземанията за разноски по изпълнителното дело е
недопустим, поради което обжалваното решение в частта, в която съдът е разгледал по
същество предявеният иск по отношение на сумата от 354,84 лв.- разноски по
изпълнителното дело и 349,14 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.10.2020
г.,на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да се обезсили, а производството в тази му част
като недопустимо да се прекрати.
Вземанията обективирани в издадената заповед по чл.410 от ГПК произтичат
от предоставени телекомуникационни услуги и за тези вземания са издадени фактури в
периода от 15.02.2014 г. до 15.06.2014 г., които фактури не са заплатени.Плащанията са
периодични и съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност.
Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване
на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване
на възражение.
Относно спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано
изпълнително производство е прието ТР№ 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. №2/ 2013 г. на
3
ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника.
В случая давността е започнала да тече от изтичане на срока за подаване на
възражание или от 29.03.2017 г.,респ. от издадаването на изпълнителен лист на 03.04.2017 г.
и към датата на образуване на изпълнитеното дело – 30.09.2020 г. и налагането на запора
върху трудовото възнаграждание на 05.10.2020 г. е изтекъл срок повече от три години, в
който тригодишен срок от страна на кредитора не са били предприети действия на
принудително изпълнение, които да са прекъснали погасителната давност по чл.111 от ЗЗД,
която в конкретния случай предвид периодичността на плащанията е тригодишна и е
изтекла към датата на налагане на запора върху трудовото възнаграждение и банковите
сметки на длъжника по изпълнителното дело ,поради което и вземанията на ответника са
погасени по давност.Видно от приложеното като писмено доказателство изпълнително дело
№ 1416/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова от датата на издаване на изпълнителния
лист 03.04.2017 г. до налагането на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника –
05.10.2020 г. е изтекъл период повече от три години.
С подаването на заявлението по чл.410 ГПК не се прекъсва давността, тъй като
не се касае за предявен иск, съгласно чл. 116, б. "б" ГПК.Давността се прекъсва с
предприемане на действия на принудително изпълнение - чл.116, б „в" ЗЗД, като от
прекъсване на давността почва да тече нова давност и ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е пет години.Заповедта по чл.410 ГПК издадена
на 09.03.2017 г. е влязла в сила на 29.03.2017 г., тъй като двуседмичният срок за подаване на
възражение е изтекъл на 28.03.2017 г.Вземането е съществувало към момента на изтичане на
срока за подаване на възражение - 28.03.2017 г.Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение поради което и
заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на
чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането
на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на
предпоставките на чл. 424 ГПК.
В случая давността е започнала да тече от изтичане на срока за подаване на
възражение или от 29.03.2017 г., респ.издаването на изпълнителен лист на 03.04.2017 г. и до
датата на образуване на изпълнителното дело 30.09.2020 г. и налагането на запора върху
трудовото възнаграждение на 05.10.2020 г. или налагането на запора върху банковите
4
сметки в „Банка ДСК“ ЕАД е изтекъл срок повече от три години, в който не са били
предприемани действия на принудително изпълнение, които да са прекъснали погасителната
давност на вземането по чл.111 ЗЗД, която е тригодишна и е изтекла към датата на
налагането на запора върху трудовото възнаграждение и банковите сметки.Вземанията на
ответника за главница в размер на 568,91 лв., със законна лихва в размер на 206,23 лв. за
периода 07.03.2017 г. – 02.10.2020 г.и 184,40 лв. - неолихвяеми вземания са погасени по
давност поради което и искът в тази му част е основателен,а обжалваното решение
правилно,поради което следва да се потвърди.
Вземането за разноски в размер на 385,00 лева обективирано в заповедта за
изпълнене не е погасено по давност,тъй като по отношение на разноските давността е
петгодишна, поради което искът в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли, и
решението да се отмени.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и двете страни имат право на разноски.
На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на въззивникът следва да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 394,39 лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски общо в размер на 384,89 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260140/03.08.2021 г. по гр. д. № 1212/2020 г. на РС -
Димитровград,в частта, в която е прието за установено по отношение на „Бул Инвест Груп
1“ ЕООД, с ЕИК *********,гр.София, че С. Г. Б., с ЕГН ********** не дължи сумата от
354,84 лв.- разноски по изпълнителното дело и 349,14 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 02.10.2020 г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260140/03.08.2021 г. по гр. д. № 1212/2020 г. на
РС - Димитровград,в частта, в която е прието за установено по отношение на „Бул Инвест
Груп 1“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.София, че С. Г. Б., с ЕГН ********** не дължи
сумите, както следва: главница в размер на 568,91 лв., законна лихва в размер на 206,23 лв.
за периода 07.03.2017 г. – 02.10.2020 г. и 184,40 лв. - неолихвяеми вземания.
ОТМЕНЯ Решение №260140/03.08.2021 г. по гр. д. № 1212/2020 г. на РС -
Димитровград,в частта в която е прието за установено по отношение на „Бул Инвест Груп
1“ ЕООД, с ЕИК *********,гр.София, че С. Г. Б., с ЕГН ********** не дължи сумата от
385,00 лв.,представляваща присъдени разноски по ч.гр.дело №357/2017 г. по описа на РС-
Димитровград.
ОСЪЖДА С. Г. Б., с ЕГН ********** да заплати на Бул Инвест Груп 1“ ЕООД,
с ЕИК *********,гр.София, сумата от 385,00 лв.,представляваща присъдени разноски по
5
ч.гр.дело №357/2017 г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, с ЕИК *********,гр.София да заплати на
на С. Г. Б., с ЕГН ********** разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 384,89
лв.
ОСЪЖДА С. Г. Б., с ЕГН ********** да заплати на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД,
с ЕИК *********, гр.София разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 394,39
лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6