Решение по КНАХД №431/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на и.д. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - [населено място] против Решение № 269 от 25.07.2025 година, постановено по АНД № 702 по описа за 2025 година на Районен съд - Перник.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 34-0000609 от 25.04.2025 година, издадено от и.д. началник ОО „Автомобилна администрация“, [населено място], с което на М. Г. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес] на основание чл.93в, ал.17 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.36§1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014, установено на 04.04.2025 година на АМ С., община Перник.

Касаторът счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. По същество излага доводи на първо място, че съдът е стигнал до неправилно заключение относно описаното като нарушение в АУАН и тълкуването на „няма“ необходимите документи, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през предходните 56 календарни дни - тахографски листа, ръчни записи и разпечатки и други документи, които са направени през предходните 56 дни. На второ място, посочва, че видно от мотивите на обжалваното решение, в него не се правела разлика относно „карта за квалификация на водача“ и „карта на водача“, което от своя страна отново водело до неоснователност на същото. На последно място в касационната жалба се твърди, че при реализирането на административнонаказателната отговорност са били спазени разпоредбите на чл.43, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗАНН. С тези доводи иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който обжалваното съдебно решение да бъде отменено, респективно да бъде потвърдено така издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 01.10.2025 година, касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по жалбата – М. Г. С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Перник прави заключение за правилност на съдебния акт и предлага същият да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК настоящата съдебна инстанция намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение № 00550 от 04.04.2025 година, съставен от Д. С. Д. – инспектор при ОО „АА“ – Перник, в присъствието на свидетел е установено, че на 04.04.2025 година в 09:19 часа на АМ С. на около 100 метра след пътен възел Боснек с посока към [населено място] и след оказано съдействие на служители на пътна полиция към ОДМВР – Перник, М. Г. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], ет.6, ап.18, с месторабота „Транс Турист“ ЕООД, в качеството си на водач управлява МПС Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер КА 43, с рег. № [рег. номер] от кат. М2 като извършва специализиран превоз на пътници на територията на Република България, попадащ в обхвата на Регламент № 561/2006 (ЕО), респективно в обхвата на Регламент 165/2014 (ЕС), по маршрут [населено място] – Костинброд, видно от пътен лист 269786, като при проверката се констатира, че той не притежава необходимите документи, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през предходните 56 календарни дни - тахографски листа, ръчни записи и разпечатки и други документи, направени през предходните 56 дни. Било установено също и че водачът не притежавал карта на водача. Актосъставителят квалифицирал така извършеното деяние като административно нарушение на чл.36§1 от Регламент (ЕС) № 165/2014. АУАН е връчен на нарушителя на 04.04.2025 година, който го е подписал без възражение.

Въз основа на така установеното е издадено Наказателно постановление № 34-0000609 от 25.04.2025 година, от страна на и.д. Началник ОО „АА“- [населено място], с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.93в, ал.17 от Закона за автомобилните превози е наложил на М. Г. С. с [ЕГН], административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.36§1 от Регламент (ЕС) № 165/2014. Същото е връчено на лицето на 05.05.2025 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник, който с Решение № 269 от 25.07.2025 година, постановено по АНД № 702 по описа за 2025 година го е отменил изцяло.

За да постанови този резултата районният съд след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел, че липсва яснота и точно очертан състав на административно нарушение, което представлява и несъобразяване с императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Районният съд след очертаване на нормативната рамка и анализ на разпоредбите на чл.36§1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и чл.93в, ал.17 от ЗАвПр е достигнал до извод, че съставът на соченото административно нарушение може да бъде осъществен от субектите при непредставяне на всички или на част от посочените в разпоредбата документи относно времето на управление, прекъсванията и почивките за посочените периоди, а в случая както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление се сочело, че жалбоподателят е привлечен към отговорност и наказан за това, че няма сочените документи, което от своя страна води до неточна формулировка и неправилно тълкуване. Отделно от това в мотивите на съдебния акт се посочва, че констатацията направена във връзка с липсата на карта на водача, води до извод че е налице самостоятелно нарушение, различно от вмененото на нарушителя. С оглед на това, първоинстанционният съд е приел, че е налице несъобразяване с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води до съществено ограничаване правото на защита на наказания. С тези мотиви е отменил обжалваното наказателно постановление.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл.220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Изцяло неоснователни са доводите посочени в касационната жалба поради следните аргументи:

По делото е безспорно установено, че административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба е била ангажирана на основание чл.93в, ал.17 от ЗАвПр, според която се наказва с глоба в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни: 1. тахографски листи, и/или 2. карта на водача, както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки и/или 4. удостоверение по чл.10, ал.1 от наредбата по чл.89, ал.1.

На свой ред посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.36§1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, която предвижда, че когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: тахографските листове за текущия ден и за предходните 56 дни, карта на водача, ако има такава и всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 56 дни.

От друга страна в процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление във фактическото описание на нарушението се посочва, че водачът при проверката няма необходимите документи, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през последните 56 календарни дни - тахографски листа, ръчни записи и разпечатки и други документи, направени през предходните 56 дни, а така също и че не притежава карта на водача. С оглед на това, от така направеното описание не става ясно, както правилно посочва и първоинстанционният съдебен състав, за какво точно е вмененото нарушение на нарушителя, т.е. дали за това, че не е представил всички алтернативно изброени в разпоредбата документи или за това, че не е представил карта на водача. В съответствие с това, настоящият касационен състав изцяло се солидаризира с направените правни изводи от страна на Районен съд - Перник, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на лицето, изразяващо се в невъзможност да разбере за какво точно административно нарушение е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, което означава, че правилно съдът е приел, че е налице нарушение на чл.42, ал.1, т.4, респективно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Предвид изложеното настоящият касационен състав счита, че посочените в касационната жалба доводи са неоснователни, а обжалваното решение на Районен съд - Перник, като постановено в съответствие с материалния процесуалния закон следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

Предвид липсата на изразена претенция за присъждане на направени по делото съдебни разноски от страна на ответника по касационната жалба, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд- Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269 от 25.07.2025 година, постановено по АНД № 702 по описа за 2025 година на Районен съд - Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.