Решение по дело №688/2019 на Окръжен съд - Плевен

                               Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                №  /03.12.2019г.     

                               

                                  гр.Плевен 03 .12.2019г.

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри въззивен гр.с.в публичното заседание на  шести ноември  

през две хиляди и деветнадесета  година                                         в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                      : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

при секретаря  Анелия Докузова                                              и в присъствието на прокурора                                                           като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                         въззивно     гр.дело №688   по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение  на Плевенски  Районен съд,ХІІІ-ти гр.с.№1272 от  08. 07. 2019г.,постановено по гр.д.№2259/2019 г.по описа на същия съд са  отхвърлени като неоснователни  предявените искове  от   М.И.Б., ЕГН **********,съдебен адрес ***. *** № **, офис **, чрез адв. А.Д.  против  СУ“  *** „ гр. Плевен, представлявано от директора  Д.М., адрес   гр. Плевен, ул. ***  № ***,  с правно основание чл. 225, ал.  3 и чл. 224, ал. 1 от  КТ и цена на иска 3651 лв.Със същото решение на ПРС на основание чл. 78 от ГПК   М.И.Б., ЕГН **********,***. *** № **, офис **, чрез адв. А.Д. е осъдена   да заплати   в полза на Пл.РС деловодни  разноски в размер на 150  лв. за държавна такса и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.С решението на ПРС на основание чл. 78 от ГПК  М.И.Б., ЕГН **********,***. *** № **, офис **, чрез адв. А.Д. е осъдена  да заплати   на  СУ“***“гр.Плевен, представлявано от директора  Д. М.,  адрес   гр. Плевен, ул. ***  № **, разноските  по делото в размер на 600  лв.  за адвокатско възнаграждение.

        Недоволна  от така постановеното решение е останала ищцата пред ПРС М.И.Б.,която чрез своя пълномощник адвокат А.Д. от ПАК го обжалва изцяло,като са изложени доводи,че обжалвания съдебен акт не съставлява съдебно решение,тъй като няма нито един  мотив,на който автор да е съдията по делото.Посочено е ,че в  решението на ПРС едно към едно от стр.2 до стр.7 е копиран отговора на ИМ,а от стр.8 до стр14 е копирано решението на ПРС по гр.д.№5855/2016г.,което е отменено от въззивната инстанция,а решението на ПОС не е допуснато до касационно обжалване.Изложени са доводи,че в решението на ПРС липсват мотиви,няма преценка на доказателствата,няма фактически и правни мотиви съгласно чл.236 ал.2 ГПК.Твърди се,че в решението на ПРС липсва произнасяне по исковете,с които е сезиран съда ,като не е обсъдено нито едно от доказателствата  по настоящото дело,а са  обсъждани доказателства,които не са в кориците на делото.За пороците на обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения във въззивната жалба,като се твърди,че по делото е изготвена съдебно икономическа експертиза,която дори не е упомената в решението.Твърди се,че обжалвания съдебен акт е идентичен с липса на решение по предявения иск,че същото не отговаря на нормата на чл.236 ал.2 ГПК-липсват мотиви,липсват посочени исканията и възраженията на ищцата,липсва споменаване ,а още по-малко преценка на представените от последната доказателства,липсват правни изводи на съда,което е основание за нищожност. В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение ,като делото бъде върнато за произнасяне от друг състав на ПРС.Алтернативно в случай,че въззивната инстанция реши спора по същество въззивницата моли съда да постанови решение,с което предявените искове да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.В съдебното заседание на 06.11.2019г.пред ПОС въззивницата М.  Б.  чрез своя пълномощник адвокат А.Д. от ПАК поддържа така подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираните от адвокат Д. писмени бележки.

          Въззиваемата страна –СУ“***“гр.Плевен  е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са доводи,че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.260 т.3 ГПК,като в нея не е указано какви са пороците на решението и в какво се състои неговата незаконосъобразност и неправилност,че същата не съдържа правни аргументи и възражения,а само лични нападки срещу конкретния съдия.Посочено е,че в мотивите на обжалвания съдебен акт,първоинстанционният съд обстойно е изследвал правната и фактическа обстановка по случая относно тълкуването и прилагането на чл.225 ал.3 КТ и чл.224 ал.1 КТ,че в съд.заседание на 21. 06. 2019г.адвокат Д.  се е позовала неколкократно в своето изложение на гр.д.№5855/2016г.Твърди се,че правилно ПРС е постановил,че СУ“** ****“гр.Плевен не дължи заплащане на обезщетенията,претендирани с ИМ по чл.225 ал.3 и по чл.224 ал.1 КТ,поради което е отхвърлил като неоснователни и недоказани  предявените искове.В тази насока са изложени подробни съображения,като въззиваемата страна счита,че не е налице хипотезата на недопускане до работа по смисъла на чл.225 ал.3 КТ,че от страна на работодателя или негови служители не са налице виновни и непозволени действия,свързани с недопускане на въззивницата на предишната й работа.С отговора е посочено,че от страна на М.Б. са депозирани две заявления с противоречиво съдържание,съответно на  01. 02 . 2018г.,с което е уведомила работодателя,че желае да започне работа на длъжността“Старши учител по музика“и второ заявление,изпратено на електронната поща на училището ,чрез пълномощника й адвокат Д. с искане трудовото й правоотношение да бъде прекратено на осн.чл.327 ал.1т.12 КТ, без предизвестие,поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,считано от 01.02.2018г.Описани са разпечатаните в съд. заседание на 21.06.2019г.пощенски пратки,в които са намерени документи, потвърждаващи,че г-жа Б.  желае,считано от 01.02.2018г.,трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл.327 ал.1т.12 КТ.Твърди се,че с поредно свое заявление от 09.05.2018г. ищцата е потвърдила,че желае трудовото й правоотношение да бъде прекратено на осн.чл.327 ал.1т.12 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,че директорът на училището още същия ден е издал заповед №***/09. 05. 2018г.,с която М.Б. е възстановена на заеманата длъжност,считано от 09.05.2018г.и на същата дата е издадена и заповед №***/09. 05. 2018г.,с която на осн.чл.327 ал.1т.12 КТ във вр.с чл.69 ал.1 КСО трудовото правоотношение между страните е прекратено,поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и от страна на работодателя не е налице противоправно недопускане до работа.Изложени са подробни доводи,че не се дължи и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен отпуск.В заключение въззиваемата страна моли Окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция.В съд.заседание на 06.11.2019г.се яви лично директорът на СУ “***“- Д. М.,който изрази становище ,че въззивната жалба е неоснователна,а  решението  на ПРС като  правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено по изложените в писмения отговор съображения.    Окръжният съд, като прецени изложените във въззивната  жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1  ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          Обжалваното решение на ПРС е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения.

        От приложеното гр.д.№5855/2016г.по описа на ПРС безспорно се  установява,че е налице влязло в сила съдебно решение,с което предявените от М.Б. *** искове с правно основание чл.344 ал.1,т.1,2,3 КТ са уважени,признато е  за незаконно уволнението й, поради съкращаване в щата на осн.чл.328 ал.1т.2 КТ,съгласно заповед №***/24.06.2016г.,М.Б. е възстановена на длъжността“Старши учител по музика“в СУ“***“ и училището е осъдено да й заплати съответното обезщетение за времето през което е останала без работа. Първоначално с решение на ПРС №1662/28.10.2016г.по гр.д.№5855/2016г.така предявените искове по чл.344 ал.1т.1,2,3 КТ са отхвърлени като неоснователни.С решение на ПОС №42 от 10.02.2017г.по въззивно гр.д. №924/ 2016г.решението на ПРС в горепосочената му част е отменено и вместо него Окръжният съд се е произнесъл по същество,като е уважил исковете по чл.344 ал.1,т.1,2,3 КТ.С определение на ВКС № 1198 от 22.12.2017г.постановено по гр.д.№1719/2017г.не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила на 22.12.2017г.

          С ИМ,предмет на разглеждане в настоящото производство  ищцата М.Б. е предявила срещу СУ“*** „ гр.Плевен обективно съединени искове с правно основание чл.225 ал.3 КТ за сумата  3 111лв., претендирана като обезщетение за недопускане до работа за периода 01.02.2018г.до 09.05.2018г.и по чл.224 ал.1 КТ за сумата 540 лв., обезщетение за неизползван отпуск за същия период в размер на 13 дни.

          С обжалваното решение ПРС е отхвърлил като неоснователни така предявените искове,без въобще да изложи собствени мотиви въз основа на какви правни доводи е стигнал до този извод,като  не са обсъдени  събраните по делото доказателства,нито е извършен анализ на същите.При съпоставяне на писмения отговор на ответника депозиран по реда на чл.131 ГПК и стр. 2 до стр.7 вкл.на обжалваното решение на ПРС  е видно,че в решението едно към едно,буквално и дословно  е копиран и възпроизведен текста на писмения отговор на ответника,както заглавията,така и отделните абзаци ,в т.ч.и приложените към отговора писмени доказателства са описани по същия начин. Аналогично е положението и със следващите страници.От стр.8 до стр.14 в решението на ПРС са преписани и  копирани  почти изцяло  мотивите на отмененото решение на ПРС по гр.д.№5855/2016г.,които се отнасят до предявените искове с правно основание  чл.344 ал.1т.1,2 и 3 КТ относно законността на уволнението на ищцата и касаят спор ,приключил с влязло в сила съдебно решение.Обжалваното решение на ПРС съставлява компилация от механично  и дословно преписване  и копиране  на пълния текст на писмения отговор на ответника,както и на по-голямата част от мотивите на  решението на ПРС по гр.д.№5855/2016г.,без съдът да изложи собствените си съображения и  мотиви по съществото на спора  относно предявените искове по чл.225 ал.3 КТ и по чл.224 КТ.Съдът въобще не е извършил анализ и преценка на събраните по конкретното дело доказателства ,не е обсъдил направените от страните възражения,а се е задоволил механично да преписва и копира писмения отговор на ответника и мотивите на друго съдебно решение . Налице е  грубо нарушение на изискването на чл.236 ал.2 ГПК за съдържание на съдебно решение,тъй като съдът реално не се е произнесъл по предявените искове,тъй като липсват аргументи и правни доводи,обуславящи крайните изводи в диспозитива на решението.Диспозитивът на всяко едно съдебно решение,следва да е логически обоснован от мотивите към него,които са неразделна част от съдебния акт. В конкретната хипотеза съдът  в диспозитива се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.225 ал.3 и чл.224 КТ,но липсват мотиви и правни изводи ,въз основа на които да се прецени как е формирана волята на съда.По този начин и Окръжният съд като въззивна инстанция е в невъзможност да прецени правилността на обжалваното решение,тъй като в него липсват съображения въз основа на какви факти и обстоятелства съдът е стигнал до крайния си извод за отхвърляне на исковете.

       Освен,че липсват мотиви ,обжалваното решение на ПРС съдържа и дословно копиране на част от съдебния протокол от проведеното съдебно заседание на 21. 06. 2019г.На стр.1 е отразено следното :“За ищеца  М.И.Б. ,редовно призована се явява адвокат А.Д. от ПАК;за ответника СУ„****“гр.Плевен,редовно призован се явява  директорът Д. М. и с адв.Д. от САК с пълномощно по делото, ВЛ П. Х. В. се явява лично“.За разглеждане на делото в открито съдебно заседание се съставя протокол,в който следва да бъдат вписани посочените в чл.150 ал.1 ГПК реквизити,в т.ч.явилите се страни и техните представители.Съвсем различно е съдържанието на съдебното решение, регламентирано в чл.236 ГПК.Недопустимо е в съдебното решение да се преписват буквално части от протокола от съдебно заседание относно това кои страни са се явили и техните представители.

По изложените съображения решението на ПРС се явява недопустимо, постановено в нарушение на чл.236 ал.2 ГПК,без изложени мотиви по съществото на спора,без фактически констатации и правни изводи и без да е направена преценка на събраните по делото доказателства.Същото на основание чл.270 ал.3 ГПК следва да бъде обезсилено,а делото се върне на ПРС,друг състав за ново разглеждане и произнасяне с допустимо решение по съществото на спора от фазата на устните състезания.Констатираните пороци на съдебното решение не могат да бъдат поправени от въззивната инстанция, доколкото ако Окръжният съд за първи път се произнесе по съществото на спора,страните ще бъдат лишени от една инстанция.

Не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция,тъй като Окръжният съд не се произнася по съществото на спора.Направените разноски за настоящата инстанция следва да се присъдят от ПРС при връщане на делото за ново разглеждане,в зависимост от изхода на спора.

Всеки от исковете е с цена под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.3 , изр.последно от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

          Водим от горното и на осн.чл.270 ал.3 ГПК,Окръжният съд

       

                                 Р         Е          Ш            И :

         

          ОБЕЗСИЛВА като недопустимо  на основание чл.270 ал.3 от ГПК решението на  Плевенски Районен съд ,ХІІІ-ти гр.с.№1272 от 08.07.2019г., постановено по гр.д.№ 2259/2019 г.по описа на същия съд.

          ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС  от фазата на устните състезания.

           Решението  е окончателно и подлежи на касационно обжалване.

          

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ: