Решение по дело №33/2021 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

94

Година

28.05.2021

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

25.05.

Година

2021………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

33

по описа за

2021

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

  Ищеца се  позовава на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Н.М.Ю., с ЕГН:********** за което е било образувано ч.гр.д. № 492/2020 г., по описа на PC - Момчилград. В рамките на предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/ дневен срок било постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция  въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019   г., с прехвърлител на вземанията ”****“ ООД, ЕИК ******, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „***” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, като „***“ ЕООД, ЕИК **** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано под клиентския номер на абоната № 16459645001. Твърдят, че съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е бил 15 дни от издаване на сметката. Твърди се ,че между кредитора *** ЕАД, ЕИК:******и Н.М.Ю., с ЕГН:********** е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16459645001. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16459645001 от дата 31.10.2016г. между ответника Н.М.Ю. с ЕГН: ********** и „***” ЕАД, ЕИК:******са били издадени фактури посочените в исковата молба фактури с посочени в тях периоди на стойност 68.36 лв. Твърди се ,че абонатът-ответник е потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 68,36лв., от които ищцовото дружество има правен интерес да претендира незаплатения остатък от 54,37 лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 09/2017г., 10/2017г., 11/2017г. и за месец 12/2017г. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 68,36 лв. било обусловило правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Датата на деактивация на процесния абонамент е била 07.12.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Главницата била формирана, като за периода от месец 09/2017 г. до месец 12/2017 г. Н.М.Ю., с ЕГН: ********** не бил платил месечните абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги. Претенцията на заявителя 54.37 лв. е била формирана от месечните абонаменти, съгласно представени със заявлението договори, като формирана по този начин в главницата не е била включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги. Твърди се, че цената на иска представлява сума, за която е била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е била мораторна лихва за забава и е бил посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/. Твърди се ,че длъжникът-ответник бил сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. бил получил предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е бил в неизпълнение на договора си. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „***“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се бил съгласил и е бил приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно е всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В конкретният случай ответникът Н.М.Ю., с ЕГН:********** е бил подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен номера **********, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е била фактура и в срок не я е заплатил, според което е бил изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Твърди  ,че  по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „***” ЕАД е прехвърлител, а „*****” ООД е собственик на вземането спрямо Н.М.Ю., с ЕГН:**********, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019       г. между „****” ООД и „***” ЕООД, по силата на който  „****” ООД е прехвърлител, а „***” ЕООД е собственик на вземането спрямо Н.М.Ю., с ЕГН:**********. Твърди , че в настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия, като в чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Н.М.Ю., с ЕГН:********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „****“ ООД към датата на връчването на препис от исковата молба. В конкретния случай, длъжникът-ответник Н.М.Ю., с ЕГН:********** не бил изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.М.Ю., с ЕГН:**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „***“ ЕООД, ЕИК ****, в размер на 54.37 лв. - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 16459645001 от дата 31.10.2016г., сключени между Н.М.Ю., с ЕГН: ********** и „***” ЕАД, и отделно с мораторна лихва за забава в размер 15.47 лв. за периода от 25.12.2017 г. до 13.10.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Претендират за разноски по делото, както в заповедното, така и в настоящото производство. В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От адв.В.Г. – пълномощник на същите е постъпила молба становище.

    В срока по чл.131 от ГПК ответника Н.М.Ю., не е депозирал писмен отговор. Редовно призован за с.з. не се явява. Представлява се от упълномощен защитник адв.Н.С., който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск.

  Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

  Не се спори между страните по делото, а и видно от приложените писмени доказателства се установява, че между „***“ ЕАД /цедент на ищеца/ и ответника е възникнало правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с клиентски номер 16459645001. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16459645001 от дата 31.10.2016г. между ответника Н.М.Ю. с ЕГН:********** и „***” ЕАД, ЕИК: ******са били издадени четири броя фактури на обща стойност 68.36 лв., от които ищцовото дружество има правен интерес да претендира незаплатения остатък от 54,37 лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 09/2017г., 10/2017г., 11/2017г. и за месец 12/2017г.

Представените като доказателства фактури ведно с подробните разпечатки към тях установяват реално потребените от ответника електронни съобщителни услуги в посоченото количество, което е основание за заплащането им. „***“ ЕАД е изпълнил задълженията си по договорите, като е издал процесните фактири за всеки месец от процесния период. Същите отразяват ползването на електронни съобщителни услуги от ответника. Посочен е и размерът на абонаментните такси. Детайлно е описана информация с отброяване на минутите на провежданите телефонни разговори и за броя на изпратените sms. Посочени са уговорените между страните отстъпки по тарифен план, като е извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените суми за всяко потребление по вид – за разговори и за съобщения.

Установи се по делото, че с договор за цесия от 16.10.2018г. вземанията на „***“ ЕАД срещу клиенти, длъжници, на телекомуникационната компания са били прехвърлени на „***ООД.  Впоследствие – на 01.10.2019г. е бил сключен нов договор за цесия, по силата на който вземанията срещу длъжниците на  „***“АД са били прехвърлени от „***ООД на ищеца „***“ ЕООД.

От извлечение от Приложение № 1, се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „***” ЕАД е прехвърлител, а „****” ООД е собственик на вземането спрямо Н.М.Ю., с ЕГН:**********, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 год. между „****” ООД и „***” ЕООД.

Съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването му, „***“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.

Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.

Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в уведомлението.

Установява се от приложеното ч.гр.дело № 492/2020 год. по описа на МРС, че ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, с което е претендирал ответника да му заплати сумата в размер на 54.37 лв. ; мораторна лихва за забава в размер на 15.47 лв. за периода от 25.12.2017 г. до 13.10.2020 г., начислена върху фактура № **********/09.12.2017 год. за така описаните суми била издадена заповед за изпълнение, която е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и затова на ищцовото дружество е дадено указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането, предмет на заповедното производство. Искът е предявен в законноустановения срок.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Установява се, че между страните е възникнало правоотношение по договор за мобилни услуги. Задължение на мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както , както и да активира съответният телефонен номер. Ответникът следвало да заплаща определените месечни такси за ползваната услуга, като за същите доставчикът на услугата е следвало да издава месечни фактури.

Съдът намира, че размерът на задълженията е установен по основание и размер в самия договор и издадените фактури. Това е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на месечна абонаментна такса. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер.

Към исковата молба и доказателствата е приложено и уведомление за цесия т.е. ответника е получил и това уведомление ведно с исковата молба по настоящето дело.

С оглед на гореизложеното, съдът счита исковата претенция за изцяло основателна и доказана, установена по основание и по размер, поради което положителният установителен иск следва да се уважи така, както е предявен.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответника следва да заплати на ищеца  разноските, направени в заповедното производство в размер на 205 лв., от които: 25.00 лв. представляващи заплатена д.т. и 180 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство     ССсв размер на 205.00 лв. от които: 25.00 лв. д.т. за завеждане на иск; 180 лв. адвокатско възнаграждение.

  Водим от гореизложеното,съдът

 

                                 Р     Е     Ш    И     :

    

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.М.Ю., с ЕГН:********** ***, че дължи на *** ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Ю.Б.Ц.чрез адв.В.Г., САК сумата в размер на  54.37 лв. /петдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер 16459645001 от дата 31.10.2016 год. сключен между Н.М.Ю., с ЕГН:********** и „***“ ЕАД; мораторна лихва за забава в размер на 15.47 лв./петнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, за периода от  25.12.2017 год. до 13.10.2020 год.,  ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.10.2020 г. до окончателно изплащане на дължимите суми, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№492/2020 г. по описа на Районен съд Момчилград.

    ОСЪЖДА Н.М.Ю., с ЕГН:********** ***, да заплати на *** ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Ю.Б.Ц.чрез адв.В.Г., САК  сумата в размер на 410.00 лв., представляващи деловодни разноски по заповедното и исковото производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

    Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                        Районен съдия:

                                                                  /Й.Геров/