Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр. Пловдив, 10.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ -
XXVIII състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА,
прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа административно дело № 1736/2022г.
по описа на съда, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.203 АПК, вр чл. 1 ал.1 ЗОДОВ.
Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощниците
адв.З. и адв.Р., които поддържат исковата молба и ангажират доказателства. По
същество на спора в писмена защита поддържат изцяло предявеният иск, като
считат, че той е доказан по основание и размер и молят да се присъди търсеното
обезщетение. Претендират разноски съобразно представен списък с разноски.
Ответникът -Регионална инспекция по околна среда и води-Бургас, редовно
призована, се представлява от процесуалния си представител юрк.К., която в
писмен отговор оспорва изцяло исковата молба като недопустима, а разглеждан иска
по същество като неоснователен и недоказан. В хода на съдебното производство
ангажира писмени и гласни доказателства за оспорване на изложените в иска
обстоятелства. По същество на спора в писмена защита счита, че иска е недоказан
по основание и размер и моли да бъде изцяло отхвърлен, а издадените заповеди за
принудителни мерки по затваряне на животновъден обект и предприетите в тази
връзка действия за законосъобразни. Излага подробни съображения за предприетите
от органите по околна среда и води действия. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор дава заключение,
че иска е неоснователен и счита, че следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
С.К. С. с БУЛСТАТ ********* е земеделски производител, който на 26.06.2013г. е
сключил като наемател договор за наем с дружество „Локал Асетс Мениджмънт Енд
Рисорсис“ АД на недвижими имоти - птицеферма, находяща се в землището
на с. Вълчин, ЕКАТТЕ 12591, върху имот с кад. № 000248, представляващ държавен поземлен фонд – МЗХ,
рег. № 7, с площ на имота 49,240 декара, ведно с находящите се в него движими
вещи и 28 сгради по скица с ветеринарен регистрационен номер 84430033. На
14.08.2014г. ищецът е сключил с Държавен фонд „Земеделие“ договор за отпускане
на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от
Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с предмет
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите,
заявени за финансиране с проект № 02/121/06692, а именно: Оборудване на
помещения във ферма за угояване на патици порода „Мюлар”. Съгласно
удостоверение за регистрация № ПТ-02-059 издадено от ОДБХ – Бургас на името на С. С. като земеделски
производител е регистриран животновъден обект с ветеринарен рег. №
84430033: Птицеферма, с адрес в с. Вълчин, върху имот с кадастрален номер
000248, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, с предназначение на животновъдния обект за отглеждане на
патици мюлари, с капацитет 5 824 броя места. Птицефермата
заработила от началото на 2016г., съответно оттогава ищецът започнал да
реализира приходи от дейността си. По проект в птицефермата следвало да се
отглеждат патици на възраст 60-75 дни, при средно доставно живо тегло 3.5 кг/брой, които се угоявали в продължение на
12 - 14 дни в наетите помещения до достигане на средно живо тегло 6 кг/брой при
съотношение 40 % женски 60 % мъжки патици и 2.5 % смъртност при угояване. В
исковата молба се поддържа, че на 04.04.2018г. бил сключен договор за доставка
на угоени патици между ЗП С.К. С., в качеството му на доставчик и „Ависпал“
ООД, в качеството му на купувач. По силата на договора ищецът се задължил да
доставя и продаде на купувача общо 360 000 броя угоени патици (около 2 160 000
кг. живо тегло) за клане с единична цена за един брой угоена патица от 31 лева
без ДДС. Срокът на договора бил за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2022г.
Излага информация за графика на доставките. Стойността на целия договор бил в
размер на 11 160 000 лева, при единичната цена за патица в размер на 31 лева
без ДДС.
Със заповед № РД – 193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ - Бургас на
основание чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/, във връзка с констативен протокол №
011161/К-7-76/07.12.2016г. и констативен протокол № 010811/К-2-43/19.12.2016г.
на ищеца е наложена принудителна административна мярка - спиране
производствената дейност на ферма за отглеждане на животни (птицеферма),
находяща се в землището на с. Вълчин, върху имот с кад. №000248 чрез пломбиране
и спиране достъпа до следните сгради: птицекомбинат с
площ от 239 кв.м., сграда битова с площ от 54 кв.м, трансформаторен пост с площ
от 45 кв.м., трансформаторен пост с площ от 64 кв.м., сграда битова с площ от
52 кв.м., птицекомбинат с площ от 242 кв.м., сграда битова с площ от 53 кв.м.,
птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с площ от 52 кв.м.,
птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с площ от 53 кв.м.,
птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с площ от 54 кв.м.,
птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с площ от 54 кв.м.,
птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с площ от 53 кв.м.,
птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с площ от 54 кв.м.,
птицекомбинат с площ от 247 кв.м., птицекомбинат с площ от 245 кв.м., сграда
битова с площ от 61 кв.м., птицекомбинат с площ от 245 кв.м., сграда битова с
площ от 60 кв.м., сграда битова с площ от 57 кв.м., птицекомбинат с площ от 245
кв.м., сграда битова с площ от 55 кв.м., птицекомбинат с площ от 243 кв.м.,
птицекомбинат с площ от 242 кв.м., сграда битова с площ от 53 кв.м. Тази
заповед не е била надлежно връчена и затова не е обжалвана в законоустановения
за това срок.
На 25.01.2017г. е съставен констативен протокол № 010737 /К-19-1 за
извършена планова проверка от служители на РИОСВ – Бургас на ферма за
отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин,
община Сунгурларе върху имот с № 000248 в присъствието на В.Х.относно прилагане
на Заповед № РД-192/22.12.2016 г. и № РД - 193/22.12.201 г. на директора на
РИОСВ-Бургас за изпълнение на принудителната административна мярка - спиране на
производствената дейност на птицеферма за угояване на патици порода „мюлари"
чрез пломбиране до привеждане дейността на фермата в съответствие с
изискванията на глава VI от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. На
20.02.2017г. е съставен констативен протокол № 010738 /К-19-3 за извършена
извънредна проверка от служители на РИОСВ – Бургас на ферма за отглеждане на
животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин, община Сунгурларе
върху имот с № 000248 в присъствието на В.Х.относно прилагане на Заповед №
РД-192/22.12.2016 г. и № РД - 193/22.12.201 г. на директора на РИОСВ-Бургас за
изпълнение на принудителната административна мярка - спиране на
производствената дейност на птицеферма за угояване на патици порода
„мюлари" чрез пломбиране до привеждане дейността на фермата в съответствие
с изискванията на глава VI от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. На
23.08.2017г. е съставен констативен протокол № 012132/К-19-17 за извършена
извънредна проверка от служители на РИОСВ – Бургас на ферма за отглеждане на
животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин, община Сунгурларе
върху имот с № 000248 в присъствието на В.Х.относно последващ контрол по
изпълнение на предписание, дадено с констативен протокол №010811/К-2-43 от
19.12.2016г.. В последствие с НП № 102/06.10.2017г. на ЗП
С. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за това,
че на 23.08.2017г. в землището на с. Вълчин, община Сунгурларе, в имот №000248
не е изпълнил предписание на РИОСВ – Бургас, дадено с констативен протокол №
010811/К-2-43/ от 19.12.2016г., а именно да почисти и отремонтира при
необходимост лагуната съществуваща в обекта в срок до 31.03.2017г. и удължен
срок до 31.05.2017г. Наказателното постановление не е обжалвано и влязло в
сила.
Със заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ - Бургас на основание чл.
158, т. 3 и т. 4, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 и чл. 160 ЗООС, във връзка с констативен протокол
№ 013851/К-19-5 от 16.05.2018 г. е наложена принудителна административна мярка – спиране на производствената
дейност на птицефермата на ищеца чрез пломбиране и спиране достъпа
до следните сгради: птицекомбинат с площ от 239 кв.м., сграда битова с площ от
54 кв.м, трансформаторен пост с площ от 45 кв.м., трансформаторен пост с площ
от 64 кв.м., сграда битова с площ от 52 кв.м., птицекомбинат с площ от 242
кв.м., сграда битова с площ от 53 кв.м., птицекомбинат с площ от 247 кв.м.,
сграда битова с площ от 52 кв.м., птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда
битова с площ от 53 кв.м., птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с
площ от 54 кв.м., птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с площ от 54
кв.м., птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с площ от 53 кв.м.,
птицекомбинат с площ от 247 кв.м., сграда битова с площ от 54 кв.м., птицекомбинат
с площ от 247 кв.м., птицекомбинат с площ от 245 кв.м., сграда битова с площ от
61 кв.м., птицекомбинат с площ от 245 кв.м., сграда битова с площ от 60 кв.м.,
сграда битова с площ от 57 кв.м., птицекомбинат с площ от 245 кв.м., сграда
битова с площ от 55 кв.м., птицекомбинат с площ от 243 кв.м., птицекомбинат с
площ от 242 кв.м., сграда битова с площ от 53 кв.м. Заповедта е обжалвана пред
Административен съд – Бургас, въз основа на което е образувано адм. д.
№ 1387/2018г. С Решение № 325/21.02.2019г. по адм. дело № 1387/2018г. по описа
на Административен съд – Бургас е обявена за нищожна заповед № РД-70/18.05.2018г. на
директора на РИОСВ – Бургас. Решението на АС – Бургас е обжалвано от страна
на РИОСВ – Бургас, въз основа на което е образувано адм. дело № 7745/2019г. по описа на Върховен
административен съд. С решение № 8956/07.07.2020г. по адм. дело №
7745/2019г. по описа на ВАС е отменено решение № 325/21.02.2019г. по адм. дело №
1387/2018г. по описа на АС – Бургас, в частта, с която е обявена за нищожна
заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ – Бургас, като делото е върнато на същия
съд за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото в АС – Бургас е образувано адм.
дело № 1345/2020г. по описа на АС – Бургас. С решение № 1181/23.09.2020г. по
адм. дело № 1345/2020г. по описа на АС – Бургас е отхвърлена жалбата
на ищеца против заповед № РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ – Бургас за
налагане на принудителна административна мярка. Решението на АС – Бургас е обжалвано, въз
основа на което е образувано адм. дело № 800/2021г. по описа на ВАС. С
решение № 4916/16.04.2021г. по адм. дело № 800/2021г. по описа на ВАС е отменена обжалваната заповед №
РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ
– Бургас.
На 26.09.2018г. е съставен констативен протокол № 014601/К-19-10 за извършена
извънредна проверка от служители на РИОСВ – Бургас на ферма за отглеждане на
животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин, община Сунгурларе
върху имот с № 000248 в присъствието на В.Х.относно постъпило писмо с вх. № АВ-666/20.09.2018 г. за отстраняване на
оловните пломби, поставени на птицекомбинатите в изпълнение на заповед №
РД-69/18.05.2018г. и заповед № РД-70/18.05.2018г.. На 28.09.2018г. в
присъствието на В.Х.е съставен констативен протокол № 014602/К-19-11 за
извършена извънредна проверка от служители на РИОСВ – Бургас на ферма за
отглеждане на животни (птицеферма), находяща се в землището на с. Вълчин върху
имот с № 000248 относно пломбиране на птицекомбинатите. Последвало е издаването
на наказателно постановление № 86/13.11.2018г., с което на ЗП С. С. е наложена административна
санкция „глоба в размер на 10000 лева“ за това, че на 10.08.2018 г. в имот №
000248, находящ се в землището на с. Вълчин общ. Сунгурларе не е изпълнил
предписание дадено с констативен протокол № 013853/К- 19-7/31.05.2018 г. - да
не се нарушава целостта на оловните пломби, с които е извършено пломбиране на
птицекомбинатите за отглеждане на патици (мюлари), в изпълнение на заповед №
РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ-Бургас за налагане на принудителна
административна мярка - спиране на производствената дейност на птицеферма в
имот с № 000248, находящ се в землището на с. Вълчин. Наказателното
постановление е обжалвано, въз основа на което е образувано НАХД 441/2018г., по
описа на РС – Карнобат, по което е постановено решение № 29/14.03.2019г., с
което наказателното постановление е отменено. С решение № 1320 от 11.07.2019г.,
постановено по НАХД 1072/2019г., по описа на АС – Бургас е отменено
първоинстанционното решение и е потвърдено наказателното постановление. Същевременно
във връзка с водено досъдебно производство № 196/2018г., по описа на РУ на МВР
– Сунгурларе за престъпление по чл. 277 НК е било издадено Постановление за прекратяване на наказателно производство от
17.04.2019г..
Ищецът твърди, че поради спиране с процесната Заповед на директора на
РИОСВ-Бургас на производствената дейност на ферма за отглеждане на животни,
находяща се в землището на с. Вълчин, както и извършените в тази връзка
действия от служители на РИОСВ - Бургас, той не е успял да осъществи стопанската
си дейност по угояване на патици от 13.08.2018г. и бил в невъзможност да
изпълнява задълженията си по договор за доставка на угоени патици от
04.04.2018г. с „Ависпал“ ООД. На 06.01.2020г. ищецът получил уведомление от
„Ависпал“ ООД, че поради пълно неизпълнение на договора от 04.04.2018г. същият
се разваля и се претендира неустойка в размер на 3 348 000 лева. На
20.09.2021г. било образувано арбитражно дело ad hoc срещу ищеца за заплащане на
неустойка по договора с „Ависпал“ ООД. С решение от 07.02.2022г. по
арбитражното дело ЗП С.К. С. бил осъден да заплати на „Ависпал“ ООД 3 348 000
лева - неустойка на основание по договор за доставка на угоени патици от
04.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума и 547 813,82 лева -
лихва за забава за периода от 09.02.2020г. до 20.09.2021г. На 07.02.2022г. било
сключено споразумение между ищеца и „Ависпал“ ООД за заплащане на дължимите
суми по арбитражното решение. Ищецът сочи, че заплатената обща сума в размер на
4 026 954,31 лева представлява за него реално претърпяна имуществена вреда,
която е пряка и непосредствена последица от заповед № РД-70/18.05.2018г. на
директора на РИОСВ – Бургас.
Ищецът твърди още, че незаконосъобразното спиране експлоатацията на
животновъдния обект го е възпрепятствало да изпълнява заложения бизнес план по
договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода
2007-2013 с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване
на дейностите, заявени за финансиране с проект № 02/121/06692. Претендира се
нереализирана печалба в размер на 637 684,40 лева за периода 14.08.2018г. до
14.08.2019г., която също била пряка и непосредствена последица от заповедта на
РОСВ – Бургас. Излагат се твърдения за претърпени имуществени вреди –
пропуснати ползи от нереализирана печалба по договора за доставка на угоени
патици от 04.04.2018г. с „Ависпал“ ООД за периода от 01.01.2020г. до
16.04.2021г. - 24 недоставени партиди патици по 5000 броя за цялата 2020г. и 9
партиди за 2021г. за периода от 01.01.2021г. до 16.04.2021г. Разликата между
отчетната стойност (себестойност) на огушена патица и единичната уговорена
продажна цена на угоена патица била в размер на 4,69 лева или общо в размер на
726 950 лева (155 000 патици по 4,69 лева единична цена), която сума
представлявала реално претърпяната вреда от нереализиране на договора за доставка
на угоени патици от 04.04.2018г..
В хода на съдебното производство във връзка с тези обстоятелства е и
направеното от ответника оспорване на същите. Според него липсва
причинно-следствена връзка между отменената заповед от 18.05.2018г. и
твърдяните от ищеца загуби, поради наличието на действаща валидна и
законосъобразна заповед от 22.12.2016г.. Същият се позовава на настъпило според
него събитие, свързани с редовно връчване - лично получаване на 27.12.2016г. на
заповед № РД – 193/22.12.2016г. за налагане на принудителна административна
мярка „спиране на производствената дейност“ и влизането и в сила след като не е
обжалвана. Посочва, че в изпълнение на заповедта на 25.01.2017г. и 20.02.2017г.
е било извършено законосъобразно пломбиране с оловна пломба и спиране достъпа
до процесните 14 птицекомбината, след което единствено със заповед на директора на РИОСВ-Бургас дейността е можело да се възобнови, като е това става
след привеждането на дейността в съответствие с глава шеста от ЗООС. Затова и счита, че
законосъобразно с констативен протокол № 010811 К-2-43/19.12.2016 г. на ищеца било дадено предписание да почисти и
отремонтира при необходимост лагуната, със срок на изпълнение до 31.03.2017г.. С писмо
УО-396(1)/20.04.2017г. след постъпила молба срокът за изпълнение на предписанието
бил удължен до 31.05.2017г.. При извършен последващ контрол на 23.08.2017г. е
констатирано, че предписанието не е изпълнено, за което е съставен АУАН и
издадено наказателно постановление № 102/06.10.2017г., влязло в сила и предприето
принудително изпълнение на същото. Излага обстоятелството, че на 18.05.2018г. била извършена проверка на
обекта, която констатирала, че липсват поставените оловни пломби и се
осъществява дейност по гушене на патици в нарушение на наложената ПАМ. В тази
връзка е и оспорването му, че договорът с „Ависпал“ ООД от 04.04.2018г. е
сключен в нарушение на заповед № РД – 193/22.12.2016г. и затова не е бил
възможен за изпълнение от страна на ищеца. Сочи на знание за тези факти от
ищеца, който на 20.09.2018г. бил направил искане да бъде разпломбиран обекта,
за да бъдат закупени машините за огушване патици, намиращи се в помещенията и
изваждане на наличния фураж. Позовава се на новонастъпили обстоятелства, като
при проверка от 01.06.2021г. било установено, че на 28.05.2019г. е сключен
договор за наем между „Локал Лсетс Мениджмънт енд Рисорсис“ АД и „Марчело"
ЕООД, собственик на „Ависпал“ ООД, по силата на който последният бил наемател
на птицефермата. В тази връзка оспорва плащането по споразумението от
07.02.2022г. като несъотносимо и недействително поради липса на приспадане на
разходи за петте години съгласно бизнес-плана. Ответникът поддържа, че
договорът за отпускане на финансова помощ от 14.08.2014 г. по мярка 121
"Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. не бил изпълнен именно поради
действието на заповед № РД-193/22.12.2016г., а не поради отменена на 21.04.2021г.
заповед № 70/18.05.2018г.. Позовава се и на влязло в сила наказателно
постановление № 86/03.11.2018г..
За изясняването на тези спорни обстоятелства в съдебното производство са
приобщени по искане на страните редица доказателства. С молба вх.№17388/27.09.2022г.
ищецът излага становище, с което оспорва да е получил и да е бил уведомен за
Заповед № РД-193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ – Бургас и счита, че тя е
нищожна. Оспорва подписа, положен върху представеното с отговора на исковата
молба известие за доставяне от 27.12.2016г., като твърди, че същият не е на ЗП С.
С., поради което и издадената заповед № РД-193/22.12.2016г. не е връчена на
ищеца. В тази връзка е открита процедура по чл. 193, ал. 2 ГПК относно
посоченото известие за доставяне. Оспорва обстоятелствата по констативен
протокол № 010811/К-2-43 от 19.12.2016г. на РИОСВ – Бургас,като според него
проверката не е била в присъствието на ЗП С. С., който не е бил уведомен за
нея, както и за дадените предписания и срокове за изпълнение, в това число и за
заповед № РД-193/22.12.2016г.. Оспорва твърденията на ответника за извършено от ЗП С. С. упълномощаване на
лицето В.Х.Х. да представлява земеделския стопанин пред РИОСВ – Бургас, като
организатор производство в животновъдния обект, както и да присъства и да подписва
издадени протоколи от извършени проверки. Във връзка с това по делото е прието оспорено
от ответника заключение на СГЕ, от което се установява, че подписът, положен
върху известието за доставяне на Заповед № РД-193/22.12.2016г. на директор на
РИОСВ-Бургас, не е изпълнен от ищеца ЗП С. С.. От заключението на приетата по
делото ССчЕ се установи, че със сключеното на 07.02.2022г. споразумение между
ищеца и „Ависпал“ ООД е извършено погасяване на задълженията на ЗП С. С. по
арбитражното решение.
На основание чл. 192 ГПК трето неучастващо по делото лице
-Държавен фонд „Земеделие“ е представил административна преписка, свързана с
договор № 02/121/06692 от 14.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програма за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г., с предмет: предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, заявени за финансиране
с проект № 02/121/ 06692. Прието е писмо с вх. № 18499/11.10.2022 г. от
ръководител направление РУ „Южен централен регион“ на „Български пощи“ ЕАД,
Пловдив, с което заявява, че в системата на „Български пощи“ ЕАД не остава
екземпляр от известие за доставка на препоръчана пратка № PS 800001N9EVV на
посочената Заповед №РД-193/22.12.2016г. на директор на РИОСВ-Бургас поради
изтекъл срок на съхранение 12 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът установи от
приобщените с исковата молба и с отговора писмени доказателства, приети в с.з.
на 29.09.2022г., от заключения на проведената СГЕ, което кредитира като
обосновано, логично и методологически правилно, от заключение на проведената
ССчЕ, което съдът също кредитира като обосновано, изготвено с необходимата
пълнота и яснота, методологически логично и без възникнали съмнения за неговата
правилност. Установява се и от административната преписка на ДФ „Земеделие“, свързана
с договор № 02/121/06692 от 14.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ, писмо
с вх. № 18499/11.10.2022 г. от „Български пощи“ ЕАД. Изяснява се и от приобщените
писмени доказателства, приети в с.з. от 08.11.2022г. .
При така установената
фактическа обстановка, като прецени събраните в производството доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът стигна до следните изводи от
правна страна:
Исковата молба като подадена срещу надлежен ответник по
смисъла на чл. 205 АПК е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, тя е основателна поради следните
за това съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. За да
възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен
начин наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица,
постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда,
произтичаща от отменения по надлежния ред акт, или установеното
незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между
отменения акт и настъпилата вреда. Обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Фактическият състав на
отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт,
реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата
вреда. Между страните по делото е налице спор относно това има ли отменен
незаконосъобразен административен акт, който да е причинил посочените в иска
имуществени вреди и налице е причинно –следствена връзка между тези
обстоятелства като необходим състав на отговорността. В производството по реда
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доказателствената тежест за доказване по безспорен и
категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и
факти пада върху ищеца.
Не се спори между страните по делото, че със заповед №
РД-70/18.05.2018г. на директора на РИОСВ - Бургас е наложена принудителна
административна мярка – спиране на производствената дейност на птицефермата на
ищеца чрез пломбиране и спиране достъпа до стопански сгради. Установява се от
представените по делото съдебни решения, че заповедта е отменена по съдебен ред
като незаконосъобразна, поради което е налице проявление на един от обективните признаците на състава по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. По отношение на възраженията на ответника, позоваващ се на влязла в сила
Заповед № РД-193/22.12.2016г. на директора на РИОСВ – Бургас съдът приема, че от събраните писмени доказателства –
заключение на СГЕ и писмо от Български пощи ЕАД безспорно и категорично се
установи, че тя не е била надлежно връчена на ищеца, поради което към момента
на извършваните въз основа на нея действия от органите при РИОСВ-Бургас, тя не
е била влязла в сила и затова не е могла да породи съответните правни последици.
Невръчването на заповедта на адресата ЗП С. С. е съществено нарушение на
административно процесуалните правила и води до невъзможност да бъдат
предприети предвидените в закона действия за защита правата и интересите на лицето,
засегнато с индивидуалния административен акт. Ответната страна представя
пълномощно, според което следва да се легитимира лицето В. Х., който е
присъствал на всички проверки в процесния обект, в това число и на тази от
19.12.2016г., послужила като основание за издаването на заповедта от
22.12.2016г.. Нотариалната заверка на посоченото пълномощно обаче е с дата
последваща проверката, поради което не може да се направи обоснован извод, че В.Х.е действал от
името и за сметка на ЗП С. С. преди тази дата. Дори и да се приеме, че
посочената заповед е проявила своето действие, въпреки че не е съобщена по
надлежния начин на своя адресат, това не променя обстоятелството, че иченно с
последващата заповед от 18.05.2018г. административният орган е увредил
интересите на ищеца. Това е така, защото от доказателствата по делото се
установява, че към датата, на която е сключен договорът с „Ависпал“ ООД
производствените сгради в обекта са работели и ищецът е осъществявал дейността
по отглеждане на патици в тях. В случай, че това не беше така ответникът нямаше
да има причина да издава заповед от 18.05.2018година за налагане на ПАМ и
пломбиране на сградите. Без значение в случаят се явява причината, поради която
сградите не са били пломбирани – дали това е било поради неправомерно поведение
на ищеца или поради липса на контрол от страна на административния орган. От
значение е обективното състояние и фактът, че обектът е функционирал
непосредствено преди издаването на заповед № РД-70/18.05.2018г. и е спрял да
функционира в резултат на наложената със заповед № РД-70/18.05.2018г. ПАМ. Впрочем
това се установява и от констативен протокол от 16.05.2018г., в който е
констатирано, че обектите не са пломбирани и фукционират.
Относно вторият обективен признак за търсената
отговорност по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, свързан с това да са настъпили реално претърпени
имуществени вреди, които в настоящият случай са посочени като загуби,
представляващи заплатени неустойка и лихви за забава по договор за доставка на
угоени патици от 04.04.2018г., сключен между ЗП С.К. С. и „Ависпал“ ООД съдът
счита, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че
патримониумът на ищеца е бил увреден със сумите по осъдителното спрямо него
арбитражно решение. Дори само този факт обуславя наличието на претърпяна имуществена вреда,
която безспорно се дължи на отменената незаконосъобразна заповед на директора
на РИОСВ-Бургас, довела до невъзможност за неговото изпълнение. В случаят от заключението
на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че задължението по
осъдителното решение е разплатено, което е довело до намаляване на имуществото
на ищеца. Арбитражът е признат от закона сурогат на държавното правосъдие,
което дава същата защита, която спорещите биха получила чрез решение на
държавен съд. Особеното на арбитражното решение е, че по своята същност
представлява частноправен акт, пораждащ публичноправни последици, които се
състоят в сила на присъдено нещо и в изпълнителна сила. От съвкупния анализ на
доказателствата по делото съдът приема за установено, че негативните последици
на арбитражното решение вероятно нямаше да настъпят, ако земеделският
производител имаше възможност да изпълнява сключения с „Ависпал“ ООД договор за
доставка на угоени патици. От друга страна, невъзможността да изпълни
задълженията си по договора за доставка на патици обективно произтича от
невъзможността да ползва по предназначение сградите в животновъдния обект,
поради ограничаване на достъпа до същите от страна на РИОСВ – Бургас, въз
основа на отменената по-късно заповед от 18.05.2018г.. В случая не става въпрос
за парично задължение, а за задължение за доставка на конкретна специфична
стока, която не може лесно и без допълнителни значими разходи и усилия да бъде
заменена. Според правната доктрина водещи при определяне съдържанието на
понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за
равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако
този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория,
съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално,
типично, адекватно, а не по изключение. Именно в този смисъл съдът намира за
основателно и доказано твърдението на ищеца, че в резултат на
незаконосъобразната дейност на държавната администрация е претърпял имуществени
вреди, които не биха настъпили за него, ако отмененият акт не беше въобще
постановяван и не беше проявил във времето своите правни последици. Когато
даден стопански субект е ограничен да упражнява фактически дейността си,
закономерно той изпада в невъзможност да изпълнява задълженията си по сключени
договори с други стопански субекти, свързани с ограничената дейност. Също
толкова закономерно и обичайно е изправната страна по договор да иска да бъде
обезщетен от неизправната за вредите, които е понесъл от неизпълнението, което
именно е сторило третото лице „Ависпал“ ООД, образувайки арбитражно дело срещу
ищеца.
С оглед изложеното съдът счита за доказана претенцията на
ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в
размер 4 026 954,31 лева - заплатена неустойка и лихви за забава по договор за
доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен между ЗП С.К. С. и „Ависпал“
ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г., по
тълк. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В
този смисъл съдът намира за основателна и претенцията за заплащане на сумата от
493 341,37 лева, представляваща лихва за забава от датата на влизане в сила на
решението с което се отменя административния акт - 16.04.2021г. до 30.06.2022г.
Относно искането за обезщетяване на пропуснати ползи,
изразяващи се в нереализиране на бизнес-плана по договор за отпускане на
финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с
ДФ Земеделие, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., съдът счита, че
същото е основателно. Това е така, защото пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда и представлява доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото, като не може да почива на общо допускане за
настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна
последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно очаквано увеличение на имуществото. В случая от
приетите по делото доказателства се установи, че ищецът е извършвал дейност от
угояване и продажба на патици от 2015г. Съгласно заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира напълно, ЗС С. С.
е извършвал дейност по угояване /огушване/ и продажба на патици и е реализирал
приходи от нея. За периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. реализираните приходи от
продажба на угоени патици са в размер на 2 949,37 лв., за периода 01.01.2016г.
- 31.12.2016г. реализираните приходи от продажба на угоени патици са в размер
на 1 066 890,66 лв., за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. реализираните приходи от продажба на угоени
патици са в размер на 2 063 446,21 лв., а за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г.
реализираните приходи от продажба на угоени патици са в размер на 890 464,93
лв. Анализът на тези данни показва, че закономерно земеделският производител е
щял да продължи да реализира приходи от дейността по угояване на патици, в това
число и в изпълнение на бизнес-плана по договор за отпускане на финансова помощ
от 14.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, ако
обектът му не е бил пломбиран от органите на РИОСВ – Бургас. Водим от горното
съдът приема за основателна и доказана исковата претенция за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 543 069,41
лева, представляващи печалба от реализацията на бизнес-плана по договор за
отпускане на финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на
земеделските стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода
2007-2013 с ДФ Земеделие, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като намира за недоказан иска до пълния предявен размер
от 637 684,40 лева. По изложените по-горе
съображения съдът намира за частично основателен и доказан акцесорния иск за
обезщетение за забава, като размерът на претендираната сума следва да бъде
съразмерно намален съобразно отхвърлената част от главния иск, т.е. акцесорният
иск е основателен за сумата от 66 531,32 лева.
Относно искането за обезщетяване на пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнението на договор за доставка на
угоени патици от 04.04.2018г., сключен с „Ависпал“ ООД, представляващи
разликата между себестойността на огушената патица и продажната цена по
договора в размер на 726 950 лева, то също се явява основателно. От
доказателствата по делото се сутанови, че ищецът е извършвал дейност по отглеждане
на патици в пломбираните и затворени обекти до момента на налагане на ПАМ с
отменената заповед на РИОСВ – Бургас. Възможността да увеличи имуществото си от
успешното реализиране на сключения с „Ависпал“ ООД договор е била
възпрепятствана от липсата на функциониращ животновъден обект. В този смисъл
претърпените вреди в размер на разликата между себестойността на огушената
патица и продажната цена по договора в размер на 726 950 лева бяха доказани
както по основание така и по размер, като в тази връзка съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. По изложените
по-горе съображения съдът намира за основателен и доказан акцесорния иск за
обезщетение за забава в размер на 89 058.50 лева.
Относно претендираните разноски – същите следва да бъдат
уважени в полза на ищеца в размер, определен в чл. 7 ал.2 т.7 във връзка с чл.
2 ал.2 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно представения списък на разноските и съобразно уважената част от
исковата претенция. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че процесуалното
представителство по делото е свързано с особена фактическа и правна сложност.
Водим от горното на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите –
Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на земеделски производител С.К. С. с
БУЛСТАТ ********* сумата от 4 026 954,31
/четири милиона двадесет и шест хиляди деветстотин петдесет и четири лева и 31
ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпяна загубва от
действието на незаконосъобразен акт на РИОСВ – Бургас в размер на заплатена
неустойка и лихви за забава по договор за доставка на угоени патици от
04.04.2018г., сключен между ищеца и „Ависпал“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на
земеделски производител С.К. С. с БУЛСТАТ ********* сумата от 493341,37 /четиристотин деветдесет и три
хиляди триста четиридесет и един лева и 37 ст./лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4026954,31
лева, изчислена от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя
административния акт - 16.04.2021г. до 30.06.2022г.;
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на
земеделски производител С.К. С. с БУЛСТАТ ********* сумата от 543 069,41 /петстотин четиридесет и три
хиляди шестдесет и девет лева и 41 ст./лева, представляваща обезщетение
за пропусната полза от действието на незаконосъобразен акт на РИОСВ – Бургас в
размер на печалбата от реализация на бизнес-плана по договор за отпускане на
финансова помощ от 14.08.2014г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 с
Държавен фонд земеделие, за периода от 14.08.2018г. до 14.08.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ остатъка от иска до пълния предявен размер от 637 684,40
лева;
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на
земеделски производител С.К. С. с БУЛСТАТ ********* сумата от 66 531,32 /шестдесет и шест хиляди петстотин
тридесет и един лева и 32 ст./ лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 543 069,41 лева, изчислена от датата на
влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт -
16.04.2021г. до 30.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ остатъка от иска до пълния
предявен размер от 78122,59 лева;
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на
земеделски производител С.К. С. с БУЛСТАТ ********* сумата от 726 950 /седемстотин двадесет и шест хиляди
деветстотин и петдесет/лева, представляваща обезщетение за пропусната
полза от действието на незаконосъобразен акт на РИОСВ – Бургас в размер на разликата
между себестойността на огушената патица и продажната цена по договор за
доставка на угоени патици от 04.04.2018г., сключен с „Ависпал“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба – 01.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на
земеделски производител С.К. С. с БУЛСТАТ ********* сумата от 89 058,50 / осемдесет и девет хиляди
петдесет и осем лева и 50 ст./ лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 726 950 лева, изчислена от датата на влизане
в сила на решението, с което се отменя административния акт - 16.04.2021г. до
30.06.2022г.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите – Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на
земеделски производител С.К. С. с БУЛСТАТ ********* сумата от 227702,15 лева,
представляваща съдебни разноски, от които 227677,15лева за адвокатско
възнаграждение и 25 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: