Р Е
Ш Е Н
И Е
№..........................................
гр.
София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1989 по описа на СГС, ТО, за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано
е по жалба на „С.3“ ЕООД, ЕИК ******, срещу отказ № 20190531092516-2/24.09.2019 г.
на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531092516/31.05.2019
г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките
срещу изпиране на пари.
В
жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че с подадената декларация са изпълнени всички
изисквания на Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/ и са представени
всички данни съгласно образеца за декларация по чл. 64, ал. 4 ЗМИП. Счита, че
смисълът на декларираните факти е да се достигне до конкретно физическо лице,
но само ако и доколкото това е действително възможно, а в конкретния случай едноличният
собственик на сапитала „С.“ ЕООД е 100 % собственост на публичното дружество
„Софарма трейдинг“ и посочването на конкретни физически лица – собственици е
практически невъзможно поради динамиката на търговията н аакции на регулирания
пазар. Иска отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на
заявените обстоятелства по партидата на дружеството.
Съдът,
като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт
и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
За
да постанови обжалвания отказ № 20190531092516-2/24.09.2019 г., длъжностното
лице е приело, че не са заявени за вписване действителни собственици –
физически лица. Дадените в тази насока по реда на чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ
указания не са изпълнени в законоустановения цел, което е и основание да бъде
постановен отказа.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В
конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по партидата на „С.3“ ЕООД, ЕИК ******на
обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП.
Съгласно
чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца не са приложени
всички документи, които се изискват по закон, длъжностното лице по
регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, като
указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от
следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър.
Тези указания следва да бъдат изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Правилността и съответствието със закона на отказа, мотивиран с неизпълнение на дадени
по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ указания, не се извежда единствено от
дадени в законоустановения срок указания, но и от наличието на съответствие на тези указания с действително
допуснати нередовности при подаване на заявлението. Указания, които са за
отстраняване на нередовности, които в действителност липсват са неправилни и
като такива не могат да бъдат основание за постановяване на отказ по чл. 22,
ал. 5, изречение последно от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът
намира, че в настоящия случай дадените от длъжностното лице указания на 18.09.2019
г. за посочване на действителни собственици – физически лица, са неправилни. Настоящият
състав на съда счита, че неоснователно длъжностното лице по регистрацията е приело,
че не са заявени за вписване действителните собственици на дружеството.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл.
63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в
определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно
физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с
подробни данни относно притежаваните от тях права. Информацията и
данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по
партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и
други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са изброени
данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър. Легалната дефиниция на „действителен собственик“ по отношение на
корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Законът
определя за такъв лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен
процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или
друго правно образувание, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на
случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В случая заявителят попада именно в изключената от §1,
ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП хипотеза, тъй
като видно от приложената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в
която изрично е декларирано, че дружеството, което пряко упражнява контрол е собственост
на публично акционерно дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар. Посочено
е, че е налице изключението по §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, тъй като разкриването на дялово участие в
публични дружества се извършва по реда на гл. 11, раздел І от ЗППЦК.
Изключването
на публичните дружества от приложението на изискването за посочване на
действителен собственик по смисъла на §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП е обосновано със специалния ред, по който е
предвидено да се оповестява информацията на акционерите в тези корпоративни
юридически лица. Задължението за прозрачност е основополагащо за дейността на
публичните дружества и произтича от риска, че дейността им може да засегне
интересите на голям кръг лица, предвид обстоятелството, че акциите им се
търгуват публично. Това задължение кореспондира с една от целите на публичните
дружества – предоставянето на точна, изчерпателна и навременна информация за
издателите на ценни книжа, което допринася да бъде създадено доверие у
инвеститорите, които да имат реалната възможност да направят преценка на икономическите
резултати и активи на тези издатели. Затова издателите на ценни книжа следва да
осигурят необходимата прозрачност за инвеститорите чрез редовен информационен
поток. За същата цел акционерите, физическите и юридическите лица, притежаващи
право на глас или финансови инструменти, които им дават възможност да
придобиват налични акции чрез право на глас, също следва да информират
издателите за придобиването или за други промени в основните притежания на
дружества, за да могат последните да информират обществото. Горепосочените цели
се съдържат в преамбюла на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 15.12.2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по
отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за
търгуване на регулиран пазар. Следва да се спомене и предвиденото в Директива
/ЕС/ 2015/849 на Европейския парламент и на съвета от 20.05.2015 г. за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент /ЕС/
№ 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на
Комисията освобождаване на дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което е въведено с изрични, точни и ясни разпоредби в съответните
национални закони. Затова и нормата на чл. 59, ал. 4 от ЗМИП предвижда, че за клиентите -
юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват
на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз
или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността, се събира информацията за дяловото
участие, подлежаща на разкриване по реда на глава 11, раздел І от ЗППЦК, или аналогична
информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България. В случая посоченото от заявителя лице е
публично дружество и като такова същото е изключено от приложното поле на §2,
ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, поради което заявителят не следва да посочва
действителен собственик – физическо лице, а е достатъчно да се позове на
обстоятелството, че дружеството е публично.
Предвид
изложеното, Съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за вписване
на заявените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, поради което отказът на АВ-ТРРЮЛНЦ следва
да бъде отменен.
Мотивиран
от горното, Съдът.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ № 20190531092516-2/24.09.2019 г. на Агенция по вписванията,
постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190531092516/31.05.2019 г. за
вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу
изпиране на пари.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията да впише заявените
обстоятелства по подаденото заявление образец Б7 с вх. №
20190523152445/23.05.2019 г. по партидата на „И.-К. Б.“ ЕООД, ЕИК *****.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да
се изпрати на АВ-ТР за сведение и изпълнение.
Съдия: