№ 46
гр. Бургас, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000069 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 38 от 12.02.2024 г., постановено по т.д. № 97/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас е осъдено “Е.” ЕООД да заплати на “ОББ” АД
парични суми, представляващи вземания по фактури, издадени от доставчика
“Н. – Тр.” АД към купувача-платец “Е.” ЕООД, които вземания са
прехвърлени от “Н. – Тр.” АД на “ОББ” АД на основание договор за
факторинг от 21.06.2012 г., както следва:
(1) сумата 86 047,34 лв. – главница по фактура № ********** от
28.04.2022 г., както и сумата 4182,86 лв. – лихва за забава върху главницата
по фактурата за периода 24.09.2022 г. - 15.03.2023 г.;
(2) сумата 70 000 лв. – част от главница в размер на 87 338,65 лв. по
фактура № ********** от 04.05.2022 г., както и сумата 3266,67 лв. –
обезщетение за забава върху частично предявената главница по фактурата за
периода 01.10.2022 г. - 15.03.2023 г.;
(3) законната лихва за забава върху главниците от 86 047,34 лв. и 70 000
лв. за времето от предявяването на иска на 16.03.2023 г. до пълното
изплащане.
Присъдени са разноски в полза на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника “Е.” ЕООД.
Поддържа се в жалбата, че решението е необосновано и неправилно. Съдът
направил неверни правни и фактически изводи, не обсъдил релевантни за
делото факти, доказателства и доводи.
1
Неправилно съдът приел, че по делото се установява надлежно
прехвърляне на вземанията по договора за факторинг в полза на банката,
както и че прихващането, извършено между доставчика и платеца не може да
породи погасяващ ефект, тъй като вземанията по процесните фактури не били
в патримониума на дружеството-доставчик.
Липсвали доказателства за надлежно уведомяване на ответника за
извършено прехвърляне на вземания по договора за факторинг. Ответникът
не бил уведомен за това нито от цедента, нито от цесионера.
Не било установено, че ответникът е уведомен за прехвърлените
вземания по конкретните фактури, които са част от споразумението за
прихващане. Необходимо било одобрение/съгласие в писмена форма за всяко
конкретно определено вземане. Ответникът не бил уведомяван от
първоначалния си кредитор поотделно за цедирането на фактора на отделните
вземания по фактурите, а вместо това цедентът-доставчик му изпращал
фактурите с инструкции за плащане по негова банкова сметка. Общото
уведомление до платеца за сключения договор за факторинг между фактора и
неговия доставчик не било достатъчно. За да има действие договорът за
факторинг и по отношение на платеца, било необходимо и последващо
уведомяване за прехвърлянето на всяко отделно вземане. Ето защо
последващите цесии на вземания, възникнали след уведомлението за
сключване на договора за факторинг, който имал рамков характер, нямали
действие спрямо платеца-ответник. Изводът на съда, че прихващането не е
произвело действие, бил неправилен.
Неправилно били интерпретирани събраните писмени доказателства.
Нямало по делото доказателства, че съществува уведомление на банката-
фактор. Първото по ред уведомление било след 02.11.2022 г. и след
извършеното прихващане. Нямало по делото доказателства, че факторът е
авансирал конкретните фактури, тъй като нямало уведомление за прехвърляне
на конкретните вземания по тях, изпратено до платеца било от доставчика,
било от фактора.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
исковете. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ищец
“ОББ” АД. Въззиваемият оспорва въззивната жалба и иска да се потвърди
обжалваното решение. Поддържа се, че жалбата е неоснователна. Иска се тя
да бъде оставена без уважение и се претендират разноски. Излагат се в
отговора аргументи за това, че има валидно прехвърляне на настоящи и
бъдещи вземания на доставчика от платеца към фактора, поради което
прихващането, извършено между доставчика и платеца, не е произвело
действие.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените
2
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна стрА. следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирА. да обжалва стрА.,
срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за
редовност, поради което с определение от 24.04.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искови претенции от “ОББ” АД
(предходно наименование “К. б. с. б. Б.” ЕАД, а преди това “Р. (България)”
ЕАД) против “Е.” ЕООД.
Ищецът заявил в исковата си молба, че на основание договор за
факторинг, сключен с “Н. – Тр.” АД – доставчик; прехвърляне в полза на
фактора-ищеца на настоящи и бъдещи вземания по фактури за извършени
доставки на доставчика към платеца-ответник и авансиране/плащане от
фактора на доставчика по цедираните фактури е носител на ликвидни и
изискуеми вземания против ответника в общ размер от 1 015 420,61 лв.
Отправил искане за присъждане на част от главното задължение или 156
047,34 лв., представляващи сбор от: (1) сумата 86 047,34 лв. по фактура №
26754 от 28.04.2022 г. заедно със законната лихва в размер на 4182,86 лв.,
както и законната лихва от предявяването на иска до изплащането и (2)
сумата 70 000 лв., представляваща част от вземане в размер на 87 338,65 лв.
по фактура № 26799 от 04.05.2022 г. – заедно със законната лихва в размер на
3266,67 лв. за периода 01.10.2022 г. - 15.03.2023 г., както и законната лихва
от предявяването на иска до изплащането.
Ответникът оспорил исковите претенции изцяло. Възразил, че ищецът
следва да насочи исканията си към “Н. – Тр.” АД. Оспорил активната
легитимация на ищеца поради вливане на “К. б. с. б. Б.” ЕАД в “ОББ” АД.
Оспорил съществуването на вземания на банката против ответника и
уведомяването на платеца за прехвърлянето на вземанията от доставчика към
фактора. Заявил, че към 02.11.2022 г. е имал задължения към доставчика “Н. –
Тр.” АД в общ размер от 440 000 лв. Със споразумение от 02.11.2022 г.
доставчикът признал съществуването на негово задължение към платеца в
размер на 432 776,80 лв. за неустойка за неизпълнението на договор от 2022 г.
за доставка на горива. Страните прихвА.ли насрещните си задължения до
размера на по-малкото. С писмо от 17.03.2023 г. ответникът бил уведомен от
доставчика, че вземанията по част от посочените в исковата молба фактури са
били прехвърлени на “Н. Б.” ЕООД. Поискал прекратяване на производството
поради липса на интерес за ищеца и липса на пасивна процесуална
легитимация, а евентуално – отхвърляне на исковете изцяло.
С обжалваното решение окръжният съд ували исковете изцяло.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Възраженията за недопустимост на производството
3
поради липса на процесуална легитимация на страните са неоснователни.
Вливането на първоначалния ищец “К. б. с. б. Б.” ЕАД в “ОББ” АД е стА.ло в
хода на процеса, поради което производството е продължило в лицето на
правоприемника на осн. чл. 227 ГПК. В същото време съществуването или не
на задължения на ответника към ищеца е въпрос по съществото на спора, а не
условие за допустимостта на производството.
По съществото на спора обжалваното решение е правилно и на осн. чл.
272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите му, които
споделя и не намира за необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната
жалба:
Договорът за факторинг няма правна уредба. Факторингът се споменава
като пример за дейност по придобиване на вземания по кредити и друга
форма на финансиране в чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ. (“Банката може да
извършва и следните дейности, ако са включени в нейния лиценз: …
придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране
(факторинг, форфетинг и други)”).
С Решение № 94 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3643/2013 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Б. Б., е разяснено, че между цесията и факторинга
съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет вземания на
една от страните по тях към трети лица – длъжници на прехвърлителя.
Предметът на договора за факторинг обаче са само парични вземания,
основани на сделки за продажба на стоки и предоставяне на услуги. Целта на
факторинга е ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от
осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на услуги на трето лице-
негов длъжник при условията на търговски кредит чрез прехвърлянето на
риска от кредита върху фактора и с оглед на тази цел в правната доктрина се
застъпва становището, че за разлика от цесията вземането, което е предмет на
прехвърляне с договора за факторинг, е винаги бъдещо, т.е. невъзникнало в
патримониума на доставчика към датата на сключване на договора за
факторинг или най-малкото е с ненастъпил падеж. Чрез факторинга се
предоставя финансиране от стрА. на фактора на търговската дейност на
доставчика и се поема риска от неизпълнение на задълженията за плащане на
цената на стоките и услугите от третото лице, като това отличава факторинга
като форма на финансово-кредитна дейност от цесията като общ институт на
гражданското право. Факторингът и цесията имат общи признаци и при
празнота в закона относно правните последици и действието на договора за
факторинг съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се приложат по А.логия на
закона правните норми, уреждащи цесията по общото гражданско право.
Както при цесията и по А.логия с чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на
вземането от доставчика на фактора има действие спрямо трети лица и
обвързва платеца (длъжника) от деня, когато прехвърлянето му бъде
4
съобщено от доставчика.
В случая платецът “Е.” ЕООД е уведомен от доставчика “Н. – Тр.” АД
за сключения договор за факторинг от 21.06.2012 г., анекс № 24 и
приложение № 24-1 от 10.10.2017 г., с които анекс и приложение в обхвата на
договора се включват доставките към “Е.” ЕООД, на 13.10.2017 г. – писмо на
л. 117 от делото и потвърждение от платеца от 13.10.2017 г. на л. 118 от
делото. С това потвърждение (писмо изх. № 20/13.10.2017 г.) платецът е
потвърдил пред фактора, че е уведомен за договора за факторинг и за
задължението си да заплаща стойността на фактурите, издавани от доставчика
след 10.10.2017 г., на фактора. Това уведомление е достатъчно, за да настъпи
прехвърлителното действие и преминаването на вземанията в патримониума
на фактора, и последващо уведомяване на платеца за всяка издадена
впоследствие фактура от доставчика не е било необходимо.
По А.логия с правилото на чл. 103, ал. 3 ЗЗД, след като длъжникът е бил
уведомен за прехвърлянето на бъдещите вземания на доставчика по всички
фактури след 10.10.2017 г. и се е съгласил с него, потвърждавайки
получаването на уведомлението на 13.10.2017 г., той не е можел да извършва
прихващане на задълженията по издадени след тази дата фактури със свои
вземания към доставчика. По тези съображения споразумението между
доставчика и платеца от 02.11.2022 г. за прихващане на насрещни задължения
между тях няма действие спрямо фактора. Поради това ответникът-платец е
остА.л задължен към ищеца-фактор до размера на претендирА.та част от
вземанията.
В заключение съдът намира, че предявеният иск за част от вземанията
на фактора е изцяло основателен; основателни са и претенциите за мораторна
лихва върху претендирА.та част от вземанията. Поради съвпадане на
крайните изводи на съдилищата обжалваното решение следва да се потвърди.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец има право на разноски за
въззивното производство съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 12.02.2024 г., постановено по т.д.
№ 97/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Сл., бл. 161, партер, да заплати на “ОББ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. В. №
89Б, сумата 300 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6