РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20245200100131 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК, във връзка
с чл.430 ал.1 от ТЗ.
Делото е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска" № 19, чрез пълномощника
си юрк. З. Х. Б., със съдебен адрес гр.П., п.к. 4000, ул."Х. Г. Д." №6, Банка ДСК АД,
срещу М. И. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „А.“ №, по реда на чл.422 от ГПК.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 27.07.2022г. ищецът „Банка
ДСК" ЕАД предоставила кредит в размер на 43 000 лева на лицето М. И. Р., с ЕГН
**********, съгласно договор за кредит за текущо потребление от същата дата, при
условия, подробно уговорени в договора за кредит. Сочи се, че „БАНКА ДСК" ЕАД
изпълнила задълженията си по договора за кредит, като предоставила на
кредитополучателя сумата от 43 000 лева. Кредитът бил усвоен изцяло по сметка на
кредитополучателя М. И. Р. на 27.07.2022 година, извлечение от която се представя с
исковата молба.
Твърди се, че по силата на чл.2 от договора страните били постигнали съгласие,
срокът за издължаване на кредита да е 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, с падежна дата 20-то число на месеца, както и че кредитът се погасявал
съгласно погасителен план приложение №1, в който дължимите суми били описани
подробно по падеж и компоненти, съдържащи главница и лихва, крайният
падеж.Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица и погасителен план, които кредитополучателят
получил и приел с подписването им.
1
Сочи се, че кредитът бил усвоен изцяло по разплащателна сметка на М. И. Р., а
съгласно Общите условия за предоставяне на кредити на физически лица, неразделна
част от Договор за кредит от 27.07.2022г. кредитът се считал като "изискуем" поради
наличие на следните предпоставки:Вземането било предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост на кредита била настъпила на основание чл.16.2 от Общите
условия от Договора за кредит, за което длъжникът /кредитополучател/ бил надлежно
уведомен, което било видно от представените към заявлението уведомления, като по
кредита липсвало плащане на повече от три дължими вноски, общо в размер 12 броя
неплатени дължими вноски за главница и/или лихви, подробно посочени в исковата
молба, в общ размер на 5321,44 лева, като поради неплащане от страна на ответника
на задълженията по договора за кредит Банката предприела действия за принудително
събиране.
Цитира се разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/,
като в съответствие с последната, а също и с разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК на
01.11.2023г. „БАНКА ДСК" АД била подала срещу длъжника заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред PC-Панагюрище, с което претендирала
дължимите й във връзка с договора за кредит суми. Образувано било ч.гр.д.
№775/2023г. по описа на PC-Панагюрище, издадена била заповед за изпълнение срещу
длъжника М. И. Р., с която съдът е осъдил ответника да заплати на кредитора „Банка
ДСК" АД сумата от 42 402,25 лева - дължима главница, 2120,01 лева-неплатена
договорна лихва за периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 181,49 лева - обезщетение
за забава за периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 231,81 лева - лихва за забава за
периода 16.10.2023г. до 30.10.2023г., 120,00 лева представляваща дължими разноски
при изискуем кредит; 901,11 лева-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2023г. до
изплащане на вземането.
Сочи се, че съдебните действия срещу длъжника били предприети при спазване
на всички законови изисквания и установената, задължителна съдебна практика.
Във връзка с изложеното и полученото на 02.02.2024 г. определение на съда по
ч.гр.д. №775 по описа на 2023г. на Районен съд Панагюрище, и издадена заповед за
изпълнение по чл.417 и чл.418 и във връзка с чл.5 от ГПК и на основание чл.422, ал.1
във вр. с чл. 415, т.1 от ГПК се твърди, че за „Банка ДСК“ АД възниквал правен
интерес от предявяване на установителен иск срещу ответника.
Моли се, съдът да постанови съдебно решение, с което да се признае за
установено, че към 01.11.2023г. - датата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в Районен съд - гр. Пловдив, ответника М. И.
Р., с ЕГН **********, дължи на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, следните суми:
42 402,25 лева - дължима главница, 2 120,01 лева- неплатена договорна лихва за
периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 181,49 лева - обезщетение за забава за периода
от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 231,81 лева - лихва за забава за периода 16.10.2023г. до
30.10.2023г., 120,00 лева представляваща дължими разноски при изискуем кредит;
901,11 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева,
законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2023г., до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски - държавна такса и юрк. възнаграждение съгласно чл. 78, ал.1, във връзка с
2
ал.8 от ГПК в размера съгласно Наредба за заплащането на правната помощ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
М. И. Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., бул. „А. С." № , ет. , оф. , адв. Д.
М. М., в който се твърди, че искът е процесуално допустим, но частично основателен.
Ответникът твърди, че процесният договор бил нищожен на основание чл.10,
ал.1, във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.
Сочи се, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Договорът за потребителски кредит бил нищожен на
основание чл.11, ал. 1, т.10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, както и в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски
кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Излагат се съображения, че липсата на ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР, било в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл.19, ал.1, във вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора
единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да ставало ясно
как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на
договора такси и разходи /в това число възнаградителна лихва, такса разглеждане и
застраховка/ водели до различен размер на ГПР от посочения.
Цитира се Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС.
Сочи се, че в договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен
размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, което било
над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 от ЗПК, както и в договора не била посочена каква е договорната лихва,
която ответницата следва да заплати.
В процесния договор било уговорено, че заемателят дължал такса за
разглеждане на искане и одобряване на кредит и такса за експресно разглеждане на
искане за кредит, без същите разходи да бъдат включени в ГПР. Клаузите
предвиждащи заплащането на двете такси противоречали на закона и същите били
нищожни.
Твърди се, че в Глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В тази насока
се цитира съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета с твърдения, че срещу залегналите в договора две такси
ответникът не престирал реална услуга, а упражнявал задължението си да прецени
дали да кредитира лицето или не.
Счита се, че било налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 пр. 2
от ЗЗД. Прави се анализ на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. Сочи се, че в пряко
нарушение на императивното правило на чл.19, ал. 1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не
били включени в ГПР разходите за заплащане на такса разглеждане, която по своята
същност представлявала печалба за кредитора, поради което трябвало да е част от
3
ГПР. При условие, че ГПР бил законосъобразно описан, се излагат съображения, че
действителният такъв щял да възлиза многократно над допустимия. Било налице и
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора,
тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим
в отношенията между страните.
Счита се, че с тези действия ищецът заобиколил изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като се цитира нормата на
чл.21, ал.1 от ЗПК с твърдения, че приложимото национално законодателство следвало
да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите
на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23
Април 2008 година, относно договорите за потребителски кредити.
Ответникът твърди, че неизпълнението на задължението за правилно посочване
на размера на ГПР злепоставяла и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен
съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не
могъл да сравни продуктите адекватно. Обстоятелството дали е правилно изчислен и
посочен ГПР се установявало на база изискванията на единната формула,
залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което
същата имала и нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и
начислената „неустойка"/ безспорно попадали в изискванията на Директивата твърди
се, че същите са предвидими общи разходи, които обуславяли сключването на
договора при тези условия и били предварително заложени. По тези съображения тези
клаузи изисквали размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР.
Сочи се, че неправилното изчисляване и посочване било самостоятелно
основание за недействителност и следвало да се обяви за недействителен на основание
чл.22 от ЗПК целият договор.
Твърди се също така, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил
реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на
потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.Цитира се решение от 15.03.2012
г. по дело 2-453/10 на СЕС.
Развиват се подробни съображения. За да се обезпечат правата на потребителя
по сключения договор за потребителски кредит, в последния следвало на ясен и
достъпен език да е описано визираното в законовата норма на чл.11 от ЗПК
съдържание. Липсата на някои от съществените реквизити водило до недействителност
на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК, последица от което било
връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита.
От това следвало, че неизпълнението на задължението на кредитодателя /банка или
пък небанкова финансова институция/, който по занятие осъществява сделки по
предоставяне на потребителски кредити и като такъв бил и по-силната страна в
правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация, водило до
лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора.
Ето защо се твърди, че клаузите в процесния договор не били формулирани по
ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от 33П и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не
позволявали на потребителя да прецени икономическите последици.Не били спазени и
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. В процесния договор не била посочена
4
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, което било същественото нарушение на изискванията на чл. 11 ЗПК.Налице били
и явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и
несъразмерност в стойността на насрещните престации.
Цитира се разпоредбата на чл. 23 от ЗПК с релевирани възражения за
нищожност на целия договор за паричен заем.
Твърди се, че договора за паричен заем е нищожен и ответницата дължи по
него връщане само на чистата главница, която в процесния случай била 43 000 лева,
като съответно се оспорва размера на дълга.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 775/2023 г. на РС – Панагюрище се установява,
че на 08.10.2014г., ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу М. И. Р., с ЕГН **********, въз основа на което
е било образувано ч.гр.дело №775/2023г. по описа на Панагюрски районен съд.
Същото е било уважено и съдът е издал заповед №469/06.11.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 06.11.2023г., с която
е разпоредил длъжникът М. И. Р., да заплати на кредитора „Банка ДСК“ АД следните
суми: 42 402,25 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва, считано от
02.11.2023 г. до изплащане на вземането, 2120,01 лева, представляваща договорна
лихва за период от 20.10.2022г. до 15.10.2023 г., 181,49 лева, представляваща
обезщетение за забава за период от 20.10.2022г. до 15.10.2023г., 231,81 лева,
представляваща законна лихва за период от 16.10.2023 г. до 30.10.2023 г., 120,00 лева,
представляваща дължими разноски при изискуем кредит, както и разноски по делото,
държавна такса в размер на 901,11 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева.
В издадената заповед е посочено, че вземането произтича от документ по чл. 417,
т. 2, а именно извлечение от счетоводните книги на банката по сметка № 11/29183305.
От приложеното дело се установява, че ищцата М. Р. е депозирала в срок възражение
по чл. 414 от ГПК, в резултат на това съдът е постановил Определение №
44/24.01.2024 г., с което е указал на банка „ДСК“, че може в едномесечен срок да
предяви иск относно установяване на вземането си. Това определение на 02.02.2024 г.,
видно от върнатото съобщение. Исковата молба е депозирана пред настоящия съд чрез
куриер с клеймо от дата 27.02.2024 г.
В този смисъл депозирания иск по реда на чл.422 от ГПК се явява допустим.
Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1
5
от ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения
документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл.430, ал.1 от ТЗ, с този
договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при
който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия договор. Тоест, ищецът и ответницата Р. са страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на
чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече
сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена заемна сметка, в
рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно
общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 от ТЗ/, при безкасово
плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора.
Съдът приема, че между Банката и ответницата М. Р. са възникнали
правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, по силата на
който на 27.07.2022г., ответната банка е отпуснала на ищцата Р. кредит за текущо
потребление в размер на 43 000 лв.
В т.2 от договора срокът за издължаване на кредитът е бил уговорен на 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване.
Страните са уговорили, че при сключване на договора, кредитополучателят получава
примерен погасителен план, съдържащ информация за размер, брой, периодичност и
дати на плащане на погасителните вноски, както и размерът на дължимата обща сума
и ГПР по кредита.
В т.7 е уговорена падежна дата за издължаване на месечните вноски, а именно 20-то
число на месеца.
В т.8 страните по договора са се съгласили главницата по кредита да се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 4,95 процента годишно или 0,001 процент на
ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, при преференциално кредитиране, уговорено по т. 9 в качеството на
ищцата на „работеща във фирма/учреждение одобрени за преференциално
кредитиране“.
6
В т.8.8.1. е уговорено, че размерът на фиксираната надбавка приложима при
неизпълнение на условията по т.9.1. е 6%, а в т. 8.1.2. е уговорен размер на фиксирана
надбавка приложима при предсрочна изискуемост на който и да е от ползваните
кредитни продукти при кредитора, в т.ч. и кредитна карта – 9,85%.
В т.11 страните са уговорили, че ГПР по кредита е 5,19% и може да бъде променян
при предпоставките, предвидени в общите условия.
В т.18 страните са уговорили, че при промяна на променливия референтен лихвен
процент по настъпила при предпоставките по реда и в сроковете посочени в общите
условия, кредитополучателят трябва да получава информация за новия размер на
месечната вноска за лихва и/или главница, както и нов погасителен план. Уговорено е,
че това може да се случи при явяване в поделение на банката.
В т.20 страните са уговорили съответните такси за искане, одобряване на
кредита, за предоговаряне на лихвен процент, за предоговаряне на падежна дата или
други условия.
Към договора са представени и общите условия, действали към момента на
сключването му, касаещи кредити за текущо потребление. Както върху договора, така
и върху общите условия от ищцата, в качеството й на кредитополучател, са положени
подписи. Към договора е представен и погасителен план.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г.
по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от
ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60 ал.2 на
ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но
във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва
да е изрично и недвусмислено.Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от
датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи
изискуемостта.
Представено е извлечение от счетоводните книги на банката за предсрочната
изискуемост, както и ответницата е била уведомена за предсрочната изискуемост,
видно от писмо изх.№01-20-25504/9.10.2023г., което е получено лично на 16.10.2023
7
година.
По делото е изслушана СИЕ, от която се установява, че по силата на процесния
договор от 27.07.2022г. е бил отпуснат кредит на ответницата, усвоен на същата дата
27.07.2022г., когато разплащателната сметка на кредитополучателката с обслужваща
банковия кредит заверена /захранена/ със сумата от 43 000 лева, с общо 42 791 лева са
били погасени дългове по общо 7 кредитни продукта.
От експертизата се установява,че за погасяване на дължимите падежирали суми
по процесния кредит са извършени следните плащания:а/ 455,03 лева на
26.08.2022 г., от които 319,04 лева -главница, 135,99 лева - договорни лихви;
б/ 244,47 лева на 20.09.2022г., от които 68,15 лева - главница, 176,32 лева договорни
лихви;
в/ 350,00 лева на 11.11.2022г.,от които 210,56 лева - главница, 139,44 лева договорни
лихви.
Извършени са били общо 3 плащания в общ размер на 1049,50 лева, от които 597,75
лева – главница и 451,75 лева договорни лихви. Последното плащане е направено на
11.11.2022г., когато по обслужващата разплащателната сметка са постъпили 350 лева, с
които са погасени 210,56 лева-главница, 139,44 лева - договорни лихви.
Вещото лице е установило, че задълженията по процесния кредит към 30.10.2023г.
са възлизали общо на 46 006,67 лв., от които 42402,25 лева - главница, 2120,01 лв. -
неплатена договорна лихва за периода от 20.10.2020г. до 15.10.2023г., 181,49 лева-
неплатено обезщетение за забава за периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г., 231,81 лева
- неплатени лихви за забава за периода от 16.10.2023г. до 30.10.2023г., 120,00 лева
дължими разноски при изискуемост на кредита, 901,11 лева - държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
От експертизата се установява, че уговореният ГПР /годишен процент на разходите/ е
в размер на 5,19%, като същият е изчислен освен с формиращите ГПР разходи в него
са включени договорните лихви и еднократната такса за разглеждане на искането и
одобрение на кредита в размер на 250,00 лева.
Според заключението ако към разходите, формиращи ГПР на процесния кредит, се
включат договорните лихви, еднократната такса за разглеждане на искането за кредит
и одобрението му и таксата по чл.20.1.3. от договора за експресно разглеждане на
искането за кредит, то тогава ГПР се изчислява на 5,22%.
По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, а
именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична
сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно
изпълнение. В случая, ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил задълженията
си по договора. Не се ангажираха доказателства, опровергаващи настъпилата
изискуемост на вземанията. Напротив, депозираните такива установяват по безспорен
начин, че в съответствие със задълженията си по чл.60 ЗКИ ищецът е уведомил
ответника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради обективираното
от него просрочие за срок по дълъг от 90 дни. Следва да се отбележи още, че чл.60,
ал.2 от ЗКИ предоставя екс леге правото на банките да обявят кредита за предсрочно
изискуем, когато отделни вноски от кредита не бъдат платени на уговорените дати за
плащане. В случая обявената предсрочна изискуемост е станала с писмо изх.№01-20-
25504/9.10.2023г., което е получено лично от ищцата на 16.10.2023 година.
8
Към момента на сключване на договора за кредит и допълнителното споразумение е
действал Закона за потребителския кредит (ЗПК) от 2010 г., изм. от 2016 г., който
урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закона
за защита на потребителите (ЗЗП) от 2005 г., изм. 2018 г., който урежда защита на
особена категория длъжници. Процесният договор попада в обхвата на регулация на
тези два закона, поради което и всички техни предписания го обвързват. Относно
изискванията към съдържанието на договора за кредит намират приложение
разпоредбите на чл.10–12 и чл.24 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7
- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от
ЗПК.
Спазени са били изискванията на чл.11, т.7 от ЗПК, а именно: посочен е общият
размер на кредита и условията за усвояването му – 54805.87 лв., от които 43 000 лв. –
главница, 11555.87 лв. – лихва, 250 лв. – такси, дължими на равни месечни вноски от
по 455.03 лева, с падежна дата на издължаване на месечните вноски до 20 - то число
на месеца включваща главница и лихва, общо 120 на брой, която информация се
съдържа в Погасителния план, неразделна част от Договора за кредит.
Разпоредбата на чл.11, т. 8 ЗПК е неприложима в случая, тъй като не се касае за
кредит под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или свързани договори
за кредит.
В договора, погасителния план и общите условия към него е посочен годишният
процент на разходите по кредита, като са посочени и взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин – в погасителния план, с което е спазено и изискването на чл.
11, т. 10 ЗПК.
Приложен и е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл.11, т.11 от ЗПК.
Уредено е и правото на потребителя на отказ от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата,
начислена за периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на
връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по – късно от 30 календарни
дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване на
правото на отказ, като е предвидено, че лихвата се изчислява на база на уговорения в
договора лихвен процент – чл. 26 - чл. 30 Общи условия към Договора за кредит. В
Общите условия към договора за кредит - чл. 12.1 и 12.2 е уредено и задължението на
кредитора да предостави на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка за извършените
плащания и погасителен план за извършените и предстоящите плащания - чл.11, т.12
9
от ЗПК.
Представеният договор следва да има необходимото съдържание съобразно
сочените разпоредби както следва: в чл.11 ал.1, т.9 и 9а от ЗПК в приложимата му,
действала към датата на сключване на процесния договор редакция е предвидено,
че договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти, както ясна и разбираема методика за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а ЗПК.
В конкретния случай се установи, че не е спазен чл.10, ал.1 от ЗПК, - Общите
условия и погасителния план са неразделна част от договора за потребителски кредит,
като всяка страница е подписана от страните по договора, но шрифтът на който са
изписани е „10“ и освен това не е спазено нормалното отстояние между редовете на
текста.
Съдът приема, че не е необходимо изслушването на експертиза за установяване
шрифта на договора за кредит и допълненията към него/общи условия и погасителен
план/, тъй като сам установи чрез компютърна съпоставка изложеното.
Направеното възражение за нищожност от ответницата, поради нарушение
на чл.10, ал.1 от ЗПК - неспазено изискване за използване на шрифт не по-малък от
„12“ е основателно.
При изготвено замерване, чрез сканиране на компютър и при същият използван
шрифт на текста направен на „11“ при което редовете се изместват със седем надолу,
както и при опит на шрифт „12“, се изместват с 11 реда и който с просто око е видно,
че е доста по по-разбираем и лесно се чете./Прилага се компютърно изготвена
сканирана първа страница на оргиналния текст на шрифт „10“ , при размер „11“ и
съответно на шрифт –„12“.
Поради така изложеното и установяване ,че направеното възражение от
ответницата Р. не спазени изискванията на чл.10, ал. 1 от ЗП, респ. нищожност
на договора поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК - неспазено
изискване за използване на шрифт не по - малък от „12“ и в този случай същата ще
дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита – чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното дотук съдът приема,че предявения иск е частично
основателен до размерът установен от СИЕ, за дължимата от ответницата сума
представляваща главница към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК –
1.11.2023г година,а именно: предявената главница от 42 402.25 лева, ведно със
законната лихва, считано от 2.11.2023 година до окончателното изплащане на
вземането.
Иска за предявените суми от - 2120,01 лева-неплатена договорна лихва за
периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 181,49 лева - обезщетение за забава за периода
10
от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 231,81 лева - лихва за забава за периода 16.10.2023г. до
30.10.2023г., 120,00 лева представляваща дължими разноски при изискуем кредит,
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските в производството по чл.417 от ГПК.
Направените разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК, са общо в
размер на 951.11 лева/вкл. държавна такса и юрк.възн./.
Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 -
„Приетото разрешение в т.10в, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски
за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по
чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването
респ. отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото
производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за
изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по
разноските,независимо дали са поискани или не,като съобр. т.12 се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
С оглед частичното уважаване на претенциите на ищеца се полагат разноски
в заповедното производство в размер на 895.10 лева.
В заповедното производство ответницата не е направила разноски.
По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,/поискани с исковата
молба/ разноски 1679.78 лева от които дт - 979.78 лева, депозит за в.л. – 200 лева,
юрк.възнаграждение - 500 лева
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответницата М. Р. да бъде осъдена да
заплати съобразно уважената част от иска разноски в размер на 1580.85 лева.
На ответницата съобр. чл.78 ал.3 от ГПК също се полагат разноски съобр.
отхвърлената част от иска.Представен е списък по чл.80 от ГПК за разноски в размер
на 200 лева - депозит за в.л. от които следва Банката да бъде осъдена да заплати на
ищцата съобр. отхвърлената част от иска в размер на 11.77 лева.
На ищцата при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. е предоставена безплатна
правна помощ от адв.Д. М., като съобразно размера на отхвърлената част от исковите
претенции -2653.31 лева се полага възнаграждение на проц.представител адв.Д. М. по
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните възнаграждения - 565.31 лева. Съдебната
практика приема, че при доказана регистрация по ЗДДС на адвоката, определеното
адв.възнагр. трябва да включва и дължимият данък, ето защо във вр. с представеното
удостоверение за регистрация по ДДС, следва възнаграждението да е в размер на
678.37 лева.
Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
11
РЕШИ:
Пo иска на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Московска" № 19, чрез пълномощника юрк. З. Х.
Б., със съдебен адрес гр. П., п.к. 4000, ул."Х. Г. Д." №6, Банка ДСК АД, срещу
М. И. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.П. ул.„А.“ №със съдебен адрес гр.С.
бул.“А.С.“ №, ет., оф. Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ - адв.Д. М. М.,
ПРИЕМА за установено по отношение на ответницата М. И. Р., с ЕГН
**********, че дължи на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, сумата от
42 402.25 лева- главница, ведно със законната лихва, считано от 2.11.2023
година до окончателното изплащане на вземането, произтичаща от договор за
кредит за текущо потребление, във вр. с което е издадена заповед
№469/06.11.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №775/2023г. по описа на Панагюрски
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за следните суми: 2 120,01 лева-
неплатена договорна лихва за периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 181,49
лева - обезщетение за забава за периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 231,81
лева - лихва за забава за периода 16.10.2023г. до 30.10.2023г., 120,00 лева
представляваща дължими разноски при изискуем кредит, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. И. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.П. ул.„А.“ №, да
заплати на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска" № 19, чрез пълномощника си юрк. З. Х.
Б., разноски по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.417 от ГПК №469/06.11.2023г., по ч.гр.дело №775/2023г. по описа
на Панагюрски районен съд, съобразно уважената част от исковете в размер
на 895.10 лева.
ОСЪЖДА М. И. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.П. ул. „А.“ № да
заплати на БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска" № 19, чрез пълномощника си юрк. З. Х.
Б., разноски направени в настоящото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 1580.85 лева.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Московска" № 19, чрез пълномощника си юрк. З.
12
Х. Б., да заплати на М. И. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „А.“ №,
разноски направени в настоящото производство съобразно отхвърлената част
от исковете в размер на 11.77 лева.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Московска" №19, чрез пълномощника си юрк. З.
Х. Б., със съдебен адрес гр.П., п.к. 4000, ул."Х. Г. Д." №6, Банка ДСК АД, да
заплати на адв.Д. М. М., с адрес гр.С. бул.“А. С.“ №, ет., оф, Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, като пълномощник на ответницата М. И. Р., с
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.1 т.2 от
ЗАдв, възнаграждение в размер на 678.37 лева с ДДС /съобразно
отхвърлената част от иска/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
13