№ 765
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20231100601284 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
С определение от 19.01.2023г. на СРС, НО, 131-ви състав,
постановено по НЧД №430/2023г., е оставил без разглеждане жалбата на А. Е.
Ч., подадена срещу постановление от 28.11.2022г. на СРП, с което на
основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №5107/2022г. по
описа на СДВР, пр.пр. №10501/2022г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.
Срещу определението на СРС в законоустановения срок е постъпила
жалба от А. Е. Ч., в която се сочи, че обжалваният акт е незаконосъобразен,
тъй като неправилно е приел първият съдебен състав, че жалбата е подадена
от лице, което няма право на жалба, че не е възникнала фигурата на обвиняем
и че предмета на производството не допуска съществуването на пострадал
или ощетено юридическо лице. Посочва се, че при неправилно формулирана
правна квалификация на деянието от страна на прокурора, това не може да
води до лишаването на конкретно лице от качеството му на пострадал.
Цитират се редица решения на САС и ВКС, монографии на научни
работници, в които е прието, че вредите макар и да не са съставомерни, могат
да формират фигурата на граждански ищец, както и че от документно
престъпление може да се засегне не само документооборота, но и интересите
1
на конкретни лица. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на
делото на първата инстанция за разглеждане на жалбата по същество.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.243,
ал.7 НПК законосъобразността на обжалваното определение на съда намери
следното:
Жалбата е неоснователна.
Районният съд напълно правилно е оставил без разглеждане жалбата
на А. Е. Ч. срещу постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство, водено за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.
От престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК не би могло да
има пострадало лице, тъй като се касае за документно престъпление, чийто
непосредствен обект са отношенията, свързани с документооборота, поради
което от посочените престъпления не може да има пострадало лице в
смисъла, който влагат в това понятие чл.74 и чл.75 от НПК, респ. чл.243 от
НПК. По тази причина жалба от „пострадал” срещу постановление на
Прокуратурата, с което се прекратява разследване за престъпление по чл.316
вр. чл.308, ал.1 от НК е недопустима.
Престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК защитава само и
единствено обществените отношения, свързани с установения ред и начин за
съставяне и използване на документите и по тази причина чрез извършване на
такова престъпление не се засягат права (имуществени или неимуществени)
на лица – физически или юридически. По тази причина и с оглед на
дефиницията на „пострадал” по смисъла на НПК в чл.74, ал.1 от НПК в
конкретния случай жалбоподателят Ч. няма правата по чл.243, ал.4 и сл. от
НПК, независимо от това, че производството е било образувано по негова
жалба до СРП. Правилно е отбелязал първостепенният съд, че за да възникне
фигурата на пострадал в наказателния процес, е необходимо конкретно
физическо лице да е претърпяло конкретни имуществени или неимуществени
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието. В
конкретния случай от престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК няма и
не може да има пострадало лице, защото със състава на това престъпление е
криминализирано ползването на неистински документ или такъв с невярно
съдържание, а от това престъпление не може да възникне фигурата на
пострадал, защото с него не се причиняват имуществени или неимуществени
2
вреди на конкретно физическо лице, които да са в пряка причинна връзка с
това престъпление. Дори и да са настъпили такива вреди, те не са пряка
последица от това престъпление.
На следващо място, в отговор на изложеното в жалбата, че ако
правната квалификация, дадена от прокурора е неправилна, трябва да се
отбележи, че единствено в правомощията на прокурора е да прецени за какви
престъпления и срещу кои лица ще образува и ще води наказателно
производство. Съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с
възникване на основания за започване на разследване по отношение на други
деяния и съответно повдигане на обвинение за тях /Р-368-2003 на І н.о./.
Макар и да е предвидена възможност за съдебен контрол в досъдебното
производство върху актовете на прокурора, с които се прекратява
наказателното производство, не се включва в правомощията на съда
възможността да даде указания на държавното обвинение, кое лице да се
привлече като обвиняем и по каква правна квалификация.
Не на последно място, необходимо е да се упомене, че цитирането
на решения, с които съдът е разгледал жалби срещу прокурорски
постановления, с които е прекратено наказателното производство, на лица,
които не са били привлечени в качеството на обвиняем, но срещу тях са били
извършени процесуално-следствени действия, е напълно неудачно в
светлината на фактите по делото, защото жалбоподателят Ч. единствено е бил
разпитан в качеството на свидетел като подател на сигнала, станал повод за
образуване на наказателното производство, поради което няма каквито и да
било индиции, че той може да придобие качеството на обвиняем в това
производство.
Останалите, цитирани в жалбата на А. Ч. решения, също не са
приложими в конкретния случай, защото част от тях не касаят фигурата на
пострадало лице по смисъла на чл.74 НПК, а се отнасят до правата на
гражданския ищец в съдебното производство, когато подсъдим е оправдан
поради несъставомерност на деянието, а друга част се отнасят до случаите, в
които е необходимо имуществените вреди да бъдат възстановени или
обезпечени, за да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, съответно нямат
никакво отношение към настоящия казус, в който се обсъжда допустимостта
на жалба срещу постановление на прокурор, с което е прекратено наказателно
3
производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Неприложим в случая е и цитата от монография на проф. М.Б.,
защото ако се приеме, че е налице ползване на неистински частен документ,
то ще бъдат засегнати правата на лицето, чиято воля е опорочена и в случая
това е К.Б., от който се твърди да изхожда инкриминирания документ, докато
жалбоподателят се явява трето лице, чиито права не са накърнени пряко и
непосредствено от ползването на твърдения частен документ, както с
основание е подчертал и контролирания съдебен състав.
Поради всичко изложено, атакуваното определение на районния съд
ще трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски
градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.01.2023г., постановено по
НЧД №430/2023г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, с което е оставена без
разглеждане жалбата на А. Е. Ч., подадена срещу постановление от
28.11.2022г. на СРП, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1
от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№5107/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. №10501/2022г. по описа на СРП,
водено за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК.
.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5