РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 159
гр. Враца, 31.01.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, втори
състав, в закрито заседание на 31.01.2023 г. /тридесети и първи януари две хиляди
двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ адм. дело № 59 по описа на АдмС – Враца
за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по ЖАЛБА вх. № 353/ 30.01.2023г. постъпила по
емайла на съда, от Д.В.П., чрез * Д.Т.Т. ***, срещу административно действие от
Началника на звено „Български документи за самоличност“ /БДС/ към ОД на МВР –
Враца, отказ да бъде предоставен документ за самоличност – лична карта, на
19.01.2023г., на пълномощник на жалбоподателя и продължаващо противоправно
задържане на издадения документ. В жалбата се излагат съображения, че отказа е
незаконосъобразен и се иска съдът да нареди на Началника на звено „БДС““ към ОД
на МВР – Враца незабавно да прекрати това действие и да задължи същия незабавно
да извърши дължимите действия. Към жалбата са приложени документ за платена д.т.,
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Производството по делото е по реда на чл.250 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.18а от Закон за
българските лични документи /ЗБЛД/
С
разпореждане на съда от 30.01.2023г. е указано на Началника на звено „БДС““ към ОД на МВР – Враца, незабавно след уведомяването,
административния орган и съответните длъжностни лица да предоставят данни за
основанието на извършените действия, съгласно чл. 252, ал. 2 АПК и изпрати в
АдмС-Враца копие от цялата административна преписка.
Постъпила е административната преписка с писмо вх.
№ 355/31.01.2023г. В съпроводителното писмо към адм. преписка няма изразено
становище по основателността на жалбата - от страна на административния орган.
Административен съд – Враца, като
прецени представените писмени доказателства, намира за установено следното:
На 17.01.2023г. жалбоподателя Д.В.П., електронно,
чрез сайта ** , подал Заявление № 1001-339/ 17.03.2023г. подписано с
квалифициран електронен подпис, за издаване на документ за самоличност „лична
карта“, като Декларирал, че неговата е изгубена и за издаване на нов документ.
На 19.01.2023г. по имейла на Д.П. е получено съобщение, че личната карта е
готова за получаване. Тъй като жалбоподателя живее и работи в гр. ***,
упълномощил, с нотариално заварено пълномощно, своята майка Е.Д.П. живуща в гр. ***, да получи личната карта.
На 19.01.2023г. около 14:00 ч. пълномощника Е. П.
се явила в сградата на ОД на МВР-Враца, звено „БДС“ и заявила, че иска да
получи личната карта на сина си Д.П., като представила пълномощното в оригинал.
От служителите на „БДС“ било отказано да получи личната карта, като й било
заявено, че така пише в закона и единствения вариант е лично синът й да се яви
да си получи личната карта.
Веднага Е.П. подала Жалба до Началника сектор БДС
при ОД на МВР Враца и поискала предоставянето на личната карта на сина й, като
жалбата й е заведена с вх. № 369000-958/19.01.2023г. На 20.01.2023г.
жалбоподателя Д.П. се явил лично и получил личната си карта. С писмо изх. №
369-000-1188/24.01.2023г. пълномощника Е. П. била уведомена от Директора на ОД
на МВР Враца за причините за отказа – с оглед разпоредбите на чл.18а от ЗБЛД и
чл.50 от ПИБЛД /Правилник
за издаване на българските лични документи/, личната карта следва да се получи
лично.
При така установеното от фактическа
страна и с оглед съдържащите се в преписката писмени доказателства, съдът
намира, че искането е ДОПУСТИМО - жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за
форма и съдържание.
Разгледана по същество жалбата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателя Д.В.П. е подал електронно заявление
за издаване на лична карта, за което не се спори по делото. На същия е отказано
с мотив, че следва същия лично да получи личната карта и това не може да стане
чрез пълномощник, което обстоятелство също не е спорно.
Съдът приема че в случая не се касае
до действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не
се основават на административен акт или на закона.
Заявлението за издаване на документ за
самоличност на български граждани – лична карта, е подадено от жалбоподателя Д.П.
по реда на чл.18а ал.1 от ЗБЛД – по електронен път. В случая важи изискването
по чл.18а ал.5 от ЗБЛД /изм. ДВ бр.58 от 2019 г. в сила от 01.10.2020г./, а
именно – когато заявлението за издаване на български личен документ е подадено
по електронен път, документът се получава лично, като връчването става само
след като самоличността на получателя бъде установена еднозначно и документът,
чиято подмяна се иска бъде върнат. В тази насока са и разпоредбите на чл. 50 ал.
1 и ал. 3 от ПИБЛД.
Жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Административния орган е
действал в рамките на закона. Личната карта е следвало да се получи лично и е получена
лично от жалбоподателя.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 253 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 254 ал. 1
предл. последно от АПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.В.П., чрез * Д.Т. ***, срещу административно действие от
Началника на звено БДС към ОД на МВР – Враца, отказ да бъде предоставен
документ за самоличност – лична карта, на пълномощник на жалбоподателя и
продължаващо противоправно задържане на издадения документ.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Върховния Административен Съд в 3 /три/ - дневен срок от издаването му.
На основание чл. 138 АПК на страните
да се изпрати препис от настоящото разпореждане.
АДМ.
СЪДИЯ: