Р E Ш Е Н И Е
№ 339
гр.Плевен, 05.07.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 404 по описа за 2022 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 241 от 21.04.2022 г., постановено по НАХД
№ 20224430200291 по описа за 2022г., Районен съд – Плевен
е отменил Електронен фиш №********** за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1
от ЗП, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на Т.А.Т. ***,
на основание чл. 179 ал.3 вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 300лева, за извършено нарушение по чл. 139 ал.6 от ЗДвП. Със същото решение Агенция
„Пътна инфраструктура“ София е осъдена да заплати на Т.А.Т. сумата от 400,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“, Национално Тол управление-специализирано звено към АПИ,
чрез юрисконсулт И.И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът неправилно е
приложил разпоредбите на чл.6 и чл.7 от ЗАНН, като е счел, че липсва вината
като елемент от субективна страна на деянието. Твърди се, че по безспорен начин
по делото е установено, че за ППС с рег.№ЕН3721КВ няма закупена винетка, а
такава е закупена за лек автомобил рег.№ЕН3721СВ. Твърди се, че закупената
винетка важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Счита се, че
разпоредбата на чл.10а ал.3 от ЗП ясно очертава задълженията, които следва да
бъдат изпълнени и изрично постановява,
че винетната такса важи единствено за онова ППС, чийто регистрационен номер е
деклариран правилно от съответното лице. Сочи се, че според чл.10а ал.3а от ЗП,
при неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена винетна такса. Счита се, че както задължението за деклариране на
коректни данни, така и отговорността за допуснати грешки по време на този
процес, са за собственика или ползвателя. Твърди се, че от м.март 2021г. е
налице законова възможност за коригиране на неправилно въведени данни при
закупуване на винетка /чл.10а ал.3б от ЗП/, като по делото не са налице данни Т.Т.
да е подавало заявление за корекция на винетката. На следващо място се сочи, че
субект на извършеното нарушение е водачът на автомобила, като при установяване
на нарушението в отсъствие на нарушителя и издаване на ЕФ се счита, че ППС е
управлявано от собственика, който разполага с възможността да представи
декларация, в която да посочи данни на лицето, извършило нарушението.Твърди се,
че в конкретния случай такава декларация не е подавана, поради което
правилно ЕФ е издаден на името на
собственика на ППС. Сочи се, че дори да се приеме, че не е налице умисъл, то
деянието е осъществено в условията на непредпазливост, като незнанието, че
винетна такса не е заплатена, не изключва административнонаказателната
отговорност, доколкото лицето има задължението да се увери, че винетна такса е
заплатена преди да използва път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Твърди
се още, че видът и размерът на наказанието са правилно определени, като
съответстват на чл.12 от ЗАНН. Счита се още, че деянието не следва да се
квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че допусната
грешка при изписване на рег.номер на автомобила, което законодателя е приравнил
на липса на винетка, не може да се счете за обстоятелство, обосноваващо
по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Сочи се съдебна практика в
този смисъл. В тази връзка се посочва и разпоредбата на чл.189з от ЗДвП 8в сила
от 23.12.2021г./, която изрично изключва приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН
за нарушения по ЗДвП. В заключение се моли за отмяна на решението и
потвърждаване на обжалвания ЕФ. Претендират се разноски и се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От ответника не е подаден писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт М., който поддържа депозираната касационна жалба и моли решението
да бъде отменено, поради нарушение на материалния закон. Счита, че
административно-наказващият орган правилно е констатирал нарушението и е
ангажирал отговорността на водача. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалвания Електронен фиш на Т.А.Т., в качеството на
собственик на когото е регистрирано ППС, е наложена глоба за това, че на 18.06.2021г.
в 15:58чааса е установено нарушение №C51FB49C51AA3AA8E053021F160A51D8 с ППС лек автомобил Тойота РАВ 4, рег.№ЕН3721КВ, с
технически допустима максимална маса 1925, в община Долни Дъбник, за движение
по път I-3 км.100+471, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с
устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-3 км100+471. Нарушението е квалифицирано по чл.139
ал.6 от ЗДвП.
За да отмени обжалвания ЕФ районният съд е приел, че
на Т. е вменено нарушение, което не е извършил. Приел е, че лицето е заплатило
дължимата винетна такса, но при изписване на рег.№ на автомобила е допуснал
техническа грешка, като вместо ****** е изписал ****** Приел е още, че лицето е
установило грешката на 28.01.2022г., когато отново е заплатил винетна такса.
Предвид последното е счел, че Т. не е имал субективно знание за елемент от
фактическия състав на вмененото му административно нарушение. Посочил е, че
целта на законодателя е да бъдат преследвани и наказани нарушителите на закона,
които не са имали никакво намерение да заплащат винетни такси, но да управляват
МПС, а не добросъвестните платци, които поради бързане и разсеяност са сбъркали
буква или цифра при въвеждане на рег.№ на автомобила.
Решението е правилно като краен резултат.
Съображенията за това са следните:
Отговорността на Т. е ангажирана за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, съгласно които движението на ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. В ал. 6 на същия член е посочено, че водачът на ППС,
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, следва да заплати
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според
категорията на превозното средство. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП предвижда такса за ползване на пътната
инфраструктура, която се заплаща за преминаването по републиканските пътища,
включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за такива извън нея или по
техни участъци. Тази такса дава право на ППС да ползва за определен срок
изброената категория пътища, като размерът й се определя от МС. С разпоредбата
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП се предвижда наказание "глоба" в размер на
300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Според касационната инстанция извършеното нарушение е установено по
безспорен начин. Събраните по делото доказателства налагат извод, че Т. е заплатил винетна такса в размер на 97 лв.
за МПС с рег. № *****, а не за МПС рег.№
*******, който лек автомобил на дата
18.06.2021г. е бил заснет да се движи по път I-3 км.100+471, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Следва да се посочи, че неправилното
въвеждане на данни в рег.№ на МПС се приравнява на липса на винетка за лекия
автомобил, като съгласно чл.10 ал.3 от ЗП, в сила от 19.03.2021г.,
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
ППС, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на
собственика или ползвателя му. Т.е. при неправилно декларирани данни се счита,
че за ППС не е заплатена винетна такса. Деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост, защото Т. е бил длъжен и е могъл обективно да установи,
преди да предприеме пътуване, дали са въведени коректно данните за управлявания
автомобил. Дали са въведени коректно данните на МПС е било обективно възможно и
при самото закупуване на електронната винетка от терминал на бензиностанция. Ето
защо, неправилно районният съд е преценил, че Т. не е осъществил с деянието си
признаците на състава на административно нарушение на нормата на чл.139, ал.6
от ЗДП.
Извършеното нарушение обаче, е маловажно. Същото е
формално по своя характер. Деянието е с
изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид и не засяга отрицателно обществените отношения, защитени
посредством въведената регламентация за възмездно ползване на пътната мрежа.
Най –голяма тежест при преценката относно маловажността на нарушението има
факта, че при установяване на липсата на
заплатена винетна такса на процесното ППС, Т. е заплатил такава за превозното
средство, което означава, че той не е имал за цел да управлява без заплатена
винетна такса и е изпълнил вмененото му задължение за ползване на пътищата едва
след заплащане на съответна такса. От деянието не са произтекли каквито и да
било вредни последици за бюджета. Степента
на обществената опасност на деянието е много по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид - при управление на МПС без въобще
собственикът или ползвателят да са заплатили дължимата сума за винетна такса.
За пълнота следва да се отбележи, че новата разпоредба
на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 год. предвижда, че прилагането
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП е недопустимо. Без
съмнение, към датата на извършване на санкционираното нарушение /18.06.2021 г.
/, не е съществувало нормативно предвидено ограничение за прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като в ал. 2
на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. С оглед на посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, настъпилата законодателна промяна след издаването на
ЕФ, изключваща прилагането на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП /съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г. /, не е приложима в
настоящия случай. Тъкмо обратното - в съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложим е именно по-благоприятния за нарушителя
закон, а именно ЗАНН преди изменението, съобразно който преценката за
законосъобразност на НП, респ. ЕФ включва и преценка относно правилното
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, решението е правилно като
краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на делото, разноски в полза на
ответника не се присъждат, тъй като не са поискани.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 241 от 21.04.2022 г.,
постановено по НАХД № 20224430200291 по описа за 2022г. на Районен съд – Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/П/
2.
/П/